Неокончателна редакция

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

JEAN RICHARD DE LA TOUR

представено на 16 май 2024 година(1)

Дело C-185/23

protectus s.r.o., с предишно наименование BONUL s.r.o.,

срещу

Výbor Národnej rady Slovenskej republiky na preskúmavanie rozhodnutí Národného bezpečnostného úradu

[Преюдициално запитване, отправено от Najvyšší správny súd Slovenskej republiky (Върховен административен съд на Словашката република)]

„Преюдициално запитване — Решение 2013/488/ЕС — Класифицирана информация на Европейския съюз — Удостоверение за сигурност на структура — Отнемане на удостоверението — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 47 — Достъп до преписката — Член 51 — Прилагане на правото на Съюза“

I.      Въведение

1.        Настоящото преюдициално запитване се отнася до тълкуването на Решение № 2013/488/ЕС на Съвета от 23 септември 2013 година относно правилата за сигурност за защита на класифицирана информация на Европейския съюз(2), както и на член 47 и член 51, параграфи 1 и 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз(3).

2.        Запитването е отправено в рамките на спор между protectus s.r.o., с предишно наименование BONUL s.r.o. (наричано по-нататък „protectus“ или „жалбоподателят в главното производство“), и Výbor Národnej rady Slovenskej republiky na preskúmavanie rozhodnutí národnnárodného bezpečnostnnzpečnostného úradu (Комитет на Националния съвет на Словашката република за преразглеждане на решенията на Националната служба за сигурност) (наричан по-нататък „комитетът“) по повод отхвърлянето от последния на подадената от protectus жалба срещу решението на Národný bezpečnostný úrad (Служба за национална сигурност, Словакия) (наричана по-нататък „BNS“) да отмени удостоверението му за индустриална сигурност и в резултат на това да оттегли удостоверението му за сигурност на структура.

3.        В словашкото право удостоверението за индустриална сигурност има за цел да позволи на дадено лице да получи достъп до класифицирана информация съгласно националното право. Удостоверението за сигурност на структура дава на определено лице достъп до класифицирана информация на Европейския съюз (наричана по-нататък „КИЕС“).

4.        Решението за отмяна на удостоверението за индустриална сигурност на protectus е прието с мотива, че е установен риск за сигурността, свързан с това предприятие, отчасти въз основа на класифицирана информация. Освен това в това решение BNS приема, че отмяната на това удостоверение задължително води до отмяна на неговото удостоверение за сигурност на структура, доколкото националното право създава връзка между тези два вида удостоверения за сигурност.

5.        Областта на КИЕС все още не е предмет на хоризонтално законодателство в правото на Съюза, а на отделни решения на всяка институция на Съюза(4). Освен това защитата на КИЕС се урежда само частично и в ограничена степен от правото на Съюза. В тази област правото на Съюза се основава на вече съществуващите национални системи за защита на класифицираната информация въз основа на равностойно равнище на защита.

6.        Съдът вече многократно се е произнасял относно претеглянето, което трябва да се извърши между правото на ефективни правни средства за защита и интересите, с които се обосновава неразкриването на определена информация, особено когато тези интереси са свързани с националната сигурност. За първи път обаче Съдът трябва да направи уточнения относно това претегляне по отношение на КИЕС.

7.        В отговор на въпросите, поставени от Najvyšší správny súd Slovenskej republiky (Върховен административен съд на Словашката република), за да очертая границите на подобно претегляне, ще защитя следната позиция.

8.        Първо, ще изложа причините, поради които считам, че когато национален съд трябва да прецени законосъобразността на решение за отнемане на разрешението за достъп на дадено лице, което му позволява да се запознае с КИЕС в приложение на Решение 2013/488, това представлява прилагане на правото на Съюза съгласно член 51, параграф 1 от Хартата. От това според мен следва, че тя е приложима по настоящото дело.

9.        Второ, ще обясня защо според мен следва да се отхвърлят доводите, изложени от повечето участници в настоящото производство в подкрепа на твърдението, че член 47 от Хартата не е приложим при разглежданите в главното производство обстоятелства. По същество ще посоча причините, поради които с оглед на особените характеристики на областта, свързана със защитата на КИЕС, считам, че словашката правна уредба предвижда достатъчно гаранции, за да се защити правото на защита на лицата, на които е отнето разрешението за достъп.

10.      Трето, ще уточня, че произтичащите от член 47 от Хартата гаранции при всички положения не могат да създадат задължение за съд, който трябва да прецени законосъобразността на решение за отнемане на разрешение за достъп, основано отчасти на класифицирана информация, да разреши достъпа на лицето, за което се отнася това решение, до преписката на националния орган по сигурността, съдържаща такава информация.

II.    Фактите по делото в главното производство и преюдициалните въпроси

11.      На 6 септември 2018 г. BNS издава на жалбоподателя в главното производство удостоверение за индустриална сигурност, което му дава право да се запознава с класифицирана информация от ниво „Строго секретно“, да предава класифицирана информация от ниво „Секретно“ на физически носител и в електронен формат, както и да създава класифицирана информация от ниво „Секретно“. Освен това по искане на жалбоподателя в главното производство на 15 ноември 2018 г. BNS му издава удостоверение за сигурност на структура за ниво на класификация SECRET UE/EU SECRET.

12.      Впоследствие BNS се запознава с некласифицирана информация, в която по-специално се посочва, че срещу жалбоподателя в главното производство или неговите управители се води наказателно разследване, че той е сключил договори с дружества, които са обект на такова разследване, че е изплатил на тези дружества необичайни суми и че съществуват подозрения за връзки между негови служители и друго дружество, с което той е участвал в процедури за възлагане на обществени поръчки, като по този начин двете дружества са под общ контрол.

13.      BNS получава и друга информация, съдържаща се в документи, които са квалифицирани като класифицирани писмени доказателства.

14.      BNS предоставя на жалбоподателя в главното производство възможност да вземе отношение по някои от получените данни, но не и по класифицираните писмени доказателства, нито по съдържащата се в тях информация.

15.      С решение от 25 август 2020 г. BNS отнема удостоверението за индустриална сигурност и удостоверението за сигурност на структура на жалбоподателя в главното производство. Отмяната на това удостоверение се основава на констатацията, че жалбоподателят в главното производство представлява риск за сигурността поради наличието на търговски отношения, които могат да засегнат интересите на Словашката република в областта на сигурността, и действия, противоречащи на икономическите интереси на тази държава членка. В подкрепа на решението си BNS се позовава на некласифицирана информация, която представя подробно, и на класифицирана информация, чието съдържание не уточнява. В посоченото решение BNS уточнява, че отмяната на удостоверението за индустриална сигурност означава отмяна на удостоверението за сигурност на структура, доколкото валидността на последното зависи от валидността на първото.

16.      Жалбоподателят в главното производство обжалва решението на BNS пред комитета. В подкрепа на жалбата си той основно изтъква, че не е имал възможност да се запознае с преписката на BNS, нито да се запознае със съдържанието на класифицираните писмени доказателства. Жалбоподателят в главното производство оспорва и заключенията на BNS, доколкото те се основават на некласифицирана информация.

17.      С решение от 4 ноември 2020 г. комитетът отхвърля жалбата.

18.      Жалбоподателят в главното производство подава жалба срещу това решение пред Najvyšší súd Slovenskej republiky (Върховен съд на Словашката република).

19.      С тази жалба жалбоподателят в главното производство поддържа, че процесуалните му права, свързани с достъпа до съдържанието на преписката, не могат да бъдат ограничавани по абсолютен начин само поради общото съображение, че става въпрос за класифицирана информация. Той критикува и факта, че директорът на BNS е отказал на адвоката му достъп до такава информация въз основа на много общи мотиви. Той оспорва и различните фактически и правни съображения, на които BNS и комитетът основават извода си, че жалбоподателят в главното производство представлява риск за сигурността.

20.      След подаването на посочената жалба компетентността за разглеждането ѝ е прехвърлена на Najvyšší správny súd Slovenskej republiky (Върховен административен съд на Словашката република). На 28 септември 2022 г. BNS му изпраща цялата преписка, включително класифицираните писмени доказателства. С решение от 4 октомври 2022 г. председателят на сезирания с жалбата състав изключва тези класифицирани части от преписката, предоставена за запознаване.

21.      Същия ден адвокатът на жалбоподателя в главното производство иска от този съд да му даде възможност да се запознае с представените от BNS класифицирани писмени доказателства. С писмо от 5 октомври 2022 г. председателят на сезирания с жалбата състав отхвърля тази молба, като същевременно иска от BNS да разгледа възможността да разреши разкриването на тези доказателства пред този адвокат. С писмо от 25 ноември 2022 г. BNS разрешава разкриването на две класифицирани писмени доказателства. За сметка на това той отказва да даде съгласието си за предоставянето на другите разглеждани класифицирани писмени доказателства, с мотива че това би могло да доведе до разкриване на източници на информация и да компрометира водените спрямо жалбоподателя в главното производство разследвания. С писмо от 16 януари 2023 г. адвокатът на жалбоподателя в главното производство отново иска да му бъде дадена възможност да се запознае с всички класифицирани писмени доказателства, като се позовава по-специално на член 47 от Хартата, както е тълкуван от Съда в решение от 22 септември 2022 г., Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság и др.(5).

22.      В този контекст запитващата юрисдикция си задава въпроса за приложимостта на Хартата в главното производство.

23.      В това отношение тя подчертава по-специално, че условията за валидност на удостоверението за сигурност на структура се определят от словашкото право, което свързва валидността на такова удостоверение с тази на удостоверение за индустриална сигурност, без да урежда по-подробно работата с КИЕС, нито достъпа до нея. Тя обаче отбелязва, че Решение 2013/488 налага на държавите членки определени конкретни задължения във връзка с проучването на изпълнителите, които в допълнение А към това решение са определени като физически или юридически лица, които са правоспособни да сключват договори. Поради това националните органи следва да вземат предвид задълженията, произтичащи от това решение, когато издават или отнемат удостоверенията за сигурност на структура. Обстоятелството, че някои разпоредби на Решение 2013/488 препращат към националната правна уредба, която тези органи трябва да спазват, не се отразявало на тази констатация, доколкото държавите членки трябва да прилагат това решение, като използват средствата и процедурите по националното право.

24.      Освен това според запитващата юрисдикция обстоятелството, че приложимата словашка правна уредба не е приета, за да се гарантира изпълнението на конкретен акт от правото на Съюза, и че тя създава връзка между валидността на удостоверението за сигурност на структура и национално удостоверение за индустриална сигурност, не означава, че прилагането на тази правна уредба не може да представлява прилагане на правото на Съюза. Тази юрисдикция отбелязва също, че контролът, който тя трябва да упражни върху обжалваното решение, може да представлява положение, при което държава членка прилага правото на Съюза, и че нито правното основание на Решение 2013/488, нито член 346, параграф 1, буква а) ДФЕС могат да изключат прилагането на Хартата.

25.      В случай че Хартата е приложима към главното производство, запитващата юрисдикция иска да се установи дали словашката правна уредба и практика относно класифицираната информация е съвместима с член 47 от Хартата.

26.      Тази юрисдикция уточнява, че съгласно посочената правна уредба достъп до такава информация се предоставя без ограничения на съдиите, които се произнасят по жалби срещу решения, основани на нея. От своя страна адвокатът на жалбоподател може да получи достъп до тази информация едва след като получи разрешение от органа, установил разглежданата класифицирана информация, като отказът да се издаде това разрешение не подлежи на съдебен контрол. Освен това този адвокат продължава да има задължение за поверителност и следователно не може да разкрива на своя клиент съдържанието на класифицираната информация, до която е имал достъп.

27.      С оглед на тези обстоятелства запитващата юрисдикция посочва, че въпросът дали посочената правна уредба е съвместима с член 47 от Хартата би могъл да бъде изведен от решение Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság и др. В това решение Съдът приема, че член 23, параграф 1 от Директива № 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила(6) във връзка с член 45, параграф 4 от тази директива и с оглед на общия принцип на правото на Съюза, свързан с правото на добра администрация, както и с оглед на член 47 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, когато решение за отхвърляне на молба за международна закрила или за отнемане на такава закрила се основава на информация, разкриването на която би било в разрез с националната сигурност на съответната държава членка, заинтересованото лице или неговият съветник може да получи достъп до тази информация само след съответно разрешение, на последните лица не може да се съобщи и същественото съдържание на мотивите за такива решения, и във всеки случай те нямат възможност да използват в административното или в съдебното производство информацията, до която евентуално им е предоставен достъп(7). Освен това в посоченото решение Съдът уточнява, че за да се гарантира правото на защита на заинтересованото лице, възможността на компетентната юрисдикция да има достъп до досието няма как да замести достъпа на заинтересованото лице или на съветника му до информацията, приложена към това досие(8).

28.      Според запитващата юрисдикция обаче е необходимо да се определи дали разрешението, произтичащо от решение Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság и др., което се отнася до общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, е изцяло приложимо в случая. Всъщност, за разлика от делото, по което е постановено това решение, в настоящия случай не било очевидно, че предвидените в Решение 2013/488 правила, по-специално в член 11 и в приложение V към него, за целите на предоставянето от националния орган по сигурността на удостоверение за сигурност на структура (УСС), могат да обосноват съществуването в полза на съответния изпълнител на гарантирано от правото на Съюза право, на чиято защита той би могъл да се позове на основание член 47 от Хартата. При необходимост запитващата юрисдикция би искала също така да получи уточнения относно съдържанието на съдебната защита, произтичаща от този член, и относно правомощията, с които тя трябва да разполага, за да гарантира произтичащите от посочения член права в положение като разглежданото в главното производство.

29.      При тези обстоятелства Najvyšší správny súd Slovenskej republiky (Върховен административен съд на Словашката република) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли член 51, параграф 1 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че държава членка прилага правото на Съюза, когато съдът на тази държава членка проверява законосъобразността на решение на специална комисия на нейния съвет, която като втора инстанция е потвърдила административно решение на орган за национална сигурност, с което по отношение на юридическо лице се отменя (отнема):

–        на първо място, удостоверението за индустриална сигурност, което дава право на достъп до класифицирана информация в съответствие с националното законодателство,

–        и едновременно с това и единствено в резултат на отнемането на това удостоверение също така и удостоверението за сигурност на структура, което е издадено на това юридическо лице за целите на достъпа до информация с ниво на класификация за сигурност „SECRET UE/EU SECRET“ по смисъла на член 11 от Решение [2013/488]?

2)      При утвърдителен отговор на първия въпрос трябва ли член 47, първа и втора алинея от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба и практика, съгласно които

a)      в решението на органа за национална сигурност за отмяна (отнемане) на посочените удостоверения не се посочва класифицираната информация, въз основа на която органът е приел, че са налице условията за тяхната отмяна (отнемане), а се посочва само съответният документ от преписката на органа, който съдържа тази класифицирана информация,

б)      заинтересованото юридическо лице няма достъп до преписката на органа за национална сигурност и до отделните документи, съдържащи класифицирана информация, въз основа на които този орган е стигнал до извода, че отмяната (отнемането) на посочените удостоверения е обоснована,

в)      достъп до тази преписка и документи може да получи адвокатът на съответното юридическо лице, но само след съгласие на ръководителя на органа за национална сигурност или евентуално след съгласие на друг орган, който е представил документите на органа за национална сигурност, но дори след получаване на такъв достъп той е длъжен да спазва поверителност по отношение на съдържанието на преписката и документите,

г)      достъп до тази преписка и документи в пълен обхват обаче има съдът, който преценява законосъобразността на решението, описано в първия въпрос?

3)      При утвърдителен отговор на [втория въпрос], трябва ли член 47, първа и втора алинея от Хартата да се тълкува в смисъл, че пряко позволява (евентуално указва) на съда, който преценява законосъобразността на описаното в първия въпрос решение, да не прилага описаните във втория въпрос правни норми и практика и да предостави на засегнатото юридическо лице или на неговия адвокат достъп до преписката на органа за национална сигурност, евентуално до документи, съдържащи класифицирана информация, ако този съд счете това за необходимо, за да гарантира правото на ефективни правни средства за защита и на състезателно производство?

4.      При утвърдителен отговор на [третия въпрос], трябва ли член 51, параграфи 1 и 2 от Хартата да се тълкува в смисъл, че правомощието на съда да предостави достъп до преписката или до документите, в зависимост от случая, за целите на [третия въпрос], се отнася

–        само до тези части от преписката или документите, които съдържат информация, която е от значение за оценката на индустриалната сигурност по смисъла на член 11 и приложение V към Решение 2013/488, или

–        също и до онези части от преписката или документите, които съдържат информация, която е от значение изключително за целите на извършването на оценка на индустриалната сигурност съгласно националното право, т.е. извън основанията, предвидени в Решение 2013/488?“

30.      Писмени становища представят комитетът, словашкото и естонското правителство, Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия.

31.      На 30 януари 2024 г. е проведено съдебно заседание за изслушване на устните състезания в присъствието на защитник на Комитета, на словашкото и френското правителство, на Съвета и на Комисията.

III. Анализ

32.      По настоящото дело запитващата юрисдикция иска разяснения от Съда относно претеглянето, което следва да се направи между правото на ефективни правни средства за защита и защитата на националната сигурност в рамките на жалба срещу решение, основано по-специално на класифицирана информация, с което се отнема, от една страна, удостоверение за индустриална сигурност, предоставящо достъп до класифицирана информация от държава членка, и от друга страна, удостоверение за сигурност на структура, разрешаващо достъпа до КИЕС.

33.      За да се произнесе по жалбата срещу това решение, запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да установи дали словашката правна уредба е съвместима с правото на Съюза, доколкото тя ограничава достъпа на заинтересованото лице до класифицираната информация, на която се основава взетото по отношение на него решение, и какви са правомощията, с които трябва да разполага компетентният съд, за да се гарантират правата на това лице.

А.      Относно компетентността на Съда

34.      Комитетът поддържа, че Съдът не е компетентен да отговори на преюдициалното запитване, тъй като разглежданото в главното производство положение не попада в приложното поле на правото на Съюза.

35.      Доколкото с изложените в това отношение доводи се цели да се установи, че Хартата не е приложима в главното производство, те следва да бъдат разгледани, за да се отговори на първия преюдициален въпрос, който се отнася до това. В подкрепа на тази констатация следва да се посочи, че възражението, изведено от неприложимостта на разпоредба от правото на Съюза в главното производство, се отнася до съществото на този въпрос(9).

Б.      По първия преюдициален въпрос

36.      С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 51, параграф 1 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че държава членка прилага правото на Съюза, когато нейните съдилища упражняват контрол за законосъобразност на решение за отмяна, от една страна, на удостоверение за индустриална сигурност, предоставящо достъп до класифицирана информация, издадено от държава членка, и от друга страна, на удостоверение за сигурност на структура, разрешаващо достъпа до КИЕС по смисъла на член 11 от Решение 2013/488 и на приложение V към него.

37.      Класифицираната информация, условията за получаване на достъп до нея, условията за издаване и отмяна на удостоверението за индустриална сигурност, както и свързаната процедура се уреждат в словашкото право от zákon č. 215/2004 Z. z. o ochrane utajovaných skutočností (Закон № 215/2004 за защита на класифицираната информация(10)).

38.      От член 50, параграф 1 от Закон № 215/2004 следва, че „[а]ко проучването за надеждност покаже, че стопанският субект отговаря на условията, посочени в член 46[(11)], BNS му издава удостоверение за индустриална сигурност“. Съгласно параграф 5 от този член, „[а]ко BNS установи, че стопанският субект е престанал да отговаря на едно от условията за индустриална сигурност, предвидени в член 46, или грубо или многократно е нарушил задълженията си за защита на класифицирана информация, той прекратява валидността на удостоверението“. Въз основа на тази последна разпоредба BNS решава да отмени удостоверението за индустриална сигурност, издадено на protectus.

39.      Условията за издаване на удостоверение за сигурност на структура са предвидени в член 5, параграф 6 от vyhláška č. 134/2016 Z. z. o personálnej bezpečnosti (Наредба № 134/2016 на Службата за национална сигурност относно персоналната сигурност)(12), който препраща към условията за издаване на разрешението за достъп на персонала на физическо лице по параграфи 1—5 от този член. По-специално от съчетаването на тези разпоредби следва, от една страна, че в удостоверението за сигурност на структура се посочва най-високото ниво на класификация на КИЕС, до което дадено лице може да има достъп, и съответните разпоредби от правото на Съюза, съгласно които е разрешен достъпът на това лице до класифицирана информация(13). От друга страна, валидността на това удостоверение е свързана с валидността на удостоверението за индустриална сигурност(14).

40.      За да се определи дали ситуацията, при която национален съд проверява законосъобразността на решение за отмяна на тези удостоверения в рамките на така описаната национална правна рамка, представлява прилагане на правото на Съюза, е необходимо да се припомни приложното поле на Хартата по отношение на действията на държавите членки. To е определено в член 51, параграф 1 от Хартата, съгласно който разпоредбите на същата се отнасят за държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза. Тази разпоредба от Хартата потвърждава постоянната практика на Съда, съгласно която основните права, гарантирани в правния ред на Съюза, трябва да се прилагат във всички случаи, уредени от правото на Съюза, но не и извън тях(15). Така, когато национална правна уредба попада в приложното поле на правото на Съюза, във връзка с преюдициалното запитване Съдът трябва да даде всички насоки за тълкуване, необходими за преценката на националната юрисдикция относно това дали тази правна уредба е съобразена с основните права, чието спазване гарантира(16). Обратно, когато дадено правно положение не попада в приложното поле на правото на Съюза, Съдът няма компетентност да го разгледа и евентуално посочените разпоредби на Хартата сами по себе си не биха могли да учредят такава компетентност(17).

41.      Съгласно постоянната съдебна практика понятието „прилагане на правото на Съюза“ по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата предполага съществуването на връзка между правния акт на Съюза и съответната национална мярка, надхвърляща сходството между разглежданите области или непрякото въздействие на една от областите върху другата, като се имат предвид определените от Съда критерии за преценка(18).

42.      Следователно, за да се установи дали дадена национална мярка е свързана с „прилагането на правото на Съюза“ по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата, следва наред с други обстоятелства да се провери дали предназначението на разглежданата национална правна уредба е да се приложи разпоредба от правото на Съюза, от какво естество е тази правна уредба и дали нейните цели са различни от следваните от правото на Съюза, въпреки че тя може косвено да му влияе, и дали в правото на Съюза съществува конкретна уредба на съответната материя или уредба, която може да ѝ влияе(19).

43.      По-горе посочих, че защитата на КИЕС все още не е предмет на хоризонтална уредба в правото на Съюза, обхващаща всички институции и органи на Съюза. Така режимът на тази закрила произтича от няколко отделни акта, които са специфични за всяка институция или орган на Съюза.

44.      В случая запитващата юрисдикция посочва Решение 2013/488 като норма от правото на Съюза, приложима в спора по главното производство. При липсата на уточнения от страна на тази юрисдикция относно избора ѝ да поиска тълкуване на този акт, а не на друг акт, според мен следва да се изходи от предпоставката, на която се основава съдебното сътрудничество, въведено с предвиденото в член 267 ДФЕС производство, а именно че националният съд е компетентен да определи нормативната и фактическата рамка на преюдициалното запитване, без Съдът да трябва да проверява неговата точност, и че въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза, поставени от националния съд в тази рамка, се ползват с презумпция за релевантност(20). Поради това считам, че преценката за наличието на прилагане на правото на Съюза в главното производство трябва да се извърши с оглед на посоченото решение.

45.      За да се определи дали разглежданото в главното производство положение представлява прилагане на правото на Съюза, следва да се посочат различните задължения, които Решение 2013/488, прието от Съвета въз основа на правомощието му да определя вътрешната си организация, налага на държавите членки.

46.      Както се посочва в съображение 1 от това решение, то има за цел „[да развие] дейностите на Съвета във всички области, които изискват работа с класифицирана информация, е подходящо да се създаде всеобща система за сигурност за защита на класифицирана информация, която да обхваща Съвета, неговия генерален секретариат и държавите членки“. От тази гледна точка от съображение 3 от посоченото решение следва, че „[в] съответствие с националните законови и подзаконови актове и в степента, необходима за функционирането на Съвета, държавите членки следва да спазват настоящото решение при работа на техните компетентни органи, служители и изпълнители с КИЕС, така че всички да имат увереност, че на КИЕС се осигурява еднакво ниво на защита“.

47.      Така, както предвижда член 1, параграф 1 от Решение 2013/488, с това решение „се установяват основните принципи и минимални стандарти за сигурност с оглед защитата на КИЕС“. Съгласно параграф 2 от този член „[т]ези основни принципи и минимални стандарти се прилагат от Съвета и [генералния секретариат на Съвета (наричан по-нататък „ГСС“)] и се спазват от държавите членки в съответствие с техните национални законови и подзаконови актове, така че всички да имат увереност, че на КИЕС се осигурява еднакво ниво на защита“.

48.      Съгласно член 2, параграф 1 от това решение „[КИЕС] означава всяка информация или материал, носещи гриф за сигурност на ЕС, неразрешеното разкриване на които би могло да увреди в различна степен интересите на Европейския съюз или на една или повече от държавите членки“.

49.      Защитата на КИЕС изисква държавите членки да предприемат мерки, когато се налага икономическите оператори да имат достъп до такава информация.

50.      От тази гледна точка член 11, параграф 1 от Решение 2013/488 определя „индустриалната сигурност“ като „прилагането на мерки за гарантиране на защитата на КИЕС от изпълнители или подизпълнители по време на преговори за сключване на договор и през целия жизнен цикъл на класифицирани договори. При такива договори не се допуска достъп до информация с ниво на класификация за сигурност TRÉS SECRET UE/EU TOP SECRET“.

51.      Прилагането на такива мерки е необходимо, доколкото съгласно член 11, параграф 2 от Решение 2013/488 „ГСС може да възложи с договор изпълнението на задачи, включващи или налагащи достъп до КИЕС или работа с КИЕС, или нейното съхранение, на индустриални или други единици, регистрирани в държава членка [...]“.

52.      В този контекст защитата на КИЕС предполага по-специално, че:

–        ГСС в качеството си на възложител гарантира, че при възлагане на класифицирани договори на индустриални или други единици се спазват минималните стандарти за индустриална сигурност, установени в настоящото решение и посочени в договора (член 11, параграф 3);

–        във всяка държава членка националният орган по сигурността, определеният орган по сигурността или друг компетентен орган гарантира, във възможната според националните законови и подзаконови актове степен, че изпълнителите и подизпълнителите, регистрирани на нейна територия, вземат всички необходими мерки за защита на КИЕС по време на преговорите за сключване или по време на изпълнението на класифициран договор (член 11, параграф 4) и

–        във всяка държава членка националният орган по сигурността, определеният орган по сигурността или друг компетентен орган по сигурността гарантира в съответствие с националните законови и подзаконови актове, че изпълнителите и подизпълнителите, регистрирани в съответната държава членка, които участват в класифицирани договори за изпълнение и подизпълнение, изискващи достъп до информация с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или SECRET UE/EU SECRET в рамките на техните обекти както при изпълнение на такива договори, така и по време на преддоговорния етап, разполагат с удостоверение за сигурност на структура (УСС) на съответното ниво на класификация за сигурност (член 11, параграф 5).

53.      В допълнение А към Решение 2013/488 класифицираният договор е определен като „договор, по който ГСС е страна, сключен с изпълнител за доставка на стоки, извършване на строително-ремонтни дейности или предоставяне на услуги, изпълнението на който изисква или включва достъп до КИЕС или създаване на КИЕС“. От своя страна УСС се определя като „административно определяне от национален орган по сигурността или определен орган по сигурността, че дадена структура може да осигури адекватна защита на КИЕС на определено ниво на класификация за сигурност“.

54.      Както е посочено в член 15, параграф 3 от Решение 2013/488, държавите членки носят отговорността за прилагането на основните принципи и минимални стандарти за сигурност за защитата на КИЕС.

55.      Така те трябва да вземат „всички необходими мерки, за да гарантират, че при работа с КИЕС или при съхранението ѝ [Решение 2013/488] се спазва“ от редица лица, включително тези, „които по силата на изпълняваните от тях функции имат надлежно разрешение за достъп до КИЕС“ [член 15, параграф 3, буква в)] и „изпълнители[те], наети от държавите членки, независимо дали работят на територията на държавите членки или зад граница“ [член 15, параграф 3, буква г)].

56.      Освен това за целите на прилагането на член 15, параграф 3 от Решение 2013/488 член 16, параграф 3, буква а) от това решение предвижда, че държавите членки определят национален орган по сигурността, който да отговаря за мерките по сигурността за защита на КИЕС, така че:

–        „КИЕС, държана от национално ведомство, орган или агенция, публични или частни, в страната или зад граница, да бъде защитена в съответствие с настоящото решение“ [член 16, параграф 3, буква а), подточка i)];

–        „мерките по сигурността за защита на КИЕС да се проверяват или оценяват периодично“ [член 16, параграф 3, буква a), подточка ii)] и

–        „всички лица, работещи в националната администрация или наети от изпълнител, на които може да бъде предоставен достъп до класифицирана информация с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или по-високо, да бъдат съответно проучени за надеждност или надлежно оправомощени по силата на изпълняваните от тях функции, съгласно националните законови и подзаконови актове“ [член 16, параграф 3, буква а), подточка iii)].

57.      От тези разпоредби следва, че Решение 2013/488 налага редица конкретни задължения на държавите членки в областта на защитата на КИЕС. Сред тези задължения е изискването държавите членки да гарантират, че лицата, които в рамките на дейността си имат достъп до КИЕС, получават разрешение за достъп до КИЕС от национален орган по сигурността.

58.      В обобщение Решение 2013/488 предвижда обща отговорност на държавите членки за спазването на това решение от някои лица (член 15, параграф 3), за да се гарантира прилагането на разпоредбите за защита на КИЕС (член 16, параграф 3) или за притежаването на УСС от изпълнителите и подизпълнителите, които участват в класифицирани договори (член 11, параграф 5).

59.      Отбелязвам, че Решение 2013/488 не само налага общо задължение за лицата, чиито дейности налагат да имат достъп до КИЕС, да получат разрешение за достъп до КИЕС от национален орган по сигурността. Всъщност това решение установява и някои правила, за да регламентира процедурата по проучване и неговите условия.

60.      Така в дял III от приложение V към посоченото решение се съдържат следните параграфи 8—13:

„Удостоверение за сигурност на структура се издава от националния орган по сигурността/определения орган по сигурността или друг компетентен орган по сигурността на държавата членка, за да удостовери в съответствие с националните законови и подзаконови актове, че индустриална или друга единица може да осигури в рамките на структурите си защита на КИЕС на съответното ниво на класификация за сигурност (CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или SECRET UE/EU SECRET). Това удостоверение се представя на ГСС в качеството му на възложител, преди на изпълнителя или подизпълнителя, или на потенциалния изпълнител или подизпълнител да бъде предоставен или даден достъп до КИЕС.

9.      Когато издава удостоверение за сигурност на структура, съответният национален орган по сигурността или определеният орган по сигурността извършва най-малко следното:

a)      прави оценка на интегритета на индустриалната или друга единица;

б)      прави оценка на собствеността, контрола или потенциала за странично влияние, които могат да се считат за риск за сигурността;

в)      проверява дали индустриалната или друга единица е инсталирала система за сигурност в рамките на структурата, която обхваща всички подходящи мерки за сигурност, необходими за защитата на информация или материал с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или SECRET UE/EU SECRET, в съответствие с изискванията, установени в настоящото решение;

г)      проверява дали статусът, от гледна точка на сигурността, на висшите служители, собствениците и служителите, от които се изисква да имат достъп до информация с ниво на класификация за сигурност СОNFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или SECRET UE/EU SECRET, е установен съгласно изискванията на настоящото решение; и

д)      проверява дали индустриалната или друга единица е назначила служител по сигурността на структурата, който отговаря пред ръководството за прилагане на задълженията в областта на сигурността в рамките на съответната единица.

10.      Когато е уместно, ГСС, в качеството си на възложител, уведомява съответния национален орган по сигурността/определения орган по сигурността или друг компетентен орган по сигурността, че на предварителния етап или за изпълнение на договора се изисква удостоверение за сигурност на структура. Удостоверение за сигурност на структура или разрешение за достъп на персонала [(РДП)] се изисква на предварителния етап, ако в процеса на представяне на оферта трябва да се предостави КИЕС с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или SECRET UE/EU SECRET.

11.      Органът възложител не възлага класифициран договор на предпочитан участник в търга, преди да е получил потвърждение от националния орган по сигурността/определения орган по сигурността или друг компетентен орган по сигурността на държавата членка, в която е регистриран съответният изпълнител или подизпълнител, че е издадено съответното удостоверение за сигурност на структура, ако такова е необходимо.

12.      Националният орган по сигурността/определеният орган по сигурността или друг компетентен орган по сигурността, издал удостоверението за сигурност на структура, уведомява ГСС, в качеството му на възложител, за всички промени, засягащи удостоверението за сигурност на структура. При договори за подизпълнение се уведомяват съответно националният орган по сигурността/определеният орган по сигурността или друг компетентен орган по сигурността.

13.      Отнемането на удостоверението за сигурност на структура от съответния национален орган по сигурността/определения орган по сигурността или друг компетентен орган по сигурността представлява достатъчно основание за ГСС, в качеството му на възложител, да прекрати класифициран договор или да изключи участник от търга“.

61.      За да се определи дали с оглед на така описаните норми от правото на Съюза разглежданото в главното производство положение представлява прилагане на това право, според мен следва да се направи разграничение между разрешението на protectus да получава достъп до класифицирана информация съгласно националното право, и това, което му позволява да се запознава с КИЕС.

62.      Така положението, в резултат на което BNS, от една страна, издава удостоверение за индустриална сигурност на protectus, което му дава право да се запознава с класифицирана информация съгласно националното право, и от друга страна, отменя това удостоверение, според мен не представлява прилагане на правото на Съюза. Всъщност Решение 2013/488 не съдържа разпоредби, които да уреждат решенията на националните органи относно достъпа до класифицирана информация съгласно националното право за целите, предвидени в това право. Освен това от преписката, с която разполага Съдът, не следва, че с други актове на Съюза се извършва каквато и да било форма на хармонизация на националните норми, уреждащи статута на такава информация. Впрочем Съдът неотдавна установи в решение по дело NW и PQ (Класифицирана информация), че правилата относно класифицирането и декласифицирането на информацията съгласно националните правни уредби не са предмет на хармонизирани правила в правото на Съюза(21).

63.      От това следва, че словашката правна уредба относно удостоверението за индустриална сигурност, както и приетите от словашките власти мерки във връзка с това удостоверение трябва да се считат за попадащи единствено в обхвата на националното право и следователно извън приложното поле на правото на Съюза. Следователно преценката на законосъобразността на решение за отмяна на удостоверение за индустриална сигурност не се явява пряко форма на „прилагане на правото на Съюза“ по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата.

64.      За сметка на това според мен положението, в резултат на което BNS, от една страна, издава на protectus удостоверение за сигурност на структура, с което му се разрешава достъп до КИЕС с ниво на класифицикация SECRET UE/EU SECRET, и от друга страна, отменя това удостоверение, представлява прилагане на правото на Съюза.

65.      Всъщност удостоверението за сигурност на структура, в което, припомням, се посочва съгласно словашката правна уредба максималното ниво на класификация на КИЕС, до което дадено лице може да има достъп, и съответните разпоредби от правната уредба на Съюза, съгласно която достъпът на това лице до класифицирана информация е разрешен, може да се счита за имащо предмет и последици, които обхващат тези на УСС, предвидено в Решение 2013/488. Освен това, съгласно това решение национален орган по сигурността, в случая BNS, отговаря за провеждането на процедурата по издаване на разрешение за достъп. От словашката правна уредба следва също, че процедурата за проучване за надеждност има за цел да позволи на лицето, което притежава такова разрешение, да се запознае с класифицирана информация във връзка с изпълнението на задачи, произтичащи от международен договор, обвързващ Словашката република(22), от което може да се направи извод, че тази правна уредба не преследва чисто национална цел, която съответно се различава от преследваната с Решение 2013/488.

66.      Добавям, че мотивите, поради които BNS е отменила удостоверението за сигурност на структура на жалбоподателя в главното производство, които по същество са свързани с това, че той представлява риск за сигурността поради наличието на търговски отношения, които могат да засегнат интересите на Словашката република в областта на сигурността, и на действия, противоречащи на икономическите интереси на тази държава членка, могат да се разглеждат като означаващи, че жалбоподателят в главното производство вече не отговаря на посочените в приложение V към Решение 2013/488(23) минимални условия за предоставяне на УСС.

67.      Обстоятелството, че съгласно словашкото законодателство валидността на удостоверението за сигурност на структура е свързана с валидността на удостоверението за индустриална сигурност(24), според мен не може да доведе до изключване на разглежданото в главното производство положение от приложното поле на правото на Съюза. Всъщност двете разрешения за достъп са били отменени именно поради установен риск за сигурността.

68.      Нещо повече, връзката между валидността на удостоверението за сигурност на структура и тази на удостоверението за индустриална сигурност ми се струва логична, тъй като, както признава Комитетът в писменото си становище, ако за въпросния субект е установен риск за сигурността по силата на националното право, този риск не може да бъде ограничен само до територията на Словашката република, а трябва задължително да обхване всички области на външните отношения на тази държава членка. В тази област интересите на държавите членки и интересите на Съюза са тясно свързани, поради което е нормално риск за сигурността, установен на национално равнище, по-специално въз основа на класифицирана информация съгласно националното право, да има пряко отражение върху правото на достъп до КИЕС. Тази връзка между интересите на държавите членки и интересите на Съюза впрочем е изразена в самото определение за КИЕС, съдържащо се в член 2, параграф 1 от Решение 2013/488, който набляга на факта, че такава информация е тази, „неразрешеното разкриване на [която] би могло да увреди в различна степен интересите на Европейския съюз или на една или повече от държавите членки“(25).

69.      Освен това уязвимостта на съответното предприятие може да произтича от класифицирана информация съгласно националното право, без това да изключва наличието на хипотеза на прилагане на правото на Съюза по отношение на отмяната на акта, с който на дадено лице се предоставя достъп до КИЕС. Следва също да се уточни, че, както посочва запитващата юрисдикция в точки 35 и 37 от акта за преюдициално запитване, обстоятелството, че оттеглянето на националното удостоверение за индустриална сигурност се основава изключително на критерия за надеждност от гледна точка на безопасността, така както е определен в националната правна уредба, допуска разглежданото в главното производство положение да представлява прилагане на правото на Съюза. В това отношение отбелязвам, че съгласно постоянната практика на Съда, макар единствено държавите членки да могат да определят основните си интереси на сигурност и да вземат подходящите мерки за гарантиране на вътрешната и външната си сигурност, единствено фактът, че национална мярка е приета за защита на националната сигурност, не може да доведе до изключване на приложимостта на правото на Съюза и да освободи държавите членки от необходимостта от спазване на това право(26).

70.      Що се отнася до факта, че словашката правна уредба не е била приета специално за прилагането на Решение 2013/488, следва да се припомни, че фактът, че национална правна уредба не е приета, за да се транспонира акт на Съюза, е без значение, при положение че прилагането на тази правна уредба на практика транспонира правото на Съюза(27).

71.      Според мен е без значение, че Решение 2013/488 оставя широка свобода на преценка на държавите членки за установяване на наличието и критериите за риск за сигурността в рамките на процедурата за издаване, изменение или оттегляне на УСС. Това положение съответства на положението, при което акт на Съюза предоставя на държавите членки свобода на избор между няколко правила за прилагане или дискреционно правомощие или свобода на преценка, което е неразделна част от установения с този акт режим(28).

72.      Освен това обстоятелството, че националните органи и процедури са мобилизирани за изпълнението на предвидените в Решение 2013/488 задължения не е пречка да се установи хипотеза на прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата. Това е просто класическо проявление на правилото, че в рамките на националните си структури и процедури държавите членки трябва да гарантират прилагането на нормите на правото на Съюза, които им налагат задължения.

73.      Според мен липсата на формално право на получаване или запазване на УСС също не е условие, от което може да зависи приложимостта на Хартата.

74.      По този начин защитата на КИЕС се осигурява от държавите членки и техните национални органи по сигурността в съответствие с националните законови и подзаконови актове(29). Това позоваване на националното право не може да се разбира в смисъл, че предоставя на държавите членки правомощието да определят самостоятелно рамката за защита на КИЕС. Следователно държавите членки са длъжни да осигурят такава защита при спазване на нормите, установени от правото на Съюза.

75.      В по-общ план ми се струва невъзможно да се твърди, че правото на Съюза няма връзка с определянето и прилагането на правилата за защита на КИЕС, при положение че тези правила имат за цел да гарантират доброто функциониране на Съюза. Това би означавало да се приеме, че предоставянето или отнемането на разрешение за достъп до такава информация може да се разглежда като упражняване от държавите членки на запазена компетентност, която би била извън приложното поле на правото на Съюза и следователно извън приложното поле на Хартата. Напротив, прилагането на националните законови и подзаконови разпоредби относно класифицираната информация в областта на защитата на КИЕС според мен трябва да се извършва в съответствие с правото на Съюза.

76.      От изложеното по-горе стигам до извода, че с оглед на установените в Решение 2013/488 правила за защита на КИЕС национален орган, който издава удостоверение за сигурност на структура, равностоен на УСС, предоставя разрешение, предвидено в правото на Съюза. Последиците от това разрешение, както и последиците от оттеглянето му, са определени в правото на Съюза и са предназначени да настъпят главно в отношенията между съответното лице и институциите на Съюза. Освен това компетентният национален орган, който решава да отмени УСС, действа в изпълнение на задача, възложена му от институциите на Съюза, за да гарантира защитата на КИЕС. Следователно този орган трябва да спазва минималните изисквания, определени от правото на ЕС.

77.      Що се отнася до жалбоподателя в главното производство, следва също да се подчертае особено широкият персонален обхват на приложното поле на Решение 2013/488. В това отношение отбелязвам, че параграф 8 от приложение V към това решение е формулиран общо, тъй като не ограничава лицата, на които трябва да се издаде УСС(30).

78.      Освен това в този параграф се посочва, че „[УСС] се представя на ГСС [...], преди на изпълнителя или подизпълнителя, или на потенциалния изпълнител или подизпълнител да бъде предоставен или даден достъп до КИЕС“. От тази разпоредба следва, че разрешението за достъп, предвидено в Решение 2013/488, може да бъде в полза на потенциален изпълнител, което е много общо и може да се отнася до предприятие като жалбоподателя в главното производство. По същия начин следва да се уточни, че понятието „изпълнител“ е определено в допълнение А към това решение като „физическо или юридическо лице, което е правоспособно да сключва договори“, а не като лице, което към момента е в договорни отношения със Съвета или вече е предприело действия с цел да встъпи в договорни отношения.

79.      Що се отнася до положението на protectus по отношение на евентуалния му достъп до КИЕС, от значение е обстоятелството, че дори ако такъв достъп на практика никога не се е състоял, предприятието е подало заявление за издаване на удостоверение за сигурност на структура, чиято цел е по-специално да се даде възможност на неговия бенефициер да се запознае с КИЕС. Освен това в съдебното заседание protectus посочва, че има действащи договори с Ministerstvo hospodárstva (Министерство на икономиката, Словакия). Не може обаче да се изключи възможността КИЕС да присъства в този вид договорни отношения поради припокриването на областите, свързани със защитата на класифицираната информация на национално равнище и със защитата на КИЕС.

80.      С оглед на всички тези обстоятелства прилагането на възприетите в постоянната практика на Съда критерии към разглежданото в главното производство положение според мен, противно на твърденията на всички участници в настоящото производство с изключение на protectus, води до извода, че държава членка прилага правото на Съюза в съответствие с предвиденото в член 51, параграф 1 от Хартата, когато неин съд осъществява контрол за законосъобразност на решение, с което се отменя удостоверение за сигурност на структура, разрешаващо достъпа до КИЕС, което е равностойно на УСС по смисъла на член 11 от Решение 2013/488 и на приложение V към него. В това отношение е без значение, че националното законодателство установява връзка между валидността на това удостоверение за сигурност на структура и валидността на националното удостоверение за индустриална сигурност, доколкото отнемането на това удостоверение се основава на констатацията, че притежателят му представлява риск за сигурността. От това следва, че Хартата се прилага в главното производство.

В.      По втория преюдициален въпрос

81.      С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да установи процесуалните гаранции, които трябва да бъдат предоставени на основание член 47 от Хартата на предприятие, чието УСС е отменено от национален орган по сигурността, който се основава отчасти на класифицирана информация, до която това предприятие не е могло да има достъп. По-конкретно тази юрисдикция иска да се установи дали този член допуска национална правна уредба, която не гарантира на заинтересованото лице и на неговия адвокат достъп до класифицираната информация, въз основа на която е отменено УСС, и която не позволява на съда да осигури такъв достъп, при положение че самият той има достъп до тази класифицирана информация.

82.      В това отношение запитващата юрисдикция посочва, че от член 26, параграф 3 от Закон № 215/2004 във връзка с член 50, параграф 6 от този закон следва, че когато реши, че дадено лице не може да получава достъп до класифицирана информация, BNS трябва да посочи в решението си обстоятелствата, на които се основава това решение, съображенията, от които се е ръководила при преценката на доказателствата, както и информацията относно възможността за обжалване на решението.

83.      Съгласно практиката на BNS и тази на комитета конкретната класифицирана информация, на която се основават техните решения, не се съдържа в мотивите на тези решения. Тези актове съдържат само препращане към заглавието на писменото доказателство, съдържащо тази информация.

84.      Доколкото те съдържат класифицирана информация, писмените доказателства не са достъпни за лицето, което е обект на процедура за проучване за надеждност.

85.      Ако това лице подаде жалба срещу решението за отмяна на удостоверение за индустриална сигурност или удостоверение за сигурност на структура, съдиите, които разглеждат жалбата, имат право съгласно член 34, параграф 1, буква е) от Закон № 215/2004 без ограничение да се запознаят с цялата класифицирана информация, съдържаща се в преписката.

86.      Съгласно член 35, параграф 3 от Закон № 215/2004 адвокатът на заинтересованото лице също може да се запознае с тази класифицирана информация, но само със съгласието на органа, който е идентифицирал въпросната класифицирана информация и я е сигнализирал на BNS. В този случай адвокатът има задължение за поверителност по отношение на тази информация, което на практика означава, че той не може да я разкрие на своя клиент.

87.      Преди да се разгледа съвместимостта на така описаните процесуални гаранции с член 47 от Хартата, следва, както запитващата юрисдикция приканва Съда, да се разгледа въпросът дали този член е приложим към разглежданото в главното производство положение.

1.      По приложимостта на член 47 от Хартата

88.      Когато прилагат правото на Съюза, държавите членки са длъжни в съответствие с член 51, параграф 1 от Хартата да осигурят спазването на изискванията, произтичащи по-специално от правото на ефективни правни средства за защита и правото на всяко лице делото му да бъде гледано справедливо, закрепен в член 47, първа и втора алинея от Хартата(31).

89.      На пръв поглед може да изглежда, че прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата води до приложимост на член 47 от нея(32). По този начин би съществувал известен автоматизъм между условието за прилагане на правото на Съюза и необходимостта от спазване на този член.

90.      Практиката на Съда обаче изглежда показва, че този автоматизъм не е налице.

91.      От тази съдебна практика следва, че прилагането на член 47 от Хартата в конкретен случай предполага изтъкващото го лице да се позовава на права или свободи, гарантирани от правото на Съюза, или срещу това лице да е образувано производство, което да представлява хипотеза на прилагане на правото на Съюза(33). Това условие е в допълнение към общото условие за прилагане на правото на Съюза, предвидено в член 51, параграф 1 от Хартата(34), което е предмет на първия въпрос.

92.      В случая запитващата юрисдикция изразява съмнения дали жалбоподателят в главното производство може да се позове на право, гарантирано от правото на Съюза, и иска от Съда да определи дали правилата, предвидени в Решение 2013/488, могат да обосноват в полза на жалбоподателя в главното производство гарантирано от правото на Съюза право, на чиято закрила той може да се позове въз основа на член 47 от Хартата.

93.      Считам, че в настоящия случай това условие е изпълнено.

94.      Действително, както посочих по-рано, Решение 2013/488 оставя на държавите членки широка свобода на преценка при определянето на случаите, в които следва да се предостави или отнеме УСС. Така приложение V към това решение налага на държавите членки някои минимални проверки, които трябва да се извършат преди издаването на УСС, без обаче да предоставя на заинтересованите лица право да получат УСС при изпълнение на определени условия. Те също така не разполагат с право да запазят разрешението си за достъп, дори ако продължават да отговарят на минималните условия, предвидени в посоченото решение.

95.      Считам обаче, че макар Решение 2013/488 да не предоставя на дадено предприятие нито правото да получи УСС, нито правото да го запази, то все пак предоставя на предприятието, което е получило такова удостоверение, специално право да участва в класифицирани договори на Съвета.

96.      В този ред на мисли, за да се определи дали е приложим раздел 47 от Хартата, според мен е уместно да се вземат предвид последиците, които решението за оттегляне на УСС може да има върху дадено предприятие. В това отношение припомням, че в параграф 13 от приложение V към Решение 2013/488 е предвидено, че „[о]тнемането [на това удостоверение] представлява достатъчно основание за ГСС, в качеството му на възложител, да прекрати класифициран договор или да изключи участник от търга“. С оглед на отрицателните последици, които решение за оттегляне на УСС може да има за дадено предприятие, считам, че то може законосъобразно да изисква спазването на изискванията за ефективна съдебна защита, когато оспорва законосъобразността на такова решение.

97.      Във всеки случай отбелязвам, че съгласно практиката на Съда защитата на лицата, както физически, така и юридически, срещу произволна или непропорционална намеса на публичната власт в частната им сфера на дейност е общ принцип на правото на Съюза(35). Според Съда юридическо лице може да се позове на тази защита като право, гарантирано от правото на Съюза, по смисъла на член 47, първа алинея от Хартата, за да оспори по съдебен ред акт с неблагоприятни за него последици(36).

98.      Тъй като приложимостта на член 47 от Хартата ми се струва установена, следва да се уточни какви са процесуалните гаранции, които предприятие като protectus може да изведе от този член в положение като разглежданото в главното производство.

2.      По гаранциите, произтичащи от член 47 от Хартата във връзка с достъпа до КИЕС

99.      Въпросите на запитващата юрисдикция относно съответствието на предвидените в словашката правна уредба процесуални правила с член 47 от Хартата произтичат от предполагаемата разлика между практиката на Европейския съд по правата на човека (наричан по-нататък „ЕСПЧ“) и тази на Съда относно ограничаването на принципа на състезателност при наличие на класифицирана информация.

100. Така според запитващата юрисдикция в решение от 19 септември 2017 г., Regner с/у Чешка република(37), ЕСПЧ е приел за решаващо за извода, че не е налице нарушение на член 6, параграф 1 от ЕКПЧ, обстоятелството, че съдът, компетентен да упражни контрол за законосъобразност на решение за отнемане на разрешение за достъп, има достъп до цялата класифицирана информация, въз основа на която е прието такова решение(38).

101. Следователно по силата на член 52, параграф 3 от Хартата би могло да се окаже достатъчно, с оглед на член 47 от Хартата и на тази практика на ЕСПЧ относно член 6, параграф 1 от ЕКПЧ, единствено съдът, на който трябва да осигури съдебна защита на заинтересованото лице, да може да се запознае с класифицираната информация.

102. Запитващата юрисдикция обаче отбелязва, че от практиката на Съда следва, че подобно разрешение не е непременно достатъчно от гледна точка на член 47 от Хартата. В това отношение тази юрисдикция се позовава по-специално на решение Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság и др.

103. Ето защо от Съда се иска да установи дали в областта на защитата на КИЕС член 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, по силата на която решение за отнемане на УСС не посочва класифицираната информация, на която се основава това решение, заинтересованото юридическо лице няма достъп до преписката на националния орган по сигурността, съдържаща такава информация, адвокатът на това юридическо лице може да има достъп до тази преписка, при условие че получи съгласието на този орган и гарантира поверителността на предоставената информация, а националният съд, който трябва да провери законосъобразността на това решение, има достъп до цялата класифицирана информация, съдържаща се в преписката.

104. За да отговоря на този въпрос, отбелязвам, че от практиката на Съда следва, че при липсата на приложими разпоредби на правото на Съюза относно начина, по който държавите членки трябва да гарантират зачитането на правото на защита на съответното лице, когато правото му на достъп до преписката е ограничено въз основа на национална правна уредба, конкретните правила на създадените за тази цел процедури са въпрос на вътрешния правен ред на всяка държава членка по силата на принципа на процесуалната автономия на държавите членки, като тези правила обаче не трябва да са по-неблагоприятни от правилата, уреждащи сходни вътрешни положения (принцип на равностойност), и не трябва да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност)(39).

105. Що се отнася до принципа на равностойност, припомням, че както посочва запитващата юрисдикция, от член 26, параграф 3 от Закон № 215/2004 във връзка с член 50, параграф 6 от този закон следва, че когато реши, че дадено лице не може да получава достъп до класифицирана информация съгласно националното право, по-специално когато е установено, че лицето представлява риск за сигурността, BNS трябва да посочи в решението си обстоятелствата, на които се основава това решение, съображенията, от които се е ръководила при преценката на доказателствата, както и информацията относно възможността за оспорване на решението.

106. Tези процесуални гаранции, които се състоят в наличието на мотивирано решение, следва да се прилагат и към решението за оттегляне на УСС, освен ако се пренебрегне принципът на равностойност. Ето защо ми се струва, че на предприятие като protectus, по отношение на което е прието такова решение, трябва да се предостави възможност да се запознае поне със съществените мотиви в основата на това решение при условията, предвидени в посочените разпоредби на Закон № 215/2004, така както са тълкувани от националните съдилища. Това изглежда се дължи на връзката, която словашките разпоредби установяват между отнемането на удостоверение за индустриална сигурност и отнемането на удостоверение за сигурност на структура.

107. Налага се обаче изводът, че от принципа на равностойност не може да се изведе задължение за съобщаване на лицето, по отношение на което е взето решение за оттегляне на УСС, на класифицираната информация, на която се основава това решение. Всъщност, както посочих по-горе, съгласно практиката на BNS и тази на комитета различните видове класифицирана информация, на които се основават техните решения, не се съдържат в мотивите на тези решения. Тогава този аспект следва да се разгледа от гледна точка на принципа на ефективност.

108. Що се отнася до този принцип, важно е да се подчертае, че той е изпълнен само при условие, че разглежданото процесуално правило е в съответствие с правото на ефективна съдебна защита, гарантирано от член 47 от Хартата(40). Така задължението на държавите членки да гарантират ефективността на правата, които лицата черпят от правото на Съюза, предполага изискване за съдебна защита, залегнало в член 47, което националният съд е длъжен да спазва. Тази защита трябва да важи както при определянето на съдилищата, компетентни да разглеждат искове, основани на правото на Съюза, така и при определянето на процесуалните правила, приложими за подобни искове(41).

109. Уместно е да се припомни също, че когато прилагат правото на Съюза, държавите членки са длъжни да гарантират зачитането на изискванията, произтичащи от правото на ефективни правни средства за защита, закрепено в член 47, първа алинея от Хартата, който изисква зачитането по време на съдебно производство на правото на защита на заинтересованото лице(42).

110. Така от постоянната съдебна практика следва, че ефективността на съдебния контрол, гарантиран от член 47 от Хартата, за който следва да се припомни, че е достатъчен сам по себе си(43), изисква заинтересованото лице да може да се запознае с мотивите за взетото спрямо него решение посредством прочита на самото решение или чрез съобщаване на тези мотиви по искане на това лице, без да се засяга правомощието на компетентния съд да изиска съобщаването им от съответния орган, за да може то да защити правата си при възможно най-добрите условия и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали е необходимо да сезира компетентния съд, както и за да се предостави на този съд пълна възможност за упражняване на контрол за законосъобразността на разглежданото национално решение(44). Зачитането на правото на защита изисква заинтересованото лице да има достъп не само до мотивите на взетото спрямо него решение, но и до всички данни в преписката, с които се е обосновал административният орган, за да може реално да изрази становище по тези данни(45).

111. В допълнение, съгласно принципа на състезателност, който е част от предвиденото в член 47 от Хартата право на защита, страните в процеса трябва да могат да се запознаят с всички документи и становища, които са представени пред съда, за да повлияят на решението му, и да ги обсъдят, което предполага заинтересованото лице да има възможността да се запознае с всички данни от преписката му, предоставена на разположение на юрисдикцията, която трябва да се произнесе по жалбата, подадена срещу това решение(46).

112. В съответствие с предвиденото в член 52, параграф 1 от Хартата обаче правото на достъп до преписката не е абсолютно с оглед на член 47 от Хартата. Важно е в тази връзка да се припомни, че правото на защита не е абсолютно и че произтичащото от него право на достъп до преписката може да бъде ограничено след претегляне, от една страна, на правото на ефективни правни средства за защита на съответното лице и от друга, интересите, изтъкнати за да се обоснове неразкриването на данни от досието на това лице, особено когато тези интереси са свързани с националната сигурност(47). Всъщност, както в рамките на административно, така и на съдебно производство може да сe окаже необходимо заинтересованото лице да не получи определена информация именно по императивни съображения, свързани с националната сигурност(48).

113. Съдът обаче трайно отказва правото на защита да бъде сведено до липса на такова право, независимо от чувствителността на разглежданата област. По всяко дело той приканва националния съд да потърси равновесието между правото на ефективни правни средства за защита и запазването на изискванията за сигурност.

114. Така според Съда претеглянето, което националният съд трябва да извърши, не може с оглед на необходимото спазване на член 47 от Хартата да води до пълно лишаване от ефективност на правото на защита на заинтересованото лице и до изпразване от съдържание на правото на обжалване, с което това лице трябва да разполага по силата на този член, по-специално като на това лице или евентуално на представителя му не бъде съобщено поне съдържанието по същество на мотивите, на които се основава приетото спрямо него решение(49).

115. За сметка на това, в резултат от споменатото претегляне е възможно някои данни от досието да не бъдат съобщени на заинтересованото лице, когато разкриването на тези данни може да засегне пряко и конкретно националната сигурност на съответната държава членка, тъй като с него може по-специално да се застраши животът, здравето или свободата на хората или да се разкрият специалните методи на разследване, използвани от органите със специализирани функции, свързани с националната сигурност, и така да се затрудни сериозно, и дори да се осуети, изпълнението на задачите на тези органи в бъдеще(50).

116. От изложеното дотук следва, че макар правото на Съюза да разрешава на държавите членки, по-специално когато националната сигурност го налага, да не предоставят на съответното лице пряк достъп до цялото му досие, тази разпоредба не може - без да се нарушат принципът на ефективност, правото на добра администрация и правото на ефективни правни средства за защита - да се тълкува в смисъл, че допуска компетентните органи да поставят това лице в положение, при което нито то, нито представителят му биха били в състояние да се запознаят надлежно, евентуално в рамките на специална процедура, с която трябва да се защити националната сигурност, със същественото съдържание на данните от важно значение, приложени към това досие(51).

117. В тази насока Съдът вече е постановил, от една страна, че когато разкриването на информация, приложена към досието, е било ограничено поради съображение за национална сигурност, зачитането на правото на защита на заинтересованото лице не е гарантирано в достатъчна степен от възможността при определени условия това лице да получи разрешение за достъп до тази информация, придружено от пълна забрана за използване на така получената информация за целите на административното или на съдебното производство(52).

118. От друга страна, що се отнася до въпроса дали правото на защита на заинтересованото лице е гарантирано в достатъчна степен от възможността на компетентната юрисдикция да има достъп до досието, важно е да се подчертае, че тази възможност няма как да замести достъпа на заинтересованото лице или на представителя му до информацията, приложена към това досие(53). Така, зачитането на правото на защита в рамките на съдебното производство означава не че компетентната юрисдикция разполага с всички релевантни данни, за да вземе решение, а че заинтересованото лице, евентуално чрез съветник, може да изтъкне своите интереси, като изрази гледната си точка за тези данни(54). Всъщност достъпът на компетентните юрисдикции до информацията, приложена към досието, и въвеждането на процедури, които гарантират зачитането на правото на защита на заинтересованото лице, са две отделни и кумулативни изисквания(55).

119. Изложените по-горе съображения са накарали Съда да постанови в най-новата си практика, в съответствие с предходните си решения, че общият принцип на добра администрация и член 47 от Хартата във връзка с член 20 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която когато решение за оттегляне или отказ за издаване на разрешение за пребиваване, прието по отношение на гражданин на трета страна, който може да се ползва от производно право на пребиваване по силата на посочения член 20, се основава на информация, разкриването на която би било в разрез с националната сигурност на съответната държава членка, този гражданин на трета страна или неговият представител могат да получат достъп до тази информация само след съответно разрешение, като не им се съобщава съдържанието по същество на мотивите за тези решения, и във всеки случай те нямат право да използват в административното или в съдебното производство информацията, до която евентуално им е предоставен достъп(56).

120. Запитващата юрисдикция иска да се установи дали тези обстоятелства, изведени от практиката на Съда, и дали изводите, до които той е стигнал до момента, могат да се приложат в областта на защитата на КИЕС, което би могло да доведе до извода, че член 47 от Хартата не допуска разглежданата в главното производство национална правна уредба.

121. Този въпрос ми се струва основателен предвид особеностите на защитата на КИЕС, които я отличават от областите, в които Съдът досега е дал указания за претеглянето, което трябва да се извърши между правото на ефективни правни средства за защита и интересите, с които се обосновава неразкриването на определена информация, особено когато тези интереси са свързани с националната сигурност.

122. От постоянната практика на Съда следва, че наличието на нарушение на правото на защита, включително на правото на достъп до преписката, трябва да се преценява в зависимост от специфичните за всеки отделен случай обстоятелства, и по-специално от естеството на разглеждания акт, от контекста, в който е бил приет, както и от правните норми, уреждащи съответната област(57).

123. В това отношение е важно да се подчертае, че настоящият случай се различава от тези, по които са постановени решенията по дела ZZ, Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság и други, както и NW и PQ (Класифицирана информация). Всъщност, когато става въпрос или за решение, ограничаващо свободното движение на гражданин на Съюза по съображения, свързани с обществената сигурност, или за решение за отхвърляне на молба за международна закрила или за оттегляне на такава закрила поради заплаха за националната сигурност, или за решение, с което по съображения, свързани с националната сигурност, се отнема или отказва издаването на разрешение за пребиваване на гражданин на трета страна, който може да се ползва от производно право на пребиваване по силата на член 20 ДФЕС, принципът е да се разкриват изцяло мотивите и информацията, на които се основават такива решения. Следователно ограничението на този принцип се явява изключение, което трябва да се тълкува стриктно(58).

124. В областта на защитата на класифицираната информация ми се струва, че логиката трябва да бъде обърната, така че принципът да бъде забраната за разкриване на такава информация на неоправомощени лица. Така оповестяването на класифицирана информация представлява изключение от това правило и може да се извършва само в полза на лица, които отговарят на необходимите условия за получаване на разрешение за достъп. Предвид че е изключение, такова разкриване може с основание да бъде поставено в строго определени граници.

125. От това следва, че лице, чието УСС е предмет на разглеждане от национален орган по сигурността, не може в рамките на съдебното производство, с което се оспорва решение за отнемане на това удостоверение, да иска достъп до класифицираната информация, на която се основава това решение, независимо дали тази класификация произтича от националното право или от правото на Съюза. Би било парадоксално, ако едновременно с оспорването на разрешението му за достъп до класифицирана информация от орган по национална сигурност, дадено лице може да получи в рамките на тази процедура възможността да се запознае с информация от такъв характер, която го засяга. Това би означавало да му се разкрие класифицирана информация, на която се основава решението, целящо да му попречи да получава достъп до КИЕС, и следователно да му позволи да се запознае с класифицирана информация, за да докаже, че противно на това, което счита компетентният национален орган, той отговаря на условията да получи достъп до такава информация. Ето защо, като се има предвид самият предмет на решението за отнемане на разрешение за достъп, предоставянето на достъп до класифицирана информация на лицето, за което се отнася това решение, включително в рамките на съдебно производство, според мен би довело до засягане на правилото, че тази информация може да бъде известна само на лицата, които притежават такова разрешение.

126. Спазването на принципа за неразкриване на класифицирана информация на лицата, които оспорват отнемането на разрешението им за достъп в рамките на съдебно производство, се обосновава с изискванията за предпазливост и превенция, присъщи на областта на защитата на КИЕС, както и с широката свобода на преценка, която трябва да се признае на държавите членки при предоставянето или оттеглянето на УСС.

127. Освен това, както споменах по-рано, Съдът вече е подчертал необходимостта някои данни от досието да не бъдат съобщени на заинтересованото лице, когато разкриването на тези данни може да засегне пряко и конкретно националната сигурност на съответната държава членка, тъй като с него може по-специално да се застраши животът, здравето или свободата на хората или да се разкрият специалните методи на разследване, използвани от органите със специализирани функции, свързани с националната сигурност, и така да се затрудни сериозно, и дори да се осуети, изпълнението на задачите на тези органи в бъдеще(59). Подобни императивни изисквания, които Съдът подчертава в своето решение по дело ZZ(60) и към които може да се добави необходимостта да не се засягат текущи наказателни разследвания, на които би могло да бъде подложено заинтересованото лице или неговото обкръжение(61), според мен са от особено значение в областта на защитата на КИЕС.

128. В тази връзка е важно да се отбележи, че лицата, които подават искане за разрешение за достъп до класифицирана информация, както и тези, на които вече е издадено такова разрешение, са обект на проучвания, целящи да открият всеки фактор, който може да ги изложи на риск от изнудване или натиск с цел да бъдат принудени да сътрудничат на злонамерени организации или агенти, които искат да получат достъп до класифицираната информация, с която разполагат. Тези проучвания се основават на обективни критерии и методи за разследване, които позволяват да се определи дали лицето, което е поискало или притежава разрешение за достъп до класифицирана информация, представлява уязвимост, която може да бъде използвана от трета страна за получаване на защитени данни, поради неговото поведение или среда. Накратко, компетентният национален орган трябва да определи дали дадено лице може да се счита за надеждно от гледна точка на сигурността и необходимата поверителност на класифицираната информация, като се увери, че това лице е лоялно и заслужава доверие. Считам, че е от съществено значение да се запази не само поверителният характер на класифицираната информация, който позволява на органа по национална сигурност да установи, че дадено лице представлява риск за сигурността, но и тайната, която трябва да обхваща доказателствата и методите на разследване, чрез които се установява такъв риск.

129. Така проучванията, чиято цел е да се прецени наличието на риск за индустриалната сигурност, поради естеството си могат да се ползват от строга поверителност, още повече че следва да се гарантира, че прилагането на правото на Съюза не засяга упражняването на изцяло националната компетентност за защита на класифицираната информация съгласно националното право.

130. От изложеното следва, че в областта на защитата на КИЕС действията на националния съд, който трябва да провери законосъобразността на решение за оттегляне на УСС, трябва да се ръководят от принципа на неразкриване на класифицирана информация на жалбоподателя, който оспорва такова решение.

131. При все това, както вече уточних, според мен практиката на Съда почива на основната идея, че независимо от чувствителния характер на разглежданата област, правото на защита не може да се сведе до липса на право и контролът, упражняван от националния съд въз основа на цялата релевантна информация, не може да замести ефективното упражняване на това право от заинтересованото лице или от неговия представител. Правото на защита, което е абсолютно необходимо, за да се даде възможност, от една страна, на лицето, което е обект на решение за оттегляне на УСС, да изрази гледната си точка, и от друга страна, на съда да упражни контрол за законосъобразност на това решение при пълно познаване на фактите, предполагат според мен това лице да не е в пълно неведение относно това, в което е упрекнато. Освен това не е задължително всички мотиви, на които се основава решението за оттегляне на УСС, да произтичат от класифицирана информация, както показва положението в главното производство. Следва да се добави, че ефективното упражняване на правото на защита, по силата на което лицето, лишено от произтичащо от УСС право, трябва да има възможност да оспори изтъкнатите срещу него твърдения за нарушения, не трябва да бъде засегнато от обстоятелството, че това лице не може да се позовава на право да получи или да запази такова разрешение за достъп.

132. Ето защо считам, че макар в областта на защитата на КИЕС принципът на свеждане до минимум на доказателствата, които трябва да бъдат съобщени на лицето, по отношение на което е прието решение за оттегляне на УСС, да трябва да има предимство, това лице или евентуално неговият представител трябва да е запознато поне със същността на мотивите, на които се основава това решение. Такава минимална гаранция следва последователно от практиката на Съда(62). В рамките на разглежданата в настоящото дело област обаче ще очертая следните нейни ограничения.

133. На първо място, гаранцията, че на заинтересованото лице или евентуално на неговия представител трябва да бъде съобщена поне същността на мотивите, на които се основава решението за оттегляне на УСС, не може да доведе до разкриването, макар и частично, на класифицирана информация. Поради това при съобщаването на същността на мотивите трябва да се спазва строгата поверителност на този вид информация. Освен това подобно съобщаване трябва да се извършва при зачитане на други обществени интереси, които цитирах по-горе, като например необходимостта да не се разкриват методи на разследване или да не се засягат текущи наказателни разследвания.

134. На второ място, считам, че за да се гарантира в достатъчна степен правото на защита на лицето, срещу което е прието решение за оттегляне на УСС, не е необходимо на това лице да се съобщава същността на всички мотиви, на които се основава това решение. Според мен е достатъчно посоченото лице да познава същността на мотива или мотивите, които според националния съд представляват достатъчно основание за поддържането на посоченото решение, с оглед на изискванията за предпазливост и превенция, както и на широката свобода на преценка, която трябва да се признае на компетентния национален орган в областта на защитата на КИЕС(63).

135. В светлината на тези съображения считам, че словашката правна уредба съдържа достатъчно гаранции, които взети заедно, позволяват да се гарантира спазването на правото на защита на лице, по отношение на което е прието решение за оттегляне на УСС.

136. В това отношение припомням, че съгласно предоставените от запитващата юрисдикция данни съдът, който упражнява контрол за законосъобразност на това решение, има достъп до цялата преписка на националния орган по сигурността. Освен това, макар съответното юридическо лице да няма достъп до тази преписка, съдържаща класифицираната информация, която наред с други материали е послужила за основа на посоченото решение, адвокатът на това юридическо лице може да получи достъп до посочената преписка, при условие че получи съгласието на този орган и гарантира поверителността на предоставената информация. Отбелязвам освен това, че в хода на съдебното производство по искане на адвоката на жалбоподателя в главното производство BNS му предоставя две класифицирани писмени доказателства.

137. Освен тази класифицирана информация, от акта за преюдициално запитване е видно, че BNS е разполагала с некласифицирана информация, сочеща по-специално, че жалбоподателят в главното производство или неговите управители са обект на наказателно разследване, че той е сключил договори с дружества, които са обект на такова разследване, че е изплатил на тези дружества необичайни суми и че съществуват подозрения за връзки между негови служители и друго дружество, с което той е участвал в процедури за възлагане на обществени поръчки, като по този начин двете дружества са представили обща оферта. Безспорно е, че жалбоподателят в главното производство е имал възможност да вземе отношение по така получената от BNS информация.

138. Освен това отмяната от BNS на удостоверението за индустриална сигурност, което автоматично има за последица отмяната на удостоверението за сигурност на структура, се основава на констатацията, че жалбоподателят в главното производство представлява риск за сигурността поради наличието на търговски отношения, които могат да засегнат интересите на Словашката република в областта на сигурността, и на действия, противоречащи на икономическите интереси на тази държава членка. Като мотиви към това решение BNS препраща, от една страна, към подробно изложена от нея некласифицирана информация, и от друга страна, към класифицирана информация, чието съдържание тя не уточнява.

139. Както посочва запитващата юрисдикция, в жалбата си жалбоподателят в главното производство оспорва различните фактически и правни съображения, въз основа на които BNS и комитетът са обосновали извода си, че жалбоподателят в главното производство представлява риск за сигурността, което навежда на мисълта, че тези съображения са били доведени до знанието на жалбоподателя в главното производство, който при това положение е бил в състояние да ги оспори.

140. От тези обстоятелства стигам до извода, че в приложение на предвидените в словашката правна уредба гаранции жалбоподателят в главното производство не се намира в положение, в което не знае в какво е обвинен, макар според мен основателно да не е разполагал с цялата класифицирана информация, с която е искал да се запознае. Напротив, въз основа на предоставените от запитващата юрисдикция данни считам, че на жалбоподателя в главното производство са били съобщени по същество мотиви, които могат да представляват достатъчно основание в подкрепа на решението за оттегляне на УСС, което, разбира се, следва да се провери от запитващата юрисдикция. Това означава, че ако тази юрисдикция приеме, че изложените в това решение мотиви са достатъчни, за да го обосноват, като се има предвид широката свобода на преценка, която трябва да се признае на компетентния национален орган в областта на защитата на КИЕС, и че тези мотиви са могли да бъдат обсъдени от жалбоподателя в главното производство, което изглежда е така, то тогава не е налице нарушение на правото на защита.

141. Следователно считам, че член 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която в решение за отмяна на УСС не се посочва класифицираната информация, послужила за основание на решението, и съответното юридическо лице няма достъп до преписката на националния орган по сигурността, съдържаща тази информация, при положение че, първо, адвокатът на това юридическо лице може да получи достъп до преписката след съгласие на този орган и при условие че гарантира поверителността на предоставената информация, второ, националният съд, който трябва да прецени законосъобразността на това решение, има достъп до цялата класифицирана информация, съдържаща се в преписката, и трето, посоченото юридическо лице е узнало по същество мотивите, които могат да представляват достатъчно основание в подкрепа на посоченото решение, което запитващата юрисдикция следва да провери.

Г.      По третия и четвъртия преюдициален въпрос

142. С третия и четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че изисква съд, който трябва да провери законосъобразността на решение за отмяна на УСС, основано отчасти на класифицирана информация, да разполага с правомощието да разреши достъп на юридическото лице, до което се отнася това решение, до преписката на националния орган по сигурността, съдържаща такава информация. В случай на утвърдителен отговор, запитващата юрисдикция иска също да получи разяснения относно обхвата на подобно правомощие.

143. Следва да се уточни, че третият въпрос е поставен от запитващата юрисдикция, в случай че Съдът отговори на втория въпрос, че член 47 от Хартата не допуска словашката правна уредба. Както посочих по-горе, освен ако се установи друго при проверките, които тази юрисдикция трябва да извърши, предвидените в тази правна уредба гаранции, взети заедно, според мен са достатъчни, за да се гарантира зачитането на правото на защита на лице, срещу което е постановено решение за отмяна на УСС.

144. Струва ми се обаче полезно да се даде отговор на запитващата юрисдикция по въпроса дали член 47 от Хартата изисква съдът, който трябва да провери законосъобразността на такова решение, да разполага, извън гаранциите, предвидени в словашката правна уредба, с правомощието да разреши достъпа на заинтересованото лице до цялата преписка, съдържаща класифицирана информация.

145. По този въпрос според мен разрешението, възприето наскоро от Съда в решение NW и PQ (Класифицирана информация), може само да се приложи a fortiori в областта на защитата на КИЕС(64).

146. Така в това решение Съдът се основава на изводите, които следва да се направят от решение ZZ(65), за да постанови, че държавите членки могат да запазят за компетентните в областта на сигурността национални органи правомощието да съобщават или не мотиви или доказателства, стига компетентният съд да има правомощието да изведе последиците от окончателно приетото в това отношение решение на тези органи(66).

147. Според Съда, когато национален орган необосновано възпрепятства разкриването на всички или на част от обстоятелствата и доказателствата, на които се основава съответното решение, този подход може да осигури пълното спазване на член 47 от Хартата, доколкото гарантира, че неизпълнението от страна на този орган на процесуалните му задължения няма да доведе до това съдебното решение да се основава на факти и документи, с които жалбоподателят не е могъл да се запознае и по които следователно не е бил в състояние да изрази становище(67).

148. Въз основа на тези съображения Съдът стига до извода, че не може да се приеме, че член 47 от Хартата предполага, че съдът, компетентен да упражни контрол върху решение, основано на класифицирана информация, трябва непременно да разполага с правомощието да декласифицира определена информация и сам да съобщи тази информация на жалбоподателя, тъй като такова декласифициране и подобно съобщаване не са абсолютно необходими за осигуряването на ефективна съдебна защита при преценката на законосъобразността на обжалваното решение(68).

149. С оглед на тези съображения считам, че на третия въпрос следва да се отговори, че член 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква съд, който трябва да прецени законосъобразността на решение за отмяна на УСС, основано отчасти на класифицирана информация, да разполага с правомощието да разреши на юридическото лице, до което се отнася това решение, да получи достъп до преписката на националния орган по сигурността, съдържаща такава информация.

150. С оглед на отговора, който предлагам да даде Съдът на трети въпрос, според мен не следва да се разглежда четвъртият въпрос.

IV.    Заключение

151. С оглед на всички гореизложени съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, поставените от Najvyšší správny súd Slovenskej republiky (Върховен административен съд на Словашката република), по следния начин:

„1)      Член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че държава членка прилага правото на Съюза, когато нейн съд преценява законосъобразността на решение, с което се отменя удостоверение за сигурност на структура, разрешаващо достъпа до КИЕС, което е равностойно на удостоверение за сигурност на структура (УСС) по смисъла на член 11 от Решение 2013/488 на Съвета от 23 септември 2013 година относно правилата за сигурност за защита на класифицирана информация на Европейския съюз и на приложение V към него. В това отношение е без значение, че националното законодателство установява връзка между валидността на това удостоверение за сигурност на структура и валидността на националното удостоверение за индустриална сигурност, доколкото отнемането на това удостоверение се основава на констатацията, че притежателят му представлява риск за сигурността.

2)      Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която в решение за отмяна на УСС не се посочва класифицираната информация, послужила за основание на решението, и съответното юридическо лице няма достъп до преписката на националния орган по сигурността, съдържаща тази информация, при положение че, първо, адвокатът на това юридическо лице може да получи достъп до преписката след съгласие на този орган и при условие че гарантира поверителността на предоставената информация, второ, националният съд, който трябва да прецени законосъобразността на това решение, има достъп до цялата класифицирана информация, съдържаща се в преписката, и трето, посоченото юридическо лице е узнало по същество мотивите, които могат да представляват достатъчно основание в подкрепа на посоченото решение.

3)      Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква съд, който трябва да прецени законосъобразността на решение за отмяна на УСС, основано отчасти на класифицирана информация, да разполага с правомощието да разреши на юридическото лице, до което се отнася това решение, да получи достъп до преписката на националния орган по сигурността, съдържаща такава информация“.

1      Език на оригиналния текст: френски.

2      ОВ L 274, 2013 г., стр. 1.

3      Наричана по-нататък „Хартата“.

4      Вж. по-специално Решение (ЕС, Евратом) 2015/444 на Комисията от 13 март 2015 година относно правилата за сигурност за защита на класифицирана информация на Европейския съюз (ОВ L 72, 2015 г., стр. 53) и Решение на Бюрото на Европейския парламент от 15 април 2013 година относно правилника относно обработката на поверителна информация от Европейския парламент (ОВ C 96, 2014 г., стр. 1). Следва да се спомене и Споразумението между държавите членки на Европейския съюз, заседаващи в рамките на Съвета, от 4 май 2011 година относно защитата на класифицирана информация, която се обменя в интерес на Европейския съюз (ОВ C 202, 2011 г., стр. 13).

5      C-159/21, наричано по-нататък „решение по дело Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság и др.“, EU:C:2022:708.

6      ОВ L 180, 2013 г., стр. 60.

7      Вж. решение по дело Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság и др. (т. 60).

8      Вж. решение по дело Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság и др. (т. 57).

9      Вж. по-специално решение от 25 април 2024 г. по дело NW и PQ (Класифицирана информация) (C-420/22 и C-528/22, наричано по-нататък „решение по дело NW и PQ (Класифицирана информация)“, EU:C:2024:344, т. 55 и цитираната съдебна практика).

10      Наричан по-нататък „Закон № 215/2004“.

11      Член 46, буква c) от Закон № 215/2004 предвижда по-специално, че удостоверение за индустриална сигурност на изпълнителя може да бъде издадено само на изпълнител, който е „надежден от гледна точка на безопасността“.

12      Наричана по-нататък „Наредба № 134/2016“.

13      Вж. член 5, параграф 1, буква d) от Наредба № 134/2016.

14      Вж. член 5, параграф 4, буква а) от Наредба № 134/2016.

15      Вж. по-специално решения от 26 февруари 2013 г., Åkerberg Fransson (C-617/10, EU:C:2013:105, т. 17 и 19 и цитираната съдебна практика), от 5 май 2022 г., BPC Lux 2 и др. (C-83/20, EU:C:2022:346, т. 25 и 26) и от 25 януари 2024 г., Parchetul de pe lângă Curtea de Apel Craiova и др. (C-58/22, EU:C:2024:70, т. 40 и цитираната съдебна практика).

16      Вж. по-специално решения от 26 февруари 2013 г., Åkerberg Fransson (C-617/10, EU:C:2013:105, т. 19), и от 13 декември 2017 г., El Hassani (C-403/16, EU:C:2017:960, т. 33).

17      Вж. по-специално решение от 25 януари 2024 г., Parchetul de pe lângă Curtea de Apel Craiova и др. (C-58/22, EU:C:2024:70, т. 40 и цитираната съдебна практика).

18      Вж. по-специално решения от 6 октомври 2016 г., Paoletti и др. (C-218/15, EU:C:2016:748, т. 14 и цитираната съдебна практика), и от 24 февруари 2022 г., Главна дирекция безопасност и защита на населението (C-262/20, EU:C:2022:117, т. 60 и цитираната съдебна практика).

19      Вж. по-специално решение от 5 май 2022 г., BPC Lux 2 и др. (C-83/20, EU:C:2022:346, т. 27 и цитираната съдебна практика).

20      Вж. по-специално решение от 30 ноември 2023 г., Ministero dell’Istruzione и INPS (C-270/22, EU:C:2023:933, т. 34 и цитираната съдебна практика).

21      Вж. решение по дело NW и PQ (Класифицирана информация) (т. 103).

22      Вж. член 60, параграф 7 от Закон № 215/2004, който във връзка с член 5, параграф 6 от Наредба № 134/2016 е приложим към удостоверението за индустриална сигурност.

23      Вж. по-специално параграф 9, букви а) и б) от това приложение.

24      Вж. член 5, параграф 4, буква а) от Наредба № 134/2016.

25      Курсивът е мой. Допълнение Б към Решение 2013/488 относно еквивалентността на класификациите за сигурност също свидетелства за тясната връзка между националните класификации и класификациите на Съюза.

26      Вж. по-специално решение от 15 юли 2021, Ministrstvo za obrambo (C-742/19, EU:C:2021:597, т. 40 и цитираната съдебна практика).

27      Вж. по аналогия решение от 26 февруари 2013, Åkerberg Fransson (C-617/10, EU:C:2013:105, т. 28).

28      Вж. решение от 19 ноември 2019, TSN и AKT (C-609/17 и C-610/17, EU:C:2019:981, т. 50).

29      Вж. по-специално член 1, параграф 2; член 11, параграф 4 – 6 и член 15, параграф 3 от Решение 2013/488. В дух на реципрочност член 4, параграф 3 от това решение предвижда, че „[к]огато държавите членки въвеждат в структурите или мрежите на Съюза класифицирана информация, обозначена с национален гриф за сигурност, Съветът и ГСС осигуряват защита на тази информация в съответствие с изискванията, приложими към КИЕС на съответстващото ниво, съгласно съдържащата се в допълнение Б таблица на съответствието на нивата на класификация за сигурност“.

30      Вж. т. 60 от настоящото заключение.

31      Вж. по-специално решение от 22 юни 2023 г., K.B. и F.S. (Служебна проверка по наказателни дела) (C-660/21, EU:C:2023:498, т. 40 и цитираната съдебна практика).

32      Вж. по-специално решение от 17 май 2023 г., Funke (C-626/21, EU:C:2023:412, т. 76).

33      Вж. по-специално решения от 22 февруари 2022 г., RS (Действие на решенията на конституционен съд) (C-430/21, EU:C:2022:99, т. 34) ; от 17 ноември 2022 г., Harman International Industries (C-175/21, EU:C:2022:895, т. 32), както и от 4 май 2023 г., Agenția Națională de Integritate (C-40/21, EU:C:2023:367, т. 84).

34      Вж. решение от 16 май 2017 г., Berlioz Investment Fund (C-682/15, EU:C:2017:373, т. 42 и 51).

35      Вж. по-специално по въпроса дали на юридическо лице, до което компетентният национален орган е адресирал разпореждане за предоставяне на определена информация или за налагане на санкция поради неспазване на това разпореждане, трябва да се признае правото на ефективни правни средства за защита, гарантирано от член 47 от Хартата при наличието на такива решения, решения от 16 май 2017 г., Berlioz Investment Fund (C-682/15, EU:C:2017:373, т. 51); решение от 6 октомври 2020 г., État luxembourgeois (Правна защита срещу искане за информация в данъчната област) (C-245/19 и C-246/19, EU:C:2020:795, т. 57 и цитираната съдебна практика) и от 25 ноември 2021 г., État luxembourgeois (Информация за група данъчнозадължени лица) (C-437/19, EU:C:2021:953, т. 87).

36      Вж. по-специално решения от 6 октомври 2020 г., État luxembourgeois (Правна защита срещу искане за информация в данъчната област) (C-245/19 и C-246/19, EU:C:2020:795, т. 58 и цитираната съдебна практика) и от 25 ноември 2021 г., État luxembourgeois (Информация за група данъчнозадължени лица) (C-437/19, EU:C:2021:953, т. 87).

37      CE:ECHR:2017:0919JUD003528911. По това дело Národní Bezpečnostní úřad (Национална служба за безопасност, Чешка република) (наричана по-нататък „Службата“) решава да прекрати валидността на удостоверение за сигурност, издадено на жалбоподателя, за да заема длъжността заместник в Prvního náměstka Ministra obrany (заместник-министър на отбраната, Чешка република), с мотива че заинтересованото лице представлява риск за националната сигурност. В решението обаче не се посочва поверителната информация, на която то се основава, тъй като тя е класифицирана в „запазена“ категория, а законът не позволява тя да бъде разкрита на заинтересованото лице. Впоследствие искането на жалбоподателя за отмяна е отхвърлено от Městský soud v Praze (Градски съд Прага, Чешка република), на когото Службата е изпратила въпросните документи. Жалбоподателят и неговият адвокат не са имали право да се консултират с тях. Впоследствие жалбите на жалбоподателя са отхвърлени. Пред ЕСПЧ жалбоподателят се позовава на нарушение на член 6, параграф 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (подписана в Рим на 4 ноември 1950 г.) (наричана по-нататък „ЕКПЧ“). Той се оплаква от несправедливостта на административното производство поради невъзможността да се запознае с решаващо доказателство, квалифицирано като поверителна информация, предоставено на съдилищата от ответника.

38      Вж. § 152 от това решение. В производството, образувано по инициатива на жалбоподателя пред националните съдилища, са били наложени две ограничения в сравнение с общите правила за гарантиране на справедлив съдебен процес: от една страна, класифицираните документи и информация не са били достъпни нито за самия него, нито за неговия адвокат, и от друга страна, доколкото решението за оттегляне се основава на такива документи, мотивите в основата на решението не са му били съобщени (§ 150). Разглеждайки въпросното производство в цялост, ЕСПЧ стига до заключението, че не е имало нарушение на член 6, параграф 1 от ЕКПЧ. За да стигне до този извод, ЕСПЧ по-специално е взел предвид правомощията, предоставени на националните съдилища. Така, съдилищата имат достъп без ограничения до всички класифицирани документи, на които Службата се е основала, за да обоснове решението си; те са имали правомощието да извършат задълбочена проверка на посочените от Службата причини да не се представят класифицираните документи и да разпоредят съобщаването на тези, за които считат, че отговарят на изискванията за тяхната класификация, те могат също така да преценят основателността на решението на Службата, с което се разпорежда оттеглянето на удостоверението за безопасност, и при необходимост да санкционират произволно решение (§ 152). Тяхната компетентност обхваща всички факти по случая и не се ограничава до разглеждането на изтъкнатите от жалбоподателя правни основания, който е бил изслушан от съдиите и е могъл да представи и писменото си заключение (§ 153). С оглед на тези обстоятелства ЕСПЧ приема, че сезираните съдилища са упражнили надлежно контролните правомощия, с които разполагат в този вид производства, както по отношение на необходимостта да се запази поверителността на класифицираните документи, така и по отношение на обосновката за оттеглянето на удостоверението за сигурност на жалбоподателя, като са мотивирали решенията си с оглед на конкретните обстоятелства по случая (§ 154).

39      Вж. по аналогия решение по дело NW и PQ (Класифицирана информация) (т. 79 и цитираната съдебна практика, както и т. 87).

40      Вж. в това отношение заключението на генералния адвокат Bobek по дело An tAire Talmhaíochta Bia agus Mara и др. (C-64/20, EU:C:2021:14, т. 41), който посочва, че „изискването за ефективност, разбирано като условие за прилагането на принципа на процесуалната автономия, […] на практика се припокрива с основното право на ефективни правни средства за съдебна защита по член 47 от Хартата“ (т. 41).

41      Вж. по-специално решения от 17 юли 2014 г., Sánchez Morcillo и Abril García (C-169/14, EU:C:2014:2099, т. 35 и цитираната съдебна практика), и от 22 април 2021 г., Profi Credit Slovakia (C-485/19, EU:C:2021:313, т. 54 и цитираната съдебна практика). Съдът уточнява също, че принципът на ефективност „не съдържа изисквания, надхвърлящи тези, които произтичат от гарантираните от Хартата основни права, и по-специално от правото на ефективна съдебна защита“ [вж. решение от 26 септември 2018 г.,Staatssecretaris van Veiligheid en justitie (Отлагателно действие на жалбата) (C-180/17, EU:C:2018:775, т. 43)].

42      Вж, по-специални решение по дело Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság и др. (т. 44 и цитираната съдебна практика).

43      Вж. по-специално решения от 14 май 2020 г., Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság Dél-alföldi Regionális Igazgatóság (C-924/19 PPU и C-925/19 PPU, EU:C:2020:367, т. 140 и цитираната съдебна практика) и от 20 февруари 2024 г., X (Липса на основания за прекратяване) (C-715/20, EU:C:2024:139, т. 80 и цитираната съдебна практика). Така Съдът уточнява, че „член 47 от Хартата е достатъчен сам по себе си и не се нуждае от уточняване в разпоредби на правото на Съюза или на националното право, за да породи право за частноправните субекти, което те могат да изтъкват като такова“.

44      Вж. по-специално решение от 24 ноември 2020 г., Minister van Buitenlandse Zaken (C-225/19 и C-226/19, EU:C:2020:951, т. 43 и цитираната съдебна практика).

45      Вж. по-специално решение по дело NW и PQ (Класифицирана информация) (т. 92 и цитираната съдебна практика).

46      Вж. по-специално решение по дело NW и PQ (Класифицирана информация) (т. 93 и цитираната съдебна практика).

47      Вж. по-специално решение по дело NW и PQ (Класифицирана информация) (т. 94 и цитираната съдебна практика).

48      Вж. по-специално в този смисъл решение от 4 юни 2013 г., ZZ (C-300/11, наричано по нататък „решение по дело ZZ“, EU:C:2013:363, т. 54).

49      Вж. по-специално решение по дело NW и PQ (Класифицирана информация) (т. 95 и цитираната съдебна практика).

50      Вж. по-специално решение по дело NW и PQ (Класифицирана информация) (т. 96 и цитираната съдебна практика).

51      Вж. по-специално решение по дело NW и PQ (Класифицирана информация) (т. 97 и цитираната съдебна практика).

52      Вж. по-специално решение по дело NW и PQ (Класифицирана информация) (т. 98 и цитираната съдебна практика).

53      Вж. по-специално решение по дело NW и PQ (Класифицирана информация) (т. 99 и цитираната съдебна практика).

54      Вж. по-специално решение по дело NW и PQ (Класифицирана информация) (т. 100 и цитираната съдебна практика).

55      Voir arrêt Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság e.a. (point 59).

56      Вж. решение по дело NW и PQ (Класифицирана информация) (т. 101).

57      Вж. по-специално решение от 16 май 2017 г., Berlioz Investment Fund (C-682/15, EU:C:2017:373, т. 97 и цитираната съдебна практика).

58      Вж. решение по дело ZZ (т. 49). В последната точка обаче Съдът уточнява, че това стриктно тълкуване не трябва да води до лишаване от полезно действие на разпоредбата от правото на Съюза, предвиждаща разглежданото изключение. В този контекст Съдът е трябвало да определи дали и в каква степен член 30, параграф 2 и член 31 от Директива № 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите–членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, 2004 г., стр. 77 и поправки в ОВ L 229, 2004 г., стр. 35 и ОВ L 197, 2005 г., стр. 34; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56), позволяват да не се разкриват точните и пълни мотиви за решение, прието на основание член 27 от тази директива, като разпоредбите ѝ трябва да се тълкуват в съответствие с изискванията, произтичащи от член 47 от Хартата (т. 50). Вж. по-общо относно правилото, че изключенията трябва да се тълкуват стриктно, решение от 8 ноември 2022 г., Deutsche Umwelthilfe (Одобряване на моторните превозни средства) (C-873/19, EU:C:2022:857, т. 87 и цитираната съдебна практика).

59      Вж. по-специално решение по дело NW и PQ (Класифицирана информация) (т. 96 и цитираната съдебна практика).

60      Вж. т. 66 от това решение.

61      Вж. в това отношение решение на ЕСПЧ от 19 септември 2017 г., Regner с/у Чешка република (CE:ECHR:2017:0919JUD003528911, § 157), в което този съд отбелязва, че срещу жалбоподателя е образувано наказателно производство за сдружаване в организирана престъпна група, съучастие в злоупотреба с публична власт, съучастие в неправомерни плащания в процедури за възлагане на обществени поръчки и за възлагане на обществена поръчка, както и за съучастие в нарушение на императивни норми в областта на икономическите отношения. При това положение тя счита за разбираемо, че когато съществуват такива подозрения, органите приемат за необходимо да действат бързо, без да изчакват приключването на наказателното разследване, като същевременно избягват разкриването на ранен етап на подозрения срещу заинтересованите лица, което би създало опасност от компрометиране на наказателното разследване.

62      Вж. решения по дело ZZ (т. 65, 68 и 69), по дело Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság и др. (т. 51, 53 и 60), както и по дело NW и PQ (Класифицирана информация) (т. 95, 97, 101, 111 и 116). Отбелязвам също, че в решението си от 19 септември 2017 г., Regner с/у Чешка република (CE:ECHR:2017:0919JUD003528911, § 160), ЕСПЧ обръща внимание на това, че лицето, на което е отнето разрешението за достъп, може да разполага, доколкото това е съвместимо със запазването на поверителността и на правилното провеждане на провежданите срещу него разследвания, с дори кратки сведения за обвиненията срещу него.

63      В това отношение Съдът би могъл да се основе на постановеното от него в решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi (C-584/10 P, C-593/10 P и C-595/10 P, EU:C:2013:518, т. 130), а именно че предвид превантивния характер на тези мерки, ако в рамките на своя контрол за законосъобразност на обжалваното решение съдът на Съюза приеме, че поне един от мотивите, посочени в изложението, представено от Комитета по санкциите, е достатъчно точен и конкретен, че е подкрепен с доказателства и сам по себе си представлява достатъчно основание за поддържането на това решение, обстоятелството, че други мотиви не са такива, не би могло да обоснове отмяната на споменатото решение. В обратната хипотеза той ще отмени обжалваното решение.

64      Вж. решение по дело NW и PQ (Класифицирана информация) (т. 102 – 116).

65      Вж. решение по дело NW и PQ (Класифицирана информация) (т. 106 – 112).

66      Вж. решение по дело NW и PQ (Класифицирана информация) (т. 113).

67      Вж. решение по дело NW и PQ (Класифицирана информация) (т. 114).

68      Вж. решение по дело NW и PQ (Класифицирана информация) (т. 115).