Жалба, подадена на 25 август 2008 г. - Pannon Hőerőmű Zrt./Комисия
(Дело T-352/08)
Език на производството: унгарски
Страни
Жалбоподател: Pannon Hőerőmű Energiatermelő, Kereskedelmi és Szolgáltató Zrt. (Pécs, Унгария) (представители: M. Kohlrusz, P. Simon и G. Ormai, ügyvédek)
Ответник: Комисия на Европейските общности
Искания на жалбоподателя
като главно искане, да се отмени Решение на Комисията от 4 юни 2008 г. относно помощта, предоставена от Унгария в рамките на споразуменията за дългосрочно закупуване на електрическа енергия [(C 41/2005 (ex NN 49/2005)] (наричано по-нататък "обжалваното решение"),
при условията на евентуалност, жалбоподателят да бъде освободен от наложеното на Унгария с обжалваното решение задължение да върне помощта.
да се осъди Комисия да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателят е акционерно дружество от затворен тип, което се занимава главно с производство на електрическа енергия. Преди присъединяването на Унгария към Европейския съюз някои производители на електрическа енергия, в качеството на продавачи, и MVM Trade Villamosenergia-kereskedelmi Zrt. (наричано по-нататък "MVM") в качеството на купувач, сключват споразумения за дългосрочно закупуване на електрическа енергия (наричани по-нататък "споразумения"). По силата на посочените споразумения MVM има задължението да закупи определено минимално количество електрическа енергия от производителите, които работят в рамките на споразуменията. Съгласно обжалваното решение това задължение за закупуване съставлява несъвместима с общия пазар държавна помощ, която трябва да бъде възстановена от бенефициерите.
В подкрепа на главното си искане за отмяна на обжалваното решение жалбоподателят твърди основно, че са налице съществени нарушения на изискванията за форма, неправилно прилагане на правните норми и задължение за доставка от общ икономически интерес.
По отношение на съществените нарушения на изискванията за форма жалбоподателят се оплаква, на първо място, от това, че Комисията не е разгледала всяко от споразуменията по отделно, а е направила посочения общ извод по отношение на всички споразумения. На второ място, жалбоподателят твърди, че Комисията не е взела предвид дългосрочното действие на споразуменията, а е разгледала единствено периода между присъединяването на Унгария към Европейския съюз и приемането на обжалваното решение, считано от 1 май 2004 г. На трето място, жалбоподателят твърди, че Комисията е разгледала само как би постъпил даден икономически субект на мястото на MVM, а не е анализирала какво поведение би имал икономически субект на мястото на производител на електрическа енергия. На четвърто място, той твърди, че Комисията погрешно е квалифицирала като "гаранция" механизма за определяне на цените, приет в рамките на споразуменията. На пето и последно място, добавя, че във връзка с нарушаването на конкуренцията Комисията е направила единствено общи твърдения и не е разгледала действителните обстоятелства.
Жалбоподателят изтъква довод, основан на неправилното прилагане на правната уредба към настоящото дело, при положение че правният довод, изведен от наличието на съществени нарушения на изискванията за форма, се окаже неоснователен. Според жалбоподателя не са изпълнени изискванията за квалифицирането като държавна помощ на сключените от него споразумения На първо място, Комисията неправилно е приложила критерия за частен инвеститор, тъй като положението на MVM не можело да се сравнява с това на типичния частен инвеститор. На второ място, не можел да се установиr селективният характер на мярката, понеже подписването на споразуменията било подчинено на изрично законово задължение. На трето място, предимството не било предоставено в тежест на публични фондове, тъй като MVM е търговско дружество, което работи в условия на пазарна икономика. На четвърто място, не е налице нарушаване на конкуренцията, защото не е възможно да се уговори споразуменията да пораждат последици върху компетентността.
Ако въпреки това Първоинстанционният съд счете, че изискванията за държавна помощ са изпълнени, жалбоподателят твърди, че доставената от него услуга има характер на услуга от общ икономически интерес и поради това сключените от жалбоподателя споразумения не съставляват държавна помощ, несъвместима с общия пазар.
В подкрепа на искането си, предявено в жалбата му при условия на евентуалност, целящо освобождаването му от задължението за възстановяване, жалбоподателят се позовава на принципите на пропорционалност, на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност, както и на правото на съдебно обжалване.
____________