Language of document :

Жалба, подадена на 6 януари 2014 г. — Simet/Комисия

(Дело T-15/14)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Simet SpA (Rossano Calabro, Италия) (представители: A. Clarizia и P. Clarizia, avvocati)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени решението на Комисията от 2 октомври 2013 г. – C (2013) 6251 окончателен – относно производство по член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 62 от Споразумението за Европейско икономическо пространство – държавна помощ SA.33.037 (2012/C) – Италия – Обезщетение за SIMET S.p.A. за извършване на обществена транспортна услуга от 1987 г. до 2003 г.

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е насочена срещу решението на Комисията от 2 октомври 2013 г. – C (2013) 6251 окончателен, според което заплащането на обезщетение на SIMET, присъдено с решение на Consiglio di Stato и съобщено на италианските органи, представлявало държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС и тази мярка не била освободена от задължението за предварително съобщаване на основание член 17, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1191/69.

В това отношение SIMET посочва, че спорът, по който се е произнесъл националният съд, се отнася до обезщетение за вреди, претърпени от жалбоподателя поради незаконосъобразност на актове на Ministero delle Infrastrutture e dei Trasporti (MIT) [министерство на инфраструктурата и транспорта] във връзка с обществена услуга – междурегионален транспорт по шосе в периода от 1987 г. до 2003 г., включително.

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага следните правни основания.

1.    Несъвместимост на вътрешната правна уредба, въз основа на която MIT е уредило търговската дейност на SIMET през разглеждания в решението на Consiglio di Stato период с Регламент (ЕИО) № 1191/69, който вследствие на измененията, въведени с Регламент (ЕИО) № 1893/91, забранява на държавите членки да въвеждат задължение за обществена услуга за предприятията, които подобно на SIMET осъществяват услуги по междурегионален автобусен превоз на пътници;

2.    За разлика от твърдяното от Комисията SIMET подлежи на задължение за обществена услуга, тъй като съответните актове за предоставяне на концесия, приети от MIT, за доставка на междурегионален автобусен транспорт на пътници съгласно изискванията на италианското законодателство лишават SIMET от автономия при осъществяване на дейността на предприятието, която е пряко ръководена и наложена от администрацията;

3.    Нарушаване на принципите за обезщетяване на вредите, претърпени от частноправни субекти поради нарушение на правото на ЕС, принципи, въз основа на които ако дадена държава членка приеме административен акт от нейната компетентност в противоречие с правото на Съюза, същата е длъжна да плати обезщетение за своя сметка в полза на адресата на акта, след като бъде установена незаконосъобразността на последния;

4.    При всички положения никаква държавна помощ не е била предоставена на SIMET, тъй като методът на определяне на размера на обезщетението за вреди чрез препращане към критериите на Регламент (ЕИО) № 1191/69 във връзка с дейностите за транспорт по шосе, обременени от задължение за обществена услуга, извършени в периода 1987—2003 г. изключва всякакъв риск от свърхобезщетяване в полза на SIMET и представлява само насрещна престация за допълнителните разходи, понесени от дружеството при изпълнението на посочени задължения, наложени по незаконосъобразен начин.