РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)
9 юли 2009 година
Дело F-85/08
Pietro Notarnicola
срещу
Сметна палата на Европейските общности
„Публична служба — Договорно нает служител — Оценка в края на срока за изпитване — Срокове — Уволнение след края на срока за изпитване — Мотивиране — Явна грешка в преценката“
Предмет: Жалба по член 236 ЕО и член 152 АЕ, с която г‑н Notarnicola иска отмяна на решение на генералния секретар на Сметната палата от 16 юли 2008 г., потвърждаващо решение за уволнение от 5 март 2008 г. на директора на „Човешки ресурси, информатика и телекомуникации“
Решение: Отхвърля жалбата. Жалбоподателят се осъжда да заплати всички съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Договорно наети служители — Назначаване — Срок за изпитване
(член 34 от Правилника за длъжностните лица; член 84 от Условията за работа на другите служители)
2. Длъжностни лица — Договорно наети служители — Назначаване — Срок за изпитване
(член 84 от Условията за работа на другите служители)
3. Длъжностни лица — Договорно наети служители — Назначаване — Срок за изпитване — Решение за уволнение след края на срока за изпитване
(член 84 от Условията за работа на другите служители)
1. Целта на член 34 от Правилника е да гарантира на заинтересованото лице правото да представя писмено забележките си на органа по назначаването и да се увери, че забележките ще се вземат предвид от този орган. Следва да се приеме, че такава е целта и на член 84 от Условията за работа на другите служители.
Доколкото договорно наетият с изпитателен срок служител е могъл да представи пред администрацията своето виждане за съображенията на оценителя, закъснението за изготвяне на оценката в края на изпитателния срок, макар да представлява неприятна нередност предвид изричните изисквания на Условията за работа на другите служители, не е от естество да постави под съмнение валидността на оценката или евентуално на решението за уволнение.
Срокът по член 84, параграф 3 от Условията за работа на другите служители, който предвижда на лицето в изпитателен срок да се предостави от страна на оценителя оценка в края на изпитателния срок не по-късно от един месец преди изтичането на този срок, не е срок на предизвестие, а цели да гарантира на служителя възможността да направи своите забележки, преди институцията да вземе решение дали да го остави или не в длъжност на дата, която съвпада, доколкото е възможно, с изтичането на изпитателния срок.
(вж. точки 31—33)
Позоваване на:
Съд — 12 юли 1973 г., Di Pillo/Комисия, 10/72 и 47/72, Recueil, стр. 763, точка 16; 8 октомври 1981 г., Tither/Комисия, 175/80, Recueil, стр. 2345, точка 13; 25 март 1982 г., Munk/Комисия, 98/81, Recueil, стр. 1155, точка 8
Първоинстанционен съд — 1 април 1992 г., Kupka-Floridi/Икономически и социален комитет, T‑26/91, Recueil, стр. II‑1615, точка 20; 5 март 1997 г., Rozand-Lambiotte/Комисия, T‑96/95, Recueil FP, стр. I‑A‑35 и II‑97, точка 68; 21 септември 1999 г., Trigari-Venturin/Център за преводи, T‑98/98, Recueil FP, стр. I‑A‑159 и II‑821, точка 57
Съд на публичната служба — 18 октомври 2007 г., Krcova/Съд, F‑112/06, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точки 33 и 35
2. Тъй като член 84 от Условията за работа на другите служители не предвижда никакъв императивен срок, считано от съобщаването на писмените забележки на лицето в изпитателен срок относно оценката на оценителя на неговите качества за оставане или не в длъжност, в който срок органът по назначаването може да вземе решение дали да го остави в длъжност, или да го уволни, то решението на този орган относно оставянето в длъжност на заинтересованото лице трябва да се вземе на дата, която съвпада, доколкото е възможно, с изтичането на изпитателния срок.
(вж. точки 43 и 44)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — Trigari-Venturin/Център за преводи, посочено по-горе, точка 74
3. Решението да не се титуляризира длъжностно лице, което е в срок на изпитване, се различава по естество от самото „уволнение“ на назначено като титулярен служител длъжностно лице. Докато в последния случай е необходимо подробно да се проучат мотивите, обосноваващи прекратяването на установеното служебно правоотношение, то проучването при решенията относно титуляризирането на лица в изпитателен срок трябва да бъде общо и да разглежда съществуването или несъществуването на съвкупност от проявени по време на изпитателния срок положителни елементи, които сочат, че титуляризирането на лицето е в интерес на службата.
Същото се отнася и до член 84 от Условията за работа на другите служители, доколкото решението да не се потвърди в длъжност даден договорно нает служител след изтичане на изпитателния срок (или по време на изпитателния срок) се различава също по естество от уволнението на длъжностно лице, което е било предварително потвърдено в длъжност въз основа на положителна оценка в края на изпитателния срок. По този начин, по подобие на случая с решението за или против титуляризирането, решението да се потвърди или да не се потвърди в длъжност даден служител, изисква общо проучване на периода на изпитателния срок, позволяващо да се установи дали съществува, или не съществува съвкупност от положителни елементи, които да сочат, че потвърждаването в длъжност на служителя е в интерес на службата.
Освен това, в зависимост от интереса на службата, администрацията разполага с възможност за широка преценка на способностите и представянето на дадено длъжностно лице или на служител в изпитателен срок. Следователно Съдът на публичната служба не може със своя преценка да замени преценката на институциите относно постигнатия в даден изпитателен срок резултат и способностите на искащия окончателно назначаване кандидат или относно потвърждаването на договора му в рамките на общностната публична служба, тъй като неговият контрол се ограничава до установяването на липса на явна грешка в преценката или на злоупотреба с власт.
(вж. точки 70—72)
Позоваване на:
Съд — Munk/Комисия, посочено по-горе, точка 16; 17 ноември 1983 г., Tréfois/Съд, 290/82, Recueil, стр. 3751, точки 24, 25 и 29; 5 април 1984 г., Alvarez/Парламент, 347/82, Recueil, стр. 1847, точка 16; 15 май 1985 г., Patrinos/Икономически и социален комитет, 3/84, Recueil, стр. 1421, точки 13 и 25
Първоинстанционен съд — Kupka-Floridi/Икономически и социален комитет, посочено по-горе, точка 52; Rozand-Lambiotte/Комисия, посочено по-горе, точки 112 и 113; 27 юни 2002 г., Tralli/ЕЦБ, T‑373/00, T‑27/01, T‑56/01 и T‑69/01, Recueil FP, стр. I‑A‑97 и II‑453, точка 76
Съд на публичната служба — Krcova/Съд, посочено по-горе, точка 62