ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪДА
6 октомври 2021 година(*)
„Обезпечително производство — Определение за постановяване на временни мерки — Член 163 от Процедурния правилник на Съда — Промяна на обстоятелствата — Липса — Компетентност на Izba Dyscyplinarna (дисциплинарна колегия) на Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша) — Дисциплинарен режим, приложим към съдиите в Sąd Najwyższy (Върховен съд), общите съдилища и административните съдилища — Процесуални правила за контрол по отношение на условията за независимост на тези съдии — Спиране на прилагането на национални разпоредби“
По дело C‑204/21 R-RAP
с предмет искане да се отмени определение за постановяване на временни мерки на основание член 163 от Процедурния правилник на Съда, подадено на 16 август 2021 г.,
Република Полша, представлявана от B. Majczyna,
молител,
срещу
Европейска комисия,
ответник,
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СЪДА
след изслушване на генералния адвокат M. G. Hogan,
постанови настоящото
Определение
1 С молбата си Република Полша иска от Съда да отмени определението на заместник-председател на Съда от 14 юли 2021 г. Комисия/Полша (C‑204/21 R, EU:C:2021:593, наричано по-нататък „определението от 14 юли 2021 г.“).
2 С това определение заместник-председателят на Съда е задължил Република Полша незабавно и до обявяването на съдебното решение, с което ще се сложи край на производството по дело C‑204/21:
а) да спре, от една страна, прилагането на разпоредбите на член 27, параграф 1, точка 1а от Ustawa o Sądzie Najwyższym (Закон за Върховния съд) от 8 декември 2017 г., изменен с Ustawa o zmianie ustawy — Prawo o ustroju sądów powszechnych, ustawy o Sądzie Najwyższym oraz niektórych innych ustaw (Закон за изменение на Закона за устройството на общите съдилища, на Закона за Върховния съд и на някои други закони) от 20 декември 2019 г. и други, по силата на които Izba Dyscyplinarna (дисциплинарна колегия) на Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша) е компетентна да се произнася, както като първа, така и като втора инстанция по исканията за предоставяне на разрешение за образуване на наказателно производство срещу съдии и помощник-съдии или за тяхното предварително задържане, за тяхното арестуване или за довеждането им, и от друга страна, на последиците от решения, които вече са приети от дисциплинарната колегия въз основа на този член и с които се разрешава образуването на наказателно производство срещу съдия или арестуването му, и да не препраща посочените в този член дела на юрисдикции, които не отговарят на изискванията за независимост, определени по-специално в решение от 19 ноември 2019 г., А. К. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд) (C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU:C:2019:982),
б) да спре прилагането на разпоредбите на член 27, параграф 1, точки 2 и 3 от изменения Закон за Върховния съд, въз основа на които Izba Dyscyplinarna (дисциплинарна колегия) на Sąd Najwyższy (Върховен съд) е компетентна да се произнася по дела относно статута на съдия в Sąd Najwyższy (Върховен съд) и изпълняването на съдийската длъжност от такъв съдия, по-специално по делата по служебни правоотношения и социалноосигурителни правоотношения и по делата относно пенсионирането на тези съдии, и да не препраща тези дела на юрисдикции, които не отговарят на изискванията за независимост, определени по-специално в решение от 19 ноември 2019 г., А. К. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд) (C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU:C:2019:982),
в) да спре прилагането на разпоредбите на член 107, параграф 1, точки 2 и 3 от Ustawa — Prawo o ustroju sądów powszechnych (Закон за устройство на общите съдилища) от 27 юли 2001 г., изменен със Закона за изменение на Закона за устройството на общите съдилища, на Закона за Върховния съд и на някои други закони и на член 72, параграф 1, точки 1—3 от изменения Закон за Върховния съд, които дават възможност да се търси дисциплинарна отговорност от съдиите, които са разгледали въпроса за спазването на изискванията за независимост и безпристрастност на съд, предварително създаден със закон, по смисъла на разпоредбите на член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз,
г) да спре прилагането на разпоредбите на член 42а, параграфи 1 и 2, както и на член 55, параграф 4 от изменения Закон за общите съдилища, на член 26, параграф 3 и на член 29, параграфи 2 и 3 от изменения Закон за Върховния съд, на член 5, параграфи 1а и 1b от Ustawa — Prawo o ustroju sądów administracyjnych (Закон за устройството административните съдилища) от 25 юли 2002 г., изменен със Закона за изменение на Закона за устройството на общите съдилища, на Закона за Върховния съд и на някои други закони, и на член 8 от Закона за изменение на Закона за устройството на общите съдилища, на Закона за Върховния съд и на някои други закони, доколкото забраняват на националните съдилища да проверяват дали са спазени изискванията на Европейския съюз за независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, по смисъла на член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз,
д) да спре прилагането на разпоредбите на член 26, параграф 2 и параграфи 4—6, както и на член 82, параграфи 2—5 от изменения Закон за Върховния съд и на член 10 от Закона за изменение на Закона за устройството на общите съдилища, на Закона за Върховния съд и на някои други закони, които установяват изключителната компетентност на Izba Kontroli Nadzwyczajnej i Spraw Publicznych Sądu Nawyższego (колегия за извънреден контрол и публични въпроси) на Sąd Najwyższy (Върховен съд) да разглежда оплаквания за липсата на независимост на съдия или на юрисдикция, и
е) най-късно до един месец, след като ѝ бъде връчено определението от 14 юли 2021 г., да уведоми Европейската комисия за всички мерки, които е приела, за да се съобрази изцяло с това определение.
3 Република Полша подава настоящата молба на основание член 163 от Процедурния правилник на Съда, тъй като счита, че след обявяването на определението от 14 юли 2021 г. е настъпила промяна на обстоятелствата. Освен това тази държава членка иска молбата ѝ да бъде разгледана от големия състав на Съда.
По искането на Република Полша делото да бъде разпределено на големия състав на Съда
4 Република Полша счита, че предвид значението на настоящото дело и факта, че то ще представлява прецедент, молбата да се отмени определението от 14 юли 2021 г. трябва да се разгледа от големия състав на Съда.
5 В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 161, параграф 1 от Процедурния правилник във връзка с член 1 от Решение 2012/671/ЕС на Съда от 23 октомври 2012 година относно правораздавателните функции на заместник-председателя на Съда (ОВ L 300, 2012 г., стр. 47) самият заместник-председател на Съда се произнася по молбите за спиране на изпълнението или за постановяване на временни мерки или незабавно ги отнася пред Съда.
6 По този начин в приложение на тези разпоредби заместник-председателят на Съда разполага с предоставена компетентност да се произнесе по всяка молба за допускане на обезпечителни мерки или, когато счита, че особени обстоятелства изискват тя да бъде разпределена на съдебен състав, да отнесе тази молба пред Съда (определение на заместник-председателя на Съда от 20 септември 2021 г., Чешка република/Полша, C‑121/21 R, EU:C:2021:752, т. 10).
7 От това следва, че само заместник-председателят на Съда може да прецени във всеки отделен случай дали молбите за допускане на обезпечителни мерки, с които е сезиран, изискват отнасянето им пред Съда за целите на разпределянето им на съдебен състав (определение на заместник-председателя на Съда от 20 септември 2021 г., Чешка република/Полша, C‑121/21 R, EU:C:2021:752, т. 11).
8 В случая от молбата на Република Полша да се отмени определението от 14 юли 2021 г. не се установяват данни, които да изискват разпределянето ѝ на съдебен състав, поради което тази молба не следва да бъде отнесена пред Съда.
По същество
Доводи
9 В подкрепа на искането си Република Полша изтъква промяна на обстоятелствата, произтичаща от решението на Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд, Полша) от 14 юли 2021 г., постановено по дело P 7/20 (наричано по-нататък „решението на Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд)“).
10 В това решение Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд) приел по-специално че член 4, параграф 3, втора алинея ДЕС във връзка с член 279 ДФЕС е несъвместим с член 2, член 7, член 8, параграф 1, както и с член 90, параграф 1 от Конституцията на Република Полша във връзка с член 4, параграф 1, тъй като Съдът е превишил своите собствени правомощия, а именно се е произнесъл ultra vires, като е наложил на Република Полша в качеството ѝ на държава — членка на Съюза, временни мерки относно организацията и компетентността на полските съдилища и относно производството, което трябва да се провежда пред тези съдилища, въпреки че принципите на предимство и на пряко прилагане на правото на Съюза, прогласени в член 91, параграфи 1—3 от посочената конституция, не се прилагат към тези мерки.
11 Според Република Полша с оглед на решението на Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд) определението от 14 юли 2021 г. противоречи на полския конституционен ред.
12 В това отношение Република Полша припомня, че Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд) вече е приел, че той следва да защитава Конституцията на Република Полша, която съгласно член 8 е върховното право на тази държава членка, и че следователно по делата с принципно значение, спадащи към конституционния ред, той трябва да се счита за „съда, който има последната дума“.
13 Република Полша поддържа, че тълкуването, че конституционните съдилища на държавите членки са компетентни да упражняват контрол върху актовете ultra vires на Съюза, включително решенията на Съда, е възприето в практиката на конституционните съдилища на редица държави членки. Тези юрисдикции считали единодушно, че съответните им правни системи имат конституционна идентичност, която те следва да определят въз основа на конституционните си разпоредби, като по този начин Съюзът е длъжен да зачита такава идентичност.
14 При устното представяне на мотивите на решението на Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд) съдията докладчик посочил, че правораздавателната функция, поверена на Съда от държавите членки, се преустановява, когато тълкуването на Договорите престане да бъде разбираемо и стане обективно произволно. Според тази юрисдикция точно такъв е случаят с определението от 8 април 2020 г., Комисия/Полша (C‑791/19 R, EU:C:2020:277). В това отношение съдията докладчик уточнил, че Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд) е констатирал, че Съдът е надхвърлил границите на своята компетентност, тъй като нито Договорът за Европейския съюз, нито Договорът за функционирането на Европейския съюз предоставят на Съюза каквато и да било компетентност в организирането, установяването и функционирането на съдебната власт на държава членка, като тази област оставала от изключителна суверенна компетентност на държавите членки.
15 Според Република Полша определението от 14 юли 2021 г. е постановено в нарушение на принципа на предоставената компетентност, закрепен в член 5 ДЕС, така че решението на Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд) намира приложение и с оглед на това определение.
Съображения
16 Съгласно член 163 от Процедурния правилник по искане на някоя от страните определение за постановяване на обезпечителни мерки може във всеки един момент да бъде изменено или отменено поради промяна на обстоятелствата. Понятието „промяна на обстоятелствата“ се отнася по-специално до настъпването на всяко обстоятелство от фактическо или правно естество, което може да постави под съмнение съображенията на съдията по обезпечителното производство относно условията, от които зависи постановяването на спиране на изпълнението или на временна мярка (определение на заместник-председателя на Съда от 20 септември 2021 г., Чешка република/Полша, C‑121/21 R, EU:C:2021:752, т. 22).
17 При това положение следва да се провери дали решението на Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд) представлява „промяна на обстоятелствата“ по смисъла на този член.
18 В това отношение е необходимо да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда принципът на предимство на правото на Съюза утвърждава върховенството на правото на Съюза над правото на държавите членки. Този принцип съответно задължава всички органи на държавите членки да осигурят пълното действие на различните норми на Съюза, като правото на държавите членки не може да накърнява признатото действие на тези различни норми на територията на посочените държави (решение от 18 май 2021 г., Asociaţia „Forumul Judecătorilor Din România“ и др., C‑83/19, C‑127/19, C‑195/19, C‑291/19, C‑355/19 и C‑397/19, EU:C:2021:393, т. 244 и цитираната съдебна практика).
19 Както обаче Съдът многократно е отбелязвал, по силата на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС всяка държава членка трябва да гарантира по-конкретно че органите, които като „юрисдикции“ по смисъла на правото на Съюза са част от системата ѝ от способи за защита в областите, обхванати от правото на Съюза и следователно биха могли да се произнасят в това си качество по прилагането или тълкуването на правото на Съюза, отговарят на изискванията за ефективна съдебна защита (решение от 2 март 2021 г., A.B. и др. (Назначаване на съдиите във върховния съд — Жалби), C‑824/18, EU:C:2021:153, т. 112 и цитираната съдебна практика).
20 По този начин посочената разпоредба възлага на държавите членки задължение за постигането на ясен и точен резултат, което не е съпроводено с никакво условие по отношение на изискванията, с които трябва да се характеризират юрисдикциите, които трябва да тълкуват и прилагат правото на Съюза (решение от 18 май 2021 г., Asociaţia „Forumul Judecătorilor Din România“ и др., C‑83/19, C‑127/19, C‑195/19, C‑291/19, C‑355/19 и C‑397/19, EU:C:2021:393, т. 250 и цитираната съдебна практика).
21 При това положение, макар организацията на правораздаването в държавите членки да е от тяхната компетентност, при упражняването на тази компетентност държавите членки все пак са длъжни да спазват задълженията, които произтичат за тях от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС (решение от 26 март 2020 г., Miasto Łowicz и Prokurator Generalny, C‑558/18 и C‑563/18, EU:C:2020:234, т. 36 и цитираната съдебна практика).
22 Ето защо националните разпоредби относно организацията на правораздаването в държавите членки могат да бъдат предмет на контрол от гледна точка на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС в контекста на иск за установяване на неизпълнение на задължения, а следователно и в контекста на временни мерки, които са насочени по-специално към спиране на прилагането на посочените разпоредби и са постановени от Съда на основание член 279 ДФЕС в същия контекст (определение на заместник-председател на Съда от 14 юли 2021 г., Комисия/Полша, C‑204/21 R, EU:C:2021:593, т. 54).
23 Обстоятелството, че национален конституционен съд обявява, че подобни временни мерки противоречат на конституционния ред на съответната държава членка, по никакъв начин не променя съдържащото се в предходната точка съображение.
24 Всъщност достатъчно е да се припомни, че съгласно принципа на предимство на правото на Съюза позоваването от държава членка на разпоредби от националното право, макар и конституционни, не може да накърни единството и ефикасността на правото на Съюза (решение от 18 май 2021 г., Asociaţia „Forumul Judecătorilor Din România“ и др., C‑83/19, C‑127/19, C‑195/19, C‑291/19, C‑355/19 и C‑397/19, EU:C:2021:393, т. 245 и цитираната съдебна практика).
25 От изложеното по-горе следва, че решението на Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд) не представлява „промяна на обстоятелствата“ по смисъла на член 163 от Процедурния правилник, която може да постави под съмнение съображенията, съдържащи се в определението от 14 юли 2021 г.
26 Ето защо следва да се отхвърли искането на Република Полша да се отмени определението от 14 юли 2021 г.
По изложените съображения заместник-председателят на Съда определи:
1) Отхвърля искането да се отмени определението на заместник-председателя на Съда от 14 юли 2021 г. Комисия/Полша (C‑204/21 R, EU:C:2021:593).
2) Не се произнася по съдебните разноски.
Подписи