Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
25 април 2024 година(*)
„Преюдициално запитване — Околна среда — Директива 2000/60/ЕО — Рамка за действията на Европейския съюз в областта на политиката за водите — Член 4, параграф 1, буква а) — Екологични цели относно повърхностните води — Задължение на държавите членки да не разрешават проект, който може да предизвика влошаване на състоянието на повърхностен воден обект — Член 5 и приложение II — Характеризиране на типовете повърхностни водни обекти — Член 8 и приложение V — Класифициране на състоянието на повърхностните води — Член 11 — Програми от мерки — Проект за водочерпене от езеро с топологична площ, по-малка от 0,5 км²“
По дело C‑301/22,
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от High Court (Висш съд, Ирландия) с акт от 26 януари 2022 г., постъпил в Съда на 3 май 2022 г., в рамките на производство по дело
Peter Sweetman
срещу
An Bord Pleanála,
Ирландия и Attorney General,
при участието на:
Bradán Beo Teoranta,
Galway City Council,
Environmental Protection Agency,
СЪДЪТ (втори състав),
състоящ се от: A. Prechal, председател на състава, F. Biltgen, N. Wahl, J. Passer (докладчик) и M. L. Arastey Sahún, съдии,
генерален адвокат: A. Rantos,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за Peter Sweetman, от J. Devlin, SC, B. Harrington, solicitor и M. Heavey, barrister,
– за An Bord Pleanála, от J. Moore, solicitor, R. Mulcahy, SC, и F. Valentine, SC,
– за Ирландия, от M. Browne, A. Joyce, D. O’Reilly и M. Tierney, в качеството на представители, подпомагани от J. Doherty, SC, E. Egan McGrath, SC, G. Gilmore, BL и A. McBride, SC,
– за френското правителство, от B. Travard, J.‑L. Carré и W. Zemamta, в качеството на представители,
– за нидерландското правителство, от М. K. Bulterman и М. S. Gijzen, в качеството на представители,
– за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,
– за Европейската комисия, от L. Armati и E. Sanfrutos Cano, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 21 септември 2023 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 година за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 6, стр. 193).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Peter Sweetman, от една страна, и An Bord Pleanála (Агенция за устройство на територията, Ирландия) (наричана по-нататък „Агенцията“), Ирландия и Attorney General (Главен прокурор, Ирландия), от друга страна, относно благоустройствен проект, който има за цел да позволи водочерпене на сладки води от езеро.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Съображения 25, 33, 34 и 36 от Директива 2000/60 гласят:
„(25) Следва да се установят общи дефиниции за състоянието на водите по отношение на качеството им и, където е необходимо за целите на опазването на околната среда — за количеството им. Следва да се установят екологични качествени стандарти, осигуряващи достигането на добро състояние на повърхностните и подземните води в Общността, както и предпазването им на ниво Общност от влошаване на състоянието.
[…]
(33) За всеки речен басейн следва да се преследват целите за достигане на добро състояние, и то така, че да се координират мерките, касаещи повърхностни и подземни водни обекти, принадлежащи на една и съща екологична, хидроложка или хидрогеоложка система.
(34) За целите на опазване на околната среда е необходимо по-пълното интегриране на количествените и качествените аспекти, касаещи повърхностните и подземните води, като се вземат предвид естествените условия в хидроложкия цикъл.
[…]
(36) Необходимо е да се направи анализ на характеристиките на речния басейн и влиянието на човешките дейности, както и икономически анализ на водоползването. Развитието в състоянието на водите следва да бъде предмет на мониторинг от държавите членки на систематична и сравнима основа на цялата територия на Общността. Тази информация е необходима, за да се осигури стабилна основа, върху която държавите членки да създават програмите от мерки, целящи достигането на целите, поставени от настоящата директива.“
4 Член 1 от тази директива, който е озаглавен „Цел“, предвижда:
„Целта на настоящата директива е да установи рамка за опазването на вътрешнотериториалните повърхностни води, преходните води, крайбрежните води и подземните води, която:
а) предпазва от по-нататъшно влошаване и опазва и подобрява състоянието на водните екосистеми и, съобразно нуждите им, земните екосистеми и влажните зони, зависими директно от водните екосистеми;
[…]“.
5 Член 2 от посочената директива е озаглавен „Определения“ и предвижда:
„За целите на настоящата директива:
1) „Повърхностни води“ означават вътрешнотериториални води, с изключение на подземните; преходни води и крайбрежни води, освен по отношение на химическото състояние, за което ще се включват и териториални води.
[…]
3) „Вътрешнотериториални води“ означава всички стоящи или течащи води на повърхността на земята, както и всички подземни води откъм вътрешността на страната, считано от линията, от която се измерва обхватът на териториалните води.
[…]
5) „Езеро“ означава вътрешнотериториален повърхностен воден обект със стоящи води.
6) „Преходни води“ са повърхностни водни обекти в околностите на устията на реки, които са частично солени в резултат на близостта им до крайбрежни води, но и значително повлияни от потока на пресните води.
7) „Крайбрежни води“ означава повърхностни води откъм вътрешността на страната, считано от линията, от която всяка точка отстои на една морска миля в посока вътрешността на морето от най-близката точка на линията, от която се измерва обхватът на териториалните води, като, където е възможно, продължава до външната граница на преходните води.
[…]
10) „Повърхностен воден обект“ означава отделен и значителен елемент от повърхностни води, като езеро, язовир, поток, река или канал, част от поток, река или канал, преходни води или разширение на крайбрежни води.
[…]
17) „Състояние на повърхностните води“ е общ израз на състоянието на повърхностен воден обект, определено от най-лошото му екологично състояние и химичното му състояние.
18) „Добро състояние на повърхностните води“ означава състоянието, постигнато от повърхностния воден обект, когато и екологичното, и химичното му състояние са поне добри.
[…]
21) „Екологично състояние“ е израз на качеството на структурата и функционирането на водните екосистеми, свързани с повърхностните води, класифицирани в съответствие с приложение V.
22) „Добро екологично състояние“ е състоянието на повърхностния воден обект, класифициран така в съответствие с приложение V.
[…]“.
6 Член 4 от същата директива e озаглавен „Екологични цели“ и гласи:
„1. За постигане пълна ефективност на програмите от мерки, установени в плановете за управление на речните басейни:
а) за повърхностни води
i) при спазване на параграфи 6 и 7 и без да се засяга параграф 8, държавите членки изпълняват необходимите мерки за предпазване състоянието на всички повърхностни водни обекти от влошаване;
ii) всички водни обекти за повърхностни води бъдат опазвани, разширявани и възстановявани от държавите членки, при спазване на прилагането на подточка iii), за изкуствени и силно модифицирани водни обекти, с цел постигане доброто им състояние най-много до 15 години от датата на влизане в сила на настоящата директива, в съответствие с разпоредбите на приложение V, при спазване на удължаванията, определени в съответствие c параграф 4, и при прилагане на параграфи 5, 6 и 7, и без да се засяга параграф 8;
iii) държавите членки опазват и разширяват всички изкуствени и силно модифицирани водни обекти с цел постигане на добър екологичен потенциал и добро химично състояние на повърхностните води най-късно до 15 години от датата на влизане в сила на настоящата директива в съответствие с разпоредбите на приложение V, при спазване на удължаванията, определени в съответствие c параграф 4, и при прилагане на параграфи 5, 6 и 7, и без да се засяга параграф 8;
[…]
[…]
7. Държавите членки не са в нарушение разпоредбите на настоящата директива, когато:
– невъзможността за достигане на добро състояние на подземния воден обект, доброто екологично състояние или, където е необходимо, добър екологичен потенциал, или за опазване повърхностния или подземен воден обект от влошаване на състоянието му, е в резултат на нови модификации на физическите характеристики на повърхностния или промени в нивото на подземния воден обект, или
– невъзможността за предпазване на отличното състояние на повърхностен воден обект от влошаване е в резултат от нови устойчиви човешки дейности по развитието
и всички следващи условия са спазени:
а) предприети са всички практически действия за намаляване отрицателния ефект върху състоянието на водния обект;
б) причините за тези модификации или промени в нивото са изрично посочени и обяснени в плана за управление на речния басейн по член 13, като целите се преразглеждат всеки 6 години;
в) причините за тези промени или модификации са от преимуществен обществен интерес и/или ползите за околната среда и обществото от постигане на целите по параграф 1 са по-незначими от ползите от новите модификации или промени в нивото за човешкото здраве, за поддържане на човешката безопасност или за устойчивото развитие; и
г) полезните цели, обслужвани от тези модификации или промени в нивото на водния обект, не могат по технически причини или непропорционалност на разходите да бъдат постигнати с други средства, които са по-добрата екологична възможност.
8. При прилагането на параграфи 3, 4, 5, 6 и 7, държавите членки осигуряват, че то не изключва постоянно или не е в противоречие с постигането на целите на настоящата директива за други водни обекти в рамките на същия район на речен басейн, както и съответствието с останалото екологично законодателство на Общността.
[…]“.
7 Член 5 от Директива 2000/60, който е озаглавен „Характеристики на района на речния басейн, преглед на въздействието на човешките дейности върху околната среда и икономически анализ на водоползването“, предвижда в параграф 1:
„За всеки район на речен басейн или част от международен такъв, попадащ на нейна територия, всяка държава членка трябва да осигури:
– анализ на характеристиките му,
– преглед на въздействието на човешките дейности върху състоянието на повърхностните и подземни води, и
– икономически анализ на водоползването[,]
които да се извършат в съответствие с техническите спецификации, установени с приложения II и III[,] и най-късно до 4 години от датата на влизане в сила на настоящата директива“.
8 Съгласно член 8 от Директива 2000/60, който е озаглавен „Мониторинг на състоянието на повърхностните, подземните води и защитените територии“:
„1. Държавите членки трябва да осигурят програми за мониторинг на състоянието на водите, с цел събирането на подробна информация за него на територията на всеки район на речен басейн:
– за повърхностните води тези програми трябва да покриват:
i) обема и нивото на потока, в степен, релевантна за екологичното и химическо състояние и екологичния потенциал; и
ii) екологичното и химическо състояние и екологичния потенциал;
[…]
2. Тези програми трябва да действат най-късно 6 години след датата на влизане в сила на настоящата директива, освен ако в съответното законодателство не е предвидено друго. Подобен мониторинг трябва да бъде в съответствие с изискванията на приложение V.
[…]“.
9 Член 11 от тази директива, който е озаглавен „Програми от мерки“, предвижда:
„1. За всеки район на речен басейн или част от международен такъв на нейна територия, всяка държава членка разработва и установява програма от мерки, като взема предвид резултатите от анализите, изискуеми по член 5, с цел постигане на целите, установени в член 4. Тези програми от мерки могат да препращат към мерките[,] следващи от законодателството, прието на национално ниво[,] и покриващи цялата територия на държавата членка. Когато това е подходящо, държавата членка може да приеме мерки, приложими за всички райони на речни басейни и/или части от международни райони на речни басейни, попадащи на нейна територия.
2. Всяка програма от мерки включва „основни“ мерки, определени в параграф 3 и, където е необходимо, „допълнителни“ мерки.
3. „Основните мерки“ са минималните изисквания за съответствие и се състоят от:
[…]
в) мерките осигуряващи ефективно и устойчиво използване на водите, с цел избягване противоречието с постигането на целите, определени в член 4;
[…]
д) контролът върху водочерпенето на пресни повърхностни и подземни води и събирането в резервоари на пресни повърхностни води, включващ и регистър или регистри на водочерпенето, както и изискването за предварително разрешение за водочерпене или събиране. Този контролен режим трябва периодично да се преразглежда и, ако е необходимо, обновява. От него държавите членки могат да изключат водочерпене и събиране с незначително въздействие върху състоянието на водите;
[…]
4. „Спомагателните“ мерки са предназначените и приложени в допълнение към основните, с цел постигане целите, установени от член 4. Част Б на приложение VI съдържа [неизчерпателен] списък на такива мерки.
[…]“.
10 Съгласно приложение II към Директива 2000/60:
„1. Повърхностни води
1.1. Характеризиране на повърхностен тип водни обекти
Държавите членки ще определят местонахождението и границите на повърхностните водни обекти и ще проведат първоначалн[ото] характеризиране на всички такива обекти в съответствие със следната методология. За целите на първоначалното характеризиране, държавите членки могат да групират повърхностните водни обекти в общи групи.
i) повърхностните водни обекти в района на речния басейн се определят като попадащи в някоя от следните категории води — реки, езера, преходни води или крайбрежни води, или като изкуствени повърхностни водни обекти или силно модифицирани такива;
ii) за всяка категория повърхностни води се определят съответните повърхностни водни обекти, в зависимост от типа им, за целия район на речния басейн. Типовете се определят посредством използването на „система A“ или „система [Б]“, описани в раздел 1.2;
iii) ако е избрана за ползване система A, повърхностните водни обекти в рамките на района на речен басейн се определят по съответни екорегиони, в съответствие с географските области, определени в раздел 1.2 и показани на съответната карта от приложение XI. Водните обекти в рамките на всеки екорегион трябва след това да бъдат разделени по типове повърхностни водни обекти, в зависимост от описанието в таблиците за система A;
iv) ако е избрана за ползване система [Б], държавите членки трябва да постигнат поне същата степен на разделение, както при система А. Следователно, повърхностните водни обекти в рамките на района на речния басейн се разделят по типове, използвайки обема на задължителните описания и такива избираеми описания или комбинации от тях, каквито се изискват за определянето на специфични биологични условия за надеждното разделяне на съответния вид;
[…]
1.2. Екорегиони и типове повърхностни водни обекти
[…]
1.2.2 Езера
Система А
Фиксирана типология | Описания |
Екорегион | Екорегиони, показани на карта А от приложение XI |
Тип | Височинна типология високи: > 800 м средно високи: 200 до 800 м. равнинни: < 200 м Дълбочинна типология, базирана на средна дълбочина < 3 м, 3 м до 15 м, > 15 м Типология на размера, базирана на повърхността 0,5 до 1 км2 1 до 10 км2 10 до 100 км2 > 100 км2 Геология варовикови силикатни органични |
|
|
Система Б
Алтернативна характеристика | Физични и химични фактори, определящи характеристиките на езерото и, съответно, структурата и състава на биологичната популация |
Задължителни фактори | ширина височина дължина дълбочина геология размер |
Избираеми фактори | Средна дълбочина на водата Форма на езерото Време на обитаване Средна температура на въздуха Граници на температурата на въздуха Смесителни характеристики (слабо-, средно- и силно-смесителни) Киселинно неутрализиращ капацитет Фоново хранително състояние Среден състав на субстратите Колебания в нивото на водата |
[…]
1.3. Установяване на специфични условия за типовете повърхностни водни обекти
i) За всеки тип повърхностен воден обект, характеризиран в съответствие с раздел 1.1 се установяват специфични (за съответния тип) хидроморфологични и физикохимични условия, които да представят нивото на хидроморфологичните и физикохимични качествени елементи, определени в раздел 1.1 от приложение V за съответния тип повърхностен воден обект при добро екологично състояние, както това е определено в съответната таблица на раздел 1.2 от приложение V. Специфичните за съответния тип биологични условия се установяват, представяйки нивото на биологичните качествени елементи, определени в раздел 1.1 от приложение V за съответния тип повърхностен воден обект при добро екологично състояние, както това е определено в съответната таблица на раздел 1.2 от приложение V.
[…]
1.5. Оценка на въздействието
Държавите членки ще проведат оценка на податливостта на състоянието на повърхностните водни обекти към определените по-горе товари.
Държавите членки ще използват информацията, събрана по начините, описани по-горе, както и всяка друга подходяща информация, включително съществуващи данни от мониторинг на околната среда, за провеждането на оценка на възможността повърхностните водни обекти в рамките на определен район на речен басейн да не постигнат екологичните качествени цели, установени с член 4. За улеснение на тази дейност, държавите членки могат да използват техники на моделиране при провеждане на оценката.
За обектите, определени като рискови при постигане на екологичните качествени цели трябва да се проведе по-нататъшно характеризиране за оптимизиране както на програмите за мониторинг, изискуеми по член 8, така и програмите от мерки, изискуеми по член 11.
[…]“.
11 В част 1 от приложение V към Директива 2000/60 се съдържат правилата за класифициране и мониторинг на състоянието на повърхностните води:
„[…]
1.2. Нормативни определения за класификациите на екологичното състояние
Таблица 1.2. Общи определения за реки, езера, преходни води и крайбрежни води
Следващите текстове дават общите определения за екологично качество. За целите на класификацията, стойностите на качествените елементи на екологичното състояние за всяка категория повърхностни води са дадените в таблици 1.2.1 — 1.2.4 по-долу.
Елемент | Отлично състояние | Добро състояние | Средно състояние |
Общи | Не съществуват никакви или съществуват само незначителни антропогенни изменения в стойностите на физико-химичите и хидроморфологичните качествени елементи за типа повърхностен воден обект, различни от нормално свързваните с този тип при непроменени условия. Стойностите на биологичните качествени елементи за повърхностния воден обект отразяват нормално свързваните с този тип при непроменени условия и показват никакви или много малки доказателства за изкривяване. Това са типовете специфични условия и общности. | Стойностите на биологичните качествени елементи за типа повърхностен воден обект показват нива на изкривяване в следствие на човешка дейност, но различаващи се само малко от нормално свързваните с този тип повърхностен воден обект при непроменени условия. | Стойностите на биологичните качествени елементи за типа повърхностен воден обект се различават умерено от нормално свързваните с този тип при непроменени условия. Стойностите показват знаци за изкривяване в следствие човешка дейност и са значително по-изкривени от тези в условия на добро състояние. |
Водите със състояние под средното се класифицират като недобри или лоши.
Водите показващи доказателства за големи отклонения в стойностите на биологичните качествени елементи за повърхностни водни обекти и в които съответните биологични общности се различават съществено от нормално свързваните с този тип повърхностен воден обект при непроменени условия се класифицират като недобри.
Водите показващи доказателства за сериозни отклонения в стойностите на биологичните качествени елементи за типа повърхностен воден обект и в които големи части от съответните биологични общности, свързвани нормално с типа повърхностен воден обект при непроменени условия липсват, се класифицират като лоши.
[…]
1.2.6 Процедура за установяване на химични качествени стандарти от държавите членки
При определянето на различни екологични качествени стандарти за замърсителите, описани в точки 1 — 9 на приложение VIII с цел опазване живата част на водните екосистеми, държавите членки действат в съответствие със следващите разпоредби. Стандартите могат да бъдат определяни за води, седимент или живата част на екосистемата.
Когато е възможно се събират както обикновените, така и интензивни данни за видовете, описани по-долу, които присъстват в разглеждания воден обект, както и за всички други водни видове, за които има налични данни. Основният „комплект“ видове е:
– Алгии и/или макрофити
– Дафниа или представителни организми за солени води
– Риби
[…]
1.3. Мониторинг на екологичното състояние и химическото състояние на повърхностните води
В съответствие с изискванията на член 8 се създава мрежа за мониторинг на повърхностните води. Мониторинговата мрежа трябва да бъде така устроена, че да осигурява подробни и детайлни обобщения на екологичното и химическо състояние в рамките на всеки речен басейн и да осигурява класификацията на водните обекти в пет класа в съответствие с нормативните определения в раздел 1.2. Държавите членки ще предоставят карти на мрежите за мониторинг на повърхностни води в плана за управление на речни басейни.
На база характеризирането и оценка на влиянието, провеждани съобразно член 5 и приложение II, за всеки период, покрит от плана за управление на речни басейни държавите членки установят програми за наблюдаващ мониторинг и за оперативен мониторинг. В някои случаи може да се наложи установяването от държавите членки на програми за проучвателен мониторинг.
[…]“.
12 В част Б от Приложение VI към тази директива се съдържа неизчерпателен списък на допълнителните мерки, които държавите членки могат да приемат в рамките на всеки район на речен басейн като част от програмата от мерки, предвидена по член 11, параграф 4 от посочената директива. Сред тези мерки в подточка viii) е включен „контрол на водочерпенето“.
Ирландското право
13 Релевантните разпоредби от националното право за прилагане на Директива 2000/60 се съдържат в European Communities (Water Policy) Regulations 2003 (Правилник за политиката на Европейските общности в областта на водите от 2003 г.) (S.I. бр. 722 от 2003 г.) и в European Union (Water Policy) Regulations 2014 (Правилник за политиката на Европейския съюз в областта на водите от 2014 г.) (S.I. бр. 350 от 2014 г.).
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
14 Спорът в главното производство се отнася до искане за издаване на разрешение за осъществяване на благоустройствен проект, който има за цел да позволи водочерпенето от Loch an Mhuilinn — частно вътрешнотериториално езеро без прилив, с топологична площ от 0,083 км² и разположено на остров Горумна, в графство Голуей (Ирландия), чрез изпомпване посредством тръбопровод до 4 680 м³ сладка вода седмично, в продължение на четири часа дневно, най-много четири дни седмично, за период до 22 седмици годишно от месец май до месец септември. След прехвърлянето ѝ към четири участъка, управлявани от ирландско дружество Bradán Beo Teoranta, в залива Килкиран в графство Голуей, водочерпената сладка вода е трябвало да служи за измиване на болна сьомга с цел лечение от амебна хрилна болест и от морска въшка.
15 Г‑н Sweetman обжалва пред запитващата юрисдикция по настоящото дело, High Court (Висш съд, Ирландия), решението на Агенцията от 20 юли 2018 г., с което се издава исканото разрешение.
16 С решение от 15 януари 2021 г. посочената юрисдикция отменя това решение като приема, че то не отговаря на изискванията на Директива 2000/60. В това отношение High Court (Висш съд) приема по-конкретно, че Environmental Protection Agency (Агенция за опазване на околната среда, наричана по-нататък „EPA“) е трябвало да класифицира Loch an Mhuilinn в конкретно състояние след точна оценка и мониторинг, както изисквали тази директива и ирландското законодателство, целящо да осигури транспонирането ѝ. Като се има предвид обаче, че EPA не е извършила такава класификация, тази юрисдикция стига до извода, че Агенцията не е била в състояние да прецени дали предложените работи са в съответствие с член 4, параграф 1 от Директива 2000/60.
17 След постановяването на това решение Bradán Beo Teoranta е поискало становището на EPA. В писмо от 28 януари 2021 г. EPA излага своето тълкуване, според което по отношение на езерата Директива 2000/60 предвижда, че само тези с топологична площ над 0,5 км², трябва да се определят като водни обекти, попадащи в обхвата на тази директива. Що се отнася до езера с топологична площ под този праг, държавите членки можели да решат да ги включат като водни обекти, попадащи в обхвата на посочената директива, ако са важни в контекста на целите и разпоредбите на същата директива. В съответствие с тези принципи всички езера с топологична площ над 0,5 км², както и малките езера в защитени територии (специални защитени територии или територии, използвани за водочерпене на питейна вода), били определени в Ирландия като представляващи водни обекти, попадащи в обхвата на Директива 2000/60. За сметка на това, Loch an Mhuilin не бил определен като воден обект, попадащ в обхвата на тази директива, тъй като не отговарял на тези критерии за размер или за местонахождение в защитена територия, и поради това EPA не била квалифицирала състоянието му.
18 С оглед на това писмо на EPA Агенцията подава искане за възобновяване на делото, което запитващата юрисдикция уважава, като приема, че съдържащите се в посоченото писмо данни могат да повлияят на изхода на делото.
19 Според High Court (Висш съд), по-специално с оглед на съображенията в решение от 1 юли 2015 г., Bund für Umwelt und Naturschutz Deutschland (C‑461/13, EU:C:2015:433), се поставя ключов въпрос за тълкуването на Директива 2000/60, а именно дали всички водни обекти, независимо от техния размер, трябва да бъдат обект на анализ на техните характеристики, както и обект на класификация на състоянието им в съответствие с тази директива, така че в контекста на заявление за разрешение за осъществяване на благоустройствен проект, който засяга повърхностен воден обект, дадена юрисдикция да може да прецени предложения благоустройствен проект с оглед на понятията „влошаване“ и „добро състояние“ на повърхностните води.
20 При тези обстоятелства High Court (Висш съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) а) Изисква ли се от държавите членки да характеризират и впоследствие да класифицират всички водни обекти, независимо от размера им, и по-специално има ли изискване за характеризиране и класифициране на всички езера с топологична площ под 0,5 км²?
б) Доколко евентуално отговорът на този въпрос би бил различен, когато става въпрос за водни обекти в защитена територия?
2) Ако отговорът на първия въпрос, буква а) е утвърдителен, може ли органът, компетентен да издава разрешения за благоустройствени проекти, да издаде подобно разрешение за проект, който би могъл да засегне водния обект, преди последният да е характеризиран и класифициран?
3) Ако отговорът на първия въпрос, буква а) е отрицателен, какви са задълженията на компетентния орган, когато взема решение по заявление за издаване на разрешение за благоустройствен проект, потенциално засягащ воден обект, който не е характеризиран и/или класифициран?“.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
21 Съгласно постоянната съдебна практика в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда той трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът може да преформулира въпросите, които са му зададени (решение от 6 октомври 2021 г., W. Ż. (Колегия за извънреден контрол и публични въпроси на Върховния съд — Назначаване) (C‑487/19, EU:C:2021:798, т. 68 и цитираната съдебна практика).
22 В настоящия случай, първо, макар първият въпрос да се отнася общо до „водните обекти“, от акта за преюдициално запитване и освен това от уточнението в края на първи въпрос, буква а) следва, че делото в главното производство се отнася до повърхностен воден обект, и по-точно до езеро.
23 Второ, докато първия въпрос, буква б) се отнася до водни обекти в защитена територия, в отговор на писмен въпрос на Съда запитващата юрисдикция уточнява, че разглежданото в главното производство езеро не се намира в такава територия, а в действителност само е свързано със специалната защитена територия на залива и островите Килкиран чрез пряка междуприливна връзка.
24 Накрая, трето, макар в първия въпрос да не се посочват разпоредбите на правото на Съюза, чието тълкуване се иска, от преюдициалното запитване, както и от понятията „характеризиране“ и „класифициране“, които запитващата юрисдикция използва в този въпрос, е видно, че с този въпрос по същество тя има предвид задълженията, предвидени в член 5, параграф 1, първо тире и в член 8 от Директива 2000/60 във връзка с приложения II и V към нея.
25 При това положение следва да се приеме, че с първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 5, параграф 1, първо тире и член 8 от Директива 2000/60 във връзка с приложения II и V към тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че езеро с топологична площ под 0,5 км² се обхваща, от една страна, от задължението за извършване на анализ на характеристиките му за всеки район на речен басейн, и от друга страна, от задължението за осигуряване на програми за мониторинг на състоянието на водите, с цел събирането на подробна информация за него на територията на всеки район на речен басейн.
26 Следва да се припомни, че за да се гарантира постигането от държавите членки на качествените цели, преследвани от законодателя на Съюза, а именно поддържането или възстановяването на добро състояние на повърхностните води, Директива 2000/60 предвижда редица разпоредби, сред които тези на членове 5 и 8, както и на приложения II и V, установяващи сложен процес от няколко детайлно уредени етапа, който да позволи на държавите членки да изпълнят необходимите мерки в зависимост от особеностите и характеристиките на водните обекти, определени на тяхна територия (вж. в този смисъл решение от 24 юни 2021 г., Комисия/Испания (Влошаване на състоянието на природната зона Доняна), C‑559/19, EU:C:2021:512, т. 41 и 42 и цитираната съдебна практика).
27 На първо място, що се отнася до член 5 от Директива 2000/60, тази разпоредба задължава държавите членки по-специално за всеки район на речен басейн да осигурят анализ на характеристиките му, който да се извърши в съответствие с техническите спецификации, установени с приложение II към тази директива.
28 Съгласно точка 1.1 от приложение II към Директива 2000/60 за целите на характеризирането на типовете повърхностни водни обекти, предвидено в член 5, параграф 1, първо тире от тази директива, държавите членки, най-напред, определят местонахождението и границите на повърхностните водни обекти, след това определят повърхностните водни обекти в района на речния басейн като попадащи в някоя от следните категории повърхностни води — реки, езера, преходни води, крайбрежни води, или като представляващи изкуствени повърхностни водни обекти или силно модифицирани такива, и накрая, за всяка категория повърхностни води се определят съответните повърхностни водни обекти, в зависимост от типа им, за целия район на речния басейн, като типовете се определят посредством използването на „система A“ или „система Б“, описани в точка 1.2 от това приложение II. По-нататък, в съответствие с точка 1.3 от посоченото приложение II, трябва да се установят специфични условия за типовете повърхностни водни обекти.
29 Що се отнася обаче до езерата и тяхната типология на размера, базирана на повърхността, точка 1.2.2 от приложение II към Директива 2000/60 предвижда за целите на система А само типовете от 0,5 до 1 км², от 1 до 10 км², от 10 до 100 км² и над 100 км². Освен това точка 1.1, подточка iv) от това приложение II предвижда, че ако е избрана за ползване система Б, държавите членки трябва да постигнат поне същата степен на разделение, както при система А, което позволява на държавите членки, избрали система Б, да вземат предвид и минималния размер от 0,5 км² като задължителен характеризиращ фактор, свързан с размера по смисъла на точка 1.2.2 от посоченото приложение II.
30 Освен това, що се отнася до обстоятелството, посочено от жалбоподателя в главното производство в писменото му становище, че проучване за хидроложка осъществимост на Bradán Beo Teoranta показвало, че разглежданото в главното производство езеро, от което се предвижда водочерпене, е свързано с поне седем други езера, следва да се припомни, че съгласно член 2, точка 5 от Директива 2000/60 езеро означава вътрешнотериториален повърхностен воден обект със стоящи води и че запитващата юрисдикция, която единствено може да квалифицира фактите, е възприела такава квалификация по отношение на разглеждания в главното производство воден обект. Освен това следва да се отбележи, подобно на генералният адвокат в бележка под линия 17 от заключението му, че макар съгласно точка 1.1 от приложение II към Директива 2000/60 държавите членки да могат да групират повърхностни водни обекти за целите на първото характеризиране, става въпрос за възможност, а не за задължение.
31 От изложеното по-горе следва, че предвиденото в точка 1.3 от приложение II към Директива 2000/60 задължение за установяване на специфични условия за типовете повърхностни водни обекти не се отнася до езера, чиято топологична площ е под 0,5 км², и то независимо от това дали съответната държава членка използва система А или, както в случая — съгласно отговора на запитващата юрисдикция на споменатия в точка 23 от настоящото решение писмен въпрос на Съда — система Б.
32 На второ място, що се отнася до член 8 от Директива 2000/60, той задължава държавите членки да осигурят програми за мониторинг на състоянието на водите, с цел събирането на подробна информация за него на територията на всеки район на речен басейн, и в заглавието си се позовава по-специално по общ начин на „повърхностните […] води“.
33 При това положение, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 38 от заключението си, след като държавите членки не са длъжни да характеризират езера, чиято топологична площ е по-малка от 0,5 км², съгласно член 5 от Директива 2000/60 и приложение II към нея, логично следва, че държавите членки нямат задължение и да класифицират екологичното състояние на такива езера в съответствие с член 8 и приложение V към тази директива.
34 Съвместното тълкуване на приложения II и V към Директива 2000/60 потвърждава, доколкото е необходимо, това тълкуване.
35 По-специално, когато в точка 1.2 приложение V към Директива 2000/60 установява общото определение за екологично състояние на реките, езерата, преходните и крайбрежните води, за целите на тяхната класификация то изрично се позовава на „типовете“ повърхностни водни обекти, които са определени в приложение II към тази директива, което по отношение на езерата, се отнася само до езера с топологична площ най-малко 0,5 км², както следва от точка 29 от настоящото решение. Също така, що се отнася до процедурата, която държавите членки трябва да следват при установяване на химични качествени стандарти на повърхностните води, точка 1.2.6 от посоченото приложение V се позовава също на „типовте“ повърхностни водни обекти.
36 Освен това например от точка 1.3, подточка i) от приложение II към Директива 2000/60 следва, че специфичните условия за всеки тип повърхностен воден обект, характеризиран в съответствие с точка 1.1 от това приложение II, трябва да бъдат установени по такъв начин, че да представят нивото на хидроморфологичните, физикохимични и биологични качествени елементи, определени в точка 1.1 от приложение V от посочената директива за съответния тип повърхностен воден обект при добро екологично състояние, както това е определено в съответната таблица на точка 1.2 от това приложение V. Също така, съгласно точка 1.5, трета алинея от приложение II към Директива 2000/60, по-специално за оптимизиране на програмите за мониторинг, изисквани по член 8 от тази директива, трябва, когато е необходимо, да се проведе по-нататъшно характеризиране на обектите, определени като рискови при постигане на екологичните качествени цели.
37 Освен това съгласно точка 1.3, втора алинея от приложение V към Директива 2000/60 въз основа на анализа на характеристиките и оценката на влиянието, провеждани съобразно член 5 и приложение II към тази директива, трябва да се установят програми за наблюдаващ мониторинг и за оперативен мониторинг.
38 Тълкуването на членове 5 и 8, и на приложения II и V към Директива 2000/60 в смисъл, че нито задължението за установяване на специфични условия за типовете повърхностни водни обекти, нито задължението за установяване на програми за мониторинг на състоянието на водите се отнасят до езера, чиято топологична площ е под 0,5 км², се потвърждава и от подготвителните работи по тази директива. Всъщност, от една страна, предложението за директива на Съвета за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ C 184, 1997 г., стр. 20), допълнено с изменено предложение (ОВ C 108, 1998 г., стр. 94), предвижда да се установят задължения, аналогични на тези, които понастоящем са подробно описани в посочените приложения II и V, в рамките на едно-единствено приложение V. От друга страна, това допълнено предложение за директива в рамките на система А не се отнася до езера, чиято топологична площ е по-малка от 0,01 км², докато Директива 2000/60, така както е приета в крайна сметка, предвижда за същите цели праг от 0,5 км².
39 Такова увеличение на прага на размера на езерата в хода на законодателната процедура трябва по-специално да се разглежда в светлината на сложността на процеса, припомнен в точка 26 от настоящото решение, и на факта — отбелязан след приемането на Директива 2000/60 в точка 3.5 от Ръководство № 2, озаглавено „Идентифициране на водните обекти“, изготвено в рамките на общата стратегия за прилагане на тази директива, в която участват Европейската комисия, всички държави членки, присъединяващите се държави, Кралство Норвегия и други заинтересовани страни и неправителствени организации — че повърхностните води включват голям брой много малки водни обекти, за които административната тежест на управлението може да бъде огромна.
40 След това уточнение тази констатация не възпрепятства държавите членки, които считат за уместно с оглед на преследваните с Директива 2000/60 цели, в рамките на прилагането на системата Б, посочена в точка 1.1., подточка iv) от приложение II към тази директива, да приложат за някои видове езера с топологична площ под 0,5 км² режимите, установени с разпоредбите на членове 5 и 8 и на приложения II и V към посочената директива.
41 С оглед на всички изложени по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 5, параграф 1, първо тире и член 8 от Директива 2000/60 във връзка с приложения II и V към тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че езеро с топологична площ под 0,5 км² не се обхваща от задължението за установяване на специфични за съответния тип условия, нито от задължението за осигуряване на програми за мониторинг на състоянието на водите, предвидени в тези разпоредби.
По втория въпрос
42 Предвид отговора на първия въпрос не следва да се отговаря на втория въпрос.
По третия въпрос
43 С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи какви са задълженията на компетентния орган по Директива 2000/60, когато взема решение по заявление за издаване на разрешение за благоустройствен проект, потенциално засягащ езеро, за което поради топологичната му площ, по-малка от 0,5 км², не са установени нито специфични за съответния тип условия, нито програма за мониторинг на състоянието на водите съгласно член 5, параграф 1, първо тире и член 8 от Директива 2000/60 във връзка съответно с приложения II и V към тази директива.
44 За да се отговори на този въпрос, в самото начало трябва да се припомни, че съображение 25 от Директива 2000/60 подчертава, че следва да се установят екологичните качествени стандарти, осигуряващи достигането на добро състояние на повърхностните и подземните води в Европейския съюз, както и предпазването им на ниво Съюз от влошаване на състоянието. От своя страна, член 1, буква а) от тази директива гласи, че целта на тази директива е да установи рамка за опазването на вътрешнотериториалните повърхностни води, преходните води, крайбрежните води и подземните води, която предпазва от по-нататъшно влошаване и опазва и подобрява състоянието на водните екосистеми и на земните екосистеми, зависими директно от водните екосистеми. Накрая, екологичните цели, които държавите членки са длъжни да постигнат, са уточнени в член 4, параграф 1 от посочената директива (вж. в този смисъл решение от 1 юли 2015 г., Bund für Umwelt und Naturschutz Deutschland, C‑461/13, EU:C:2015:433, т. 35, 36 и 38).
45 Последната разпоредба, която в параграф 1 има за цел да се постигне пълна ефективност на програмите от мерки, установени в плановете за управление на речните басейни, преследва две отделни, макар и неразривно свързани цели. От една страна, съгласно член 4, параграф 1, буква а), подточка i) от Директива 2000/60 държавите членки изпълняват необходимите мерки, за да предпазят от влошаване състоянието на всички повърхностни водни обекти (задължение за предпазване от влошаване). От друга страна, съгласно член 4, параграф 1, буква а), подточка ii) държавите членки опазват, подобряват и възстановяват всички повърхностни водни обекти, при спазване на прилагането на подточка iii) от тази разпоредба, за изкуствени и силно модифицирани водни обекти, с цел постигане на доброто им състояние най-късно до края на 2015 г. (задължение за подобряване) (решение от 1 юли 2015 г., Bund für Umwelt und Naturschutz Deutschland, C‑461/13, EU:C:2015:433, т. 39).
46 Доколкото по този начин в член 4, параграф 1, буква а), подточки i) и ii) се посочват „всички повърхностни водни обекти“, следва да се отбележи, че член 2, точка 10 от Директива 2000/60 определя „повърхностния воден обект“ като представляващ „отделен и значителен елемент от повърхностни води, като езеро, язовир, поток, река или канал, част от поток, река или канал, преходни води или разширение на крайбрежни води“, а член 2, точка 5 от тази директива определя „езеро“ като представляващо „вътрешнотериториален повърхностен воден обект със стоящи води“, без да посочва какъвто и да било праг.
47 Следва да се припомни обаче, че съгласно постоянната съдебна практика, за да се тълкува дадена разпоредба от правото на Съюза, трябва да се вземе предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ, както и целите, преследвани от правната уредба, от която тя е част (решение от 26 април 2022 г., Landespolizeidirektion Steiermark (Максимална продължителност на граничния контрол на вътрешните граници), C‑368/20 и C‑369/20, EU:C:2022:298, т. 56 и цитираната съдебна практика).
48 В това отношение следва да се отбележи, що се отнася до член 4, параграф 1, буква а), подточки i) и ii) от Директива 2000/60, че за да определи обхватът на задълженията за предпазване от влошаване и за подобряване на повърхностните водни обекти, припомнени в точка 45 от настоящото решение, тази разпоредба се позовава и на „състоянието“ на посочените водни обекти. Последното понятие е дефинирано в член 2, точка 17 от тази директива като „общ израз на състоянието на повърхностен воден обект, определено от най-лошото му екологично състояние и химичното му състояние“, като в член 2, точка 21 „екологично[то] състояние“ е дефинирано като „израз на качеството на структурата и функционирането на водните екосистеми, свързани с повърхностните води, класифицирани в съответствие с приложение V“.
49 Както обаче бе отбелязано в точка 35 от настоящото решение, от таблица 1.2 от това приложение V, която е озаглавена „Общи определения за реки, езера, преходни води и крайбрежни води“, е видно, че класификациите на екологичното състояние са предвидени само с оглед на „типовете“ повърхностни водни обекти. Освен това посоченото приложение V се позовава на „типовете“ повърхностни водни обекти и когато в точка 1.2.6 предвижда процедурата, която държавите членки трябва да следват за установяването на химични качествени стандарти.
50 Така от текста на член 4, параграф 1, буква а), подточки i) и ii) от Директива 2000/60, тълкувани в своя контекст, следва също, както задълженията, произтичащи от член 5, параграф 1, първо тире и от член 8 от тази директива, и при спазване на възможността, припомнена в точка 30 от настоящото решение, с която разполагат държавите членки, да групират повърхностните водни обекти за целите на първото характеризиране, че двете задължения, предвидени в този член 4, параграф 1, буква а), подточки i) и ii), не обхващат езера, чиято площ е под 0,5 км².
51 Това тълкуване се подкрепя от обстоятелството, че посочения член 4 и задълженията, които той установява, се вписват в сложен процес, въведен с Директива 2000/60, на който те са последният етап.
52 Всъщност, както следва от съдебната практика, припомнена в точка 26 от настоящото решение, за да се гарантира осъществяването от държавите членки на екологичните цели, преследвани с Директива 2000/60 и уточнени в член 4, параграф 1 от нея, тя предвижда редица разпоредби, по-специално тези на членове 5 и 8, както и на приложения II и V към посочената директива, установяващи сложен процес от няколко детайлно уредени етапа, който да позволи на държавите членки да изпълнят необходимите мерки в зависимост от особеностите и характеристиките на водните обекти, определени на тяхна територия.
53 В този смисъл би било несъвместимо със структурата на Директива 2000/60, и по-специално със сложния характер на установения с нея процес, обвързващият характер на екологичните цели, уточнени в член 4, параграф 1 от тази директива, да се отнася и до повърхностните водни обекти, които в съответствие с посочената директива не са били и не е трябвало задължително да бъдат предмет на двата етапа на посочения процес, а именно тези, предвидени в членове 5 и 8 от същата директива, чиято цел все пак е да позволят получаването на данните, необходими за постигането на посочените цели.
54 Освен това, що се отнася до задължението за предпазване от влошаване на състоянието на повърхностните водни обекти, посочено в член 4, параграф 1, буква а), подточка i) от Директива 2000/60, Съдът многократно изрично е постановявал, че това задължение остава задължително за всеки стадий от изпълнението на тази директива и се прилага за „всеки тип“ и за всяко състояние на повърхностен воден обект, за който е приет или е трябвало да се приеме план за управление (решения от 1 юли 2015 г., Bund für Umwelt und Naturschutz Deutschland, C‑461/13, EU:C:2015:433, т. 50, от 4 май 2016 г., Комисия/Австрия, C‑346/14, EU:C:2016:322, т. 64 и от 5 май 2022 г., Association France Nature Environnement (Временни въздействия върху повърхностните води), C‑525/20, EU:C:2022:350, т. 25).
55 При това положение е важно да се подчертае, че както по същество посочва генералният адвокат в точка 59 от заключението си, тъй като повърхностните води могат да се окажат взаимосвързани по естествен начин, качеството на един повърхностен воден елемент с малък размер може да засегне качеството на друг по-голям елемент.
56 Освен това съгласно постоянната съдебна практика член 4, параграф 1, буква а), подточки i)—iii) от Директива 2000/60 трябва да се тълкува в смисъл, че държавите членки са длъжни, освен ако бъде предоставено изключение, да откажат издаването на разрешение за определен проект, когато той може да предизвика влошаване на състоянието на повърхностен воден обект или когато този проект застрашава постигането на добро състояние на повърхностните води или на добър екологичен потенциал и на добро химично състояние на повърхностните води към датата, предвидена в тази директива (решение от 20 декември 2017 г., Protect Natur-, Arten- und Landschaftsschutz Umweltorganisation, C‑664/15, EU:C:2017:987, т. 31 и цитираната съдебна практика).
57 Поради това, когато компетентният орган на държава членка преценява заявление за издаване на разрешение за благоустройствен проект, който може да засегне езеро с топологична площ под 0,5 км², той не ограничава тази преценка до въздействието на проекта върху това езеро. Напротив, за да се определи дали този проект може да предизвика влошаване на състоянието на повърхностен воден обект или да застраши постигането на добро състояние на повърхностните води или на добър екологичен потенциал и на добро химично състояние на повърхностните води, той взема предвид водните обекти, с които това езеро е свързано.
58 От това следва, че освен ако бъде предоставено изключение, компетентният орган на държава членка е длъжен също да откаже издаването на разрешение за определен проект, който може да предизвика — поради въздействието му върху езеро, което предвид топологичната му площ под 0,5 км² не е било предмет на характеризиране съгласно член 5 от Директива 2000/60 и приложение II към нея и за което по същата причина не е установена програма за мониторинг на състоянието на водите в съответствие с член 8 и приложение V към тази директива — влошаване на състоянието на друг повърхностен воден обект, който е бил или е трябвало да бъде определен от тази държава членка като представляващ „тип“ повърхностен воден обект, или да застраши постигането на добро състояние на повърхностните води или на добър екологичен потенциал и на добро химично състояние на този друг повърхностен воден обект.
59 В този контекст следва по-специално да се припомни, че съгласно член 4, параграф 8 от Директива 2000/60 при прилагането, inter alia, на параграф 7 от този член 4, държавите членки трябва да гарантират, че това прилагане не препятства или не застрашава постигането на целите на тази директива за други водни обекти в рамките на същия район на речен басейн, както и съответствието с прилагането на останалото екологично законодателство на Съюза.
60 В настоящия случай в отговор на писмен въпрос на Съда запитващата юрисдикция уточнява, че разглежданото в главното производство езеро е свързано със специалната защитена територия на залива и островите Килкиран чрез пряка междуприливна връзка. Освен това жалбоподателят в главното производство посочва в писменото си становище, че от проучване за хидроложка осъществимост на Bradán Beo Teoranta от месец юли 2017 г. е видно, че това езеро е свързано с други езера.
61 Запитващата юрисдикция следва да провери дали тези други езера или евентуално част от крайбрежните води са били или е трябвало да бъдат определени от Ирландия като представляващи „типове“ повърхностни водни обекти и ако това се окаже така, дали осъществяването на разглеждания в главното производство проект може да засегне състоянието на тези повърхностни водни обекти или евентуално на друг повърхностен воден обект, който е бил или е трябвало да бъде определен като „тип“ повърхностен воден обект.
62 Освен това запитващата юрисдикция следва да провери и дали осъществяването на разглеждания в главното производство проект е съвместимо с мерките, приложени в рамките на програмата, установена в съответствие с член 11 от Директива 2000/60 за съответния район на речен басейн.
63 Всъщност, макар съгласно член 11, параграф 1 такава програма от мерки да трябва „[да вземе] предвид резултатите от анализите, изискуеми по член 5“ от Директива 2000/60, от текста на член 11 от тази директива следва, че обхватът на дадена програма от мерки не се ограничава само до „типовете“ повърхностни водни обекти, характеризирани в рамките на прилагането на посочения член 5 и на приложение II към тази директива.
64 По-конкретно съгласно член 11, параграф 3, буква в) от Директива 2000/60 „основните мерки“, които трябва да се съдържат във всяка програма от мерки и представляват минимални изисквания за съответствие, трябва да включват мерките осигуряващи ефективно и устойчиво използване на „водите“, с цел да се избегне застрашаването на постигането на целите, определени в член 4 от тази директива.
65 Като се има предвид обаче посоченото в точка 55 от настоящото решение, в този контекст може да се окаже необходимо опазване на водите, спадащи към повърхностните водни обекти, които — като разглежданото в главното производство езеро — не са били и не е трябвало задължително да бъдат определени от съответната държава членка като представляващи „типове“ повърхностни водни обекти.
66 В подкрепа на това тълкуване е Ръководство № 2, посочено в точка 39 от настоящото решение. Всъщност, потвърждавайки липсата на задължение за определяне на езерата с топологична площ под 0,5 км² като представляващи „типове“ повърхностни водни обекти, това ръководство същевременно подчертава факта, че „целите на Директива [2000/60] се отнасят за всички повърхностни води“ и препоръчва прилагането към т.нар. „малки“ елементи от повърхностните води поне на основните мерки, изброени в член 11, параграф 3 от тази директива, „когато това е необходимо, за да се избегне застрашаването на постигането на целите в други водни обекти“.
67 Поради същата причина може да се окаже необходимо да се прилагат мерките за контрол на водочерпенето, посочени в член 11, параграф 3, буква д) от Директива 2000/60 и в част Б, подточка viii) от приложение VI към нея, дори и за повърхностните водни обекти, които не са били и не е трябвало задължително да бъдат определени като представляващи „типове“ повърхностни водни обекти.
68 Така запитващата юрисдикция следва да провери дали такива мерки са приложими към разглежданото в главното производство езеро в рамките на програма от мерки, приета от Ирландия в съответствие с член 11 от Директива 2000/60, и дали осъществяването на разглеждания в главното производство благоустройствен проект е съвместимо с тези мерки.
69 С оглед на всички изложени по-горе съображения на третия въпрос следва да се отговори, че член 4, параграф 1, буква а) и член 11 от Директива 2000/60 трябва да се тълкуват в смисъл, че задължават компетентния орган, когато взема решение по заявление за издаване на разрешение за благоустройствен проект, потенциално засягащ езеро, за което поради топологичната му площ под 0,5 км² не са установени нито специфични за съответния тип условия, нито програма за мониторинг на състоянието на водите съгласно член 5, параграф 1, първо тире и член 8 от Директива 2000/60 във връзка съответно с приложения II и V към тази директива, да се увери, от една страна, че поради въздействието му върху такова езеро осъществяването на такъв благоустройствен проект не може да доведе до влошаване на състоянието на друг повърхностен воден обект, който е бил или е трябвало да бъде определен от тази държава членка като представляващ „тип“ повърхностен воден обект, нито да застраши постигането на добро състояние на повърхностните води или на добър екологичен потенциал и на добро химично състояние на такъв друг повърхностен воден обект, и от друга страна, че осъществяването на този благоустройствен проект е съвместимо с мерките, приложени в рамките на програмата, разработена и установена в съответствие с член 11 от посочената директива за съответния район на речен басейн.
По съдебните разноски
70 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:
1) Член 5, параграф 1, първо тире и член 8 от Директива 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 година за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите, във връзка с приложения II и V към тази директива
трябва да се тълкуват в смисъл, че
езеро с топологична площ под 0,5 км² не се обхваща от задължението за установяване на специфични за съответния тип условия, нито от задължението за осигуряване на програми за мониторинг на състоянието на водите, предвидени в тези разпоредби.
2) Член 4, параграф 1, буква а) и член 11 от Директива 2000/60
трябва да се тълкуват в смисъл, че
задължават компетентния орган, когато взема решение по заявление за издаване на разрешение за благоустройствен проект, потенциално засягащ езеро, за което поради топологичната му площ под 0,5 км² не са установени нито специфични за съответния тип условия, нито програма за мониторинг на състоянието на водите съгласно член 5, параграф 1, първо тире и член 8 от Директива 2000/60 във връзка съответно с приложения II и V към тази директива, да се увери, от една страна, че поради въздействието му върху такова езеро осъществяването на такъв благоустройствен проект не може да доведе до влошаване на състоянието на друг повърхностен воден обект, който е бил или е трябвало да бъде определен от тази държава членка като представляващ „тип“ повърхностен воден обект, нито да застраши постигането на добро състояние на повърхностните води или на добър екологичен потенциал и на добро химично състояние на такъв друг повърхностен воден обект, и от друга страна, че осъществяването на този благоустройствен проект е съвместимо с мерките, приложени в рамките на програмата, разработена и установена в съответствие с член 11 от посочената директива за съответния район на речен басейн.
Подписи