Дело Т-27/09

Stella Kunststofftechnik GmbH

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Марка на Общността — Процедура по отмяна — Словна марка на Общността „Stella“ — Производство по възражение, започнало по-рано въз основа на тази марка — Допустимост — Член 50, параграф 1 и член 55, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 51, параграф 1 и член 56, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009)“

Резюме на решението

Марка на Общността — Отказ, отмяна и недействителност — Искане за отмяна — Производство по възражение, започнало по-рано въз основа на същата марка — Допустимост

(член 42, член 43, параграф 2, член 50, параграф 1, буква а) и член 55, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 на Съвета;член 1, правило 18 от Регламент № 2868/95 на Комисията)

От текста на член 50, параграф 1, буква а) и член 55, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността не е видно, че висящо производство по възражение, започнало въз основа на дадена марка, може да окаже каквото и да било влияние върху допустимостта и дори върху провеждането на започнала срещу тази марка процедура по отмяна. Дори да се предположи, че разпоредбите на Регламент № 2868/95 за прилагане на Регламент № 40/94, както и тези на вътрешните указания на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), в тяхната редакция от ноември 2007 г., относно процедурите по обявяване на отмяна или недействителност, както и относно доказването на използването в рамките на производството по възражение могат да допълнят предвидените в Регламент № 40/94 условия, те не предвиждат възможността искане за отмяна на марка да бъде недопустимо поради наличието на все още висящо производство по възражение, започнало въз основа на тази марка.

Освен това от Регламент № 40/94 следва, че производството по възражение и процедурата за отмяна са две специфични и самостоятелни процедури, всяка от които има характерни за нея последици, и че е възможно да се проведе процедура по отмяна, независимо от подаденото по-рано и все още висящо възражение, основано на посочената в искането за отмяна мярка. В това отношение въпросните процедури са предвидени в два различни дяла на Регламент № 40/94. Възражението е уредено в дял IV, раздел 4 от Pегламента, докато процедурата по отмяна е предвидена в дял VI, раздели 2 и 4 от същия регламент. Всяка от двете процедури има характерни предмет и последици. Възражението цели при определени условия да се противодейства на заявка за регистрация на марка поради наличието на по-ранна марка и отхвърлянето на посоченото възражение не води до отмяна на по-ранната марка. Подобна отмяна може да бъде постигната само със започването на процедура с такъв предмет. Тази разлика в предмета и последиците обяснява защо всяка процедура има свои характерни правила. Така по-специално, макар правният интерес на възразяващия и тримесечният срок за подаване на възражението да фигурират сред условията за допустимостта на това възражение, посочени в член 42 от Регламент № 40/94 и в правило 18 от Регламент № 2868/95, в член 55, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94, който се прилага към процедурата по отмяна, не е налице никакво позоваване на какъвто и да било правен интерес. Също така за започване на процедура по отмяна не се прилага никакъв срок, освен това, че за да се получи отмяната на марка, трябва да може да се посочи, в съответствие с член 50, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 и подобно на предвиденото в член 43, параграф 2 от същия регламент, приложим към производството по възражение, че за един непрекъснат период от пет години марката не е била предмет на реално използване в Общността за стоките или услугите, за които е регистрирана, и не са налице основателни причини за неизползването.

Така предоставената на всички възможност за подаване на искане за отмяна поради неизползване на марка е напълно независима от евентуални паралелни процедури по възражения относно посочената в искането за отмяна марка на Общността.

Започната след направено възражение процедура по отмяна може да доведе най-много до спиране на производството по възражение. Всъщност в случай че бъде обявена отмяната на по-ранната марка, производството по възражение би било лишено от предмет. В замяна на това продължаването на производството по възражение, без да се изчака изходът от процедурата по отмяна, не би довело до никакво предимство за притежателя на по-ранната марка, изтъкната в рамките на производството по възражение и посочена в искането за отмяна. Всъщност дори ако производството по възражение доведе до отхвърляне на заявката за марка на Общността, няма пречки за повторното подаване на тази заявка, когато отмяната на по-ранната марка бъде обявена.

(вж. точки 24, 26, 27 и 32—39)