Дело T‑292/17
Région Île-de-Франция
срещу
Европейска комисия
Решение на Общия съд (първи състав) от 12 юли 2019 година
„Държавни помощи — Схема за помощ, приведена в действие от Франция в периода 1994—2008 г. — Субсидии за инвестиции, предоставени от регион Ил дьо Франс — Решение, с което схемата за помощ се обявява за съвместима с вътрешния пазар — Предимство — Избирателност — Член 107, параграф 1 ДФЕС —Задължение за мотивиране — Понятия „съществуваща помощ“ и „нова помощ“ — Член 108 ДФЕС — Член 1, буква б), подточки i) и v) от Регламент (ЕС) 2015/1589“
1. Жалба за отмяна — Допустимост — Отхвърляне на жалба по същество, без произнасяне по допустимостта — Право на преценка на съда на Съюза
(член 263 ДФЕС)
(вж. т. 25 и 26)
2. Жалба за отмяна — Основания — Липса или непълнота на мотивите — Основание, отделно от това, което се отнася до законосъобразността по същество
(член 263 и член 296, втора алинея ДФЕС)
(вж. т. 34)
3. Помощи, предоставяни от държавите — Решение на Комисията, с което дадена мярка се квалифицира като държавна помощ — Задължение за мотивиране — Обхват — Селективен характер на мярката — Предоставяне на предимство на получателите
(член. 107, параграф 1 и член 296, втора алинея ДФЕС)
(вж. т. 39—51)
4. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Предоставяне на предимство на получателите — Субсидии за инвестиции, отпуснати на предприятията от пазара на обществения транспорт — Включване
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
(вж. т. 54—56)
5. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Селективен характер на мярката — Национална мярка от естество да облагоприятства определени предприятия или производства спрямо други, намиращи се в сравнимо правно и фактическо положение
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
(вж. т. 59—63)
6. Помощи, предоставяни от държавите — Съществуващи помощи и нови помощи — Квалифициране като съществуваща помощ — Критерии — Еволюция на вътрешния пазар — Финансирано оборудване, което може да бъде използвано от получателите на помощта в рамките на дейности, отворени за конкуренцията, преди въвеждането на схемата за помощ — Липса на съществуваща помощ
(член 107 ДФЕС; член 1, буква б), подточка v) от Регламент 2015/1589 на Съвета)
(вж. т. 76—86)
Резюме
В решения от 12 юли 2019 г., Keolis CIF и др./Комисия (T‑289/17), Transdev и др./Комисия (T‑291/17), Région Île-de-France/Комисия (T‑292/17), Optile/Комисия (T‑309/17), Ceobus и др./Комисия (T‑330/17) и STIF-IDF/Комисия (T‑738/17) Общият съд отхвърля няколко искания за частична отмяна на решението на Комисията от 2 февруари 2017 г. относно две схеми за помощи, приведени в действие от Франция в полза на предприятията за автобусен превоз в региона на Île-de-France(1).
Всички тези дела се вписват в рамките на предоставянето на две схеми за помощи в полза на предприятия за автобусен превоз в региона на Île-de-France, първата, приведена в действие от регион Ил дьо Франс) между 1994 г. и 2008 г. и втората, приведена в действие от Syndicat Transport Île de France (STIF-IDF), считано от 2008 г. Помощите, изплатени въз основа на тези схеми, са имали за цел да насърчат придобиването на материали от предприятията за редовен обществен автомобилен транспорт в региона на Île-de-France и да компенсират разходите за инвестиции, понесени от последните.
В обжалваното пред Общия съд решение Комисията най-напред приема, че тези две схеми за помощи са съвместими с вътрешния пазар. След това тя все пак заключава, че финансовите помощи, отпуснати по тези схеми, са били неправомерно приведени в действие, доколкото те представляват „нови помощи“ и не са ѝ били нотифицирани. В това отношение Комисията по-специално констатира нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС, който забранява на държавите членки, които възнамеряват да предоставят или да изменят държавна помощ, да приведат в действие планираните мерки, преди Комисията да е извършила предварителен контрол върху техните проекти. Така член 108, параграф 3 ДФЕС предвижда задължение за „standstill“, което се прилага към новите помощи, но не и към съществуващите помощи.
С решения Keolis CIF и др./Комисия, Transdev и др./Комисия, Optile/Комисия и Ceobus и др./Комисия Общият съд отхвърля жалбите, подадени от няколко оператори на мрежи за автомобилен превоз на пътници на територията на този регион, за отмяна на обжалваното решение в частта му, която се отнася до схемата за помощ, приведена в действие от Регион Ил дьо Франс между 1994 г. и 2008 г. В този контекст някои от жалбоподателите изтъкват твърдения за различни нарушения на задължението за мотивиране от страна на Комисията, като всички те обаче са отхвърлени от Общия съд. Освен това в подкрепа на жалбите си жалбоподателите оспорват квалифицирането като нови помощи на инвестиционните субсидии, получени от транспортните предприятия по разглежданата схема за помощ. В допълнение операторите на мрежата на автомобилния транспорт изтъкват нарушение на правилата за давността, предвидени в член 17 от Регламент № 2015/1589(2).
Що се отнася до квалифицирането като нова помощ на схемата за помощ, приведена в действие от регион Ил дьо Франс между 1994 г. и 2008 г., Общият съд, от една страна, отхвърля твърденията за нарушение на член 1, буква б), подточка i) от Регламент 2015/1589, съгласно който помощите, въведени преди влизането в сила на Договора за функционирането на ЕС в съответната държава членка, се считат за съществуващи. Всъщност жалбоподателите не са представили пред Общия съд достатъчно доказателства, за да установят, че разглежданата схема за помощ е била въведена преди датата на влизане в сила на Договора за създаване на Европейската икономическа общност във Франция на 1 януари 1958 г. От друга страна, Общият съд отхвърля твърденията за нарушение на член 1, буква б), подточка v) от Регламент 2015/1589, съгласно който за съществуваща се счита всяка помощ, която не е представлявала помощ в момента на въвеждането ѝ в действие, а е станала помощ впоследствие поради еволюцията на вътрешния пазар и без да е била изменяна от държавата членка. В това отношение Общият съд подчертава, че транспортните предприятия, които се ползват от предоставените помощи, са можели да използват, считано от въвеждането на разглежданата схема за помощ, оборудването, финансирано от тези помощи в рамките на дейности по превоз, отворени за конкуренция. Освен това, що се отнася до периода 1994—2008 г., засегнатите транспортни предприятия не са оспорили квалифицирането на отпуснатите субсидии като държавни помощи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Нещо повече, изводът на Комисията, че всички предвидени в тази разпоредба критерии са изпълнени за този период, е в съответствие с анализа в редица решения на националните юрисдикции, постановени в тази област.
Освен това Общият съд отхвърля твърденията за нарушение на член 17 от Регламент 2015/1589, който предвижда десетгодишен давностен срок в областта на възстановяването на помощта. В това отношение Общият съд отбелязва, че правилата за давността, определени в тази разпоредба, се отнасят единствено до правомощията на Комисията, поради което те не се прилагат в случай като настоящия, в който Комисията е установила съвместимостта с вътрешния пазар на неправомерно предоставени помощи след тяхното предоставяне. При все това Общият съд припомня, че правомощията на националните органи относно евентуално възстановяване на такива помощи се подчиняват само на установените в националното право правила относно давността, които са приложими пред националния съд.
С решение по дело Région Île-de-France/Комисия Общият съд отхвърля жалбата, подадена от Région Île-de-France. Общият съд приема, че жалбоподателят не може да упреква Комисията, че е допуснала нарушение на задължението за мотивиране в рамките на преценката си относно селективния характер на въведената от него схема за помощ между 1994 г. и 2008 г. и относно недължимото икономическо предимство, предоставено на получателите по тази схема. Освен това Общият съд счита, че няма основание да поставя под въпрос основателността на преценките в обжалваното решение относно наличието на икономическо предимство и селективността на схемата. В това отношение Общият съд уточнява, че предприятията от други държави членки или от други френски региони не са отговаряли на условията за предоставяне на спорните субсидии, от които можели да се ползват само предприятията, действащи на пазара на редовен превоз на пътници, които упражняват дейността си на територията на жалбоподателя. Освен това Общият съд отхвърля основанието, изведено от нарушение на член 1, буква б), подточки i) и v) от Регламент 2015/1589.
С решение по дело STIF-IDF/Комисия Общият съд отхвърля подадената от STIF-IDF жалба за отмяна на обжалваното решение в частта му, която се отнася до схемата за помощ, приведена в действие от последното, считано от 2008 г. Тази част от обжалваното решение се отнася по-специално до поредица от договори, сключени между STIF-IDF и частни предприятия, извършващи редовен обществен транспорт на територията на Регион Ил дьо Франс, които предвиждали изплащането на финансова вноска от STIF-IDF на предприятието съдоговорител, като компенсация за изпълнението на задълженията за предоставяне на обществена услуга, които съответното предприятие е поело с договор.
В подкрепа на жалбата си за отмяна STIF-IDF се позовава на постоянната съдебна практика, според която държавна мярка не представлява държавна помощ по смисъла на член 107 ДФЕС, когато съставлява компенсация, представляваща насрещна престация за услугите, предоставени от предприятията получатели за изпълнението на задължения за обществена услуга, и поради това тези предприятия в действителност не получават финансово предимство и следователно не са поставени в по-благоприятно конкурентно положение спрямо конкурентните предприятия. Все пак, за да може в конкретен случай подобна компенсация да не бъде квалифицирана като държавна помощ, трябва да бъдат изпълнени критериите Altmark(3). Четвъртият от тези критерии гласи, че нивото на необходимата компенсация трябва да бъде определено въз основа на анализ на разходите на средно предприятие, което е добре управлявано и адекватно оборудвано с оглед на изпълнение на изискванията на обществената услуга. В жалбата си STIF-IDF упреква по-специално Комисията, че неправилно е приела в обжалваното решение, че спорната схема за помощи не отговаря на този критерий и че е нарушила задължението си за мотивиране в това отношение.
След като потвърждава, че Комисията е изложила достатъчно подробно причините, поради които счита, че спорната схема за помощ не отговаря на четвъртия критерий Altmark, Общият съд отбелязва, че представените от STIF-IDF доказателства в подкрепа на твърденията му за нарушения по същество са съставени от позовавания на методологични инструменти, които е използвал преди определянето на размера на финансовите вноски, които трябва да се платят на предприятията съдоговорители, както и на различните последващи проверки, извършени с цел да се проверят инвестициите, направени от последните. Тъй като тези доказателства обаче не са релевантни или поне не са достатъчни, за да се определи дали размерът на компенсацията е бил определен в съответствие с четвъртия критерий Altmark, Общият съд констатира, че предоставената от STIF-IDF информация не позволява да се установи, че преценката на спорната схема за помощ, извършена в обжалваното решение с оглед на този критерий, е опорочена от грешка при прилагане на правото или от грешка в преценката.