Жалба, подадена на 6 май 2010 г. - Deutsche Telekom/Комисия

(Дело T-207/10)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Deutsche Telekom AG (Бон, Германия) (представители: A. Cordewener и J. Schönfeld, Rechtsanwälte)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Да се отмени Решение C (2009) 8107 на Комисията от 28 октомври 2009 г. (в коригираната редакция от 8 декември 2009 г.) във връзка с предоставената в член 1, параграфи 2 и 3 в полза на опредлените в тази разпопредба испански инвеститори защита на оправданите правни очаквания,

да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят оспорва Решение С (2009) 8107 на Комисията от 28 октомври 2009 г., с което последната постановява, че държавните помощи под формата на данъчноправни норми съгласно член 12, параграф 5 от испанския закон за корпоративното данъчно облагане (наричан по-нататък TRLIS) относно данъчната амортизация на финансовата репутация за придобиване на значителни дялови участия в чуждестранни дружества във връзка с помощите, предоставени на получателите при придобиване на дялови участия в Общността, са несъвместими с общия пазар. Обжалваното решение предвижда кои помощи трябвало да се върнат посредством Кралство Испания.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва, на първо място, че данъчната преференция, свързана с приложението на член 12, параграф 5 от TRLIS, била предоставена формално погледнато неправомерно, тъй като Кралство Испания не е уведомило Комисията предварително за закона съгласно член 88, параграф 3, първо изречение ЕО (член 108, параграф 3, първо изречение от ДФЕС) и въпреки забраната за изпълнение съгласно член 88, параграф 3, изречение 3 ЕО (член 108, параграф 3, изречение 3 от ДФЕС) е пристъпило към неговото приложение. По-нататък член 12, параграф 5 от TRLIS трябвало да се разглежда като незаконосъобразна материално правна разпоредба, тъй като съгласно член 87, параграф 1 ЕО (член 107, параграф 1 от ДФЕС) тази правна уредба не била съвместима с общия пазар, а разрешение съгласно член 87, параграф 2 или 3 ЕО (член 107, параграф 2 или 3 от ДФЕС) не било взето предвид.

На второ място, във връзка с последиците, които влече установяването на неправомерността на национални помощи, жалбоподателят посочва, че съответната държава членка трябвало да изиска обратно подобни помощи от облагодетелствалите се получатели. В това отношение се посочва, че този основен прицип намирал изражение преди всичко в член 14, параграф 1, първо израчение от Регламент (ЕО) № 659/99¹.

Накрая се изтъква, че в конкретния случай не следвало да се прави никакво изключение от обратно връщане при липса на оправдани правни очаквания за испанските получатели на държавни помощи. Във връзка с това жалбоподателят посочва, наред с други доводи, че чрез предвиждането на изключение, основано на принципа за защита на оправданите правни очаквания, по отношение на определена група испански инвеститори се прилагал неправилно принципът от първичното право, установен в член 14, параграф 1, второ изречение от Регламент № 659/99. От една страна, жалбоподателят оспорва, че принципът за защита на оправданите правни очаквания не бил приложим в полза на получателите на държавни помощи при липса на законосъобразно нотифициране на член 12, параграф 5 от TRLIS от страна на испанската държава. От друга страна, той посочва, че предпоставките за признаването на защитата на оправданите правни очаквания в полза на получателите на помощи, не били изпълнени. По-нататък общностният интерес от създаването на справедливи пазарни отношения посредством обратното изискване на предоставените държавни помощи надделявал над индивидуалния интерес на получателя от получаването на данъчни придобивки както за минали, така и за бъдещи години.

____________

¹ - Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [88 ЕО] (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).