РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
24 октомври 2011 година
Дело T-213/10 P
P
срещу
Европейски парламент
„Обжалване — Публична служба — Срочно наети служители — Уволнение — Загуба на доверие — Мотивиране — Изопачаване на доказателства“
Предмет: Жалба срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 24 февруари 2010 г. по дело P/Парламент (F‑89/08), с която се иска отмяната на това решение
Решениие: Отхвърля жалбата. Осъжда г-жа Р. да заплати направените от нея съдебни разноски, както и тези на Парламента в настоящото производство.
Резюме
1. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Срочно наети служители съгласно член 2, буква в) от Условията за работа на другите служители — Служител, срочно нает към политическа група в Парламента — Решение за уволнение на срочно наетия служител поради прекъсване на доверителната връзка — Задължение за мотивиране — Обхват
(член 25, втора алинея от Правилника за длъжностните лица; член 2, буква в) от Условията за работа на другите служители)
2. Обжалване — Правни основания — Непълнота на мотивите — Имплицитни мотиви, изложени от Съда на публичната служба — Допустимост — Условия
(член 36 от Статута на Съда и член 7, параграф 1 от приложение I към него)
3. Обжалване — Правни основания — Неправилна преценка на фактитe — Недопустимост — Контрол на Общия съд върху преценката на доказателствата — Изключване, освен в случай на изопачаване на доказателствата
(член 11 от приложение I към Статута на Съда)
1. Зачитането от администрацията на обхвата на задължението за мотивиране е правен въпрос, който подлежи на контрол от Общия съд в рамките на производството по обжалване.
Задължението за мотивиране по член 25, втора алинея от Правилника се прилага по отношение на решения за уреденото от Условията за работа на другите служители прекратяване на договор за неопределено време на срочно нает служител. Тази разпоредба предвижда, че „[в]сяко индивидуално решение по настоящия правилник незабавно се съобщава в писмена форма на съответното длъжностно лице, до което се отнася“ и че „[в]сяко решение, което има неблагоприятни последици за длъжностното лице, трябва да бъде надлежно мотивирано“.
В частност, що се отнася до основанието за уволнение, свързано със загубата или с прекъсването на взаимното доверие между срочно наетия служител и политическата група в Европейския парламент, към която той е назначен, дори минимален контрол от страна на съда на Съюза би се оказал невъзможен при отсъствието на задължение за мотивиране. Обстоятелството, че органът, оправомощен да сключва договори (наричан по-нататък „ООСД“), няма никаква свобода на преценка във връзка с изпълнението на искането от политическата група, не ограничава по никакъв начин обхвата на задължението за мотивиране. При подобен случай мотивирането на решението на ООСД трябва да отразява поне мотивите от искането на политическата група, въз основа на които ООСД се оказва задължен да пристъпи към решението за прекратяване на договора. Всъщност самото искане на групата може да съдържа нередности, които да го опорочават като незаконосъобразно, и следователно то трябва да може бъде подложено на ефективен съдебен контрол. На последно място, действително само с оглед на мотивите, от една страна, заинтересованото лице е в състояние да прецени релевантността на обжалване по съдебен ред на засягащото го решение, и от друга страна, съдът на Съюза може да упражни своя контрол.
Обхватът на това задължение за мотивиране следва да се преценява в зависимост от конкретните обстоятелства, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатът може да има от получаване на разяснения, като за преценката на пълнотата на мотивите е важно също така те да се разгледат в юридическия и фактическия контекст, в които се вписва приемането на оспорения акт. Затова дадено решение е достатъчно мотивирано, щом е издадено в известен на съответния служител контекст, който му позволява да разбере значението на приетата спрямо него мярка.
(вж. точки 27—30)
Позоваване на:
Съд — 28 юни 2005 г., Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Recueil, стр. I‑5425, точка 453; 28 февруари 2008 г., Neirinck/Комисия, C‑17/07 P, непубликувано в Сборника, точки 50—52; 10 юли 2008 г., Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala, C‑413/06 P, Сборник, стр. 4951, точка 30
Първоинстанционен съд — 8 декември 2005 г., Reynolds/Парламент, T‑237/00, Recueil FP, стр. I‑A‑385 и II‑1731, точка 96; 17 октомври 2006 г., Bonnet/Съд, T‑406/04, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑213 и II‑A‑2‑1097, точка 52; 8 септември 2009 г., ETF/Landgren, T‑404/06 P, Сборник, стр. II‑2841, точки 143—171
2. Задължението на Съда на публичната служба да мотивира своите решения съгласно член 36 от Статута на Съда във връзка с член 7, параграф 1 от приложение I към този статут не му налага да разглежда изчерпателно и да посочва поединично всички представени от страните по спора съображения. Следователно мотивите могат да бъдат и имплицитни, при условие че дават възможност на заинтересованите лица да се запознаят с причините, поради които са взети въпросните мерки, а на сезирания с обжалването съд — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя съдебен контрол. Всъщност това задължение не би могло да се тълкува като обвързващо Съда на публичната служба да отговаря в подробности на всеки изложен от жалбоподателя довод, особено ако той не е достатъчно ясен и точен и не почива на обстойно изложени доказателства.
Въпросът дали мотивите на едно решение на Съда на публичната служба са противоречиви или недостатъчни е правен въпрос, който като такъв може да бъде повдиган в производство по обжалване.
(вж. точки 31 и 32)
Позоваване на:
Съд — 21 януари 2010 г., Iride и Iride Energia/Комисия, C‑150/09 P, непубликувано в Сборника, точка 42 и цитираната съдебна практика; 24 юни 2010 г., Kronoply/Комисия, C‑117/09 P, непубликувано в Сборника, точка 52 и цитираната съдебна практика
Първоинстанционен съд — 8 юни 2009 г., Krcova/Съд, T‑498/07 P, Сборник СПС, стр. I‑Б‑1‑35 и II‑Б‑1‑197,,точка 34; Bonnet/Съд, посочено по-горе, точки 52 и 64 и цитираната съдебна практика
3. Съгласно член 11 от приложение I към Статута на Съда, който възпроизвежда текста на член 58 от този статут, обжалването се ограничава само до правни въпроси и трябва да се основава на липса на компетентност на Съда на публичната служба, нарушение на процесуални правила пред Съда на публичната служба, което накърнява интересите на жалбоподателя, или нарушение на правото на Съюза от страна на Съда на публичната служба.
Поради това единствено Съдът на публичната служба е компетентен да установява фактите, освен в случаите, когато неточността по същество на констатациите му следва от представените пред него материали по делото, както и да преценява тези факти. Следователно преценката на фактите, освен в случай на изопачаване на представените пред Съда на публичната служба доказателства, не представлява правен въпрос, който като такъв подлежи на контрол от съда при обжалване.
Такова изопачаване трябва ясно да личи от доказателствата по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактическите обстоятелства и на доказателствата или дори да се прибягва до нови доказателства.
(вж. точки 46—48)
Позоваване на:
Съд — 9 ноември 2007 г., Lavagnoli/Комисия, C‑74/07 P, непубликувано в Сборника, точка 20; 17 юни 2010 г., Lafarge/Комисия, C‑413/08 P, Сборник, стр. I‑5361, точка 17 и цитираната съдебна практика
Общ съд — 2 март 2010 г., Doktor/Съвет, T‑248/08 P, точки 39 и 42 и цитираната съдебна практика