Преюдициално запитване, отправено от Административен съд - Варна (България) на 10 октомври 2023 година – „СЕМ Ремонт“ ЕООД / Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите
(Дело C-624/23, СЕМ Ремонт)
Език на производството: български
Запитваща юрисдикция
Административен съд - Варна
Страни в главното производство
Жалбоподател: „СЕМ Ремонт“ ЕООД
Ответник: Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите
Преюдициални въпроси
1. Допустима ли е съгласно член 63, член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 218, член 219, член 220, член 226 и член 228 от Директива 2006/112/ЕО1 на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, практика на органа по приходите по приложението на националната уредба, и по-конкретно на чл. 71, ал. 1 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) [във връзка с] чл. 25, ал. 1 от ЗДДС вр. чл. 102, ал. 4, чл. 114, чл. 116 и 117 от ЗДДС вр. чл. 125 ЗДДС и чл. 126 ЗДДС, при която на получателя по доставка, облагаема с ДДС, е отказано правото да ползва данък добавена стойност, както за периода на извършване на доставката, така и в периода на декларирането ѝ, [по] съображения, че издадената му от доставчика фактура не включва ДДС и че на по-късен етап (в хода на извършената ревизия на доставчика) е издаден документ, който не отговаря на изискванията за съдържанието на фактура (издаден е протокол и в него за доставчик и получател по протокола е посочен издателят на протокола), като в съдържанието му е посочена издадената на получателя фактура и е начислен върху посочената в нея данъчна основа ДДС, [който ДДС е внесен], като едва след това получателят по доставката е декларирал право на приспадане на данък добавена стойност („право на ползване на данъчен кредит“ съгласно ЗДДС) въз основа на протокола, съставен от доставчика, и прави ли такава практика практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правото на приспадане на данък добавена стойност от страна на данъчнозадълженото лице?
2. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, то към кой момент следва да бъде упражнено правото на данъчен кредит - към момента на издаването на фактурата без включен в нея данък добавена стойност или към момента на издаването на протокола от доставчика?
3. Допустима ли е съгласно член 203 вр. член 178, б. а), и член 176 от Директивата за ДДС и принципа за неутралност уредба като предвидената в чл. 102, ал. 4 от ЗДДС и практика на националната приходна администрация, съгласно които доставчикът по доставки, облагаеми с ДДС, при условие че не е подал заявление за регистрация по ЗДДС в законоустановения срок от настъпването на задължението му за задължителна регистрация по ЗДДС, е единствено задължен за внасяне на ДДС върху доставките, осъществени от него в периода от датата, на която е възникнало задължението му за регистрация до датата, на която е регистриран от органа по приходите, и не е предвидена възможност доставчикът, на който е установено задължението за ДДС по реда на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, да издаде коригиращи фактури (или друг документ) на получателите по доставките, за да могат последните да ползват право на приспадане на ДДС?
____________
1 OB L 347, 2006 г., стр. 1; специално българско издание: глава 9, том 3, стр. 7