РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (девети състав)
6 септември 2023 година(*)
„Публична служба — Длъжностни лица — Пенсия за осигурителен стаж — Пенсионни права, придобити преди постъпването на служба към Съюза — Прехвърляне към пенсионната схема на Съюза — Прослужено време с продължителност, по-малка от десет години — Смърт — Отказ за връщане на капиталовата равностойност на прехвърлените национални пенсионни права и на пенсионните права, придобити в рамките на ПСИЕС — Член 11, параграф 1 и член 12, параграф 1, буква б) от приложение VIII към Правилника — Неоснователно обогатяване“
По дело T‑171/22,
OR,
OS,
представлявани от N. de Montigny, avocate,
жалбоподатели,
срещу
Европейска комисия, представлявана от T. Bohr, M. Brauhoff и G. Niddam, в качеството на представители,
ответник,
ОБЩИЯТ СЪД (девети състав),
състоящ се от: L. Truchot (докладчик), председател, H. Kanninen и T. Perišin, съдии,
секретар: L. Ramette, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
предвид изложеното в съдебното заседание от 11 май 2023 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си на основание член 270 ДФЕС жалбоподателите, OR и OS, в качеството си на правоприемници на A (наричан по-нататък „А“ или „починалото длъжностно лице“), искат, на първо място, отмяна на решението на Службата за управление и плащане по индивидуални права (PMO) на Европейската комисия от 12 юли 2021 г., с което се отхвърля искането им за възстановяване на капиталовата стойност на националните пенсионни права, придобити от баща им преди постъпването му на служба към Европейския съюз и прехвърлена към пенсионната схема на институциите на Европейския съюз (наричана по-нататък „ПСИЕС“), от една страна, както и искането им за възстановяване на капиталовата стойност на вноските на това лице към ПСИЕС преди смъртта му, от друга страна, а също така отмяна на решението от 22 декември 2021 г., с което жалбата им, подадена по административен ред, е отхвърлена, доколкото се приеме, че това решение предоставя допълнителни мотиви, и на второ място, възстановяване на поисканите суми заедно с лихвите по определения от Европейската централна банка (ЕЦБ) процент за основните операции по рефинансиране, увеличен с 2 процентни пункта.
Обстоятелствата по спора
2 А постъпва на служба към Съюза на 16 юли 2003 г. като договорно нает служител със спомагателни функции. Считано от 16 юли 2004 г., той изпълнява функции в Комисията в качеството на срочно нает служител, а на 16 април 2006 г. става длъжностно лице.
3 На основание член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“) през септември 2005 г. A прехвърля към ПСИЕС капиталовата стойност на националните пенсионни права, придобити преди постъпването му на служба към Съюза (наричано по-нататък „входящото прехвърляне“). Прехвърлянето на тази капиталова стойност към ПСИЕС дава основание за признаването на бонус за осигурителен стаж с определена продължителност.
4 Впоследствие A иска и получава неплатен отпуск по лични причини за периода от 17 септември 2008 г. до 16 септември 2013 г., за да постъпи на служба в Международната организация по термоядрена енергия ITER (наричана по-нататък „ITER“), установена в Сен Пол ле Дюранс (Франция). Този неплатен отпуск по лични причини е подновен до 1 юли 2020 г., когато А подава оставка, която влиза в сила от 16 септември 2020 г.
5 Така А е правил вноски към ПСИЕС от 16 юли 2003 г. до 16 септември 2008 г., т.е. за период от пет години и два месеца.
6 С електронно писмо от 1 юли 2020 г. — датата, на която А е подал оставката си пред Комисията, той е отправил запитване до PMO относно процедурата, която трябва да се следва, за да може да се ползва от прехвърляне по смисъла на член 11, параграф 1 от приложение VIII към Правилника (наричано по-нататък „изходящото прехвърляне“) на пенсионните права, придобити в рамките на ПСИЕС, към друга пенсионна схема. В същото електронно писмо A уточнява, че не е достигнал десетте действително прослужени години, които се изискват, за да може да получи пенсия за осигурителен стаж.
7 В отговора, изпратен по електронна поща на 2 юли 2020 г., PMO указва на A процедурата, която трябва да се следва за осъществяване на изходящото прехвърляне. Освен това PMO уточнява на A, че тъй като е прослужил по-малко от десет години, той е длъжен да прехвърли актюерската равностойност на пенсионните си права, придобити в рамките на ПСИЕС.
8 A умира на 5 януари 2021 г.
9 С електронно писмо от 14 януари 2021 г. майката на жалбоподателите, която е бивша съпруга на починалото длъжностно лице, уведомява PMO за смъртта на последното. На същата дата PMO ѝ отговаря по-специално, че тъй като починалото длъжностно лице не е подало заявление за изходящо прехвърляне преди смъртта си, такова прехвърляне вече не е възможно.
10 На 18 март 2021 г. жалбоподателите, които са деца и единствени наследници на починалото длъжностно лице, в качеството си на правоприемници подават на основание член 90, параграф 1 от Правилника молба за изплащане, от една страна, на капиталовата стойност на националните пенсионни права, придобити от баща им преди постъпването му на служба към Съюза и прехвърлени към ПСИЕС, и от друга страна, на капиталовата стойност на пенсионните права, придобити от баща им преди неговата смърт в рамките на ПСИЕС.
11 С решение от 12 юли 2021 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) PMO отхвърля искането на жалбоподателите.
12 В обжалваното решение PMO посочва по-специално, че тъй като починалото длъжностно лице е било на служба в продължение на по-малко от десет години, то не може да претендира за получаване на пенсия от Съюза, така че нито неговата съпруга, нито неговите деца могат да се ползват от наследствените плащания по Правилника. PMO посочва също така, че нито една разпоредба от Правилника не позволява възстановяване на капиталовата стойност на пенсионните права, придобити в рамките на ПСИЕС, включително на правата, прехвърлени към ПСИЕС от починало бивше длъжностно лице или починал бивш служител, и обяснява, че молбата за изходящо прехвърляне е индивидуално право, предоставено само на бившите длъжностни лица и служители, от което право починалото длъжностно лице не се е възползвало след влизането в сила на оставката си.
13 На 20 септември 2021 г. на основание член 90, параграф 2 от Правилника жалбоподателите подават жалба по административен ред срещу обжалваното решение.
14 Жалбата по административен ред, подадена от жалбоподателите, е отхвърлена с решение от 22 декември 2021 г. (наричано по-нататък „решението за отхвърляне на жалбата, подадена по административен ред“).
Искания на страните
15 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение и решението за отхвърляне на жалбата, подадена по административен ред, ако се приеме, че с последното се предоставят допълнителни мотиви,
– да разпореди на Комисията да възстанови поисканите суми заедно с лихвите по определения от ЕЦБ процент за основните операции по рефинансиране, увеличен с 2 процентни пункта,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
16 Комисията иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.
От правна страна
По предмета на жалбата
17 От исканията за отмяна е видно, че жалбоподателите претендират Общият съд да отмени не само обжалваното решение, но и решението за отхвърляне на жалбата, подадена по административен ред, ако се приеме, че с последното се предоставят допълнителни мотиви.
18 Съгласно постоянната съдебна практика исканията за отмяна, които формално са насочени срещу решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, водят до сезирането на Общия съд с жалба срещу акта, срещу който е подадена жалбата по административен ред, когато сами по себе си тези искания нямат самостоятелно съдържание (решение от 13 юли 2018 г., Curto/Парламент, T‑275/17, EU:T:2018:479, т. 63; вж. също в този смисъл решение от 6 април 2006 г., Camós Grau/Комисия, T‑309/03, EU:T:2006:110, т. 43).
19 В настоящия случай, като се има предвид, че с решението за отхвърляне на жалбата, подадена по административен ред, само се потвърждава обжалваното решение, като се уточняват мотивите в негова подкрепа, следва да се приеме, че исканията за отмяна на решението за отхвърляне на жалбата, подадена по административен ред, нямат самостоятелно съдържание и поради тази причина не следва да се постановява отделно решение по тях. При все това при разглеждането на законосъобразността на обжалваното решение е необходимо да се вземат предвид мотивите, посочени в решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, като се счита, че те съвпадат с мотивите на обжалваното решение (вж. в този смисъл решение от 30 април 2019 г., Wattiau/Парламент, T‑737/17, EU:T:2019:273, т. 43 и цитираната съдебна практика).
По същество
По искането за отмяна на обжалваното решение
20 В подкрепа на искането си за отмяна жалбоподателите изтъкват едно-единствено основание, изведено от неоснователно обогатяване на Съюза.
21 По същество жалбоподателите поддържат, че бюджетът на Съюза се е обогатил с капиталовата стойност на националните пенсионни права, придобити от починалото длъжностно лице преди постъпването му на служба за Съюза и прехвърлени към ПСИЕС, от една страна, и от друга страна, с капиталовата стойност на вноските, платени от починалото длъжностно лице към ПСИЕС поради службата му към Съюза.
22 По-специално, на първо място, жалбоподателите изтъкват, че обжалваното решение не почива на никакво правно основание или тълкуване на съдебната практика.
23 В това отношение най-напред жалбоподателите изтъкват, че Комисията неправилно е приела, че член 11 от приложение VIII към Правилника допуска Съюзът да запази капиталовата стойност, натрупана от починалото длъжностно лице в рамките на ПСИЕС.
24 От една страна, жалбоподателите оспорват неоттегляемия характер на входящото прехвърляне. Според тях от член 8, параграф 5 от Общите разпоредби за прилагане на членове 11 и 12 от приложение VIII към Правилника, приети с Решение C(2011) 1278 на Комисията от 3 март 2011 г., публикувано в Административни известия № 17‑2011 от 28 март 2011 г. (наричани по-нататък „ОРП“), следва, че решението на длъжностно лице или служител да извърши входящо прехвърляне към ПСИЕС на капиталовата стойност на националните пенсионни права, придобити преди постъпването му на служба за Съюза, е неоттегляемо само доколкото впоследствие посоченото длъжностно лице или служител има възможност да се ползва от обезщетения, изплащани по тази схема. При условията на евентуалност жалбоподателите добавят, че ако посочената разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че входящото прехвърляне е неоттегляемо във всички случаи, тя трябва да се остави без приложение, тъй като нарушава принципа на недопускане на неоснователно обогатяване.
25 От друга страна, що се отнася до изходящото прехвърляне, жалбоподателите изтъкват, че настоящата хипотеза не е предвидена в Правилника и в ОРП. Те считат, че в случая липсата на конкретни действия за целите на подобно изходящо прехвърляне не е резултат от небрежност или умишлено бездействие на починалото длъжностно лице, а се дължи единствено на внезапното, непредвидимо и непреодолимо настъпване на смъртта му по-малко от четири месеца след подаване на оставката му пред Комисията.
26 Освен това жалбоподателите подчертават, че нито една разпоредба на Правилника определя срок за подаване на заявление за изходящо прехвърляне, така че липсата на формално искане за подобно прехвърляне не може да се тълкува като отказ от страна на починалото длъжностно лице да прехвърли спорните суми към друга пенсионна схема. Те отбелязват също така, че когато на 1 юли 2020 г. починалото длъжностно лице е отправило запитване до PMO относно действията, които трябва да се предприемат за тази цел (вж. т. 6 по-горе), то недвусмислено е изразило волята си да извърши посоченото изходящо прехвърляне.
27 На второ място, жалбоподателите изтъкват, че макар да съществува правно основание за плащането на вноски от починалото длъжностно лице към ПСИЕС, те са били платени от него без насрещна престация и следователно без основание. Всъщност вноските, натрупани от починалото длъжностно лице към ПСИЕС, както на основание на неговата служба към Съюза, така и на основание на входящото прехвърляне, извършено от него през 2005 г., в крайна сметка не са породили никакво право на това лице по силата на посочената ПСИЕС, тъй като то е имало по-малко от десет прослужени години към Съюза — минималната продължителност, предвидена в Правилника, за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж.
28 В това отношение според жалбоподателите обстоятелството, че Правилникът изрично предвижда възможност бивше длъжностно лице или бивш служител да прехвърли капиталовата стойност на пенсионните си права, придобити в рамките на ПСИЕС, към друга пенсионна схема, както и изплащането на обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение, сочи, че посочената капиталова стойност не е част от бюджета на Съюза. Освен това жалбоподателите твърдят, че не е доказан доводът, че актюерският баланс на ПСИЕС може да бъде застрашен от възстановяването на сумите, платени от бивши длъжностни лица или служители, които не отговарят на условията за получаване на пенсия за осигурителен стаж. Жалбоподателите поддържат също така, че принципът на солидарност, на който се основава посоченото равновесие, трябва да може да бъде от полза за бившето длъжностно лице или бившия служител, правили вноските, като в противен случай посочената солидарност би била в основата на неоснователно обогатяване.
29 На второ място, жалбоподателите изтъкват, че обедняването им, произтичащо от обогатяването на Съюза, е действително и сигурно.
30 В това отношение жалбоподателите поддържат, че при липсата на изходящо прехвърляне на капиталовата стойност на пенсионните права, придобити от починалото длъжностно лице, те не са могли да се ползват от допълнителни права, съответстващи на посочената капиталова стойност, въпреки че подобно изходящо прехвърляне към пенсионния фонд по последната длъжност на починалото длъжностно лице към ITER би им позволило в качеството си на правоприемници на това лице да получат обезщетение в размер, по-висок от този, който вече са получили, като размерът на последното зависи от общия размер, натрупан в рамките на посочения фонд.
31 Жалбоподателите добавят, че ако починалото длъжностно лице не беше извършило входящо прехвърляне, те са щели да могат да се ползват също така от пенсия или от капиталова стойност, изплащана от националната схема, към която то е спадало, преди да постъпи на служба към Съюза.
32 Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.
33 Като начало следва да се припомни, че съгласно съдебната практика, за да бъде уважен иск за връщане поради неоснователно обогатяване на Съюза, е необходимо да са изпълнени две условия, а именно да се докаже, от една страна, обогатяване на Съюза без валидно правно основание, и от друга страна, свързано с това обогатяване обедняване на ищеца (вж. решение от 3 юли 2018 г., Transtec/Комисия, T‑616/15, EU:T:2018:399, т. 156 и цитираната съдебна практика).
34 Що се отнася до първото условие, посочено в точка 33 по-горе, съгласно което правото на възстановяване от страна на обогатилия се е обусловено от липсата на валидно правно основание за въпросното обогатяване, следва да се отбележи следното.
35 Трябва да се посочи, че с доводите си жалбоподателите не оспорват наличието на валидно правно основание за плащането на вноски от починалото длъжностно лице към ПСИЕС. Всъщност, макар да изразяват съжаление, че различните вноски, направени от починалото длъжностно лице към ПСИЕС, независимо дали вноските, произтичащи от упражняване на неговите задължения в служба на Съюза, или вноските, произтичащи от входящото прехвърляне, извършено от него през 2005 г. (вж. т. 3 по-горе), са били „безвъзмездни и без основание“ и без „възможност за възникване […] на каквото и да било право на пенсия“, жалбоподателите все пак недвусмислено признават в писмените си изявления, че „съществува правно основание за плащането на вноски към ПСИ[ЕС]“. Освен това, в отговор на въпрос, поставен от Общия съд в съдебното заседание, представителят на жалбоподателите потвърждава, че доводите им се отнасят до липсата на валидно правно основание „за задържане на […] сумите“, съответстващи на вноските, платени от починалото длъжностно лице към ПСИЕС.
36 Така с доводите си жалбоподателите приканват Общия съд единствено да приеме, че запазването от страна на Комисията на всички вноски, направени от починалото длъжностно лице към ПСИЕС, представлява обогатяване на Съюза без валидно правно основание след смъртта на това лице.
37 Тъй като починалото длъжностно лице е плащало вноски към ПСИЕС в качеството си на договорно нает служител със спомагателни функции, след това на срочно нает служител и накрая на длъжностно лице, след подаването на оставка от негова страна спрямо него се прилагат разпоредбите относно пенсионните му права при условията, предвидени в дял V, глава 3 от Правилника и в приложение VIII към Правилника. В това отношение трябва да се отбележи следното.
38 Първо, член 36 от приложение VIII към Правилника гласи:
„Във всички случаи от заплатите и от обезщетенията за инвалидност се удържат вноските за [ПСИЕС]“.
39 Съгласно член 38 от приложение VIII към Правилника „[н]адлежно удържаните вноски не подлежат на възстановяване“.
40 Член 83, параграф 2 от Правилника предвижда:
„Длъжностните лица участват във финансирането на една трета от [ПСИЕС]. Вноската е в размер на 10,3 % от основната заплата на длъжностното лице, като корекционните коефициенти, предвидени в член 64, не се вземат предвид. Вноските се приспадат ежемесечно от заплатата на длъжностното лице“.
41 Така от посочените разпоредби, и по-специално от член 36 от приложение VIII към Правилника и от член 83, параграф 2 от Правилника, следва, че длъжностните лица и служителите на Съюза са длъжни да участват финансово в ПСИЕС.
42 Второ, член 77 от Правилника, който се съдържа в дял V, глава 3 от него, гласи:
„Длъжностно лице, което е прослужило най-малко десет години, има право на пенсия за осигурителен стаж. Независимо от продължителността на служебния му стаж, то има право на такава пенсия, ако е навършило пенсионна възраст и възстановяването му през период на неактивна заетост не е било възможно или лицето е било пенсионирано в интерес на службата[…]
Пенсионната възраст е 66 години […]“.
43 Съгласно член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника длъжностното лице или служителят, коeто/който постъпи на служба за Съюза, след преустановяване на служебното си правоотношение с държавна администрация или национална или международна организация, или след упражняване на професионална дейност като осигурено или самоосигуряващо се лице, има право след назначаването си като длъжностно лице, но преди да придобие право на пенсия по смисъла на член 77 от Правилника, да поиска капиталовата стойност на придобитите от него пенсионни права, актуализирана към датата на реалния трансфер, да бъде прехвърлена на Съюза.
44 Съгласно член 11, параграф 1 от приложение VIII към Правилника:
„Длъжностно лице, чието служебно правоотношение със Съюза бъде прекратено, за да:
– постъпи на служба в държавна администрация или национална или международна организация, която е сключила споразумение със Съюза,
– упражнява професионална дейност като осигурено или самоосигуряващо се лице, по силата на която придобива пенсионни права по схема, чиито администриращи органи са сключили споразумение със Съюза,
има право актюерската равностойност на пенсионните му права, актуализирана към действителната дата на прехвърлянето, да бъде прехвърлена в пенсионния фонд на тази администрация или организация, или в пенсионния фонд, в който придобива пенсионни права във връзка с упражняваната от него професионална дейност като осигурено или самоосигуряващо се лице“.
45 Съгласно член 12, параграф 1 от приложение VIII към Правилника:
„Длъжностно лице на възраст под пенсионната, чието служебно правоотношение бъде прекратено по причина, различна от смърт или инвалидност, и което няма право на незабавна или отложена пенсия за осигурителен стаж, при прекратяване на служебното правоотношение има право:
[…]
б) […] на обезщетенията, предвидени в член 11, параграф 1, или на прехвърляне на тяхната актюерска равностойност на частно застрахователно дружество или пенсионен фонд по негов избор, при условие че това дружество или фонд гарантира, че:
i) основната сума няма да бъде изплатена обратно;
ii) че не по-рано от навършването на 60 години и не по-късно от навършването на 66 години на лицето ще започне да се изплаща месечен доход;
iii) е предвидена възможност за вдовишка или за наследствена пенсия;
iv) прехвърлянето на друго осигурително дружество или на друг фонд ще бъде разрешено само в случай че този фонд изпълни условията, предвидени в подточки i), ii) и iii)“.
46 От тези разпоредби следва, че член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника предвижда възможност длъжностно лице или служител, което/който постъпи на служба за Съюза след прекратяване на служебното си правоотношение с национална или международна администрация или след упражняване на дейност като заето или самостоятелно заето лице, да поиска входящо прехвърляне към ПСИЕС на пенсионните права, придобити в рамките на предходните му професионални дейности. Освен това член 11, параграф 1 от приложение VIII към Правилника във връзка с член 12, параграф 1, буква б) от приложение VIII към Правилника предвижда възможност длъжностното лице или служителят, след преустановяване на изпълнението на задълженията си в служба на Съюза, да осъществи изходящо прехвърляне на пенсионните права, придобити в рамките на Съюза, към друг пенсионен фонд или към частно застрахователно дружество, предоставящо някои специални гаранции.
47 Трето, от тези разпоредби следва също, че вноските към ПСИЕС от страна на длъжностните лица и служителите на Съюза, независимо дали става въпрос за вноските, произтичащи от упражняване на задължения в служба на Съюза, или за вноските, произтичащи от входящо прехвърляне, имат за цел да финансират ПСИЕС с оглед на бъдещото изплащане на пенсия за осигурителен стаж в съответствие с разпоредбите на Правилника и на ОРП. Следователно тези разпоредби не целят набиране на капитал, с който въпросното длъжностно лице или служител може да разполага. Така, противно на поддържаното от жалбоподателите в съдебното заседание, длъжностните лица и служителите не са „титуляри“ на сумите, съответстващи на финансовото им участие в ПСИЕС.
48 В случая следва да се подчертае, че обогатяването на Съюза вследствие на плащането от починалото длъжностно лице на вноски към ПСИЕС, чието връщане се иска, независимо дали става въпрос за вноските, произтичащи от изпълняване на служебните му задължения към Съюза, или за вноските, произтичащи от входящото прехвърляне, извършено от него през 2005 г. (вж. т. 3 по-горе), не е лишено от валидно правно основание, доколкото тези вноски са направени с оглед на бъдещото отпускане на пенсия за осигурителен стаж в съответствие с разпоредбите на Правилника и на ОРП.
49 Освен това следва да се отбележи, че тъй като починалото длъжностно лице не е прослужило десет години преди напускането на длъжността си, нито е навършило 66 години, като тези две условия, припомнени в точка 42 по-горе, са кумулативни съгласно разпоредбите на член 77 от Правилника, то не може да претендира за пенсия за осигурителен стаж.
50 Всъщност от всички разпоредби, припомнени в точки 38—45 по-горе, следва, че след напускането на службата към Съюза починалото длъжностно лице е можело да поиска само изходящо прехвърляне на актюерската равностойност на правата си на пенсия за осигурителен стаж, придобити в рамките на ПСИЕС, частично в резултат от входящото прехвърляне, извършено през 2005 г., било към пенсионната каса, в която то вече е придобивало права поради служебните си отношения с ITER, било към частно застрахователно дружество или пенсионен фонд по негов избор, отговарящи на списъка с критерии, определени в член 12, параграф 1, буква б) от приложение VIII към Правилника.
51 Освен това следва да се отбележи, че нито една разпоредба от Правилника, от приложенията към него или от ОРП предвижда възможност или задължение в случай на оставка на длъжностно лице или служител след повече от една година служба, но преди да са били прослужени десет години, да бъдат върнати всички или част от вноските, съответстващи на пенсионните права, придобити в рамките на ПСИЕС, на бившето длъжностно лице или служител или, в случай на смърт, на неговите правоприемници, тъй като съответните вноски не могат да се приравнят на капиталова стойност, която е можела да бъде на разположение на бившето длъжностно лице или служител. Единственото задължение на администрацията при подобни обстоятелства е предвидено в член 3, параграф 1 от ОРП и се състои в това, когато длъжностното лице или служителят прекрати окончателно служебното си правоотношение, да му бъде съобщен размерът на актюерската равностойност, съответстващ на всички придобити от него към този момент пенсионни права в рамките на ПСИЕС.
52 Освен това, що се отнася до вноските, съответстващи на прехвърлянето към ПСИЕС на капиталовата стойност на националните пенсионни права, придобити от починалото длъжностно лице преди постъпването му на служба към Съюза, от ясния и точен текст на член 8, параграф 5 от ОРП следва, че всяко решение, свързано с процедура по входящо прехвърляне, описана в точка 43 по-горе, „по самото си естество е неоттегляемо“. Всъщност само заявление за изходящо прехвърляне позволява на длъжностно лице или служител, след окончателно прекратяване на изпълнението на задълженията си в служба на Съюза, да прехвърли актюерската равностойност на правата си на пенсия за осигурителен стаж, придобити в рамките на ПСИЕС, към друга пенсионна схема.
53 Впрочем, дори да се предположи, че доводите на жалбоподателите следва да се тълкуват като целящи да повдигнат възражение за незаконосъобразност на член 8, параграф 5 от ОРП (вж. т. 24 по-горе), следва да се отбележи, че тези доводи са изтъкнати за първи път на етапа на репликата и не могат да се считат за допълване на твърденията по вече посочено основание. Следователно тези доводи представляват ново основание, което не почива на правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството и следователно трябва да се отхвърли като недопустимо по силата на член 84 от Процедурния правилник на Общия съд, който забранява въвеждането на нови основания в хода на производството.
54 В случая, независимо от искането за предоставяне на информация, отправено до PMO на 1 юли 2020 г. (вж. т. 6 по-горе), не се спори по въпроса, че починалото длъжностно лице не е подало заявление за изходящо прехвърляне преди смъртта си въз основа на разпоредбите на член 11, параграф 1 от приложение VIII към Правилника, независимо от факта че подобно искане за предоставяне на информация може да потвърди хипотезата, че А е планирал да осъществи подобно изходящо прехвърляне.
55 От това следва, че при липса на изплащане на пенсията за осигурителен стаж на починалото длъжностно лице и при липса на подадено от него искане за изходящо прехвърляне Комисията, която при всички положения не може да се основе на каквато и да е законова разпоредба, за да възстанови на правоимащите цялата или част от капиталовата стойност на пенсионните права, придобити в рамките на ПСИЕС или прехвърлени от починалото длъжностно лице към ПСИЕС преди смъртта му, не може да бъде упрекната в обогатяване без валидно правно основание, поради това че след смъртта на починалото длъжностно лице е запазила всички вноски, направени от него към ПСИЕС.
56 От изложеното по-горе следва, че не може да се приеме, че настъпилото вследствие от смъртта на длъжностното лице обогатяване на Съюза с вноските на това лице към ПСИЕС, чието възстановяване се иска, независимо дали става въпрос за вноските, произтичащи от служебните му задължения в служба на Съюза, или за вноските, произтичащи от входящото прехвърляне, извършено от него през 2005 г., е лишено от валидно правно основание, така че първото условие, от което зависи констатацията за наличие на неоснователно обогатяване, не е изпълнено и следователно не трябва да се проверява дали е изпълнено второто условие, посочено в точка 33 по-горе.
57 Поради това единственото основание следва да се отхвърли и в резултат от това да се отхвърли искането за отмяна на обжалваното решение.
По исканията за връщане на поисканите суми
58 Второто искане на жалбоподателите е Общият съд да разпореди възстановяване, от една страна, на националните пенсионни права, придобити от починалото длъжностно лице преди постъпването му на служба към Съюза и прехвърлени към ПСИЕС, и от друга страна, на пенсионните права, придобити от него в рамките на ПСИЕС преди смъртта му.
59 В настоящия случай, тъй като Общият съд стига до извода, че единственото основание, изтъкнато от жалбоподателите в подкрепа на искането за отмяна, съдържащо се в настоящата жалба и отнасящо се до неоснователно обогатяване на Съюза, е необосновано и трябва да се отхвърли, то посочените в точка 58 по-горе парични искания, които от своя страна се основават на незаконосъобразността на обжалваното решение, също подлежат на отхвърляне.
60 От всичко изложено по-горе следва, че жалбата трябва да се отхвърли изцяло.
По съдебните разноски
61 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
62 Тъй като жалбоподателите са загубили делото, те трябва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (девети състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда OR и OS да заплатят съдебните разноски.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 6 септември 2023 година.
Подписи