Жалба, подадена на 8 септември 2010 г. - Wabco Europe и други/Комисия
(Дело T-380/10)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподатели: Wabco Europe BVBA (Брюксел, Белгия), Wabco Austria GesmbH (Виена, Австрия), Trane Inc. (Piscataway, Съединените щати), Ideal Standard Italia s.r.l. (Милано, Италия) и Ideal Standard GmbH (Бон, Германия) (представители: S. Völcker, F. Louis, A. Israel и N. Niejahr, lawyers, C. O'Daly и E. Batchelor, solicitors и F. Carlin, barrister)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателите
да се отмени отчасти член 2 и доколкото е необходимо, член 1, параграф 1, точки 3) и 4) от Решение № C (2010) 4185 окончателен от 23 юни 2010 година, постановено по дело COMP/39092 - Санитарни инсталации за бани;
да се намали размера на наложената на жалбоподателите глоба; и
да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
С жалбата си жалбоподателите целят съгласно член 263 ДФЕС частичната отмяна на Решение № C (2010) 4185 окончателен от 23 юни 2010 г. на Комисията по дело COMP/39092 - Санитарни инсталации за бани, относно картел на белгийския, германския, френския, италианския, нидерландския и австрийския пазари на санитарни инсталации за бани, във връзка с продажните цени и обмена на чувствителна информация, както и при условията на евентуалност, намаляване на размера на наложената на жалбоподателите глоба.
В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват следните правни основания:
На първо място жалбоподателите твърдят, че Комисията е нарушила приложимите правни норми, като се е опитала да докаже участието на Ideal Standard Italia s.r.l. и на Ideal Standard GmbH в нарушение в сектора на керамичните изделия в Италия.
На второ място жалбоподателите поддържат, че Комисията не е намалила размера на наложената им глоба за нарушенията от страна на Франция и Белгия, въпреки че съгласно последния параграф от точка 23 от Известието на Комисията от 2002 г. относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели
1 тя е предвидила частично освобождаване по отношение на глобите за такъв тип нарушения.
На трето място жалбоподатеелите твърдят, че Комисията е допуснала грешка, приемайки че Grohe Beteiligungs GmbH и Grohe AG и техните дъщерни дружества, а не Ideal Standard Italia s.r.l. и Ideal Standard GmbH, са били първите, които са предоставили доказателства със "значителна добавена стойност" съгласно Известието на Комисията от 2002 г. относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели.
Накрая жалбоподателите твърдят, че прилагането с обратна сила от страна на Комисията на Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква a) от Регламент № 1/2003
2 било незаконосъобразно, тъй като то водело до санкциониране на Ideal Standard Italia s.r.l. и Ideal Standard GmbH за предоставения от тях вид информация в качеството им на кандидат за освобождаване или намаляване на санкции, очаквайки добросъвестно, че Комисията няма да промени драстично в тяхна вреда приложимата в областта на глобите рамка.