Дело T-23/09

Conseil national de l’Ordre des pharmaciens (CNOP) и Conseil central de la section G de l’Ordre national des pharmaciens (CCG)

срещу

Европейска комисия

„Конкуренция — Административно производство — Решение, с което се разпорежда проверка — Член 20, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 — Липса на юридическа правосубектност на адресат — Задължение за мотивиране — Понятия за предприятие и за сдружение на предприятия“

Резюме на решението

1.      Конкуренция — Административно производство — Правомощие на Комисията за извършване на проверки — Решение, с което се разпорежда проверка — Задължение за мотивиране — Обхват

(член 81 ЕО; член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

2.      Конкуренция — Административно производство — Правомощие на Комисията за извършване на проверки — Обхват — Достъп до помещенията на предприятията — Предмет

(член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

3.      Конкуренция — Общностни правила — Сдружения на предприятия — Понятие — Фармацевтична колегия и нейните органи — Включване

(членове 81 ЕО, 82 ЕО и 86 ЕО)

1.      Що се отнася до решенията на Комисията, с които се разпорежда извършването на проверка, в член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003 относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО], са определени основните елементи, които трябва да се съдържат в това решение, като с посочения член се създава задължение за Комисията да ги мотивира, като посочи предмета и целта на проверката, датата, на която тя ще започне, санкциите, предвидени в членове 23 и 24 от посочения регламент, и правото на обжалване срещу подобни решения пред Съда на Европейския съюз. В съдебната практика е уточнен обхватът на задължението за мотивиране на решенията за извършване на проверка с оглед на съдържанието на тази разпоредба.

С оглед на етапа от административното производство, в който се приети решенията за осъществяване на проверка, в този момент Комисията не разполага с точна информация, която да ѝ позволи да анализира дали посоченото поведение или действия могат да бъдат квалифицирани като решения на предприятия или на сдружения на предприятия по смисъла на член 81 ЕО. Именно отчитайки специфичното естество на решенията за осъществяване на проверка, съдебната практика в областта на мотивирането излага видовете информация, които трябва да се съдържат в решение за осъществяване на проверка, за да се позволи на адресатите да отстояват правото си на защита на този етап от административното производство. В това отношение налагането на Комисията на по-обременяващо задължение за мотивиране не би отчело надлежно предварителния характер на проверката, чиято цел именно е да позволи на Комисията да установи на един по-късен етап евентуално дали са извършени нарушения на общностното право относно конкуренцията от страна на адресатите на решение за проверка или от страна на трети лица.

(вж. точки 33 и 41)

2.      Независимо от обстоятелството, че предвидената в член 8 от Европейската конвенция за правата на човека закрила на личния живот трябва да бъде зачитана и че в приложното поле на закрилата на жилището се включват търговските помещения на дружествата, е важно да се запази полезното действие на проверките, предвидени в член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003 относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО], като необходим инструмент, за да се позволи на Комисията да упражнява функциите си на пазителка на Договора в областта на конкуренцията. Така, за да запази полезния характер на правото на достъп на Комисията до търговските помещения на предприятието, обект на процедура по прилагане на членове 81 ЕО и 82 EО, това право включва възможността да се търсят различни данни, които все още не са известни или напълно установени.

Проверките могат да имат много широк обхват и правото на достъп до всички помещения, терени и превозни средства на предприятията е от особена важност, доколкото трябва да даде възможност на Комисията да събира доказателства за нарушения на правилата на конкуренция в местата, където обикновено се намират тези доказателства.

(вж. точки 40 и 69)

3.      Понятието за предприятие обхваща всяко образувание, което извършва икономическа дейност, независимо от неговия правен статут и начин на финансиране. Икономическа дейност е всяка дейност, която включва предлагане на стоки или услуги на даден пазар.

Фармацевтите, или поне независимите фармацевти, предоставят срещу възнаграждение по-специално услуги по разпространение на лекарствени продукти на дребно и поемат свързаните с тази дейност рискове от финансово естество. Следователно тези лица упражняват икономическа дейност и поради това съставляват предприятия по смисъла на членове 81 EО, 82 EО и 86 ЕО.

Констатацията, че фармацевтичната колегия и нейните органи са образувания, които обединяват и представляват определен брой лица с професионална квалификация, които могат да бъдат квалифицирани като предприятия по смисъла на член 81 ЕО, е достатъчна, за да се направи извод, че Комисията може да ги квалифицира като сдружения на предприятия по смисъла на член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003 относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО], и да ги подложи на проверка по силата на тази разпоредба. Само по себе си обстоятелството, че някои членове не са предприятия, не е достатъчно за това разглежданото сдружение да бъде изключено от приложното поле на член 81 ЕО.

Доводите, че дейностите на посочената колегия и на нейните органи не се включват в сферата на търговския обмен, тъй като те също имат социална мисия, която се основава на принципа на солидарност, и упражняват прерогативи, характерни за публичната власт, не могат да променят този извод, тъй като въпросът дали при упражняването на техните конкретни прерогативи разглежданата колегия и нейните органи са изключени от приложното поле на член 81 EО, или обратно на това — някои от действията им трябва да се считат за решения на сдружения на предприятия по смисъла на тази разпоредба, е явно преждевременно зададен и трябва да бъде разрешен евентуално в рамките на окончателното решение във връзка с приетите от Комисията твърдения за нарушения.

(вж. точки 55, 70, 71 и 75—78)