РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)
15 ноември 2012 година(*)
„Обжалване — Обща външна политика и политика на сигурност — Специфични ограничителни мерки, взети спрямо определени лица и стопански субекти, с оглед ситуацията в Кот д’Ивоар — Замразяване на средства — Член 296 ДФЕС — Задължение за мотивиране — Право на защита — Право на ефективна съдебна защита — Право на зачитане на собствеността“
По дело C‑417/11 P
с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 5 август 2011 г.,
Съвет на Европейския съюз, за който се явяват г‑н M. Bishop, г‑н B. Driessen и г‑жа E. Dumitriu-Segnana, в качеството на представители,
жалбоподател,
подпомаган от
Френската република, за която се явяват г‑н G. de Bergues и г‑н É. Ranaivoson, в качеството на представители,
встъпила страна в производството по обжалване,
като другите страни в производството са:
Nadiany Bamba, с местожителство в Абиджан (Кот д’Ивоар), за която първоначално се явява P. Haïk, а впоследствие P. Maisonneuve, avocats,
жалбоподател в първоинстанционното производство,
Европейска комисия, за която се явяват г‑жа E. Cujo и г‑н M. Konstantinidis, в качеството на представители, със съдебен адрес в Люксембург,
встъпила страна в първоинстанционното производство,
СЪДЪТ (трети състав),
състоящ се от: г‑жа R. Silva de Lapuerta, изпълняваща функцията на председател на трети състав, г‑н K. Lenaerts (докладчик), г‑н E. Juhász, г‑н G. Arestis и г‑н J. Malenovský, съдии,
генерален адвокат: г‑н P. Mengozzi,
секретар: г‑н V. Tourrès, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 20 септември 2012 г.,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си Съветът на Европейския съюз иска да се отмени Решение на Общия съд на Европейския съюз от 8 юни 2011 г. по дело Bamba/Съвет (T‑86/11, Сборник, стр. II‑2749, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което този съд отменя както Решение 2011/18/ОВППС на Съвета от 14 януари 2011 година за изменение на Решение 2010/656/ОВППС на Съвета за подновяване на ограничителните мерки срещу Кот д’Ивоар (ОВ L 11, стр. 36), така и Регламент (ЕC) № 25/2011 на Съвета от 14 януари 2011 година за изменение на Регламент (ЕО) № 560/2005 на Съвета за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени към определени лица и стопански субекти, с оглед ситуацията в Кот д’Ивоар (ОВ L 11, стр. 1) (наричани по-нататък съответно „спорното решение“ и „спорният регламент“, и заедно — „спорните актове“), в частта, в която тези два акта се отнасят до г‑жа Bamba.
Правна уредба и обстоятелства, предхождащи спора
2 Г‑жа Bamba е гражданка на Република Кот д’Ивоар.
3 На 15 ноември 2004 г. Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации (ООН) приема Резолюция 1572 (2004), с която в частност посочва, че положението в Кот д’Ивоар все още застрашава международния мир и сигурността в региона, и решава да наложи някои ограничителни мерки спрямо тази страна.
4 С член 14 от Резолюция 1572 (2004) се създава комитет (наричан по-нататък „Комитет по санкциите“), на който по-специално е възложено както да определи лицата и образуванията, до които се отнасят наложените с точки 9 и 11 от посочената резолюция ограничителни мерки, свързани с пътуванията на лица и замразяването на средства, финансови активи и икономически ресурси, така и редовно да осъвременява списъка на тези лица и образувания. Що се отнася до г‑жа Bamba, Комитетът по санкциите не е посочвал, че трябва да ѝ бъдат наложени такива мерки.
5 На 13 декември 2004 г., като счита, че за да бъде изпълнена Резолюция 1572 (2004), е необходимо действие от страна на Европейската общност, Съветът приема Обща позиция 2004/852/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Кот д’Ивоар (ОВ L 368, стр. 50; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 6, стр. 3).
6 На 12 април 2005 г., като счита, че за прилагането на мерките, описани в Обща позиция 2004/852, на общностно равнище е необходим регламент, Съветът приема Регламент (ЕО) № 560/2005 за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени към определени лица и стопански субекти, с оглед ситуацията в Кот д’Ивоар (ОВ L 95, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 3, стр. 183).
7 Обща позиция 2004/852 е многократно изменяна, а действието ѝ — удължавано, преди да бъде отменена и заменена с Решение 2010/656/ОВППС на Съвета от 29 октомври 2010 година за подновяване на ограничителните мерки срещу Кот д’Ивоар (ОВ L 285, стр. 28).
8 На 31 октомври и 28 ноември 2010 г. са проведени избори за президент на Република Кот д’Ивоар.
9 На 3 декември 2010 г. специалният представител на генералния секретар на ООН за Кот д’Ивоар удостоверява крайния резултат от втория тур на президентските избори, обявен на 2 декември 2010 г. от председателя на независимата избирателна комисия, който потвърждава, че г‑н Аласан Уатара е победител в тези избори.
10 На 13 декември 2010 г. Съветът подчертава значението на президентските избори от 31 октомври и 28 ноември 2010 г. за възстановяването на мира и стабилността в Кот д’Ивоар и посочва, че суверенно изразената воля на народа на Кот д’Ивоар задължително трябва да бъде зачетена. Съветът също така отчита заключението на специалния представител на генералния секретар на Организацията на обединените нации за Кот д’Ивоар, изразено във връзка с мандата му за удостоверяване, и поздравява г‑н Уатара за избора му за президент на Република Кот д’Ивоар.
11 На 17 декември 2010 г. Европейският съвет призовава всички цивилни и военни лидери на Кот д’Ивоар, които все още не са направили това, да признаят властта на демократично избрания президент г‑н Уатара. Европейският съвет потвърждава решимостта на Европейския съюз да наложи целеви санкции на лицата, които продължават да създават пречки за зачитането на суверенно изразената воля на народа на Кот д’Ивоар.
12 За да наложи ограничителни мерки, свързани с пътуванията, на определени лица, които, макар да не са посочени от Съвета за сигурност на ООН или от Комитета по санкциите, възпрепятстват мирния процес и процеса на национално помирение в Кот д’Ивоар, и по-специално на лицата, които застрашават успешното приключване на изборния процес, Съветът приема Решение 2010/801/ОВППС от 22 декември 2010 година за изменение на Решение 2010/656 на Съвета (ОВ L 341, стр. 45). Списъкът на тези лица се намира в приложение II към Решение 2010/656.
13 На 11 януари 2011 г. Съветът приема спорното решение.
14 Съображения 2—7 от споменатото решение гласят:
„(2) На 13 декември 2010 г. Съветът подчерта значението на президентските избори от 31 октомври и 28 ноември 2010 г. за възстановяването на мира и стабилността в Кот д’Ивоар и заяви, че суверенно изразената воля на народа на Кот д’Ивоар задължително трябва да бъде зачетена.
(3) На 17 декември 2010 г. Европейският съвет призова всички цивилни и военни лидери на Кот д’Ивоар, които все още не се направили това, да признаят властта на демократично избрания президент г‑н Аласан Уатара.
(4) На 22 декември 2010 г. Съветът прие Решение [2010/801] с оглед налагане на ограничения за пътуване, насочени срещу лицата, които възпрепятстват мирния процес и процеса на национално помирение и по-специално тези, които застрашават успешното приключване на изборния процес.
(5) На 11 януари 2011 г. Съветът прие Решение 2011/17/ОВППС за изменение на Решение [2010/656] с оглед включване и на други лица в списъка на лицата, обхванати от ограничения за пътуване.
(6) Предвид тежкото положение в Кот д’Ивоар срещу тези лица следва да бъдат наложени допълнителни ограничителни мерки.
(7) Освен това списъкът на лицата, обхванати от ограничителните мерки, установени в приложение II към Решение [2010/656], следва да бъде изменен и информацията относно определени лица в списъка следва да бъде актуализирана“.
15 Съгласно член 1 от спорното решение:
„Решение [2010/656] се изменя, както следва:
1. Член 5 се заменя със следното:
„Член 5
1. Всички финансови средства и икономически ресурси, притежавани или контролирани пряко или непряко от:
[…]
б) лицата или образуванията, изброени в приложение II, които не са включени в списъка в приложение I и които възпрепятстват мирния процес и процеса на национално помирение и по-конкретно са заплаха за успешното приключване на изборния процес, или са държани от образувания, притежавани или контролирани пряко или непряко от тях или от всяко друго лице, действащо от тяхно име или по тяхно нареждане;
се замразяват.
2. Никакви финансови средства, финансови активи или икономически ресурси не се предоставят пряко или непряко на лицата и образуванията, посочени в параграф 1, или в тяхна полза.
[…]“.
2. Член 10 се заменя със следното:
„Член 10
[…]
3. Мерките, посочени в […] член 5, параграф 1, буква б), се преразглеждат редовно и най-малко на всеки 12 месеца. Те престават да се прилагат спрямо съответните лица и образувания, ако Съветът установи, в съответствие с процедурата по член 6, параграф 2, че вече не са изпълнени необходимите условия за прилагането им“.
16 Член 2 от спорното решение предвижда:
„Приложение II към Решение [2010/656] се заменя с приложението към настоящото решение“.
17 Също на 14 януари 2011 г. Съветът приема спорния регламент.
18 Съображения 1 и 4 от този регламент гласят:
„(1) Решение [2010/656], както е изменено [със спорното решение], предвижда приемане на ограничителни мерки срещу определени лица, които макар да не са посочени от Съвета за сигурност на ООН или от Комитета по санкциите, възпрепятстват мирния процес и процеса на национално помирение в Кот д’Ивоар и по-специално срещу лица, които застрашават успешното приключване на изборния процес, срещу юридически лица, субекти или образувания, притежавани или контролирани от такива лица, и срещу лица, субекти или образувания, които действат от тяхно име или по тяхно указание.
[…]
(4) Правомощието да измени списъците в приложения I и IА към Регламент [№ 560/2005] следва да се упражни от Съвета, с оглед на специфичната заплаха за международния мир и сигурност, създадена от положението в Кот д’Ивоар, и за да се осигури съгласуваност с процеса на изменение и преразглеждане на приложения I и II към Решение [2010/656]“.
19 Съгласно член 1 от спорния регламент:
„Регламент [№ 560/2005] се изменя, както следва:
(1) Член 2 се заменя със следното:
„Член 2
1. Всички средства и икономически ресурси, принадлежащи, собственост, във владение на или контролирани от физически или юридически лица, субекти и образувания, изброени в приложение I или приложение IА, се замразяват.
2. На или в полза на физическите или юридическите лица, субекти или образувания, изброени в приложение I или приложение IА, не могат да се предоставят пряко или косвено никакви финансови средства или икономически ресурси.
[…]
5. Приложение IА обхваща физическите и юридическите лица, субекти и образувания, посочени в член 5, параграф 1, буква б) от Решение [2010/656], с измененията му.
[…]“.
[…]
(7) Вмъква се следният член:
„Член 11а
[…]
2. Когато Съветът реши да подложи физическо или юридическо лице, субект или образувание на мерките, посочени в член 2, параграф 1, той изменя съответно приложение IА.
3. Съветът уведомява физическото или юридическото лице, субекта или образуванието, посочени в параграфи 1 и 2, за своето решение, включително за основанията за включването му в списъка, като това се прави пряко, ако адресът е известен, или чрез публикуване на известие, като предоставя възможност на физическото или юридическото лице, субект или образувание да представи възражения.
4. Когато има подадени възражения или има представени нови съществени доказателства, Съветът преразглежда решението си и уведомява физическото или юридическото лице, субекта или образуванието за това.
[…]
6. Списъкът в приложение IА се преразглежда редовно и поне веднъж на 12 месеца“.
[…]
(10) Текстът от приложение I, се вмъква в Регламент [№ 560/2005] като приложение IA“.
20 Със спорните актове Съветът включва за първи път името на г‑жа Bamba в списъка на лицата, на които е наложена ограничителната мярка „замразяване на средства“. В точка 6 от таблица А от приложение II към Решение 2010/656, изменено със спорното решение, и в точка 6 от приложение IA към Регламент № 560/2005, изменен със спорния регламент, за включването на г‑жа Bamba са посочени следните основания: „Директор на групата „Cyclone“, която издава в‑к „Le temps“: Възпрепятства мирния процес и процеса на помирение, като открито подбужда към омраза и насилие и участва в кампании за дезинформация във връзка с президентските избори през 2010 г.“
21 На 18 януари 2011 г. Съветът публикува Известие на вниманието на лицата и образуванията, към които се прилагат ограничителните мерки, предвидени в Решение 2010/656 и в Регламент № 560/2005 (ОВ C 14, 2011 г., стр. 8, наричано по-нататък „Известието, публикувано на 18 януари 2011 г.“). В това известие Съветът напомня за решението си лицата и образуванията, които са изброени в приложение II към Решение 2010/656, изменено със спорното решение, и в приложение IА към Регламент № 560/2005, изменено със спорния регламент, да бъдат включени в списъците на лицата и образуванията, които подлежат на ограничителните мерки, предвидени в споменатите актове. Освен това той обръща внимание на тези лица и образувания за възможността да подадат заявление до компетентните органи на съответната държава членка, за да им бъде разрешено да използват замразените средства за основни нужди или конкретни плащания. В допълнение Съветът уточнява, че засегнатите лица и образувания могат да подадат до него искане за преразглеждане на решението за включването им в разглежданите списъци и да приложат към него подкрепящи материали. На последно място, Съветът напомня за възможността решението му да бъде оспорено „пред Общия съд на Европейския съюз, в съответствие с условията, предвидени в член 275, втора алинея [ДФЕС] и в член 263, четвърта и шеста алинея [ДФЕС]“.
Първоинстанционното производство и обжалваното съдебно решение
22 На 14 февруари 2011 г. г‑жа Bamba подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на спорните актове в частта, в която я засягат.
23 Европейската комисия е допусната да встъпи в производството в подкрепа на исканията на Съвета.
24 В подкрепа на жалбата си г‑жа Bamba излага две основания.
25 Първото от тях, което е изведено от нарушение на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита, се състои от три части. Втората част е изведена от това, че спорните актове не предвиждали представянето на подробни мотиви за включването на г‑жа Bamba в разглежданите списъци.
26 В точки 38—57 от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда втората част. След като в точки 41 и 42 от въпросното съдебно решение установява, че и Решение 2010/656, и Регламент № 560/2005 предвиждат, че лицата, субектите и образуванията, на които са наложени ограничителни мерки, трябва да бъдат уведомени за основанията, които оправдават включването им в списъците в приложение II от посоченото решение и в приложение IA от цитирания регламент, Общият съд проверява дали в случая тези мотиви са съобщени на г‑жа Bamba по такъв начин, че тя да може да упражни правото си на защита и правото си на ефективна съдебна защита.
27 В точки 47 и 48 от обжалваното съдебно решение Общият съд напомня релевантната съдебна практика относно съдържанието на задължението за мотивиране на акт на Съвета, с който се налагат ограничителни мерки като тези в разглеждания случай. След това в точки 49—51 от същото съдебно решение той постановява, че както изложените в съображения 6 и 7 от спорното решение и в съображение 4 от спорния регламент мотиви, които показват тежкото положение в Кот д’Ивоар и специфичната заплаха за международния мир и сигурност, създадена с това положение, така и мотивите, изложени в таблица А, точка 6 от приложение II към Решение 2010/656 и в таблица А, точка 6 от приложение IА към Регламент № 560/2005 във връзка с г‑жа Bamba и споменати в точка 20 от настоящото съдебно решение, представляват „неясни и общи съображения“, а не „специфичните и конкретни причини, поради които при упражняване на оперативната си самостоятелност [Съветът] приема, че на [г‑жа Bamba] следва да бъдат наложени разглежданите ограничителни мерки“.
28 В точка 52 от обжалваното съдебно решение Общият съд по-специално приема следното:
„[…] информацията, че [г‑жа Bamba] е директор на групата Cyclone, която издава в‑к „Le temps“, не може да мотивира конкретно и в достатъчна степен обжалваните актове по отношение на [г‑жа Bamba]. Тази информация всъщност не изяснява с какво [г‑жа Bamba] е възпрепятствала мирния процес и процеса на помирение, като открито подбужда към омраза и насилие и участва в кампании за дезинформация във връзка с президентските избори през 2010 г. Следователно срещу [г‑жа Bamba] не е представено никакво конкретно доказателство, което би могло да оправдае разглежданите мерки“.
29 В точка 53 от обжалваното съдебно решение Общият съд добавя, че няма доказателства, че при обстоятелствата в настоящия случай публикуването с подробности на твърденията за извършени от г‑жа Bamba нарушения би било недопустимо поради императивни съображения от общ интерес, свързани със сигурността в Европейския съюз и членуващите в него държави или с развитието на международните им отношения, или би накърнило легитимните интереси на г‑жа Bamba, защото е в състояние да увреди тежко нейната репутация. Според Общия съд Съветът изобщо не е представил такива доказателства.
30 В точка 54 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че на г‑жа Bamba не са съобщени допълнителни мотиви нито след приемането на спорните актове, нито в производството пред Общия съд. Според него в писмената фаза на производството Съветът единствено е напомнил, че г‑жа Bamba е включена в списъците на лицата, на които са наложени ограничителни мерки, тъй като е „отговорна за кампанията за дезинформация и подбуждане към омраза и насилие между общностите в Кот д’Ивоар“, добавяйки, че тя е била „един от най-важните сътрудници“ на г‑н Лоран Гбагбо и че е била „втората му съпруга“. В съдебното заседание обаче Съветът посочил пред Общия съд, че това не е единствената причина за включването на г‑жа Bamba във въпросните списъци.
31 В точка 55 от обжалваното съдебно решение Общият съд също така подчертава, че обстоятелството, че след публикуването на спорните актове или на Известието, публикувано на 18 януари 2011 г., г‑жа Bamba не е поискала от Съвета да ѝ съобщи специфичните и конкретни мотиви за нейното включване в разглеждания списък, е ирелевантно в настоящия случай, тъй като Съветът е този, който има задължение за мотивиране и трябва да го изпълни или към момента, в който вземе решение за включване, или поне възможно най-скоро след като е взел такова решение.
32 В точка 56 от обжалваното съдебно решение Общият съд прави извод, че мотивите на спорните актове не са дали възможност на г‑жа Bamba да оспорва валидността на тези актове пред Общия съд и са попречили на последния да провери дали те са законосъобразни.
33 Ето защо Общият съд отменя цитираните актове в частта, в която се отнасят до г‑жа Bamba, като приема, че не е необходимо да се разглеждат нито останалите части от първото основание, нито второто основание.
Искания на страните в производството по обжалване
34 Съветът иска от Съда:
– да отмени обжалваното съдебно решение,
– да се произнесе окончателно по въпросите, предмет на настоящата жалба, и да отхвърли като неоснователна жалбата, подадена пред Общия съд, и
– да осъди г‑жа Bamba да заплати съдебните разноски на Съвета, направени в първоинстанционното производство и в рамките на настоящото производство по обжалване.
35 Г‑жа Bamba иска от Съда:
– да обяви жалбата за недопустима,
– да я отхвърли и
– да осъди Съвета да заплати съдебните разноски в приложение на член 69 и сл. от Процедурния правилник на Съда.
36 Френската република, допусната с определение на председателя на Съда от 9 януари 2012 г. да встъпи в производството в подкрепа на исканията на Съвета, иска от Съда да уважи жалбата на Съвета.
По жалбата
37 В жалбата са изложени две основания. Като главно основание Съветът поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че мотивите, които се съдържат в спорните актове, не отговарят на залегналите в член 296 ДФЕС изисквания. При условията на евентуалност Съветът излага основание, изведено от допуснатата от Общия съд грешка при прилагане на правото, тъй като при преценката дали задължението за мотивиране е спазено не отчел добре познатите обстоятелства на г‑жа Bamba, при които са били приети спорните актове.
По допустимостта
38 Според г‑жа Bamba двете изложени в жалбата основания са недопустими, тъй като се основават на нови фактически твърдения. Тя твърди, че използвайки тези две основания, изведени от грешки при прилагане на правото, с настоящата жалба Съветът всъщност се „опитва“ да представи пред Съда основани на статии от пресата факти, които не са представени по-рано нито на г‑жа Bamba, нито пред Общия съд, и следователно не са обсъдени в състезателно производство пред последния съд.
39 В това отношение следва да се напомни, че съгласно член 58 от Статута на Съда на Европейския съюз обжалването пред Съда се ограничава само до правни въпроси.
40 В рамките на производството по обжалване правомощията на Съда се свеждат до преценка на правното решение, дадено във връзка с разискваните пред първата инстанция основания. Следователно в рамките на такова производство Съдът е компетентен само да провери дали съдържащите се в жалбата доводи установяват грешка при прилагане на правото, която опорочава обжалваното съдебно решение (вж. в този смисъл Решение от 4 юли 2000 г. по дело Bergaderm и Goupil/Комисия, C‑352/98 P, Recueil, стр. I‑5291, точка 35, Решение от 30 септември 2003 г. по дело Eurocoton и др./Съвет, C‑76/01 P, Recueil, стр. I‑10091, точка 47 и Решение от 21 февруари 2008 г. по дело Комисия/Girardot, C‑348/06 P, Сборник, стр. I‑833, точка 49).
41 Въпросът за обхвата на задължението за мотивиране на акт, приет от институция на Съюза, представлява правен въпрос, който Съдът може да разгледа в рамките на производството по обжалване (вж. в този смисъл Решение от 20 ноември 1997 г. по дело Комисия/V, C‑188/96 P, Recueil, стр. I‑6561, точка 24 и Решение от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Recueil, стр. I‑5425, точка 453).
42 В настоящия случай от жалбата безспорно е видно, че с изложените две основания Съветът по същество твърди, че с оглед на член 296 ДФЕС Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че мотивите в спорните актове относно включването на г‑жа Bamba в списъците, намиращи се в приложение II към Решение 2010/656 и в приложение IA към Регламент № 560/2005, са недостатъчни.
43 Следователно основанията на жалбата са допустими.
По съществото на спора
Доводи на страните
44 С първото поддържано като главно основание Съветът, подпомаган от Френската република, твърди — обратно на постановеното от Общия съд в точка 54 от обжалваното съдебно решение, — че мотивите, които се съдържат в спорните актове, са достатъчни.
45 От една страна, според него както в съображения 2, 4, 6 и 7 от спорното решение, така и в съображение 4 от спорния регламент е направено подробно описание на особено тежкото положение в Кот д’Ивоар, което обосновава мерките, взети по отношение на лицата, които са посочени в приложените към тези актове списъци.
46 От друга страна, Съветът поддържа — обратно на изложеното в точка 51 от обжалваното съдебно решение, — че данните относно г‑жа Bamba, които фигурират в приложенията към спорните актове, не са неясни и общи съображения, а представят специфичните и конкретни причини за включването ѝ в списъка на лицата, на които са наложени ограничителни мерки. Съветът подчертава, че на г‑жа Bamba всъщност са наложени такива мерки поради длъжността ѝ директор на групата „Cyclone“, издател на в‑к „Le temps“, която участва и в откритото подбуждане към омраза и насилие, и в кампанията за дезинформация във връзка с президентските избори в края на 2010 г. Той добавя, че ролята, която в‑к „Le temps“ е имал в събитията след изборите в Кот д’Ивоар, е общоизвестна в тази страна, а дори и в чужбина.
47 Като подчертава, че Съветът изобщо не ѝ е съобщил други мотиви за приемането на спорните актове освен изложените в тези актове мотиви и мотивите, които се съдържат в статия от пресата, представена в подкрепа на изложена пред Общия съд писмена защита, г‑жа Bamba твърди, че длъжността ѝ директор на пресгрупата „Cyclone“ и политическият контекст в Кот д’Ивоар към момента на приемане на цитираните актове са описани въз основа на неясни, неточни и категорични съображения, които не са достатъчни мотиви, за да може тя да разбере защо е включена сред лицата, до които се отнасят тези мерки, и да оспори обосноваността на последните, и за да е възможно Общият съд да упражни контрол за законосъобразност. Ето защо последният правилно заключил, че е налице непълнота на мотивите.
48 Г‑жа Bamba добавя, че преценката дали мотивите за включване в списък с лица, на които са наложени ограничителни мерки, са достатъчни, може да бъде направена само с оглед на данните, с които съответната институция разполага към момента на приемане на въпросните мерки. За да се спазят основните изисквания на правото на справедлив процес не трябвало да се допуска обратното разрешение, което щяло да направи възможно последващото мотивиране, т.е. или излагането на обстоятелства, които не са налице към момента на приемане на спорния акт, или посочването на вече налични данни, които са представени едва след посочения момент.
Съображения на Съда
49 Съгласно постоянната съдебна практика задължението за мотивиране на увреждащ акт, което е следствие от принципа на зачитане на правото на защита, има за цел, от една страна, да предостави на заинтересованото лице достатъчно данни, за да установи дали актът е обоснован, или евентуално страда от порок, който позволява да се оспори валидността му пред съда на Съюза, и от друга страна, да позволи на последния да упражни контрол за законосъобразността на този акт (вж. Решение от 2 октомври 2003 г. по дело Corus UK/Комисия, C‑199/99 P, Recueil, стр. I‑11177, точка 145, Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, посочено по-горе, точка 462 и Решение от 29 септември 2011 г. по дело Elf Aquitaine/Комисия, C‑521/09 P, Сборник, стр. I‑8947, точка 148).
50 Изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която е издала акта, така че да дадат възможност на заинтересованото лице да се запознае с основанията за взетите мерки, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол (вж. по-специално Решение от 15 ноември 2012 г. по дело Al-Aqsa/Съвет и Нидерландия/Al-Aqsa, C‑539/10 P и C‑550/10 P, точка 138 и цитираната съдебна практика).
51 Както подчертава Общият съд в точка 40 от обжалваното съдебно решение, спазването на задължението за мотивиране в случай на първоначално решение за замразяване на средства е още по-важно, тъй като е единствената гаранция, която позволява на засегнатото лице, поне след приемането на това решение, да се възползва ефективно от способите за обжалване, с които разполага, за да оспори законосъобразността на разглежданото решение, доколкото това лице не разполага с право на изслушване преди приемане на споменатото решение.
52 Ето защо, както Общият съд правилно отбелязва в точка 47 от обжалваното съдебно решение, мотивите към акта на Съвета за замразяване на средства трябва да разкриват специфичните и конкретни причини, поради които при упражняване на оперативната си самостоятелност Съветът приема, че спрямо заинтересованото лице следва да се вземе такава мярка.
53 Изискваните от член 296 ДФЕС мотиви обаче трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и с контекста на приемането му. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите са достатъчни следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. по-специално Решение от 2 април 1998 г. по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, Recueil, стр. I‑1719, точка 63, Решение по дело Elf Aquitaine/Комисия, посочено по-горе, точка 150 и Решение по дело Al-Aqsa/Съвет и Нидерландия/Al-Aqsa, посочено по-горе, точки 139 и 140).
54 По-специално увреждащият акт е достатъчно мотивиран, при положение че е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка (Решение от 30 септември 2003 г. по дело Германия/Комисия, C‑301/96, Recueil, стр. I‑9919, точка 89 и Решение от 22 юни 2004 г. по дело Португалия/Комисия, C‑42/01, Recueil, стр. I‑6079, точки 69 и 70).
55 В настоящия случай следва да се отбележи, от една страна, че и в съображения 2—6 от спорното решение, и в съображения 1 и 4 от спорния регламент Съветът представя общия контекст, накарал го да разшири персоналния обхват на ограничителните мерки, наложени спрямо Република Кот д’Ивоар. Ето защо този общ контекст, който със сигурност е бил известен на г‑жа Bamba с оглед по-специално на нейното професионално и лично положение, произтича от тежката ситуация в посочената страна и от специфичната заплаха за международния мир и сигурност, която създават пречките пред мирния процес и процеса на национално помирение, и по-специално пречките, които застрашават зачитането на суверенно изразената воля на народа на Кот д’Ивоар в изборите от 31 октомври и 28 ноември 2010 г. да избере за президент г‑н Уатара.
56 От друга страна, що се отнася до съображенията, поради които Съветът е приел, че на г‑жа Bamba трябва да бъдат наложени такива ограничителни мерки, възпроизведените в точка 20 от настоящото съдебно решение мотиви, които фигурират в таблица А, точка 6 от приложение II към Решение 2010/656, изменено със спорното решение, и в точка 6 от приложение IA към Регламент № 560/2005, изменено със спорния регламент, излагат специфичните и конкретни обстоятелства — като професионално положение, издателска група, вестникарска дейност и съответни видове действия и кампании в пресата — които според Съвета показват участието на заинтересованото лице във възпрепятстването на мирния процес и процеса на помирение в Кот д’Ивоар.
57 Обратно на постановеното от Общия съд, от тези мотиви може да се направи извод, че специфичната и конкретна причина, накарала Съвета да приеме ограничителни мерки спрямо г‑жа Bamba, е убеждението му, че тя носи отговорност — доколкото заема длъжността директор на групата, която издава в‑к „Le temps“ — за открито подбуждане към омраза и насилие и за кампаниите за дезинформация във връзка с президентските избори през 2010 г., направени чрез този вестник.
58 Както отбеляза Съветът, не може на г‑жа Bamba да не ѝ е бил известен фактът, че с посочването в спорните актове на заеманата от заинтересованото лице длъжност директор на групата, която издава в‑к „Le temps“, тази институция е искала да подчертае възможността за влияние и отговорността, които се предполага, че произтичат от въпросната длъжност, от гледна точка на издателската политика на този вестник и на съдържанието на кампаниите в пресата, които се твърди, че същият е водил по време на кризата след изборите в Кот д’Ивоар.
59 Следователно с тези данни на г‑жа Bamba е дадена възможност надлежно да оспори обосноваността на спорните актове. С оглед на същите данни тя е можела, ако е необходимо, да оспори верността на споменатите в спорните актове факти, по-специално като отрече, че е заемала длъжността директор на групата, която издава в‑к „Le temps“, или че е имало такива кампании, или че носи отговорност във връзка с последните, или като оспори относимостта на всички или някои от тези факти или квалификацията им като пречки за мирния процес и процеса на помирение в Кот д’Ивоар, които могат да обосноват налагането по отношение на нея на ограничителни мерки.
60 Важно е също така да се подчертае, че въпросът за мотивите, съществено процесуално изискване, е различен от въпроса за доказването на твърдяното поведение, който се отнася до материалната законосъобразност на разглеждания акт и налага да се проверят както верността на споменатите в същия акт факти, така и квалификацията на тези факти като такива, които обосновават прилагането на ограничителни мерки спрямо съответното лице (вж. в този смисъл Решение от 15 декември 2005 г. по дело Италия/Комисия, C‑66/02, Recueil, стр. I‑10901, точка 26 и Решение от 16 ноември 2011 г. по дело Bank Melli Iran/Съвет, C‑548/09 P, Сборник, стр. I‑11381, точка 88).
61 Ето защо в настоящия случай проверката дали е спазено задължението за мотивиране, която има за цел да се установи дали данните, изложени от Съвета в спорните актове, са достатъчни, за да се узнаят обстоятелствата, които са го накарали да наложи ограничителни мерки на г‑жа Bamba, трябва да се отличава от проверката дали мотивите са обосновани, която, ако бъде направена, би се изразила в това да се установи дали посочените от Съвета обстоятелства са доказани и дали могат да оправдаят приемането на такива мерки.
62 Що се отнася до довода на г‑жа Bamba, че наложените ѝ ограничителни мерки не могат да бъдат мотивирани впоследствие, достатъчно е да се отбележи, че целта на документацията, представена от Съвета в приложение към неговата жалба, е не да мотивира впоследствие спорните актове, а да покаже, че мотивите им са достатъчни с оглед на обстановката, при която са приети тези актове.
63 От предходните съображения следва, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точки 54 и 56 от обжалваното съдебно решение е приел, че мотивите на спорните актове не са достатъчни, за да може г‑жа Bamba да оспори валидността на тези актове, а Общият съд — да провери дали същите са законосъобразни.
64 Ето защо поддържаното от Съвета главно основание е основателно и обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, без да е необходимо да се разглежда основанието, изложено от Съвета при условията на евентуалност.
По жалбата пред Общия съд
65 Съгласно член 61, първа алинея, второ изречение от Статута на Съда последният може в случаите на отмяна на обжалваното съдебно решение сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това.
66 В настоящия случай Съдът счита, че фазата на производството позволява да се постанови окончателно решение по жалбата за отмяна на спорните актове, подадена от г‑жа Bamba пред първата инстанция, и че следователно такова решение трябва да бъде постановено.
67 В жалбата си г‑жа Bamba излага две основания. Първото е изведено от нарушение на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита. Това основание се състои от три части, изведени съответно от липсата на процедура, по която г‑жа Bamba да може да бъде изслушана и надлежно да поиска нейното име да бъде заличено от разглежданите списъци, от непредставянето на подробни мотиви за включването ѝ в тези списъци и от неуведомяването на заинтересованото лице за начините и сроковете за обжалване на това включване. Второто основание е изведено от явно накърняване на правото на собственост.
По първото основание
По първата част от първото основание
68 Според г‑жа Bamba спорният регламент не предвижда никаква процедура, с която може да ѝ се гарантира действителното упражняване на правото на защита. Цитираният регламент всъщност не предвиждал нито право на заинтересованото лице да бъде изслушано, нито процедура, по която то може надлежно да поиска името му да бъде заличено от приложения към същия регламент списък с лицата, на които са наложени разглежданите ограничителни мерки.
69 На първо място, г‑жа Bamba твърди, че спорният регламент не уточнява условията, при които Съветът трябва да запази в сила или да измени решението си да включи дадено лице в списъка с лицата, на които са наложени ограничителни мерки. В това отношение тя отбелязва, от една страна, че по отношение на предвиденото в член 11а, параграф 4 от Регламент № 560/2005 преразглеждане, въведено в последния акт със спорния регламент, няма установено нито изискване за мотивиране, нито някакъв срок, поради което Съветът просто можел да даде съвсем лаконичен отговор на искането за заличаване и дори изобщо да не даде отговор. Г‑жа Bamba подчертава, от друга страна, че във връзка с периодичното преразглеждане по член 11а, параграф 6 от Регламент № 560/2005 не е предвидено задължение за Съвета да съобщи новото си решение на заинтересованите лица и съответно да ги покани да подадат нови възражения.
70 В това отношение следва да се отбележи, че съгласно член 11а, параграф 4 от Регламент № 560/2005, въведен в последния акт с член 1, точка 7 от спорния регламент, Съветът преразглежда решението си да приложи към дадено лице разглежданите ограничителни мерки и уведомява за това заинтересованото лице, когато има подадени възражения или има представени нови съществени доказателства. В известието, публикувано на 8 януари 2011 г., също се посочва възможността засегнатите лица като г‑жа Bamba да направят искане за преразглеждане на решението за включването им в разглежданите списъци, като трябва да приложат към това искане подкрепящи материали.
71 В допълнение, съгласно член 11а, параграф 6 от Регламент № 560/2005, също въведен в последния акт с член 1, точка 7 от спорния регламент, „списъкът в приложение IА се преразглежда редовно и поне веднъж на 12 месеца“.
72 По отношение на доводите на г‑жа Bamba, изведени от предполагаеми празноти в тези процедури за преразглеждане и периодично преразглеждане, следва да се подчертае, че жалбата на г‑жа Bamba е насочена срещу спорните актове, доколкото с тях същата е включена за първи път в списъците, поместени в приложение II от Решение 2010/656 и в приложение IА от Регламент № 560/2005, на лицата, спрямо които е взета мярка по замразяване на средства. Ето защо, както отбеляза Съветът, настоящият случай не е свързан нито с негов отказ да преразгледа първоначалното си решение да наложи ограничителни мерки на г‑жа Bamba, нито с решение на споменатата институция след преразглеждане да остави заинтересованото лице в тези списъци. Следователно посочените доводи са ирелевантни.
73 На второ място, според г‑жа Bamba спорният регламент не предвижда в нито един момент — било към датата на първоначално включване, било на етапа на преразглеждане, — че заинтересованите лица могат да бъдат изслушани относно взетите спрямо тях мерки.
74 В това отношение следва да се напомни, че за да се постигне целта, преследвана със спорните актове, разглежданите ограничителни мерки по естеството си трябва да бъдат изненадващи. Ето защо Съветът не е бил длъжен да изслуша г‑жа Bamba, преди да включи за първи път името ѝ в разглежданите списъци (вж. в този смисъл Решение от 3 септември 2008 г. по дело Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, C‑402/05 P и C‑415/05 P, Сборник, стр. I‑6351, точки 340 и 341, както и Решение от 21 декември 2011 г. по дело France/People’s Mojahedin Organization of Iran, C‑27/09 P, Сборник, стр. I‑13427, точка 61).
75 В допълнение, доколкото се отнася до процедурата за преразглеждане, доводът на г‑жа Bamba, изведен от правото ѝ да бъде изслушана, е ирелевантен по същите съображения като изложените в точка 72 от настоящото съдебно решение.
76 С оглед на предходните съображения първата част от първото основание трябва да бъде отхвърлена.
По втората част от първото основание
77 Г‑жа Bamba твърди, че спорните актове не предвиждат представянето на подробни мотиви за включването ѝ в списъците на лицата, на които са наложени разглежданите ограничителни мерки.
78 От съображенията, изложени в точки 55—59 от настоящото съдебно решение, обаче следва, че спорните актове съдържат достатъчно мотиви за включването на г‑жа Bamba в приложените към споменатите актове списъци на лица, на които са наложени разглежданите ограничителни мерки. Поради това втората част от първото основание трябва да бъде отхвърлена.
По третата част от първото основание
79 Според г‑жа Bamba спорните актове нито предвиждат уведомяване на заинтересованото лице за начините и сроковете за обжалване на решението за включване в разглежданите списъци, нито съдържат информация в тази насока. Цитираните актове създавали задължение за заинтересованото лице самò да потърси информация по тези въпроси, което противоречало на член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г.
80 В това отношение следва да се отбележи, че в известието, публикувано на 18 януари 2011 г., Съветът е посочил възможността заинтересованите лица и образувания да оспорят решението му „пред Общия съд на Европейския съюз, в съответствие с условията, предвидени в член 275, втора алинея [ДФЕС] и в член 263, четвърта и шеста алинея [ДФЕС]“.
81 Това указание, съчетано с уточненията, които се съдържат в член 263, шеста алинея ДФЕС, е дало възможност на г‑жа Bamba да установи както начина, по който може да оспори включването ѝ в разглежданите списъци, така и крайния срок за обжалване — нещо, което впрочем се потвърждава от обстоятелството, че е подала жалба в срока, определен от тази разпоредба.
82 Ето защо третата част от първото основание трябва да бъде отхвърлена.
83 Поради това първото основание трябва да се отхвърли в неговата цялост.
По второто основание
84 Г‑жа Bamba твърди, че не оспорва преследваната от спорните актове цел, като същевременно поддържа, че тези актове накърняват несъразмерно правото ѝ на собственост, доколкото за нея е невъзможно да изложи надлежно своята позиция пред компетентните органи. Споменатите актове предвиждали пълно замразяване на средствата, с които тя разполага, но не давали реални процесуални гаранции, които да ѝ позволят да оспори тази мярка.
85 В това отношение от позоваването във второто основание на точки 368—371 от посоченото по-горе Решение по дело Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия — където Съдът прави извод, че е допуснато необосновано ограничение на правото на собственост на заинтересованото лице, тъй като наложените му ограничителни мерки са приети, без на това лице да са дадени процесуални гаранции, позволяващи му да изложи своята позиция пред компетентните органи — следва, че според г‑жа Bamba правото ѝ на собственост е накърнено поради твърдяната липса на такива гаранции в настоящия случай.
86 Както обаче стана ясно от разглеждането на отделните части от първото основание, Съветът, който не е бил длъжен да изслуша г‑жа Bamba, преди да приеме спорните актове, ѝ е предоставил с тези актове достатъчни мотиви, за да може същата да оспори надлежно пред съда на Съюза обосноваността на наложените ѝ ограничителни мерки. Следователно настоящото дело се различава от казуса, по който е постановено Решение по дело Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, посочено по-горе.
87 Що се отнася до евентуалното право на достъп до преписката на Съвета във връзка с наложените на г‑жа Bamba ограничителни мерки, в настоящия случай е достатъчно да се отбележи, че заинтересованото лице не твърди, че е поискало такъв достъп от съответната институция (вж. в този смисъл Решение по дело Bank Melli Iran/Съвет, посочено по-горе, точка 92).
88 Освен това следва да се подчертае, че и Решение 2010/656, и Регламент № 560/2005 предвиждат, че списъците на лицата, на които са наложени споменатите ограничителни мерки, се преразглеждат периодично. Именно след такова преразглеждане в Решение за изпълнение 2012/144/ОВППС на Съвета от 8 март 2012 година за изпълнение на Решение 2010/656 (ОВ L 71, стр. 50) и в Регламент за изпълнение (ЕС) № 193/2012 на Съвета от 8 март 2012 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 560/2005 (ОВ L 71, стр. 5) Съветът е приел, че вече няма основание г‑жа Bamba да продължи да фигурира в тези списъци.
89 Следователно второто основание трябва да бъде отхвърлено.
90 С оглед на всички изложени по-горе съображения жалбата, подадена от г‑жа Bamba пред Общия съд, трябва да се отхвърли в нейната цялост.
По съдебните разноски
91 По силата на член 184, параграф 2 от Процедурния правилник, когато жалбата е основателна и Съдът се произнася окончателно по спора, той се произнася по съдебните разноски. Член 138, параграф 1 от същия правилник, който съгласно член 184, параграф 1 от него е приложим относно производството по обжалване, предвижда, че загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Член 140, параграф 1 от цитирания правилник предвижда, че държавите членки и институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски.
92 След като жалбата на Съвета е уважена, а жалбата срещу спорните актове, подадена от г‑жа Bamba пред Общия съд, е отхвърлена, в съответствие с исканията на Съвета г‑жа Bamba следва да бъде осъдена да понесе, освен направените от нея съдебни разноски, и съдебните разноски, направени от Съвета в настоящото производство по обжалване и в първоинстанционното производство.
93 Френската република и Комисията, встъпили страни съответно пред Съда и пред Общия съд, понасят направените от тях съдебни разноски.
По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:
1) Отменя Решение на Общия съд на Европейския съюз от 8 юни 2011 г. по дело Bamba/Съвет (T‑86/11).
2) Отхвърля жалбата, подадена от г‑жа Bamba пред Общия съд.
3) Осъжда г‑жа Bamba да понесе, освен направените от нея съдебни разноски, и съдебните разноски, направени от Съвета на Европейския съюз в настоящото производство по обжалване и в първоинстанционното производство.
4) Френската република и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски.
Подписи