Дело C‑665/20 PPU
Х
(Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank Amsterdam)
Решение на Съда (пети състав) от 29 април 2021 година
„Преюдициално запитване — Спешно преюдициално производство — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение 2002/584/ПВР — Европейска заповед за арест — Случаи, при които изпълнението може да бъде отказано — Член 4, точка 5 — Издирвано лице, което за същите деяния има влязла в сила присъда в трета страна — Осъдителна присъда, наказанието по която е изтърпяно или вече не подлежи на изпълнение съгласно правото на страната, в която е постановена присъдата — Прилагане — Право на преценка на изпълняващия съдебен орган — Понятие „същите деяния“ — Освобождаване от изтърпяване на наказанието, извършено от несъдебен орган по силата на мярка за общо опрощаване на наказания“
1. Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки — Случаи, при които изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано — Издирвано лице, което за същите деяния има влязла в сила присъда в трета страна — Право на преценка на изпълняващия съдебен орган — Обхват
(член 4, точка 5 от Рамково решение 2002/584 на Съвета, изменено с Рамково решение 2009/299)
(вж. т. 43, 44, 47, 49—53, 55, 59, 60 и 67; т. 1 от диспозитива)
2. Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамкови решения, с които се цели сближаване на националните законодателства — Изпълнение от държавите членки — Правно действие на рамковите решения — Задължение за оставяне без приложение на национална разпоредба, противоречаща на рамково решение — Липса — Задължение за съответстващо тълкуване на националното право — Обхват — Необходимост да се осигури пълната ефективност на рамковото решение
(Рамково решение 2002/584 на Съвета, изменено с Рамково решение 2009/299)
(вж. т. 62—64)
3. Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки — Случаи, при които изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано — Издирвано лице, което за същите деяния има влязла в сила присъда в трета страна — Случаи, при които не се допуска изпълнение на европейска заповед за арест — Издирвано лице, което за същите деяния има влязла в сила присъда в държава членка — Понятие „същите деяния“ — Еднакво тълкуване
(член 3, точка 2 и член 4, точка 5 от Рамково решение 2002/584 на Съвета, изменено с Рамково решение 2009/299)
(вж. т. 70, 72, 75—78 и 83; т. 2 от диспозитива)
4. Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки — Случаи, при които изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано — Издирвано лице, което за същите деяния има влязла в сила присъда в трета страна — Осъдителна присъда, наказанието по която е изтърпяно или вече не подлежи на изпълнение съгласно правото на страната, в която е постановена присъдата — Понятие — Присъда, изпълнена частично в посочената страна преди освобождаване от изтърпяване на наказанието — Включване — Освобождаване от изтърпяване на наказанието, извършено от несъдебен орган по силата на мярка за общо опрощаване на наказания, без да са налице обективни съображения, свързани с наказателната политика — Липса на последици
(член 4, точка 5 от Рамково решение 2002/584 на Съвета, изменено с Рамково решение 2009/299)
(вж. т. 86—88, 92, 94 и 98—104; т. 3 от диспозитива)
Резюме
Съдът изяснява обхвата на принципа ne bis in idem, приложим при изпълнението на европейска заповед за арест за деяния, за които вече е постановена осъдителна присъда в трета страна
През септември 2019 г. германските съдебни органи издават срещу Х европейска заповед за арест (наричана по-нататък „ЕЗА“) с цел наказателно преследване за деяния, извършени през 2012 г. по отношение на неговата партньорка и на дъщеря ѝ. През март 2020 г. Х е задържан в Нидерландия. Той не е съгласен да бъде предаден на въпросните органи, като изтъква, че за същите деяния вече е бил наказателно преследван и има влязла в сила присъда в Иран. По-конкретно Х е бил оправдан за една част от тези деяния, а за останалата част е бил осъден и му е било наложено наказание лишаване от свобода, което той е изтърпял почти изцяло, преди да бъде освободен от изтърпяването му. Х е освободен от изтърпяването на наказанието по силата на мярка за общо опрощаване на наказания, приета от несъдебен орган (върховния лидер на Иран) по случай 40‑годишнината от ислямската революция. Така според Х поради предишното му осъждане в Иран принципът ne bis in idem, закрепен в член 4, точка 5 от Рамковото решение относно ЕЗА(1), транспониран в нидерландското право, не допуска изпълнението на издадената срещу него ЕЗА.
Съгласно този член изпълняващият съдебен орган може да откаже да изпълни ЕЗА, ако издирваното лице има влязла в сила присъда в трета страна за същите деяния, при условие че, ако присъдата е осъдителна, наказанието е изтърпяно, изтърпява се към момента или вече не подлежи на изпълнение съгласно правото на страната, в която е постановена присъдата. Това основание, на което „изпълнението може да бъде отказано“, е подобно на предвиденото в член 3, точка 2 от Рамковото решение основание, при което „не се допуска изпълнение“, с тази разлика, че последното се отнася до присъда, постановена не в „трета страна“, а в „държава членка“.
В този контекст Rechtbank Amsterdam (Първоинстанционен съд Амстердам, Нидерландия) решава да поиска от Съда тълкуване на член 4, точка 5 от Рамковото решение. Всъщност тази юрисдикция, която следва да се произнесе по предаването на Х, има съмнения относно правото на преценка, с което разполага в такъв случай, относно понятието „същите деяния“, съдържащо се в посочения член, доколкото иранските съдилища не са се произнесли изрично по някои от деянията, за които на Х е повдигнато обвинение в Германия, както и относно обхвата на условието, ако присъдата е осъдителна, „наказанието [да] е изтърпяно, [да се] изтърпява […] към момента или [вече да не подлежи на изпълнение] съгласно правото на [страната, в която е постановена присъдата]“.
В решението си, постановено по реда на спешното производство, Съдът приема, най-напред, че изпълняващият съдебен орган трябва да разполага с право на преценка, за да определи дали следва да откаже да изпълни ЕЗА на съответното основание. По-нататък, понятието „същите деяния“(2) трябва да получи еднакво тълкуване. Накрая, в хипотеза като разглежданата в главното производство условието във връзка с изпълнението на наказанието е изпълнено.
Съображения на Съда
На първо място, Съдът припомня, че в Рамковото решение се посочват, от една страна, основанията, при които не се допуска изпълнение на ЕЗА(3), и от друга страна, основанията, на които изпълнението може да бъде отказано(4), като държавите членки са свободни да транспонират или не тези основания във вътрешното си право. В случай на транспонирането им обаче държавите членки не могат да предвидят задължение за съдебните органи автоматично да отказват изпълнението на съответната ЕЗА. Всъщност последните трябва да разполагат с право на преценка, позволяващо им да разглеждат всеки случай поотделно, като вземат предвид всички релевантни обстоятелства. Лишаването им от това право би превърнало обикновената възможност за отказ да се изпълни ЕЗА в същинско задължение, при положение че такъв отказ е изключението, а изпълнението на ЕЗА — принципното правило.
Освен това Съдът подчертава разликата с предвиденото в член 3, точка 2 от Рамковото решение основание, при което не се допуска изпълнение и при прилагането на което изпълняващият съдебен орган няма никакво право на преценка. Всъщност принципите на взаимно доверие и взаимно признаване, които са в основата на отношенията между държавите членки и им налагат да приемат, че всяка от тях зачита правото на Съюза, и по-специално основните права, не могат да се приложат автоматично към съдебните решения, постановени от съдилищата на трети страни. Поради това високата степен на доверие, която съществува между държавите членки във връзка с наказателноправните им системи, не може да се презумира по отношение на трети страни. Ето защо на изпълняващия съдебен орган трябва да се признае право на преценка.
На второ място, Съдът постановява, че понятието „същите деяния“, което се съдържа в член 3, точка 2 и член 4, точка 5 от Рамковото решение, трябва да получи еднакво тълкуване. Всъщност от съображения за съгласуваност и правна сигурност тези две понятия, формулирани по идентичен начин, трябва да имат еднакъв обхват. Освен това според Съда обстоятелството, че член 3, точка 2 се отнася до присъди, постановени в Съюза, а член 4, точка 5 от него — до присъди, постановени в трети страни, не може само по себе си да обоснове тези понятия да имат различен обхват.
На трето място, Съдът приема, че в хипотеза като разглежданата в главното производство е изпълнено условието във връзка с изпълнението на наказанието, предвидено в член 4, точка 5 от Рамковото решение. В това отношение Съдът подчертава, че в този член се посочва най-общо „правото на [страната, в която е постановена присъдата]“, без да се уточнява допълнително причината за невъзможността за изпълнение на наказанието. Затова по принцип следва да се признават всички мерки за опрощаване на наказания, предвидени от правото на страната, в която е постановена присъдата, и водещи до невъзможност за изпълнение на наложеното наказание. При това положение тежестта на деянията, естеството на приелия мярката орган, или пък съображенията, на които тази мярка се основава, са без значение, например когато тя не се основава на обективни съображения, свързани с наказателната политика.
При все това Съдът добавя, че изпълняващият съдебен орган трябва да извърши претегляне при упражняването на правото на преценка, с което разполага за целите на прилагането на предвиденото в член 4, точка 5 от Рамковото решение основание, на което изпълнението може да бъде отказано. Следва да се съвместят, от една страна, предотвратяването на безнаказаността на осъдените лица и борбата с престъпността и от друга страна, гарантирането на правната сигурност на тези лица посредством зачитане на влезлите в сила решения на публичните власти. Всъщност принципът ne bis in idem, закрепен както в член 3, точка 2, така и в член 4, точка 5 от Рамковото решение, обхваща тези два аспекта.