Дело T‑68/11

Erich Kastenholz

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Промишлен дизайн на Общността — Производство за обявяване на недействителност — Промишлен дизайн на Общността, изобразяващ циферблати на ръчен часовник — По-ранни нерегистрирани промишлени дизайни — Основания за недействителност — Новост — Член 4, член 5 и член 25, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 6/2002 — Оригиналност — Различно цялостно впечатление — Член 4, член 6 и член 25, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 6/2002 — По-ранно авторско право — Член 25, параграф 1, буква е) от Регламент № 6/2002“

Резюме — Решение на Общия съд (шести състав) от 6 юни 2013 г.

1.      Съдебно производство — Събиране на доказателства — Експертиза — Право на преценка на Общия съд

(член 65 от Процедурния правилник на Общия съд)

2.      Марка на Общността — Производство по обжалване — Жалба пред съда на Съюза — Изменение на обхвата на спора, с който е сезиран апелативният състав — Недопустимост

(член 135, параграф 4 от Процедурния правилник на Общия съд)

3.      Промишлен дизайн на Общността — Условия за защита — Припокриване на изискванията за новости и за оригиналност

(членове 5 и 6 от Регламент № 6/2002на Съвета)

4.      Промишлен дизайн на Общността — Основания за недействителност — Липса на оригиналност — Промишлен дизайн, който не прави общо впечатление на информирания потребител, различно от това, което прави предходният промишлен дизайн — Информиран потребител — Понятие

(член 6 и член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 на Съвета)

1.      Процедурният правилник на Общия съд му предоставя дискреционно правомощие да реши дали да разпореди или не допускането на мярка като експертиза. Всъщност съгласно член 65 от този правилник Общият съд може да назначи извършването на експертиза служебно или по искане на страните. Когато в искането за назначаване на експертиза, отправено в жалбата, са посочени точните мотиви, които обосновават допускането на тази мярка, Общият съд трябва да прецени релевантността на това искане по отношение на предмета на спора и на необходимостта да се допусне подобна мярка.

(вж. точка19)

2.      Съгласно член 135, параграф 4 от Процедурния правилник на Общия съд с писмените становища на страните не може да се изменя предметът на спора пред апелативния състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели). Всъщност задача на Общия съд е да упражнява контрол за законосъобразност на решенията на апелативните състави. Следователно упражняваният от Общия съд контрол се ограничава до фактическата и правна рамка на спора, с който е бил сезиран апелативният състав. Освен това жалбоподателят не разполага с възможност да изменя пред Общия съд обхвата на спора, който произтича от исканията и твърденията, изтъкнати от самия него и от другата страна.

(вж. точка 25)

3.      От член 5, параграф 2 от Регламент № 6/2002 относно промишления дизайн на Общността следва, че два промишлени дизайна се считат за идентични, когато техните особености се различават само в несъществени детайли, тоест детайли, които не се забелязват веднага и които следователно не водят до различия, макар и малки, между посочените промишлени дизайни. Обратно, за да се прецени новостта на даден промишлен дизайн, следва да се прецени наличието на разлики, които не са несъществени, между конфликтните промишлени дизайни, макар тези разлики да са малки.

Текстът на член 6 отива отвъд този на член 5 от Регламент № 6/2002. Така, констатираните между конфликтните промишлени дизайни различия особено когато са малки, не са достатъчни, за да създадат у информирания потребител различно цялостно впечатление по смисъла на член 6 от Регламент № 6/2002. В този смисъл спорният промишлен дизайн може да се счете за нов по смисъла на член 5 от Регламент № 6/2002, но да не се счете за оригинален по смисъла на член 6 от посочения регламент.

Обратно, доколкото поставеното в член 6 от Регламент № 6/2002 условие отива отвъд условието, поставено в член 5 от същия регламент, различното цялостно впечатление у информирания потребител по смисъла на посочения член 6 може да се основе само на наличието на обективни разлики между конфликтните промишлени дизайни. Следователно тези разлики трябва да са достатъчни, за да е налице условието за новост по член 5 от Регламент № 6/2002. Ето защо изискванията за новост и оригиналност се припокриват в известна степен.

(вж. точки 37—39)

4.      Информираният потребител по смисъла на Регламент № 6/2002 относно промишления дизайн на Общността е лице, което е особено бдително и има известни познания за предходното развитие, тоест за достиженията в областта на промишления дизайн, свързани със съответния продукт, които са станали общодостъпни към датата на подаване на заявката за регистрация на оспорвания промишлен дизайн. Качеството „потребител“ предполага съответното лице да използва продукта, в който е включен промишленият дизайн, в съответствие с целта, за която е предвиден този продукт. Определението „информиран“ освен това подсказва, че без да бъде изобретател или технически експерт, потребителят познава съществуващите в съответния сектор различни промишлени дизайни, има определено равнище на познания относно елементите, които обикновено са включени в тези промишлени дизайни, и поради своя интерес към съответните продукти проявява сравнително висока степен на внимание, когато ги използва.

(вж. точки 57—59)