Дело T‑107/17
Frank Steinhoff и др.
срещу
Европейска централна банка
Решение на Общия съд (трети състав) от 23 май 2019 година
„Извъндоговорна отговорност — Икономическа и парична политика — ЕЦБ — Национални централни банки — Преструктуриране на гръцкия държавен дълг — Участие на частния сектор — Клаузи за колективно действие — Задължителна замяна на гръцки дългови инструменти — Частни кредитори — Становище на ЕЦБ — Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти — Принципът pacta sunt servanda — Член 17, параграфи 1 и 2 от Хартата на основните права — Член 63, параграф 1 ДФЕС — Член 124 ДФЕС“
1. Иск за обезщетение — Срокове за предявяване на иск — Петгодишна давност — Предявяване на иска в деня преди изтичането на срока — Допустимост — Последващо отстраняване на нередовности в исковата молба — Липса на последици
(член 263, четвърта алинея ДФЕС и член 340, втора алинея ДФЕС; член 46 от Статута на Съда; член 76 от Процедурния правилник на Общия съд)
(вж. т. 30—33)
2. Съдебно производство — Представяне на доказателствата — Представяне на доказателства, съставени на език, различен от езика на производството — Задължение за представяне на превод на езика на производството — Неизпълнение — Последици
(член 46, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд)
(вж. т. 35—37)
3. Иск за обезщетение — Предмет — Искане за обезщетяване на вреда, причинена от Европейската централна банка — Компетентност на съда на Съюза — Вменяване от Банката на отговорността за вредата на действията на държава членка — Липса на последици
(членове 268 ДФЕС и 340 ДФЕС)
(вж. т. 42—46)
4. Иск за обезщетение — Самостоятелен характер — Разлика спрямо жалбата за отмяна
(членове 263 ДФЕС и 268 ДФЕС)
(вж. т. 51)
5. Извъндоговорна отговорност — Условия — Незаконосъобразност — Достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза — Критерии за преценка
(член 340, втора алинея ДФЕС)
(вж. т. 52—54)
6. Иск за обезщетение — Предмет — Искане за обезщетяване на вреда, причинена от акт, който няма задължителна сила и е с политическо естество — Допустимост
(член 263 ДФЕС и член 340, втора алинея ДФЕС)
(вж. т. 55—57)
7. Икономическа и парична политика — Парична политика — Въвеждане в действие — Становища на Европейската централна банка (ЕЦБ) относно проектите на национални законодателни разпоредби в нейната област на компетентност, чиито адресати са националните органи — Задължителен характер — Липса — Право на ЕЦБ на преценка при приемане на становищата
(член 127, параграф 4 ДФЕС; съображение 3 и членове 2 и 4 от Решение 98/415 на Съвета)
(вж. т. 71 и 72)
8. Извъндоговорна отговорност — Условия — Незаконосъобразност — Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти — Правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти — Понятие — Принципът pacta sunt servanda — Изключване
(член 340, втора алинея ДФЕС)
(вж. т. 77 и 78)
9. Извъндоговорна отговорност — Условия — Незаконосъобразност — Достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза — Неразкриване от Европейската централна банка в становище, чийто адресат е държава членка, че принципът pacta sunt servanda е нарушен поради приемането на закон за изменение на условията, приложими за дълговите инструменти, с цел преструктуриране на националния публичен дълг — Изключване
(член 340, втора алинея ДФЕС)
(вж. т. 79—85)
10. Извъндоговорна отговорност — Условия — Незаконосъобразност — Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти — Правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти — Понятие — Право на собственост — Включване
(член 340, втора алинея ДФЕС; член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
(вж. т. 96 и 97)
11. Право на Европейския съюз — Принципи — Основни права — Право на собственост — Ограничения — Допустимост — Условия
(член 17, параграф 1 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
(вж. т. 99 и 100)
12. Икономическа и парична политика — Парична политика — Въвеждане в действие — Становища на Европейската централна банка (ЕЦБ) относно проектите на национални законодателни разпоредби в нейната област на компетентност, чиито адресати са националните органи —Приемане от държава членка на закон, намаляващ стойността на някои дългови инструменти с цел защита на националната икономика и на еврозоната срещу риска от неизпълнение на задължение от съответната държава членка — Непропорционално ограничение на правото на собственост — Липса
(член 127, параграф 4 ДФЕС; член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; Решение 98/415 на Съвета)
(вж. т. 105 и 108—116)
13. Свободно движение на капитали — Ограничения на движението на капитали — Национална правна уредба, намаляваща стойността на дългови инструменти, емитирани или гарантирани от съответната държава членка — Обосноваване с необходимостта да се защитят националната икономика и еврозоната срещу риска от неизпълнение на задължение от съответната държава членка — Допустимост
(член 63 ДФЕС)
(вж. т. 119, 120 и 122—124)
14. Съдебно производство — Разглеждане на делата от Общия съд — Защита, предоставена на страните срещу неподходящото използване на доказателствата по делото — Съвместяване с принципа на свободата на доказване — Използване на доказателство, представено по друго дело — Допустимост — Представяне на доказателство с липсващи страници — Отстраняване на нередовности на етапа на репликата — Нарушение на правото на защита на насрещната страна — Липса
(член 85 от Процедурния правилник на Общия съд)
(вж. т. 129—131)
15. Икономическа и парична политика — Икономическа политика — Забрана за приемане на необосновани от разумни съображения мерки, които дават привилегирован достъп до финансовите институции — Национална правна уредба, намаляваща стойността на дългови инструменти, емитирани или гарантирани от съответната държава членка — Обосноваване с необходимостта да се защитят националната икономика и еврозоната срещу риска от неизпълнение на задължение от съответната държава членка — Допустимост
(член 124 ДФЕС; член 2 от Регламент № 3604/93 на Съвета)
(вж. т. 136—138)
16. Извъндоговорна отговорност — Условия — Незаконосъобразност — Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти — Правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти — Понятие — Забрана за приемане на необосновани от разумни съображения мерки, които дават привилегирован достъп до финансовите институции — Изключване
(член 124 ДФЕС и член 340, втора алинея ДФЕС)
(вж. т. 139 и 140)
17. Извъндоговорна отговорност — Условия — Незаконосъобразност — Вреда — Причинно-следствена връзка — Липса на едно от условията — Отхвърляне на иска за обезщетение в неговата цялост
(член 340, втора алинея ДФЕС)
(вж. т. 143 и 144)
Резюме
В решение Steinhoff и др./ЕЦБ (T‑107/17), обявено на 23 май 2019 г., Общият съд отхвърля иск за обезщетение за вредите, които се твърди, че са претърпели частни кредитори вследствие на приемането на становище на Европейската централна банка (ЕЦБ) относно емитираните и гарантирани от Република Гърция ценни книжа(1).
На 2 февруари 2012 г. Република Гърция сезира ЕЦБ с искане за становище на основание член 127, параграф 4 ДФЕС във връзка с член 282, параграф 5 ДФЕС по гръцкия проектозакон № 4050/2012 относно въвеждането на правила за изменение на условията, приложими за търгуемите дългови инструменти, емитирани или гарантирани от гръцката държава, в рамките на споразуменията с техните притежатели, с цел преструктуриране на гръцкия държавен дълг, основано по-специално на прилагането на „клаузи за колективно действие“ (наричани по-нататък „ККД“). Тъй като ЕЦБ дава положително становище по проектозакона, гръцкият парламент го приема на 23 февруари 2012 г.
Съгласно механизма на ККД, целта на предложените промени в съответните дългови инструменти е тези промени да станат правно задължителни за всеки притежател на дългови инструменти, уредени от гръцкото право и емитирани преди 31 декември 2011 г., както са посочени в акта на Съвета на министрите за одобряване на поканите за участие на частните инвеститори (Private Sector Involvement, наричано по-нататък „УЧИ“), ако посочените промени бъдат одобрени от притежатели на ценни книжа, които заедно представляват най-малко две трети от номиналната стойност на посочените ценни книжа. Тъй като били достигнати кворумът и мнозинството, изисквани за планираната замяна, ценните книжа на всички притежатели на гръцки дългови инструменти, в това число онези, които се противопоставят на замяната, били заменени в приложение на Закон № 4050/2012 и съответно стойността им била намалена. Като притежатели на гръцки дългови инструменти ищците участват в преструктурирането на гръцкия държавен дълг, в съответствие с УЧИ и ККД, приложени на основание на Закон № 4050/2012, след като отхвърлили предложението за замяна на техните ценни книжа.
В своя иск ищците изтъкват, че ЕЦБ е отговорна за вредата, която твърдят, че са претърпели, тъй като в становището си тя не привлякла вниманието на Република Гърция върху факта, че предвиденото преструктуриране на гръцкия държавен дълг чрез задължителна замяна на облигационни дългови инструменти е неправомерно.
Що се отнася до извъндоговорната отговорност на ЕЦБ, Общият съд отбелязва, на първо място, че становищата на ЕЦБ не обвързват националните органи. Всъщност съгласно съображение 3 и член 4 от Решение 98/415(2) тези становища трябва само да бъдат взети предвид от националните органи и не засягат отговорностите им по въпросите, които са предмет на такива разпоредби. От това следва, че макар спазването на задължението за консултация с ЕЦБ да изисква възможност тя изложи надлежно своята гледна точка пред националните органи, то не може да ги принуди да се съобразят с тази гледна точка. На второ място, Общият съд констатира, че ЕЦБ разполага с широко право на преценка при приемането на становищата си. Ето защо широкото право на преценка, с което разполага ЕЦБ, предполага, че само явното и грубо незачитане на пределите на това право може да ангажира нейната извъндоговорна отговорност. Следователно само достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти, може да ангажира извъндоговорна отговорност на ЕЦБ.
В този контекст Общият съд постановява, че ищците неправилно твърдят, че ЕЦБ е допуснала незаконосъобразност, която може да ангажира извъндоговорната ѝ отговорност, когато в спорното становище не разкрила нарушението на принципа pacta sunt servanda, каквото представлявало приемането на Закон № 4050/2012 по отношение на тях. Всъщност записването от ищците на спорните дългови инструменти, емитирани и гарантирани от Република Гърция, създало договорно правоотношение между тях и Република Гърция. Това договорно правоотношение не е уредено от принципа pacta sunt servanda по член 26 от Виенската конвенция за правото на договорите(3). Всъщност съгласно член 1 от тази конвенция тя се прилага единствено към договорите между държави. Ето защо член 26 от Виенската конвенция за правото на договорите не е правна норма, която предоставя права на ищците.
Освен това Общият съд отбелязва, че адресати на становищата на ЕЦБ не са частноправни субекти и техният основен предмет не са договорните правоотношения между частноправен субект и държава членка в резултат на емитирането от нея на дългови инструменти. Всъщност съгласно член 2 от Решение 98/415 адресати на становищата на ЕЦБ са органите на държавите членки, които са длъжни да се консултират с нея, а не частноправни субекти. Следователно, когато, както е в случая, Република Гърция се е консултирала с ЕЦБ по проект на нормативна разпоредба, който се отнася до националните банки и правилата, приложими за финансови институции, доколкото те оказват значително въздействие върху стабилността на тези институции и на финансовите пазари, тя не е длъжна да се произнася по въпроса дали тази държава членка е спазила общия принцип на правото на договорите, pacta sunt servanda, що се отнася до притежателите на държавни дългови инструменти. Така компетентността на ЕЦБ да издава становища не предоставя на ищците право да искат от тази институция да разкрива нарушение на договорно право, което те имат спрямо Република Гърция в резултат от това, че са записали емитирани и гарантирани от нея гръцки дългови инструменти.
Ето защо Общият съд приема, че намалението на стойността на спорните дългови инструменти на ищците не представлява непропорционална мярка спрямо целта да се защити икономиката на Република Гърция и еврозоната срещу риска от спиране на плащанията от Република Гърция и от срив на нейната икономика. Следователно ищците неправилно твърдят, че разглежданите мерки представляват нарушение на гарантираното в член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз право на собственост.
Накрая Общият съд стига до извода, че няма нарушение на свободното движение на капитали по смисъла на член 63 ДФЕС, като приема, че в случая въведените със Закон № 4050/2012 мерки са оправдани от императивни съображения от общ интерес, доколкото довелите до този закон обстоятелства са били наистина изключителни, тъй като без преструктурирането е била налице реална перспектива от неизпълнение, най-малкото селективно, от страна на Република Гърция в краткосрочен план. Освен това целта на разглежданите мерки е да гарантират стабилността на банковата система в еврозоната като цяло. По-нататък, ищците не са доказали, че разглежданите мерки не са пропорционални. Тези мерки позволяват да бъде възстановена стабилността на банковата система в еврозоната като цяло и не е установено, че надхвърлят необходимото за възстановяване на тази стабилност. По-конкретно, ако, както предлагат ищците, участието на частните кредитори в замяната на гръцки дългови инструменти бе извършено на чисто доброволна основа, това не би осигурило успеха на тази замяна. Всъщност, ако не бе гарантирано равно третиране на частните кредитори, малцина от тях биха приели тази замяна, предвид присъщия морален риск, а именно да понесат последиците от рисковете, поети от кредиторите, които не са участвали в замяната на гръцки дългови инструменти.
На последно място, според Общия съд ищците неправилно твърдят, че е налице незаконосъобразност, която ангажира отговорността на ЕЦБ спрямо тях, тъй като не разкрила нарушение на член 124 ДФЕС. Всъщност член 124 ДФЕС забранява всички необосновани от разумни съображения мерки, които предоставят по-специално на държавите членки привилегирован достъп до финансови институции, за да стимулира държавите членки да водят разумна бюджетна политика, като предотврати опасността паричното финансиране на публичните дефицити или привилегированият достъп на публичните органи до финансовите пазари да доведе до прекомерно задлъжняване или прекомерни дефицити на държавите членки. Закон № 4050/2012 обаче няма за цел да задълбочи задлъжнялостта на Република Гърция, а обратно, да я намали, предвид нейната прекомерност, като обезцени притежаваните от ищците ценни книжа. Освен това проектозаконът спомага за запазване както на гръцките публични финанси, така и за стабилността на финансовата система на еврозоната. Така или иначе член 124 ДФЕС няма за цел да защити ищците и не им предоставя права.