РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)
21 октомври 2009 година
Дело F-33/08
V
срещу
Комисия на Европейските общности
„Публична служба — Договорно наети служители — Наемане на работа — Отказ за назначаване поради физическа непригодност за изпълняване на служебните задължения — Редовност на процедурата — Редовност на медицинския преглед за назначаване на работа — Подготвителни актове“
Предмет: Жалба, подадена на основание на член 236 ЕО и член 152 АЕ, с която V иска по-конкретно отмяна на решението на Комисията от 15 май 2007 г., с което я уведомява, че не отговаря на необходимите за изпълнение на служебните задължения условия за физическа годност и искане Комисията да бъде осъдена да ѝ заплати обезщетение за моралните и материални вреди, които тя смята, че е претърпяла
Решение: Отхвърля жалбата. Комисията понася собствените си съдебни разноски и половината от направените от жалбоподателката съдебни разноски. Жалбоподателката понася половината от собствените си съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба — Правни основания — Правно основание, изведено от твърдяна нередовност на медицинския преглед за назначаване на работа — Допустимост
(член 33 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Задължение на администрацията за полагане на грижа — Задължение индивидуалното решение да бъде изпратено на служителя на език, по който той има задълбочени познания
(член 21, трета алинея EО)
3. Общностно право — Принципи — Спазване на разумен срок
(член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
4. Длъжностни лица — Назначаване — Отказ за назначаване поради физическа непригодност
(член 25, втора алинея и член 33 от Правилника за длъжностните лица; член 83 от Условията за работа на другите служители)
5. Длъжностни лица — Жалба — Неограничена компетентност — Възможност за служебно осъждане на институцията ответник да заплати обезщетение за морални вреди
(член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
1. Доколкото спорното решение, с което се отказва назначаване поради физическа непригодност за изпълняване на служебните задължения, се основава не само на медицинското становище на лекарска комисия, но и на всички медицински актове и документи, изрично посочени в това становище, включително становищата, дадени при медицинския преглед за наемане на работа от практикуващите медицински служители, прегледали даден служител, не може да се изключи възможността евентуални нередности, съдържащи се в тези становища да са повлияли на изводите на лекарската комисия и следователно на законосъобразността на спорното решение. Наистина съществува тясна връзка между медицинския преглед за наемане на работа, експертизите, направени евентуално от други лекари, сезирането на лекарската комисия, становището на лекарската комисия и посоченото решение. Тази връзка обосновава от гледна точка на съгласуваността на различните актове в такава процедура проверката от страна на общностния съд на законосъобразността на подготвителните актове, довели до това решение.
(вж. точки 132 и 133)
Позоваване на:
Съд — 11 юли 1968 г. Van Eick/Комисия, 35/67, Recueil, стр. 481, 500
Първоинстанционен съд — 31 януари 2006 г. Giulietti/Комисия, T‑293/03, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑5 и II‑A‑2‑19, точка 39 и цитираната съдебна практика
2. Лицата, които постъпват на работа в Европейските общности, нямат абсолютно право избраният от тях език, независимо дали това е майчиният им език или друг предпочитан от тях език, да се използва във всички процедури, които са от значение за тяхната работа или тяхната кариера. Признаването на такова право би било явно несъвместимо с доброто функциониране на общностните институции. Дори да се предположи, че признаването на такова право е желателно в съответствие с принципа за равно третиране, то би трябвало да има еднакъв обем за всички длъжностни лица и служители на Общностите, каквито и да са съответните езици и където и да са назначени. Прилагането на такава гаранция обаче е трудно осъществимо, поради факта че длъжностните лица или служителите на Общностите най-често са експатрирани и поради свързаните с организацията на работата изисквания.
По силата на задължението за полагане на грижа, когато става въпрос за индивидуалното положение на длъжностното лице или на служителя, институциите трябва да използват език, по който той има задълбочени познания. Това задължение придобива особено значение, когато не става въпрос само за това администрацията да уведоми по подходящ начин длъжностното лице за решение, което го засяга, но и да се гарантира, че направените анализи и психологически тестове са напълно разбираеми за заинтересованото лице и че проведената по този начин експертиза отразява вярно и обективно неговата личност. Ето защо степента на познаване на използвания от заинтересованото лице език по време на такива тестове и анализи трябва да бъде особено висока.
(вж. точки 170, 171 и 173)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 23 март 2000 г. Rudolph/Комисия, T‑197/98, Recueil FP, стр. I‑A‑55 и II‑241, точка 46
Съд на публичната служба — 13 декември 2007 г. Duyster/Комисия, F‑51/05 и F‑18/06, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точки 57 и 58; 7 октомври 2009 г. Marcuccio/Комисия, F‑122/07, Сборник СПС, стp. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точка 60
3. Задължението за спазване на разумен срок при провеждане на административните процедури представлява общ принцип на общностното право, за спазването на който общностният съд следи и който освен това е възпроизведен като елемент от правото на добра администрация в член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Независимо от това нарушаването на принципа за спазване на разумен срок по принцип не може да оправдае отмяната на решение, взето след провеждане на административна процедура. Всъщност само когато изтичането на прекомерно дълъг период от време може да има значение за самото съдържание на приетото в края на административната процедура решение, това несъобразяване с принципа за разумния срок се отразява на валидността на административната процедура. Така при назначаване на работа и медицински преглед за назначаване на работа евентуално прекомерният срок не би могъл освен при изключителни обстоятелства да промени съществените доказателства, които евентуално установяват непригодност за изпълняване на служебни задължения за нуждите на общностна институция. Отмяната от общностния съд на взетото с оглед на тези констатации решение би имала като основна практическа последица обратен ефект, изразяващ се в допълнително удължаване на процедурата, поради това че тя вече е била прекалено дълга.
(вж. точки 209—211)
Позоваване на:
Съд — 13 декември 2000 г. SGA/Комисия, C‑39/00 P, Recueil. стр. I‑11201, точка 44
Първоинстанционен съд — 13 януари 2004 г. JCB Service/Комисия, T‑67/01, Recueil, стр. II‑49, точки 36—40, както и цитираната съдебна практика; 11 април 2006 г. Angeletti/Комисия, T‑394/03, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑95 и II‑A‑2‑441, точки 162 и 163
4. Начинът, по който е мотивирано становище за непригодност, издадено от лекарската комисия при провеждане на медицинския преглед за наемане на работа, и който се изразява в това да се представят медицинските основания за нейното заключение, при условията на медицинска тайна на началника на медицинската служба на съответната общностна институция, не е задоволителен за заинтересованото лице, което няма пряк достъп до съображенията, на които се основават заключенията на лекарската комисия. Този начин обаче не води до нередовност на това становище, след като задължението за мотивиране трябва да бъде съчетано с изискванията за медицинска тайна. Това съчетаване става чрез възможността за съответното лице да направи искане мотивите за непригодност да бъдат съобщени на избрания от него лекар и това му искане да бъде удовлетворено.
Ако такова мотивиране на становището на лекарската комисия може да бъде критикувано, когато в случай на оспорване от страна на заинтересованото лице, е пречка за контрола за законосъобразност от страна на общностния съд, това не е така, когато съответната общностна институция неколкократно уведомява общностния съд, че е готова да представи всички документи, въз основа на които се е произнесла лекарската комисия, при условие че заинтересованото лице се съгласи членовете на тази комисия да бъдат освободени по отношение на него от задължението за пазене на медицинска тайна, но заинтересованото лице отказва категорично да отговори на това искане. В такъв случай не администрацията или членовете на лекарската комисия, които като се позовават на медицинската тайна, създават пречки за нормалното функциониране на правосъдието.
(вж. точки 221—226)
Позоваване на:
Съд — 27 октомври 1977 г. Moli/Комисия, 121/76, Recueil, стр. 1971, точки 15—17; 13 април 1978 г. Mollet/Комисия, 75/77, Recueil, стр. 897, точки 15—17; 10 юни 1980 г. M./Комисия, 155/78, Recueil, стр. 1797, точки 15—19
5. Когато общностният съд е сезиран с жалба за пълен съдебен контрол и даже при липса на редовно направено искане за това, той има правото да осъди служебно администрацията да обезщети морална вреда, свързана с допусната от нея грешка при упражняване на служебните задължения. Това право обаче се упражнява само когато общностният съд се откаже от възможността да отмени решението, която при нормални условия би използвал, поради прекомерните последици, които би имало такова решение или поради това че такава санкция за установената нередовност би била неподходяща, или когато установи, че отмяната, която ще постанови, сама по себе си няма да може да поправи по подходящ начин претърпяната вреда и за да гарантира полезното действие на решението за отмяна.
(вж. точка 266)
Позоваване на:
Съд — 5 юни 1980 г. Oberthür/Комисия, 24/79, Recueil, стр. 1743, точки 13—15
Първоинстанционен съд — 31 март 2004 г. Girardot/Комисия, T‑10/02, Recueil FP, стр. I‑A‑109 и II‑483, точки 84—91
Съд на публичната служба — 22 октомври 2008 г. Tzirani/Комисия, F‑46/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точки 214 и 215; 5 май 2009 г. Simões Dos Santos/СХВП, F‑27/08, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точки 142—144