Съединени дела C‑106/09 P и C‑107/09 P

Европейска комисия

срещу

Government of Gibraltar

и

Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

и

Кралство Испания

срещу

Government of Gibraltar

и

Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

„Обжалване — Държавни помощи — Материална селективност — Система на данъчно облагане — Гибралтар — „Офшорни“ дружества“

Резюме на решението

1.        Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Представляващо предимство данъчно третиране на определени предприятия от страна на публичните органи — Включване — Данъчно облекчение, състоящо се в мярка с общ характер, приложима към всички стопански субекти — Изключване

(член 87, параграф 1 ЕО)

2.        Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Селективен характер на мярката — Данъчно облагане, подчинено на реализирането на печалби от данъчнозадълженото лице и чийто максимален размер е определен по определени критерии — Липса

(член 87, параграф 1 ЕО)

3.        Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Селективен характер на мярката — Преценка, основаваща се на отчитането на използваната законодателна техника — Изключване

(член 87, параграф 1 ЕО)

4.        Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Селективен характер на мярката — Система на данъчно облагане, която допуска група дружества да не попаднат в обхвата на данъчните ставки — Включване

(член 87, параграф 1 ЕО)

5.        Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане от Комисията — Разглеждане на схема за помощи в нейната цялост — Допустимост

(членове 87 ЕО и 88 ЕО)

6.        Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане от Комисията — Съвместимост на помощ с общия пазар — Преценка съгласно Известието за държавните помощи в данъчната област — Обхват

(членове 87 ЕО и 88 ЕО; Съобщение 98/C 384/03 на Комисията)

7.        Помощи, предоставяни от държавите — Забрана — Дерогации — Помощи, които могат да се считат за съвместими с общия пазар — Преценка от гледна точка на член 87 ЕО — Съобразяване на по-ранна практика — Изключване

(член 87, параграф 1 ЕО)

8.        Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Диференциране на предприятия в областта на тежестите — Изключване — Условие

(член 87, параграф 1 ЕО)

9.        Помощи, предоставяни от държавите — Забрана — Дерогации — Задължение за сътрудничество от страна на държавата членка, която иска дерогация

(член 87, параграф 2 ЕО)

10.      Право на Съюза — Принципи — Право на защита — Прилагане към образуваните от Комисията административни производства — Проверка на проектите за помощи — Обхват

(член 87, параграф 2 ЕО)

1.        Понятието „помощ“ е по-общо от понятието „субсидия“, като се има предвид, че то включва не само положителните престации като самите субсидии, но и други видове намеса, които под различна форма облекчават тежестите, обичайно натоварващи бюджета на едно предприятие, и които, без да са субсидии в тесния смисъл на думата, имат същото естество и последици.

От това следва, че мярка, с която публичните власти предоставят на някои предприятия представляващо предимство данъчно третиране, което, макар и да не се изразява в прехвърляне на държавни ресурси, поставя получателите в по-благоприятно финансово положение от другите данъчнозадължени лица, съставлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.

В замяна на това предимства, произтичащи от мярка с общ характер, приложима без разлика към всички стопански субекти, не съставляват държавни помощи по смисъла на член 87 ЕО.

(вж. точки 71—73)

2.        Член 87, параграф 1 ЕО изисква да се установи дали в рамките на съответния правопорядък една национална мярка може да постави в по-благоприятно положение „определени предприятия или производството на някои стоки“ спрямо други, които биха се оказали от гледна точка на преследваните от споменатия правопорядък цели в сходно фактическо и правно положение.

Мярка, която предвижда, че облагането с данък върху броя работници и служители и върху заетите служебни помещения е дължим само доколкото данъчнозадълженото лице реализира печалба, и че по силата на тези две данъчни основи максималният размер на данъчната ставка не предоставя селективни предимства, доколкото условието за реализиране на печалби и определянето на максимален размер за облагането на печалбите сами по себе си представляват мерки от общ характер, приложими без разлика към всички стопански субекти, и следователно те не са в състояние да предоставят селективни предимства.

(вж. точки 75, 77 и 80)

3.        Член 87, параграф 1 ЕО не разграничава държавните мерки в зависимост от техните причини или цели, а ги определя в зависимост от техните последици и следователно независимо от използваните техники.

Затова в рамките на преценката за селективност на проект за данъчна реформа един подход, основаващ се само на отчитането на използваната законодателна техника, не позволява да се разгледат последиците от съответната данъчна мярка и изключва a priori всяка възможност за квалифициране като „селективно предимство“ на липсата на каквото и да е данъчно облагане на някои данъчнозадължени лица.

Тези съображения се отнасят най-вече за данъчна система, която, вместо да предвиди общи правила за всички предприятия, от които се прави изключение в полза на някои предприятия, води до същия резултат, като адаптира и комбинира данъчните норми по начин, по който самото им прилагане води до диференцирана данъчна тежест за различните предприятия.

(вж. точки 87, 88 и 93)

4.        Различна данъчна тежест, която възниква в резултат от прилагането на „общ“ данъчен режим, сама по себе си не би била достатъчна, за да се установи селективността на данъчно облагане за целите на член 87, параграф 1 ЕО.Така че за да могат да бъдат определени като предоставящи селективни предимства, критериите, на които е изградена данъчната основа, възприети от една данъчна система, трябва да бъдат от естество да идентифицират ползващите се от тези предимства предприятия чрез характеристиките, специфични за тях като привилегирована категория, като по този начин се даде възможност подобен режим да се окачестви като режим, който поставя в по-благоприятно положение „определени“ предприятия или производството на „някои стоки“ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.

Такъв е случаят обаче, когато обстоятелството, че определени, наречени „офшорни“, дружества не се облагат, не е случайна последица от разглеждания режим, а неизбежна последица от обстоятелството, че данъчните основи са определени именно по начин, по който тези „офшорни“ дружества, които по своето естество не наемат работници или служители и не заемат служебни помещения, не разполагат с данъчната основа по смисъла на възприетите в проекта за данъчна реформа основи за облагане.По този начин обстоятелството, че посочените дружества, които от гледна точка на данъчната основа, възприета в проекта за данъчна реформа, съставляват група от дружества, не подлежат на облагане по-конкретно поради свойствените и специфични за тази група характеристики, позволява да се приеме, че тези дружества се ползват със селективни предимства.

(вж. точки 103—107)

5.        При схеми за помощи Комисията може да се ограничи да изследва общите характеристики на разглежданата схема, без да е длъжна да изследва всеки отделен случай, в който тя се прилага, за да установи дали споменатата схема съдържа елементи на помощ.

(вж. точка 122)

6.        Известието за държавните помощи в данъчната област в качеството му на вътрешен административен акт не може да бъде квалифицирано като правна норма. То прогласява норма на поведение, указваща практиката, която трябва да се следва и от която администрацията не може да се отклони в конкретен случай, без да изтъкне причини, съвместими с принципа на равно третиране.

(вж. точка 128)

7.        Характерът на държавна помощ на дадена мярка трябва да се преценява единствено в рамките на член 87, параграф 1 ЕО, а не от гледна точка на твърдения за практика, установена в предходни решения на Комисията.

(вж. точка 136)

8.        Понятието „държавна помощ“ не се отнася за държавните мерки, въвеждащи разграничение между предприятията, и следователно по принцип представляват селективни мерки, когато това разграничение е резултат от естеството или структурата на системата, в която те се вписват.

Държавата членка, въвела подобна диференциация между предприятията в областта на данъчната тежест, е длъжна да докаже, че тя действително е обоснована от естеството и структурата на разглежданата схема.

(вж. точки 145 и 146)

9.        Държава членка, която иска да получи възможност да отпусне помощи в дерогация от правилата на Договора, има задължение за сътрудничество спрямо Комисията, по силата на което по-специално е длъжна да предоставя всички данни, които са от естество да позволят на тази институция да провери, че условията за исканата дерогация са изпълнени.

(вж. точка 147)

10.      Зачитането на правото на защита в рамките на официалната процедура по разследване на основание член 88, параграф 2 ЕО изисква на държавата членка да е била предоставена възможност да изложи надлежно становището си относно действителното съществуване и релевантността на твърдените факти и обстоятелства, както и относно документите, на които Комисията основава твърдението си за наличие на нарушение на правото на Съюза, както и относно представените от трети заинтересовани страни становища в съответствие с член 88, параграф 2 ЕО. Доколкото на държавата членка не е била предоставена възможност да коментира тези становища, Комисията не може да ги възприеме в своето решение срещу тази държава.

Що се отнася до заинтересованите страни, различни от засегнатата държава членка, в процедурата по контрол над държавните помощи те имат възможност единствено да изпращат на Комисията цялата информация, предназначена да даде яснота на Комисията при бъдещите ѝ действия. Самите те не биха могли да претендират за участие в обсъждане с Комисията при условията на състезателност, каквато възможност е предвидена в полза на съответната държава членка.

(вж. точки 165 и 181)