Неокончателна редакция
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Т. ĆAPETA
представено на 16 май 2024 година(1)
Съединени дела C‑269/23 P и C‑272/23 P
Hengshi Egypt Fiberglass Fabrics SAE,
Jushi Egypt for Fiberglass Industry SAE (C‑269/23 P)
Jushi Egypt for Fiberglass Industry SAE (C‑272/23 P)
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Субсидии — Регламент (ЕС) 2016/1037 — Споразумение на Световната търговска организация (СТО) за субсидиите и изравнителните мерки — Подлежащо на изравняване финансово участие на трета държава на територията на друга трета държава — Валидност“
I. Въведение
1. Налагането на дисциплина в областта на субсидиите е деликатна задача. Предоставянето на субсидии е тясно свързано със суверенитета на държавите, тъй като последните по принцип са свободни да действат в полза на своите индустрии, без да е необходимо да оправдават действията си(2).
2. В същото време някои търговски партньори на Европейския съюз все повече прибягват до субсидии като прикритие за управление на държавата чрез икономиката(3). Действията на Китайската народна република (наричана по-нататък „Китай“) станаха фокус на международните усилия за справяне със „субсидиране, нарушаващо пазара и търговията“(4), и по-специално политиката „Go Global“(5) на тази държава, която насърчава китайските предприятия да инвестират в чужбина(6).
3. Настоящите жалби засягат последиците от тази политика, които могат потенциално да нарушат вътрешния пазар. Въпросът е дали Европейската комисия би могла законно да прибегне до изравнителни мерки, както предвиждат Основният антисубсидиен регламент(7) и Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки (Споразумението за СИМ)(8), за да подложи на изравняване субсидиите, предоставени от една държава - член на СТО (Китай) на територията на друга държава член на СТО (Арабска република Египет) (наричана по-нататък „Египет“)(9).
4. В решението си Hengshi Egypt Fiberglass Fabrics и Jushi Egypt for Fiberglass Industry/Комисия(10) и Jushi Egypt for Fiberglass Industry/Комисия(11) (наричани заедно „обжалваните съдебни решения“) Общият съд потвърждава валидното използване на изравнителни мита в този конкретен вид фактическо положение. Понастоящем жалбоподателите по посочените дела оспорват тази констатация.
5. Тъй като основните разследвания представляват първия случай, в който държава член на СТО компенсира вредоносните последици от „транснационални субсидии“(12), това е нов проблем и е предмет на спор(13) не само от гледна точка на правото на Съюза(14).
II. Предмет на производството
6. Предметът на основните искания е изложен в точки 2 до 26 от обжалваните решения. За целите на настоящия анализ, следва да се припомни следното.
7. „Китайско-египетската суецка зона за икономическо и търговско сътрудничество TEDA“ (наричана по-нататък „зоната СИТС“) е част от по-широка свободна икономическа зона в северната част на Суецкия залив и следователно част от територията на Египет(15).
8. Съгласно египетския Закон № 83/2002 относно икономическите зони със специален характер, тази зона е класифицирана като специална икономическа зона от правителството на Египет(16).
9. Идентифицирана от Китай като една от първите 18 официално одобрени „отвъдморски зони за търговия и сътрудничество“(17), от 2013 г. китайските предприятия, „излизащи на чуждестранния пазар“, включително с цел да оперират в зоната СИТС, могат да се ползват от политиките за фискална и данъчна подкрепа, преференциални заеми, финансова подкрепа чрез синдикирани заеми, експортни кредити, проектно финансиране, капиталови инвестиции и застраховане на експортни кредити(18).
10. През 2016 г. президентите на Китай и Египет подписват Споразумение между Министерството на търговията на Китайска народна република и Общия орган за икономическата зона на Суецкия канал на Арабска република Египет относно суецка зона за икономическо и търговско сътрудничество(19).
11. Съгласно условията на това споразумение за сътрудничество, правителствата на Китай и Египет трябва съвместно да развият зоната СИТС, следвайки съответните си национални стратегии(20). Съгласно това споразумение, правителството на Египет предоставя земята, работната сила и някои данъчни облекчения, докато китайските дружества в зоната управляват производствените мощности със своите активи и ръководни кадри. Китай предоставя и пряко допълнително финансиране(21).
12. Жалбоподатели в първоинстанционното производство са Jushi Egypt for Fiberglass Industry SAE (наричано по-нататък „Jushi Egypt“) и Hengshi Egypt Fiberglass Fabrics SAE (наричано по-нататък „Hengshi Egypt“). Те са дружества, учредени съгласно египетското право и установени там от Jushi China и Hengshi China, техните китайски дружества майки. Тези дружества са свързани и принадлежат на China National Building Material Group, която е държавно предприятие(22).
13. От своя страна посочената група се притежава от Комисията за надзор и управление на държавните активи към Държавния съвет (наричана по-нататък „SASAC“) на Държавния съвет на Китай(23). Оспорваните регламенти определят SASAC, която е на пряко подчинение на Държавния съвет на Китай — върховният административен орган на държавата — като „ключовият инструмент, чрез който китайското правителство контролира по различни начини държавните предприятия, като го използва по-скоро като средство за прилагане на правителствените политики и планове, а не за установяване на пазарна логика в стопанската дейност“(24).
14. Разглежданите в жалбите продукти са продукти от стъклени влакна с непрекъсната нишка (наричани по-нататък „ПМСВ“ — „подсилващи материали от стъклени влакна“) и тъкани от стъклени влакна (наричани по-нататък „ТСВ“). ПМСВ са пряка изходна суровина за производството на ТСВ.
15. По същество ПМСВ представляват пясък, преобразуван в гъвкави нишки от стъклено влакно, които могат да се използват или самостоятелно, или да бъдат втъкани и/или пришити за получаване на ТСВ. Комбинирани със смоли за създаване на леки композитни материали, те могат да се използват за подобряване на здравината, лекотата и издръжливостта на компоненти. В резултат на това те се използват, наред с други приложения, и в автомобилната, морската, космическата, тръбопроводната и строителната промишленост, както и във вятърната енергетика и инфраструктурата.
16. Амбициозната политика на Европейския съюз в областта на климата значително повишава търсенето на ПМСВ и ТСВ в Съюза(25).
17. Двете дружества Jushi Egypt и Hengshi Egypt произвеждат ТСВ в зоната СИТС, а Jushi Egypt произвежда там и ПМСВ(26). И двете дружества изнасят продукцията си за Европейския съюз от посочената зона(27).
18. Въз основа на предоставените ѝ доказателства(28) Комисията заключава в оспорваните регламенти, наред с останалото, че е налице връзка(29) между предприетите действия от страна на правителствата на Китай и на Египет, като тези по отношение на преференциално кредитиране(30) и подкрепа за капиталови инвестиции(31) в полза на Jushi Egypt и Hengshi Egypt, така че финансовият принос, предоставен от правителството на Китай на тези дружества, да може да бъде да бъде приписан на правителството на Египет(32).
19. С оспорваните регламенти Комисията приема изравнителни мита върху вноса на ТСВ и ПМСВ в Европейския съюз. По отношение на жалбоподателите, митата са определени в размер на 13,1 %.
III. Обжалваните решения
20. С жалби, подадени в секретариата на Общия съд на 28 юли 2020 г. и 27 август 2020 г., жалбоподателите претендират отмяната на оспорваните регламенти.
21. На 1 март 2023 г. Общият съд постановява обжалваните решения, като отхвърля жалбите на жалбоподателите и ги осъжда да понесат собствените си разноски, както и тези на Комисията.
IV. Производството пред Съда
22. С жалбите си, подадени съответно на 25 април 2023 г. и 27 април 2023 г., жалбоподателите претендират Съдът да отмени обжалваните съдебни решения, да приеме частично основанията, изтъкнати на първа инстанция, и да осъди Комисията и встъпилите страни да заплатят съдебните разноски.
23. Комисията поддържа, че Съдът следва да отхвърли жалбите в тяхната цялост и осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.
24. В производството Комисията е подкрепена от Tech-Fab Europe eV (по дело C‑269/23 P) и от Европейската асоциация на производителите на стъклени влакна (по дело C‑272/23 P).
V. Анализ
25. Настоящото заключение е структурирано по следния начин. Тъй като основният правен въпрос, който тези жалби засягат, е свързан с валидността на приложената от Комисията методология за компенсиране на „транснационалните субсидии“ на Китай в Египет, първо ще разгледам този въпрос. Ще предложа да бъде постановено, че Общият съд не е допуснал грешка, като е потвърдил въпросната методология въз основа на основния антисубсидиен регламент и Споразумението за СИМ (Раздел A)(33).
26. Едва след това ще разгледам основанията за обжалване от по-техническо естество: определянето на база за сравнение за целите на компенсиране на египетската схема за отстъпки от тарифната квота за внос (Раздел Б) и изравняването на данъчно третирани загуби от валутно-курсови разлики (Раздел В). И накрая ще разгледам единственото основание, което е различно в двете висящи жалби пред Съда: нивото на подлежащата на изравняване субсидия за субектите от групата (Раздел Г).
А. Приложението на антисубсидийния регламент по отношение на „транснационални субсидии“
27. Второто и третото основание за обжалване по дело C‑269/23 P и първото и второто основание за обжалване по дело C‑272/23 P по същество засягат въпроса дали Комисията може законно да използва антисубсидийния инструмент, както предвижда основният антисубсидиен регламент, за да компенсира пряката и непряката финансова подкрепа, получена от жалбоподателите от правителството на Китай за производството на въпросния продукт в Египет(34).
28. В обжалваните съдебни решения Общият съд потвърждава тази възможност. Въз основа на текстово, контекстуално и телеологично тълкуване Общият съд заключава, че „основният антисубсидиен регламент не изключва възможността, макар финансовото участие да не произтича пряко от правителството в държавата на произход или износ, то да може да носи отговорност за това участие“(35). Той достига до тази констатация въз основа на тълкуване на член 3, параграф 1, буква а) от основния антисубсидиен регламент, който определя понятието „субсидия“, във връзка със съображение 5 от същия регламент(36).
29. Съгласна съм с констатацията на Общия съд. По-нататък ще изложа допълнителни доводи.
30. По същество правният въпрос в основата на настоящите жалби засяга обхвата на понятието „субсидия“, чието определение е дадено в член 3 от основния антисубсидиен регламент.
31. В английската езикова версия тази разпоредба предвижда, че субсидията следва да се разбира в смисъл на „финансово участие от страна на едно правителство в държавата на произход или износ“(37), когато по този начин е реализирана полза(38).
32. Логиката на Комисията е пряко свързана с подчертаните части във формулировката на тази разпоредба на английски език. Доводът на Комисията по същество засяга разликите в употребата на неопределителния и определителния член в член 3, параграф 1, буква а) от основния антисубсидиен регламент и произтичащата от това отвореност на този инструмент към изравнителни китайски субсидии, предоставени на предприятия, установени в Египет.
33. Както обаче жалбоподателите правилно подчертават, езиковият преглед на различните езикови версии на член 3, параграф 1, буква а) от основния антисубсидиен регламент сочи определени разлики.
34. Някои езикови версии на тази разпоредба действително могат да се разбират по сходен начин като английската езикова версия, в смисъл, че в известна степен оставят отворен въпроса с източника на финансово участие, от което се ползва въпросният продукт в държавата на произход или износ(39). Други езикови версии обаче са формулирани по такъв начин, че подсказват, че понятието за субсидия се ограничава до финансово участие, предоставено от правителството на държавата на произход или износ на въпросния продукт(40).
35. Следователно за да се гарантира еднообразно прилагане и тълкуване на основния антисубсидиен регламент, член 3 от него трябва да се тълкува с оглед на целта и общата схема от правилата, от които той е част(41).
36. Принципите, свързани с обхвата и приложението на антисубсидийния инструмент, са установени в член 1, параграф 1 от основния антисубсидиен регламент. Съгласно тази разпоредба, изравнително мито може да бъде налагано с цел компенсиране на „всяка субсидия, която е била предоставена пряко или косвено за изработката, производството, износа или превоза на продукт, чието допускане за свободно обращение в Съюза причинява вреда“(42).
37. От това определение е ясно, че основният антисубсидиен регламент има за цел приложение във всяка хипотеза, в която може да е необходимо налагането на изравнително мито, за да се компенсира субсидирането на чуждестранен продукт посредством широк кръг от прехвърляне на ползи, в резултат на което се причинява вреда на промишлеността на Съюза по отношение на подобен продукт.
38. Член 1, параграф 1 от основния антисубсидиен регламент не изисква субсидирането, което води до причиняване на вреда, да произтича пряко от държавата, от която произхожда или се изнася въпросният продукт. Обратното, препратката към субсидия, която се предоставя „косвено“, предполага, че не е необходимо непременно да има териториална връзка с държавата на произход или износ, доколкото тази субсидия да може да бъде свързана с изработката, производството, износа или превоза на всеки продукт, чието допускане на вътрешния пазар причинява вреда.
39. Този прочит се подкрепя и от член 2, буква а) от основния антисубсидиен регламент, който в съответната си част предвижда, че подлежаща на изравняване „субсидия може да бъде предоставяна от правителството на държавата на произход на вносния продукт или от правителството на междинната държава, от която продуктът се изнася за Съюза“(43). Следователно използването на модалния глагол „може“ в тази разпоредба също оставя отворен кръга на възможните субекти, предоставящи подлежаща на изравняване субсидия, без да го ограничава до държавата на произход или износ на въпросния продукт.
40. Освен това, противно на твърденията на жалбоподателите, този прочит не се опровергава от формулировката на член 4, параграфи 2 и 3 от основния антисубсидиен регламент, който разглежда въпроса за специфичността на подлежащите на изравняване субсидии, като предвижда, че дали една субсидия е специфична се преценява чрез позоваване на „компетентността на предоставящия орган“.
41. Действително, тази разпоредба не разглежда въпроса дали предоставящият орган трябва да бъде в държавата на износ или произход на въпросния продукт.
42. Съответно, както Общият съд правилно установява(44), когато, както в рамките на разследването по случая, Комисията е в състояние въз основа на доказателствата, с които разполага, да припише дадено финансово участие на правителството на държавата на произход или износ на въпросния продукт, независимо че това участие първоначално произтича от правителството или публичния орган на трета страна, член 4, параграфи 2 и 3 от основния антисубсидиен регламент позволява на Комисията да третира правителството на държавата на произход или износ на въпросния продукт като „предоставящия орган“ на това конкретно финансово участие(45).
43. И накрая, както Комисията правилно отбелязва, подобен прочит се подкрепя и от съображение 5 от основния антисубсидиен регламент, което, както изглежда, последователно в различните езикови версии(46), обяснява, че е налице субсидия, ако може да се докаже, че има „финансово участие на държавен или публичен орган в рамките на територията на дадена държава“(47).
44. Разгледан в този контекст, един продукт може да се приеме за субсидиран не само когато дадена субсидия може да се припише на държавата на произход или износ на въпросния продукт, но също така и когато въз основа на наличните доказателства друго правителство или публичен орган могат да бъдат идентифицирани като източника на субсидирането, което е довело до причиняване на вреда.
45. Това тълкуване се потвърждава и от целта на основния антисубсидиен регламент, който още в първоначалната си форма от 1968 г.(48) по принцип цели да подпомогне промишлеността на Съюза да възстанови баланса на условията на конкуренция на вътрешния пазар, които са неблагоприятно засегнати от забранени субсидии, предоставени в чужбина(49).
46. В заключение, основният антисубсидиен регламент не е ограничен до субсидии, предоставени от правителството на една държава на „собствената“ ѝ територия.
47. В същото време жалбоподателите твърдят, че обхватът на така разбираната антисубсидийна дисциплина е несъвместим със задълженията на Съюза съгласно ГАТТ и Споразумението за СИМ(50).
48. Съгласна съм, че тези международни споразумения трябва да се вземат предвид, тъй като Европейският съюз е страна, подписала Споразуменията на СТО, които включват ГАТТ и Споразумението за СИМ, и които следователно съставляват част от правопорядъка на Съюза и обвързват неговите институции(51).
49. Независимо че е добре установено, че по принцип тези споразумения нямат пряко действие(52), конституционното задължение на Европейския съюз да съблюдава задълженията, произтичащи от международни ангажименти(53), които отразяват общия принцип на международното право за спазване на ангажименти по договори (pacta sunt servanda)(54), изисква при необходимост Съюзът да тълкува правото на Съюза в съответствие с правото на СТО(55).
50. Съгласно съображение 3, основният антисубсидиен регламент има за цел да въведе „доколкото е възможно“ ангажиментите, поети със Споразумението за СИМ, в законодателството на Съюза.
51. Съдът вече е имал възможност да поясни, че същата формулировка, макар и в контекста на основния антидъмпингов регламент(56), не трябва сама по себе си да се разбира като намерение от страна на законодателя на Съюза да транспонира всички правила, съдържащи се в Споразумението за СИМ, в правото на Съюза(57).
52. Съответно е грешно да заключим, както прави Общият съд(58), че използването на тази формулировка е достатъчно доказателство да се приеме, че законодателят на Съюза е възнамерявал да приложи конкретните задължения, поети съгласно член 1, параграф 1, буква а), точка 1 от Споразумението за СИМ.
53. Независимо от това, формулировката на член 3, параграф 1, буква а) от основния антисубсидиен регламент в значителна степен отразява формулировката на член 3, параграф 1, буква а) от Споразумението за СИМ. Съответно разпоредбата на регламента изисква тълкуване в съответствие с тази от споразумението(59).
54. Член 1, параграф 1, буква а), точка 1 от това споразумение предвижда, че „се приема, че е налице субсидия, ако […] е налице всякакво финансово участие от страна на дадено правителство или всякакъв друг публичен орган на територията на една държава членка“(60).
55. Когато тълкуваме тази разпоредба добросъвестно и в съответствие с обикновеното значение, което следва да се дава на термините на договора, съгласно член 31, параграф 1 от Виенската конвенция за правото на договорите (Recueil des traités des Nations unies, том 1155, стр. 331), се оказва, че по-специално употребата на неопределителния член в израза „финансово участие от страна на дадено правителство“ в уводната част на член 1, параграф 1, буква а), точка 1 от Споразумението за СИМ, оставя отворен географския произход на източника на въпросното финансово участие, при условие че въпросната субсидия е с произход от която и било държава членка на СТО.
56. Не считам, че това тълкуване следва да бъде неблагоприятно засегнато от квалифициращото изискване „на територията на държава членка“ в член 1, параграф 1, буква а), точка 1 от Споразумението за СИМ, тъй като този израз се отнася до понятието „правителство или публичен орган“, а не до израза „финансово участие“.
57. Този извод е съвместим и със Споразумението за СИМ, което тълкува и прилага член VI от ГАТТ 1994 г. и чийто „основен предмет и цел е да повиши и подобри дисциплината на ГАТТ, свързана с използването както на субсидии, така и не изравнителните мерки“(61).
58. В това отношение се позовавам по-специално на член VI(3) от ГАТТ 1994 г., който определя изравнителното мито като специално мито, което се прилага, за да компенсира „всяка премия или субсидия за изработката, производството или износа на този продукт“, без уточнява кой предоставя тази премия или субсидия и без да ограничава в териториално отношение образуванието, което я предоставя.
59. Съответно член VI от ГАТТ 1994 г. по принцип(62) обхваща всички субсидии, независимо от техния произход(63).
60. Погледнато от този ъгъл, едно различно тълкуване не само би било в разрез с обикновеното значение на термините, използвани в Споразумението за СИМ и член VI от ГАТТ 1994 г., но би осуетило целта и ефекта на тези разпоредби, ако Европейският съюз не би бил способен да компенсира финансови участия като разглежданите в настоящия случай единствено поради техния териториален източник.
61. Предвид това, че от историята на преговорите относно член 1, параграф 1, буква а), точка 1 от Споразумението за СИМ не може да се направи друг прочит(64), който да може да се използва като допълнително средство за тълкуване на това споразумение по смисъла на член 32 от Виенската конвенция за правото на договорите, струва ми се, че член 1, параграф 1, буква а), точка 1 от Споразумението за СИМ не ограничава в териториален смисъл географския обхват на източника на дадено финансово участие към държава членка на СТО, на чиято територия възниква производството на въпросния продукт(65).
62. Следователно считам, че член 1, параграф 1, буква а) от Споразумението СИМ допуска споразумение, при което член на СТО предоставя финансово участие за продукт, изработен на територията на друг член на СТО, да бъде третирано като субсидия.
63. Ето защо, поради всички изброени по-горе причини считам, че Общият съд не е допуснал грешка, като е заключил, че приложното поле на основния антисубсидиен регламент, както е изрично предвидено в член 1, параграф 1 и член 3 параграф 1, буква а) от него, обхваща и положение, където Комисията може, въз основа на достатъчни доказателства, да припише финансовото участие, получено от едно правителство на трета страна, на правителството на друга трета страна.
64. Поради което предлагам на Съда да отхвърли второто и третото основание за обжалване по дело C‑269/23 P, както и първото и второто основание за обжалване по дело C‑272/23 P.
Б. Определяне на базата за сравнение за целите на компенсиране на египетската схема за намаляване на вносните мита за вносни материали
65. В четвъртото основание за обжалване по дело C‑269/23 P и третото основание за обжалване по дело C‑272/22 P. жалбоподателите по същество твърдят, че Общият съд е допуснал грешка, като е потвърдил подхода на Комисията, възприет при сравняване на тяхното положение с това на предприятие, разположено, подобно на тях в зоната СИТС, но което продава на египетския пазар, за целите на компенсиране на схемата за намаляване на вносните мита, облагодетелстваща жалбоподателите(66). Освен това жалбоподателите поддържат, че тяхното положение е трябвало да бъде сравнено с теоретичен сценарий, при който те са се установили извън зоната СИТС, но продължават да изнасят въпросните продукти в Европейския съюз. При едно такова положение, твърдят жалбоподателите, правителството на Египет не би се отказало от приходи посредством схемата за намаляване на вносните мита, тъй като то никога не би преследвало събиране на вносни мита за вносни материали за влагане за производството на въпросните продукти.
66. Следователно, по същество в основата на довода на жалбоподателите е въпросът каква следва да бъде базата за сравнение в настоящия случай(67).
67. Единствената правна разпоредба, която жалбоподателите цитират в жалбите си в подкрепа на своята теза обаче е член 5 от основния антисубсидиен регламент. Тази разпоредба, която се отнася до количественото определяне на размера на подлежащата на изравняване субсидия, не урежда сравнителната база за целите на установяване дали правителството на Египет е избрало да се откаже от някои дължими приходи по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния антисубсидиен регламент (тъй като количественото определяне на приходите, от който то се е отказало, логически става след като тяхното съществуване бъде установено)(68).
68. Жалбоподателите също така не дават повече пояснения каква грешка е допуснал Общият съд при тълкуването или приложението на релевантната правна уредба.
69. В същото време такива пояснения са от жизнено значение по отношение допустимостта на доводите на жалбоподателите, тъй като член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния антисубсидиен регламент, ако това е разпоредбата, на която жалбоподателите са искали да се позоват (quod non), не предвижда метод за определяне на подходяща база за сравнение при определяне дали правителството се е отказало или не е събрало приходи, които са обичайно дължими.
70. Съответно Комисията има известна свобода на преценка да избира между различните параметри и сценарии, които стоят в основата на задачата ѝ да установи дали египетското правителство е избрало да се откаже от обичайно дължими приходи(69).
71. В отсъствието на каквито и да било други доводи за противното, Общият съд не може да бъде упрекван, че е потвърдил избора на Комисията на подходяща база за сравнение в антисубсидийното разследване, което е в основата на настоящите жалби(70).
72. Ето защо предлагам на Съда да обяви четвъртото основание за обжалване на дело C‑269/23 P и третото основание за обжалване на дело C‑272/23 P за недопустими.
В. Изравняване на данъчното третиране на загуби от валутно-курсови разлики в резултат от девалвацията на египетската лира през 2016 г.
73. В петото основание за обжалване на дело C‑269/23 P и четвъртото основание за обжалване на дело C‑272/23 P жалбоподателите по същество твърдят, че Общият съд не е преценил дали Комисията е идентифицирала правилната схема за субсидиране в обжалваните регламенти. Според тях Комисията погрешно е приела, че данъчното третиране на загуби от валутно-курсови разлики, въведено през 2016 г. в резултат от девалвацията на египетската лира(71), представлява схемата за субсидиране, която предоставя ползи и която е de facto специфична по смисъла на член 3, параграф 2 и член 4, параграф 2, буква в) от основния антисубсидиен регламент. Според жалбоподателите, всички египетски дружества са можели да се ползват от това данъчно третиране, така че на теория всяко египетско дружество е можело да приспадне от облагаемия си доход загубите, причинени в резултат от девалвацията на египетската лира през 2016 г. Поради тази причина Комисията погрешно е приела, че ползите от девалвацията от 2016 г. се дължат на данъчното третиране на загуби от валутно-курсови разлики.
74. Въпреки че текстът на жалбите не много ясен, противно на твърденията на Комисията, моето разбиране е, че посочените основания за обжалване не целят повторно оспорване на фактите. Един по-широк прочит на доводите сочи, че жалбоподателите искат от Съда да преразгледа извода на Общия съд, че данъчното третиране съвместно със специалните счетоводни правила е можело да предостави de facto специфични ползи.
75. Този вид довод попада в обхвата на компетенцията на Съда(72).
76. В това отношение отбелязвам, че член 4, параграф 2, буква в) от основния антисубсидиен регламент е предназначен да обхване точно тези хипотези, при които на пръв поглед дадена мярка може да изглежда неспецифична, но на практика и въз основа на обективни критерии или условия, тази мярка води до установяването на специфичен режим, предназначен да предостави субсидия на определени предприятия.
77. За целите на тази преценка, за да определи дали една субсидия е de facto специфична, Съдът трябва да се фокусира не върху самите национални правила, а върху степента на въздействие, което тези правила оказват върху определени предприятия(73) с оглед на контекста, в рамките на който те са били въведени(74).
78. В обжалваните съдебни решения Общият съд прави точно това.
79. Първо, той приема, че аргументацията на жалбоподателите се основава на грешна предпоставка, а именно че „Комисията не е приела, че данъчното третиране само по себе си представлява субсидия, която може да бъде предмет на изравнителна мярка“(75).
80. Второ, Общият съд пояснява, че като разглежда съвместно данъчното третиране и специалните счетоводни правила, Комисията заключава, че независимо, че всички египетски дружества са могли да се ползват от въпросните правила, на практика тези правила са имали за цел да компенсират неблагоприятните последици от девалвацията от 2016 г. на египетската лира, в резултат на което конкретна категория дружества(76), като жалбоподателите(77), са реализирали значителни ползи(78).
81. Накрая Общият съд обяснява, че жалбоподателите не са представили никакви доказателства, за да оспорят тези фактически констатации(79).
82. Следователно предлагам на Съда да отхвърли и петото основание за обжалване по дело C‑269/23 P, както и четвъртото основание за обжалване по дело C-272/23 P като необосновани.
Г. Определяне на нивото на подлежащата на изравняване субсидия за субектите от групата
83. В първото си основание за обжалване по дело C‑269/23 P, жалбоподателите по същество оспорват решението на Общия съд да потвърди използваната от Комисията методология за изчисляване размера на подлежащата на изравняване субсидия, получена от жалбоподателите въз основа на съвкупния им общ оборот(80).
84. Това основание за обжалване съответно изисква тълкуване на членове 5 и 6 от общия антисубсидиен регламент.
85. Член 5 от този регламент, озаглавен „Изчисляване на размера на подлежащата на изравняване субсидия“, предвижда, че именно ползата „за получателя“, ако се установи, че такава съществува през разследвания за субсидиране период, трябва да бъде основата за изчисляване на размера на подлежащите на изравняване субсидии. По сходен начин член 6 от същия регламент, озаглавен „Изчисляване на ползата за получателя“, предвижда определени насоки за изчисляване размера на ползата и оттам на субсидията „за получателя“.
86. Според жалбоподателите, използването на „получател“ в единствено число в тези разпоредби следва да означава, както Общият съд заключава в решението си Jindal Saw и Jindal Saw Italia/Комисия(81), че „ползата трябва да се установи и изчисли за всеки получател поотделно в зависимост от неговото положение“(82). Само когато субсидията е предоставена съвместно на две предприятия, размерът на подлежащата на изравняване субсидия може да се установи общо за тези предприятия. Следователно Комисията е трябвало да изчисли поотделно в проценти ползата за Jushi Egypt и Hengshi Egypt, да приложи този процент спрямо съответния им оборот от въпросния продукт, и да изчисли един общ среднопретеглен марж на субсидията общо за жалбоподателите(83).
87. В същото време жалбоподателите не оспорват, а на практика изрично се съгласяват в писмените си становища, че въпреки употребата на „получател“ в единствено число в членове 5 и 6 от основния антисубсидиен регламент, понятието „получател“ може да се тълкува и в смисъл на група дружества(84).
88. Не намирам за логично да се следва предложеното от жалбоподателите разграничение.
89. Първо, техните доводи не се подкрепят от никакви препратки или съдебна практика(85). Членове 5 и 6 от основния антисубсидиен регламент също не съдържат никакви индикатори, които да позволят стеснително тълкуване на понятието „получател“.
90. Второ, широкото тълкуване на това понятие не само е в съответствие с тълкуването, което Съдът дава на подобни понятия в областта на държавните помощи и конкурентното право, тоест на понятията „икономическа единица“ или „предприятие“(86), но така също кореспондира с тълкуването, което Апелативният орган на СТО прави на понятието „получател“, така, както е използвано в Споразумението за СИМ(87).
91. Трето, подходът да се третират като свързани предприятия, които съставляват част от неразделно цяло от промишлена и икономическа гледна точка, е в съответствие с икономическата действителност на основание да се гарантира, че капиталовите трансфери в рамките на групата не могат да избегнат антисубсидийния инструмент(88).
92. Следователно произтичащото широко тълкуване на понятието „получател“ отговаря на целта на основния антисубсидиен регламент „да компенсира всяка субсидия, която е била предоставена пряко или косвено за изработката, производството, износа или превоза на продукт, чието допускане за свободно обращение в Съюза причинява вреда“(89).
93. Съответно не считам, че Съдът следва да постанови, че Общият съд е допуснал грешка, като е възприел посочената по-горе линия на тълкуване и е потвърдил изчислената от Комисията субсидия, подлежаща на изравняване.
94. Ето защо предлагам Съдът да отхвърли първото основание за обжалване по дело C‑269/23 P.
VI. Разноски
95. Съгласно член 137 и член 184, параграф 2 от Процедурния правилник, когато Съдът се произнася окончателно по спора, той се произнася по съдебните разноски.
96. Съгласно член 138, параграф 1 от този Правилник, който по силата на член 184, параграф 1 от Правилника е приложим към производство по обжалване, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
97. Тъй като по мое мнение жалбоподателите са губеща страна в настоящото производство по обжалване поради изложените от мен причини, считам, че те трябва да поемат собствените си съдебни разноски, както и тези на Комисията, както на първа, така и на въззивна инстанция.
98. За разлика от това, в съответствие с член 140, параграф 3 от Процедурния правилник, който е приложим и към производствата по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от Процедурния правилник, Tech-Fab Europe eV и Европейската асоциация на производителите на стъклени влакна следва да понесат направените от тях разноски.
VII. Заключение
99. В светлините на изложените по-горе съображения, предлагам на Съда:
– да отхвърли жалбите като неоснователни,
– да потвърди решение от 1 март 2023 г., Hengshi Egypt Fiberglass Fabrics и Jushi Egypt for Fiberglass Industry/Комисия (T‑480/20, EU:T:2023:90) и решение от 1 март 2023 г., Jushi Egypt for Fiberglass Industry/Комисия (T‑540/20, EU:T:2023:91),
– да осъди Hengshi Egypt Fiberglass Fabrics SAE и Jushi Egypt Fiberglass Industry SAE да понесат направените от всеки от тях съдебни разноски, както и разноските на Европейската комисия в рамките на първоинстанционното и на въззивното производство и
– да осъди Tech-Fab Europe eV и European Glass Fibre Producers Association да понесат направените от тях съдебни разноски.