Дело T‑700/20
Gabriele Schmid
срещу
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)
Решение на Общия съд (десети състав) от 1 декември 2021 година
„Марка на Европейския съюз — Производство за обявяване на недействителност — Фигуративна марка на Европейския съюз „Steirisches Kürbiskernöl g.g.A GESCHÜTZTE GEOGRAFISCHE ANGABE“ — Абсолютно основание за отказ — Марка, включваща символи, емблеми или гербове — Емблема на една от областите на дейност на Съюза — Защитени географски указания — Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕС) 2017/1001)“
1. Марка на Европейския съюз — Отказ, отмяна и недействителност — Основания за абсолютна недействителност — Марки, включващи символи, емблеми или гербове, различни от посочените в член 6, трето, от Парижката конвенция — Условия за защита — Критерии за преценка
(член 7, параграф 1, букви з) и и) от Регламент № 207/2009 на Съвета)
(вж. т. 21—28, 40—42)
2. Марка на Европейския съюз — Отказ, отмяна и недействителност — Основания за абсолютна недействителност — Марки, включващи символи, емблеми или гербове, различни от посочените в член 6, трето, от Парижката конвенция — Обхват на закрилата — Символ за защитени географски указания
(член 7, параграф 1, буква и) от Регламент № 207/2009 на Съвета)
(вж. т. 38, 39, 43, 45)
Резюме
Г‑жа Schmid е притежател на марка на Европейския съюз, регистрирана за стоката „олио от тиквено семе, съответстващо на защитеното географско указание „олио от тиквено семе от Щирия“. Тази фигуративна марка включва символа на Европейския съюз за „защитените географски указания“ (наричан по-нататък „символът за ЗГУ“). Поради това Landeskammer für Land- und Forstwirtschaft in Steiermark (Камара на земеделието и горите на провинция Щирия, Австрия) подава искане за обявяване на недействителност пред Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).
Отделът по отмяна на EUIPO обявява спорната марка за недействителна. Апелативният състав на EUIPO потвърждава отмяната с мотива, че спорната марка включва изцяло символа на ЗГУ и нито правото, нито задължението за използване на този символ предполагат правото той да бъде защитен като елемент от марка.
Общият съд отменя решението на апелативния състав. Той приема, че апелативният състав е трябвало да провери дали като цяло марката, съдържаща защитена от член 7, параграф 1, буква и) от Регламент № 207/2009(1) емблема, може да заблуди обществеността относно връзката между, от една страна, притежателя или ползвателя на тази марка и от друга страна органа, към който препраща тази емблема. Той уточнява, че в рамките на тази преценка трябва да бъдат взети предвид различните съставни елементи на подобна марка.
Съображения на Общия съд
Най-напред Общият съд отбелязва, че забраната по член 7, параграф 1, буква и) от Регламент № 207/2009 се прилага, когато са изпълнени три кумулативни условия:
– съответният символ, емблема или герб представлява особен обществен интерес, като наличието на връзка с една от дейностите на Съюза е достатъчно, за да се докаже, че е налице обществен интерес от нейната защита,
– компетентният орган не е разрешил регистрацията,
– марката, включваща подобен символ, емблема или герб, може да въведе обществеността в заблуда относно съществуващата връзка между, от една страна, нейния притежател или ползвател и от друга страна, органа, към който препраща символът, емблемата или гербът.
Третото условие произтича от обстоятелството, че обхватът на предоставената закрила по член 7, параграф 1, буква и) от Регламент № 207/2009 не би могъл да бъде по-голям от този на закрилата, предоставена на емблемите на международните междуправителствени организации, които са били надлежно съобщени на държавите — страни по Парижката конвенция(2). Тези емблеми са защитени обаче само когато като цяло марката, съдържаща подобна емблема, внушава на обществеността наличието на връзка между, от една страна, нейния притежател или ползвател и от друга страна, съответната международна междуправителствена организация(3).
Така член 7, параграф 1, буква и) от Регламент № 207/2009 е приложим, когато има опасност обществеността да възприеме обозначените стоки или услуги като произхождащи от органа, към който препраща възпроизведената в марката емблема, като одобрени или гарантирани от този орган или като свързани по друг начин с него.
По-нататък Общият съд констатира, че апелативният състав не е разгледал третото условие и следователно е допуснал грешка при прилагане на правото. Всъщност той не преценил нито начина, по който обществеността би могла да възприеме символа за ЗГУ като елемент от цялостната спорна марка, нито въпроса дали това възприятие би могло да ѝ внуши, че обозначените от подобна марка стоки се ползват с гаранция от Съюза.
Накрая Общият съд уточнява, че EUIPO не трябва само да проверява дали съответната емблема е възпроизведена изцяло или отчасти в марката, в която е включена. Различните съставни елементи на такава марка също трябва да бъдат взети предвид в рамките на тази преценка. Задължението за извършване на конкретна и обща проверка не се поставя под въпрос от факта, че защитата въз основа на правото на марките на символ за ЗГУ по принцип може да засегне установената от Съюза система на защитени географски указания.