Дело T-140/08
Ferrero SpA
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)
„Марка на Общността — Процедура за обявяване на недействителност — Фигуративна марка на Общността „TiMi KiNDERJOGHURT“ — По-ранна словна марка „KINDER“ — Относително основание за отказ — Липса на сходство на знаците — По-ранно производство по възражение — Липса на сила на пресъдено нещо — Член 8, параграф 1, буква б) и параграф 5 и член 52, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) и параграф 5 и член 53, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕО) № 207/2009)“
Резюме на решението
1. Марка на Общността — Отказ, отмяна и недействителност — Искане за обявяване на недействителност — Отношение между окончателно решение, постановено в рамките на производството по възражение, и искане за обявяване на недействителност — Сила на пресъдено нещо — Обхват
(член 52, параграф 4 и член 96, параграф 2 от Регламент № 40/94 на Съвета)
2. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, която се ползва с добра репутация — Защита на по-ранната марка с добра репутация, обхващаща и стоки или услуги, които не са подобни
(член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94 на Съвета)
3. Марка на Общността — Отказ, отмяна и недействителност — Относителни основания за недействителност — Регистрация в разрез с член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94
(член 8, параграф 5 и член 52, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 на Съвета)
1. Принципът на силата на пресъдено нещо, който изисква да не се оспорва окончателният характер на едно съдебно решение, не е приложим в отношението между окончателно решение, постановено в рамките на производството по възражение, и искане за обявяване на недействителност, по-конкретно като се има предвид, от една страна, че производствата пред Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) са от административно, а не от правораздавателно естество, и от друга страна, че релевантните разпоредби от Регламент № 40/94 относно марката на Общността, и по-специално член 52, параграф 4 и член 96, параграф 2, не предвиждат правило в този смисъл.
Освен това констатациите, направени в окончателното решение, постановено в рамките на производството по възражение, не могат да се пренебрегнат напълно, когато става въпрос за произнасяне по искането за обявяване на недействителност между същите страни, със същия предмет и основано на същите мотиви, при условие че тези констатации или разгледаните въпроси не са засегнати от нови факти, нови доказателства или нови мотиви. Всъщност това твърдение е само един конкретен израз на съдебната практика, съгласно която по-ранната практика по вземане на решения на Службата представлява обстоятелство, което може да се вземе предвид при преценката дали даден знак може да бъде регистриран.
В замяна на това по силата на правилото nemo potest venire contra factum proprium и на закрилата на придобитите права, както и по силата на принципите на правната сигурност и на защитата на оправданите правни очаквания в рамките на една процедура за обявяване на недействителност инстанциите на Службата не са обвързани от констатациите, направени в окончателното решение, постановено в рамките на производството по възражение. Всъщност, от една страна, доколкото постановеното в рамките на производство по възражение решение не се ползва от никаква сила на пресъдено нещо, дори и да е окончателно, същото това решение не може да създава нито придобити права, нито оправдани правни очаквания относно резултата от последваща процедура за обявяване на недействителност. От друга страна, в противен случай оспорването на регистрацията на марка на Общността, което е било предмет на решение, постановено в рамките на производство по възражение, посредством искане за обявяване на недействителност между същите страни, със същия предмет и основано на същите мотиви, би било лишено от всякакво полезно действие, въпреки че подобно оспорване е възможно по силата на Регламент № 40/94.
(вж. точки 34—36)
2. За да се изпълни свързаното със сходството на марките условие по член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността, предвиждащ защита на по-рано регистрираната марка, ползваща се с добра репутация, чийто обхват се простира и спрямо стоки или услуги, които не са подобни, не е необходимо да се доказва съществуване в съзнанието на засегнатите потребители на вероятност от объркване между ползващата се с репутация по-ранна марка и оспорената марка. Достатъчно е степента на сходство между тези марки да води до установяването на връзка между тях от засегнатите потребители. Съществуването на такава връзка трябва да се преценява общо, при отчитане на всички релевантни за разглеждания случай фактори. По отношение на визуалното, фонетично или концептуално сходство между разглежданите марки сравнението между знаците трябва да се основава на създаденото от тях цялостно впечатление, като се имат предвид по-конкретно техните отличителните и доминиращи елементи.
(вж. точка 54)
3. Фигуративната марка „TiMi KiNDERJOGHURT“, регистрирана като марка на Общността за „Кисело мляко, кисело мляко с плодове, напитки на киселомлечна основа, напитки на киселомлечна основа, съдържащи плодове; готови и полуготови храни, приготвени предимно на киселомлечна основа или от продукти на киселомлечна основа; кремове на киселомлечна основа“, спадащи към клас 29 по смисъла на Ницската спогодба, не може да бъде обявена за недействителна на основание член 52, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността поради съществуването на относително основание за отказ по член 8, параграф 5 от този регламент, доколкото тази марка и марката „KINDER“, регистрирана по-рано в Италия за стоки от клас 30 по смисъла на посочената спогодба, не са сходни.
Първо, елементът „kinder“ съставлява едно цяло с елемента „joghurt“, което ги лишава от специфично самостоятелно съществуване. Всъщност, от една страна, не само елементите „kinder“ и „joghurt“ имат еднакво визуално значение, но и стилизираните неравности при изписването на танцуващите и вълнообразни букви от елемента „kinderjoghurt“ правят от тях едно хармонично цяло, в което двата конститутивни елемента стават трудно различими. Тези особености показват, че елементът „kinder“ не просто е закрепен за елемента „joghurt“. От друга страна, поради използваното в оспорената марка стилизирано изписване на буквите от елемента „kinder“, последната не прилича визуално на по-ранната словна марка, на която се основава искането за обявяване на недействителност, която марка е изобразена с класическо изписване на буквите.
Второ, налага се изводът, че елементът „kinder“ в оспорената марка е просто част от елемента „kinderjoghurt“, който има само вторично значение в сравнение с елемента „timi“.
Трето, за разлика от разположението му в по-ранната словна марка, на която се основава искането за обявяване на недействителност, в оспорената марка елементът „kinder“ се намира между два други елемента: от една страна, елементът „timi“, и от друга страна, елементът „joghurt“. Подобна разлика съществено намалява не само фонетичното сходство, което би могло да съществува между двата знака поради техния общ елемент, но също и евентуалното визуално сходство, което би могло да съществува поради този общ елемент. Следователно елементът „kinder“ представлява маловажен елемент от цялостното впечатление, което прави разглежданата марка.
(вж. точки 56—58)