Жалба, подадена на 25 май 2009 г. - Abertis Infraestructuras/Комисия

(Дело T-200/09)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Abertis Infraestructuras, SA (Барселона, Испания) (представители: M. Roca Junyent и P. Callol García, abogados)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

Да се установи нищожността на обжалвания акт, като се осъди Комисията да заплати съдебните разноски и Първоинстанционният съд се произнесе по всички останали въпроси съгласно предвиденото в правната уредба.

Правни основания и основни доводи

В настоящото производство се обжалва същият акт както по дело T-58/09 Schemaventotto/Комисия (ОВ C 82, стр. 34), т.е. правният акт, с който Комисията приключва преписката по член 21 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (ОВ L 24, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 201) (наричан по-нататък РКК), отнасяща се до контрола върху концентрацията между ищеца и Autostrade, S.p.A. (преписка COMP/M. 4388 - Abertis/Autostrade).

В подкрепа на исканията си жалбоподателят твърди, че:

Европейската Комисия е нарушила правните си задължения като е приключила висяща процедура по член 21 без да установи извършените от Италия нарушения, увреждащи правата на Abertis, и при условията на евентуалност - че Комисията е допуснала грешка при анализа за съвместимост с правото на Общността като по този начин е нарушила задължението си по член 21 РКК.

Комисията не се е съобразила с основните процесуални изисквания, установени в член 21 РКК. Посоченото нарушение води до нищожност на действията на Комисията, тъй като е пречка за пълното постигане на целта на член 21 РКК.

Комисията е нарушила задължението за мотивиране на актовете.

Комисията е извършила злоупотреба с власт, тъй като е приела решение на основание на разпоредба, член 21 РКК, която не ѝ е позволявала да приеме това решение, попадащо в обхвата на член 226 от Договора за ЕО, като по този начин са засегнати съществуващите в член 21 РКК гаранции и е отнета защитата за заплануваната концентрация, одобрена по-рано от самата Комисия.

Комисията е нарушила общите принципи на правната сигурност, добрата администрация и оправданите правни очаквания, като е прекратила действията, предприети срещу държавата-членка, при обстоятелства, които не оставят свобода на преценка, като по този начин е разклатила доверието на икономическите оператори.

На последно място и при условията на евентуалност жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала грешка в своя анализ на приетата от италианската държава нова правна уредба, като се има предвид, че не е установена правна уредба, която да гарантира, че при бъдещите трансгранични сливания в сектора на автомагистралите в Италия предприятията ще бъдат третирани справедливо и в съответствие с общностните норми.

____________