Решение на Съда (голям състав) от 29 юли 2019 г. (преюдициално запитване от Cour constitutionnelle — Белгия) — Inter-Environnement Wallonie ASBL, Bond Beter Leefmilieu Vlaanderen ASBL/Conseil des ministres
(Дело C-411/17)1
(„Преюдициално запитване — Околна среда — Конвенция от Еспо —Конвенция от Орхус — Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна — Директива 92/43/ЕИО — Член 6, параграф 3 — Понятие „проект“ — Оценка на въздействието върху съответната територия — Член 6, параграф 4 — Понятие „императивни причини от приоритетен обществен интерес“ — Опазване на дивите птици — Директива 2009/147/ЕО — Оценка на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда — Директива 2011/92/ЕС — Член 1, параграф 2, буква а) — Понятие „проект“ — Член 2, параграф 1 — Член 4, параграф 1 — Оценка на въздействието върху околната среда — Член 2, параграф 4 — Освобождаване от оценка — Постепенно изоставяне на ядрената енергия — Национално законодателство, което предвижда, от една страна, възобновяването за период от близо десет години на промишленото производство на електроенергия от спряна ядрена централа, което води до отлагането с десет години на първоначално определената от националния законодател дата за извеждането от експлоатация на тази централа и преустановяването на дейността ѝ, и от друга страна, до отлагането пак с десет години на първоначално предвидения от същия законодател срок за извеждането от експлоатация и спирането на промишленото производство на електроенергия от действаща централа — Липса на оценка на въздействието върху околната среда)
Език на производството: френски
Запитваща юрисдикция
Cour constitutionnelle
Страни в главното производство
Жалбоподатели: Inter-Environnement Wallonie ASBL, Bond Beter Leefmilieu Vlaanderen ASBL
Ответник: Conseil des ministres
в присъствието на: Electrabel SA
Диспозитив
Член 1, параграф 2, буква а), първо тире, член 2, параграф 1 и член 4, параграф 1 от Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда трябва да се тълкуват в смисъл, че възобновяването за период от близо десет години на промишленото производство на електроенергия от спряна ядрена централа, което води до отлагането с десет години на първоначално определената от националния законодател дата за нейното извеждане от експлоатация и преустановяване на дейността, и отлагането пак с десет години на първоначално предвидения срок от същия законодател за извеждането от експлоатация и спирането на промишленото производство на електроенергия от действаща централа — мерки, включващи дейности по модернизация на съответните централи, които могат да променят физическото състояние на обектите — представляват „проект“ по смисъла на тази директива, който по принцип и при съобразяване с проверките, които трябва да бъдат направени от запитващата юрисдикция, трябва да бъде подложен на оценка на въздействието върху околната среда, преди да бъдат приети тези мерки. Фактът, че прилагането на въпросните мерки налага последващи актове, като издаването за едната от съответните централи на ново индивидуално разрешение за производство на електроенергия за промишлени цели, не е определящ в тази насока. Дейностите, неразривно свързани с посочените мерки, също трябва да бъдат подложени на такава оценка, преди да бъдат приети същите мерки, ако — което трябва да бъде проверено от запитващата юрисдикция — на този етап тяхното естество и евентуалното им въздействие върху околната среда могат да бъдат индивидуализирани в достатъчна степен.
Член 2, параграф 4 от Директива 2011/92 трябва да се тълкува в смисъл, че разрешава държава членка да освободи проект като разглеждания по главното производство от оценка на въздействието върху околната среда, за да гарантира сигурността на снабдяването си с електроенергия, само ако тази държава членка докаже, че рискът за сигурността на това снабдяване е разумно допустим и че разглежданият проект е толкова спешен, че може да оправдае липсата на такава оценка, стига да са спазени задълженията по член 2, параграф 4, втора алинея, букви а)—в) от същата директива. Тази възможност за освобождаване обаче не засяга задълженията, наложени на съответната държава членка по силата на член 7 от цитираната директива.
Член 1, параграф 4 от Директива 2011/92 трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата по главното производство не представлява специален акт на националното законодателство по смисъла на тази разпоредба, който по силата на последната разпоредба е изключен от приложното поле на тази директива.
Член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна трябва да се тълкува в смисъл, че мерки като разглежданите по главното производство, заедно с дейностите по модернизация и привеждане в съответствие с настоящите стандарти за сигурност, представляват проект, който подлежи на подходяща оценка на въздействието му върху съответните защитени територии. Тези мерки трябва да бъдат подложени на такава оценка, преди да бъдат приети от законодателя. Обстоятелството, че прилагането на въпросните мерки налага последващи актове, като издаването за едната от съответните централи на ново индивидуално разрешение за производство на електроенергия за промишлени цели, не е определящо в тази насока. Дейностите, неразривно свързани със същите мерки, също трябва да бъдат подложени на такава оценка, преди да бъдат приети мерките, ако — което следва да бъде проверено от запитващата юрисдикция — на този етап тяхното естество и евентуалното им въздействие върху защитените територии могат да бъдат индивидуализирани в достатъчна степен.
Член 6, параграф 4, първа алинея от Директива 92/43 трябва да се тълкува в смисъл, че целта във всеки един момент да се гарантира сигурността на електроснабдяването на държава членка представлява императивна причина от приоритетен обществен интерес по смисъла на тази разпоредба. Член 6, параграф 4, втора алинея от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че когато в защитената територия, която може да бъде засегната от даден проект, има приоритетен природен тип местообитание или приоритетен вид — което следва да бъде проверено от запитващата юрисдикция — единствено необходимостта да се премахне реална и тежка заплаха от прекъсване на електроснабдяването на съответната държава членка може при обстоятелства като тези по главното производство да представлява съображение за обществена безопасност по смисъла на тази разпоредба.
Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че националната юрисдикция може — ако вътрешното право го допуска — по изключение да запази последиците на мерки като разглежданите по главното производство, за които се твърди, че са били приети в разрез със задълженията, установени в Директиви 2011/92 и 92/43, ако запазването е оправдано от императивни съображения, свързани с необходимостта да се премахне реална и тежка заплаха от прекъсване на електроснабдяването на съответната държава членка, на която не би могло да се противодейства с други средства и алтернативи, по-специално в рамките на вътрешния пазар. Посоченото запазване може да бъде само за периода, строго необходим за отстраняването на тази нередност.
____________
1 ОВ C 300, 11.9.2017 г.