Преюдициално запитване от Fővárosi Törvényszék (Унгария), постъпило на 11 март 2021 г. — GM/Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság и др.
(Дело C-159/21)
Език на производството: унгарски
Запитваща юрисдикция
Fővárosi Törvényszék
Страни в главното производство
Жалбоподател: GM
Ответници: Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság, Alkotmányvédelmi Hivatal, Terrorelhárítási Központ
Преюдициални въпроси
1) Трябва ли член 11, параграф 2, член 12, параграф 1, буква г) и параграф 2, член 23, параграф 1, буква б) и член 45, параграфи 1 и 3—5 от Директивата относно процедурите за убежище1 ― с оглед на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) — да се тълкуват в смисъл, че ако е приложимо изключението по член 23, параграф 1 от тази директива, свързано с националната сигурност, органът на държава членка, който е взел решение да откаже или отнеме международна закрила по съображения, свързани с националната сигурност, и специализираният орган, който е преценил, че тези съображения са поверителни, трябва при всички случаи да гарантират на молителя, бежанеца или получилия субсидиарна закрила чужденец, съответно на техния представител, правото на достъп поне по същество до поверителната или класифицираната информация или данни в основата на взетото по посочените съображения решение, както и правото на използване на тази информация или данни в свързаното с това решение производство, когато компетентният орган твърди, че разкриването на тази информация или данни би било в разрез със съображенията, свързани с националната сигурност?
2) При утвърдителен отговор как точно трябва за целите на прилагането на член 23, параграф 1, буква б) от Директивата относно процедурите за убежище с оглед на членове 41 и 47 от Хартата да се тълкува понятието „по същество“, що се отнася до поверителните мотиви на такова решение?
3) Трябва ли член 14, параграф 4, буква а) и член 17, параграф 1, буква г) от Директивата относно условията за предоставяне на убежище2 и член 45, параграф 1, буква а) и параграфи 3 и 4 и съображение 49 от Директивата относно процедурите за убежище да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която разрешава статутът на бежанец или субсидиарната закрила да се отнеме или изключи с немотивирано решение, основано единствено на автоматичното препращане към обвързващото и задължително, но също немотивирано, становище на специализирания орган, в което се посочва, че е налице заплаха за националната сигурност?
4) Трябва ли съображения 20 и 34, член 4 и член 10, параграф 2 и параграф 3, буква г) от Директивата относно процедурите за убежище и член 14, параграф 4, буква а) и член 17, параграф 1, буква г) от Директивата относно условията за предоставяне на убежище да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която посоченият специализиран орган преценява дали е налице изключващо основание и взема решение по същество в процедура, която не е в съответствие с материалните и процесуалните разпоредби на Директивата относно процедурите за убежище и на Директивата относно условията за предоставяне на убежище?
5) Трябва ли член 17, параграф 1, буква б) от Директивата относно условията за предоставяне на убежище да се тълкува в смисъл, че не допуска статутът на бежанец или субсидиарната закрила да се изключи поради обстоятелство или престъпление, което е било известно преди постановяването на влязлото в сила съдебно или административно решение, с което е предоставен статутът на бежанец, но не е било счетено за основание за изключване нито на този статут, нито на субсидиарната закрила?
____________
1 Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (ОВ L 180, 2013 г., стр. 60).
2 Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 337, 2011 г., стр. 9).