Дело C-391/09

Malgožata Runevič-Vardy

и

Łukasz Paweł Wardyn

срещу

Vilniaus miesto savivaldybės administracija и др.

(Преюдициално запитване, отправено от Vilniaus miesto 1 apylinkės teismas)

„Гражданство на Съюза — Свобода на движение и на пребиваване в държавите членки — Принцип на недопускане на дискриминация, основана на гражданство — Член 18 ДФЕС и член 21 ДФЕС — Принцип на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход — Директива 2000/43/ЕО — Национална правна уредба, предписваща личните и фамилните имена на физическите лица да се изписват в актовете за гражданско състояние при спазване на правилата за писане на официалния национален език“

Резюме на решението

1.        Право на Съюза — Принципи — Равно третиране — Равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход — Директива 2000/43 — Приложно поле

(член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 3, параграф 1 от Директива 2000/43 на Съвета)

2.        Гражданство на Европейския съюз — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Правила за писане на официалния език на държава членка, приложими към актовете за гражданско състояние

(член 21 ДФЕС)

3.        Гражданство на Европейския съюз — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Правила за писане на официалния език на държава членка, приложими към актовете за гражданско състояние

(член 21 ДФЕС)

4.        Гражданство на Европейския съюз — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Правила за писане на официалния език на държава членка, приложими към актовете за гражданско състояние

(член 21 ДФЕС)

1.        Национална правна уредба, която предвижда, че личното и фамилното име на едно лице могат да бъдат изписвани в актовете за гражданско състояние на тази държава само във вид, който спазва правилата за писане на официалния национален език, засяга положение, което не попада в приложното поле на Директива 2000/43 относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход.

Макар да е вярно, че с оглед на предмета на посочената директива и на естеството на правата, които тя има за цел да защити, както и на факта, че тя е само израз в разглежданата област на принципа на равенство, който е един от основните принципи на правото на Съюза, признат в член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, нейното приложно поле не може да се определи ограничително, от това все пак не следва, че такава национална правна уредба трябва да се счита за попадаща в понятието за услуга по смисъла на член 3, параграф 1 от тази директива.

(вж. точки 43, 45 и 48; точка 1 от диспозитива)

2.        Член 21 ДФЕС следва да се тълкува в смисъл, че допуска компетентните органи на една държава членка да откажат, в изпълнение на национална правна уредба, която предвижда, че личните и фамилните имена на едно лице могат да се изписват в актовете за гражданско състояние на тази държава само във вид, който спазва правилата за писане на официалния национален език, да изменят в удостоверенията за раждане и за брак на свой гражданин личното и фамилното име на същия според правилата за писане на друга държава членка.

Фактът, че личното и фамилното име на лицето могат да бъдат изменени и изписани в актовете за гражданско състояние на държавата членка по произход само с буквите на езика на последната, не би могъл да съставлява по-неблагоприятно третиране от това, от което то се ползва, преди да използва предоставените от Договора облекчения в областта на свободното движение на хора, и оттам — не може да го разубеди да упражнява правата на движение, признати с посочения член 21 ДФЕС.

(вж. точки 69, 70 и 94; точка 2 от диспозитива)

3.        Член 21 ДФЕС следва да се тълкува в смисъл, че допуска компетентните органи на една държава членка да откажат, в изпълнение на национална правна уредба, която предвижда, че личните и фамилните имена на едно лице могат да се изписват в актовете за гражданско състояние на тази държава само във вид, който спазва правилата за писане на официалния национален език, да изменят общото фамилно име на брачна двойка от граждани на Съюза, както фигурира в актовете за гражданско състояние, издадени от държавата членка по произход на един от тези граждани, във вид, който спазва правилата за писане на последната държава, при условие че този отказ не поражда за посочените граждани на Съюза сериозни неудобства от административен, професионален и частен характер, което трябва да се определи от запитващата юрисдикция. Ако случаят е такъв, тази юрисдикция трябва да провери и дали отказът за изменение е необходим за защита на интересите, които националната правна уредба цели да гарантира, и е пропорционален на легитимно преследваната цел.

Целта, преследвана от такава национална правна уредба, насочена към защита на официалния национален език чрез налагането на предвидените от този език правила за писане, съставлява по принцип легитимна цел, която може да обоснове ограничения на правата на свободно движение и пребиваване, предвидени в член 21 ДФЕС, и може да бъде взета предвид при претеглянето на легитимните интереси и посочените права, признати от правото на Съюза.

(вж. точки 87 и 94; точка 2 от диспозитива)

4.        Член 21 ДФЕС следва да се тълкува в смисъл, че допуска компетентните органи на една държава членка да откажат, в изпълнение на национална правна уредба, която предвижда, че личните и фамилните имена на едно лице могат да се изписват в актовете за гражданско състояние на тази държава само във вид, който спазва правилата за писане на официалния национален език, да изменят удостоверението за брак на гражданин на Съюза, гражданин на друга държава членка, с цел личните имена на посочения гражданин да бъдат изписани в това удостоверение с диакритични знаци, както са били изписани в актовете за гражданско състояние, издадени от неговата държава членка по произход, и във вид, който спазва правилата за писане на официалния национален език на последната държава.

(вж. точка 94; точка 2 от диспозитива)