Дело T‑262/10

Microban International Ltd и

Microban (Europe) Ltd

срещу

Европейска комисия

„Обществено здраве — Списък на добавките, които могат да бъдат използвани за производството на материали и предмети от пластмаси, предназначени за контакт с храни — Оттегляне от първоначалния заявител на заявлението за включване на добавка в списъка — Решение на Комисията да не включи 2,4,4’-трихлоро-2’-хидроксидифенилов етер в списъка — Жалба за отмяна — Допустимост — Подзаконов акт — Пряко засягане — Липса на мерки за изпълнение — Правно основание“

Резюме на решението

1.      Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Понятие за подзаконов акт по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС — Всеки акт с общо приложение, с изключение на законовите актове

(член 263, четвърта алинея ДФЕС)

2.      Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Пряко засягане — Критерии

(член 230, четвърта алинея ЕО; член 263, четвърта алинея ДФЕС)

3.      Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които пряко ги засягат — Решение на Комисията за невключването на добавка в списъка на разрешените добавки, предвиден в Директива 2002/72 — Жалба, подадена от предприятията, използващи съответната добавка за производството на техните продукти — Допустимост

(член 263, четвърта алинея ДФЕС)

4.      Сближаване на законодателствата — Материали и предмети, предназначени за контакт с храни — Решение на Комисията за невключването на добавка в списъка на разрешените добавки, предвиден в Директива 2002/72 — Правно основание — Член 11, параграф 3 от Регламент № 1935/2004 — Недопустимост

(член 11, параграф 3 от Регламент № 1935/2004 на Европейския парламент и на Съвета; Директива 2002/72 на Комисията)

5.      Сближаване на законодателствата — Материали и предмети, предназначени за контакт с храни — Решение на Комисията за невключването на добавка в списъка на разрешените добавки, предвиден в Директива 2002/72 — Приемане на решение вследствие оттеглянето на заявлението за включване от първоначалния заявител

(Регламент № 1935/2004 на Европейския парламент и на Съвета; Директива 2002/72 на Комисията)

1.      Понятието „подзаконов акт“ по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС трябва да се разбира в смисъл, че се отнася до всеки акт с общо приложение, с изключение на законовите актове.

В това отношение решение на Комисията за невключването на добавка в списъка на добавките, които съгласно Директива 2002/72 относно материали и предмети от пластмаси, предназначени за контакт с храни, могат да бъдат използвани за производството на такива материали и предмети, прието на основание член 11, параграф 3 от Регламент № 1935/2004 относно материалите и предметите, предназначени за контакт с храни, и за отмяна на Директиви 80/590 и 89/109, представлява подзаконов акт по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС. Всъщност Комисията приема такова решение при упражняване на изпълнителни, а не на законодателни правомощия. Освен това, при положение че се прилага за всички физически или юридически лица, чиято дейност се състои в производството и/или предлагането на пазара на тази добавка, както и на предмети и материали, съдържащи това вещество, посоченото решение има общо приложение, тъй като се прилага към обективно определени положения и поражда правни последици спрямо категория лица, посочени общо и абстрактно.

(вж. точки 21—25)

2.      Съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС всяко физическо или юридическо лице може да заведе иск срещу решенията, които са адресирани до него или които го засягат пряко и лично, както и срещу подзаконови актове, които го засягат пряко и които не включват мерки за изпълнение.

Що се отнася до понятието за пряко засягане, изразът „които го засягат пряко“ се съдържа два пъти в член 263, четвърта алинея ДФЕС. От една страна, тази разпоредба възпроизвежда текста на член 230, четвърта алинея ЕО и посочва „[…] актове, които го засягат пряко […]“. От друга страна, член 263, четвърта алинея ДФЕС въвежда понятието „подзаконови актове, които го засягат пряко и които не включват мерки за изпълнение“.

Съдържащото се в член 230, четвърта алинея ЕО условие за пряко засягане изискваше, първо, оспорената мярка пряко да поражда последици за правното положение на частноправните субекти, и второ, да не оставя никакво право на преценка на адресатите на тази мярка, на които е възложено изпълнението ѝ, тъй като това изпълнение е напълно автоматично и произтича единствено от оспорената правна уредба, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер. Като позволява на физическо или юридическо лице да заведе иск срещу подзаконовите актове, които го засягат пряко и които не включват мерки за изпълнение, член 263, четвърта алинея ДФЕС има за цел отваряне на условията за предявяване на преките искове. Следователно нововъведеното в тази разпоредба понятие за пряко засягане във всеки случай не може да бъде предмет на по-ограничително тълкуване от понятието за пряко засягане, съдържащо се в член 230, четвърта алинея ЕО. Така, когато е установено, че жалбоподателят е пряко засегнат от решение на Комисията по смисъла на понятието за пряко засягане, съдържащо се в член 230, четвърта алинея ЕО, следва да се приеме, че той е и пряко засегнат от това решение по смисъла на нововъведеното в член 263, четвърта алинея ДФЕС понятие за пряко засягане.

(вж. точки 18, 26, 27 и 32)

3.      Трябва да се счита, че решение на Комисията за невключването на добавка в списъка на добавките, които съгласно Директива 2002/72 относно материали и предмети от пластмаси, предназначени за контакт с храни, могат да бъдат използвани за производството на такива материали и предмети, което решение води до забрана за предлагането на пазара на материали и предмети, съдържащи тази добавка, пряко поражда последици за правното положение на предприятията, които купуват тази добавка и я използват за производството на продукт с антибактериални и антимикробни свойства, която след това се препродава, за да бъде използвана в производството на материали и предмети от пластмаси, предназначени за контакт с храни.

(вж. точки 28 и 30)

4.      Не може да се основава на член 11, параграф 3 от Регламент № 1935/2004 относно материалите и предметите, предназначени за контакт с храни, и за отмяна на Директиви 80/590 и 89/109 решение на Комисията за невключването на добавка в списъка на добавките, които съгласно Директива 2002/72 относно материали и предмети от пластмаси, предназначени за контакт с храни, могат да бъдат използвани за производството на такива материали и предмети, с което Комисията забранява предлагането на пазара на конкретна добавка като добавка, използвана за производството на материали и предмети, предназначени за контакт с храни, и поради това отказва да включи тази добавка в позитивния списък и заличава това вещество от временния списък. Всъщност член 11, параграф 3 от Регламент № 1935/2004 се отнася само до случаите, в които Комисията възнамерява да разреши използването и предлагането на пазара в Съюза на вещество, включено в материали и предмети, предназначени за контакт с храни.

(вж. точки 46—48)

5.      Комисията нарушава процедурата, предвидена в Регламент № 1935/2004, относно материалите и предметите, предназначени за контакт с храни, и за отмяна на Директиви 80/590 и 89/109, както и в Директива 2002/72 относно материали и предмети от пластмаси, предназначени за контакт с храни, когато след оттеглянето от първоначалния заявител на неговото заявление за включване на добавка в списъка на разрешените добавки тя приема решение за невключването на тази добавка в списъка на добавките, които съгласно Директива 2002/72 могат да бъдат използвани за производството на материали и предмети от пластмаси, предназначени за контакт с храни, при липсата на решение за управление на риска по смисъла на съображение 14 от Регламент № 1935/2004.

(вж. точки 67 и 69)