Съединени дела C‑61/17, C‑62/17 и C‑72/17
Miriam Bichat и др.
срещу
Aviation Passage Service Berlin GmbH & Co. KG
(Преюдициални запитвания,
отправени от Landesarbeitsgericht Berlin-Brandenburg)
„Преюдициално запитване — Социална политика — Колективни уволнения — Директива 98/59/ЕО — Член 2, параграф 4, първа алинея — Понятието „предприятие, което контролира работодателя“ — Процедури за консултиране с работниците — Тежест на доказване“
Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 7 август 2018 г.
Социална политика — Сближаване на законодателствата — Колективни уволнения — Директива 98/59 — Процедури за информиране на и консултиране с работниците — Понятието „предприятие, което контролира работодателя“ — Обхват — Самостоятелно и еднакво тълкуване
(член 2, параграф 4, първа алинея от Директива 98/59 на Съвета)
Член 2, параграф 4, първа алинея от Директива 98/59/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 година за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „предприятие, което контролира работодателя“ се отнася за всяко предприятие, което е свързано с този работодател поради участие в дружествения му капитал или поради други правоотношения, позволяващи упражняването на решаващо влияние в органите за вземане на решения на работодателя и принуждаването му да предвиди или извърши колективни уволнения.
С оглед на това следва да се отбележи, на първо място, че член 2, параграф 4, първа алинея от Директива 98/59 не определя понятието „предприятие, която контролира работодателя“, нито препраща в това отношение към правото на държавите членки. При това положение в постоянната практика на Съда се приема, че както от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа за равенство следва, че разпоредба от това право, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държава членка с оглед на определяне на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Европейския съюз (вж. по-специално решения от 27 януари 2005 г., Junk, C‑188/03, EU:C:2005:59, т. 29 и 30 и от 13 май 2015 г., Lyttle и др., C‑182/13, EU:C:2015:317, т. 26 и цитираната съдебна практика).
При тези обстоятелства от тълкуването на мотивите за приемане и целта на член 2, параграф 4, първа алинея от Директива 98/59 следва, от една страна, че понятието „предприятие, което контролира работодателя“ се отнася до всяко предприятие, което по силата на принадлежността си към същата група или участието си в дружествения капитал, предоставящо му мнозинство от гласовете в общото събрание и/или в органите за вземане на решения на работодателя, може да го принуди да приеме решение, с което да планира или извърши колективни уволнения.
Освен това следва да се приеме, че това понятие обхваща и случаите, когато предприятие, което, макар и да не разполага с посоченото в предходната точка мнозинство от гласовете, може да упражни решаващо влияние по смисъла на точка 31 от настоящото решение поради резултатите от гласуването в органите на дружеството, дължащи се по-специално на участия в дружествения капитал на работодателя, сравнително слабото участие на съдружниците в общите събрания или наличието на споразумения между съдружници в дружеството на работодателя.
От друга страна, за да се осигури защитата на принципа на правна сигурност, чисто фактически критерии — като например наличието на общи интереси между работодателя и другото предприятие или „ясно изразен интерес от страна на предприятието да изпълни задълженията си по Директива 98/59 за информиране, консултиране и уведомяване“, посочен от Комисията в писмените и устните ѝ становища — не могат да служат като основание за установяване на положение, при което предприятие контролира работодател по смисъла на член 2, параграф 4, първа алинея от Директива 98/59.
(вж. т. 29, 40—42 и 45 и диспозитива)