ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)

19 декември 2013 година

Дело T‑634/11 P

Mario Paulo da Silva Tenreiro

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица —Назначаване — Обявяване на свободна длъжност — Назначаване на длъжност директор на Дирекция E „Правосъдие“ в Генерална дирекция "Правосъдие, свобода и сигурност" на Комисията — Отхвърляне на кандидатурата на жалбоподателя — Назначаване на друг кандидат — Частично явно недопустима и частично явно неоснователна жалба“

Предмет:      Жалба срещу Решение от 29 септември 2011 г. на Съда на публичната служба (втори състав) по дело da Silva Tenreiro/Комисия (F‑72/10) с искане за отмяна на това съдебно решение

Решение:      Отхвърля жалбата. Г‑н Mario Paulo da Silva Tenreiro понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Европейската комисия в рамките на настоящото производство.

Резюме

Обжалване — Основания — Обикновено повторение на правните основания и доводите, изложени пред Съда на публичната служба — Неправилна преценка на фактитe — Недопустимост —Контрол на Общия съд върху преценката на доказателствата — Изключване, освен в случай на изопачаването им — Тежест на доказване и събиране на доказателствата

(член 257 ДФЕС; член 11, параграф 1 от приложение I към Статута на Съда; член 138, параграф 1, първа алинея, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)

Видно от член 257 ДФЕС, от член 11 от приложение I към Статута на Съда и от член 138, параграф 1, първа алинея, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд, жалбата трябва точно да посочва пороците на съдебното решение или на определението, чиято отмяна се иска, както и правните доводи, с които по специфичен начин се подкрепя това искане, като в противен случай жалбата или съответното основание ще бъдат недопустими. Не отговаря на това изискване жалба, която само повтаря или възпроизвежда буквално вече изложени пред Съда на публичната служба основания и доводи, в това число и основаните на факти, изрично отхвърлени от тази юрисдикция. Всъщност подобна жалба представлява просто искане за преразглеждане на представената пред Съда на публичната служба искова молба или жалба, което е извън компетентността на Общия съд.

Обжалването пред Общия съд се ограничава само до правни въпроси. Единствено първоинстанционният съд е компетентен да установява фактите освен в случаите, когато неточност на фактическите му констатации следва от представените пред него материали по делото, и да преценява тези факти освен в случай на изопачаване на доказателствата, които са му били представени, с уточнението, че това изопачаване трябва ясно да личи от доказателствата по делото, без да е необходима нова преценка на фактите и на доказателствата, или да се прибягва към нови доказателства.

Ето защо контролните правомощия на Общия съд спрямо констатациите на Съда на публичната служба се простират до неточността на фактическите му констатации, произтичащи от материалите по делото, до изопачаването на доказателствата, до правната квалификация на фактите и до въпроса за това дали са били спазени правилата за доказване и за разпределяне на доказателствената тежест.

За да бъде убеден съдът, който разглежда жалбата, в основателността на твърдението на страната или поне в необходимостта от неговата пряка намеса при събирането на доказателства, не е достатъчно позоваването на определени факти в подкрепа на нейното искане; трябва да се представят още достатъчно точни, обективни и съгласувани косвени доказателства, които могат да подкрепят тяхната достоверност или правдоподобност. При това положение включването на съда в събирането на доказателства в полза на жалбоподателите трябва да се ограничи до изключителни случаи, при които, по-специално за да подкрепят доводите си, жалбоподателите имат нужда от определени доказателства, с които ответникът разполага, и при получаването на които те се натъкват на трудности или дори на отказ от негова страна.

Извън посочените по-горе изключителни случаи следователно единствено първоинстанционният съд е съдът, който преценява евентуалната необходимост от допълване на данните, с които разполага по висящите пред него дела. Наличието или липсата на доказателствен характер на материалите по делото попада в обхвата на неговата самостоятелна преценка на фактите, която остава извън съдебния контрол в рамките на производството по обжалване, освен в случай на изопачаване на представените на първоинстанционния съд доказателства или когато от съдържащите се в преписката документи проличава неточност на фактическите констатации на последния.

(вж. точки 35, 36, 52 и 85—87)

Позоваване на:

Съд — 16 септември 1997 г., Koelman/Комисия, C‑59/96 P, Recueil, стр. I‑4809, точка 31; 8 януари 2002 г., Франция/Monsanto и Комисия, C 248/99 P, Recueil, стр. I‑1, точка 68; 19 март 2004 г., Lucaccioni/Комисия, C‑196/03 P, Recueil, стр. I‑2683, точки 40 и 41 и цитираната съдебна практика; Решение от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C 213/02 P, Recueil, стр. I‑5425, точка 426

Общ съд — 25 септември 2002 г., Ajour и др./Комисия, T‑201/00 и T‑384/00, Recueil FP, стр.I‑A‑167 и II‑885, точка 75; 12 март 2008 г., Rossi Ferreras/Комисия, T‑107/07 P, Recueil FP, стр. I‑Б‑1‑5 и II‑Б‑1‑31, точки 38 и 39 и цитираната съдебна практика; 19 март 2010 г., Bianchi/ETF, T‑338/07 P, точка 59; 4 април 2011 г., Marcuccio/Комисия, T‑239/09 P, точка 62; 7 декември 2011 г., Mioni/Комисия, T‑274/11 P, точка 18; 6 септември 2012 г., Gozi/Комисия, T‑519/11 P, точка 21; 16 май 2013 г., Canga Fano/Съвет, T‑281/11 P, точка 75