CURIA - Documents

Home > Search form > List of results > Documents

Start printing

Language of document : ECLI:EU:T:2015:984

Дело T‑67/11

Martinair Holland NV

срещу

Европейска комисия

„Конкуренция — Картели — Европейски пазар на въздушния превоз на товари — Споразумения и съгласувани практики по няколко елемента от цените на услугите за въздушен превоз на товари (въвеждане на допълнителни такси за гориво и на допълнителни такси за безопасност, отказ да се плаща комисиона върху допълнителните такси) — Член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за EИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Швейцария по въпроси на въздушния транспорт — Задължение за мотивиране“

Резюме — Решение на Общия съд (първи състав) от 16 декември 2015 г.

1. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение за прилагане на правилата на конкуренция — Решение на Комисията, с което се установява нарушение и се налага глоба — Изисквания, произтичащи от принципа на ефективна съдебна защита — Яснота и точност на диспозитива на решението

(член 101, параграф 1 ДФЕС и член 296 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 8 от Споразумението ЕО—Швейцария по въпроси на въздушния транспорт; член 2 и член 23, параграф 5 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

2. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Установяване на санкционираните нарушения — Идентифициране на лицата, до които се отнася решението — Предимство на диспозитива пред мотивите

(член 101, параграф 1 ДФЕС и член 296 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 8 от Споразумението ЕО—Швейцария по въпроси на въздушния транспорт; член 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

3. Картели — Забрана — Директен ефект — Право на частноправните субекти да поискат поправяне на претърпяната вреда — Ред и условия за упражняване — Нарушения, които са предмет на решение на Комисията — Задължителен характер на решението за националните юрисдикции — Обхват — Значимост на яснотата и точността на диспозитива на решението

(член 101, параграф 1 ДФЕС и член 296 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 8 от Споразумението ЕО—Швейцария по въпроси на въздушния транспорт; член 2 и член 16, параграф 1 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

4. Картели — Споразумения и съгласувани практики, представляващи едно-единствено нарушение — Предприятия, които могат да бъдат упрекнати в нарушение, състоящо се в участие в глобален картел — Критерии — Единна цел и общ план

(член 101, параграф 1 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 8 от Споразумението ЕО—Швейцария по въпроси на въздушния транспорт; член 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

5. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение за прилагане на правилата на конкуренция — Решение на Комисията, с което се установява нарушение и се налага глоба — Вътрешни противоречия в решението — Последици — Отмяна — Условия — Накърняване на правото на защита на санкционираното предприятие — Невъзможност за съда на Съюза да упражни своя контрол

6. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение за прилагане на правилата на конкуренция — Отстраняване на нередовност, изразяваща се в липса на мотиви, чрез тяхното излагане в хода на спорното производство — Недопустимост

1. За да мотивира решенията, които приема, за да осигури прилагането на правилата на конкуренцията, по силата на член 296 ДФЕС Комисията е длъжна да изложи поне фактите и съображенията, които са от съществено значение в общата структура на нейното решение, за да позволи по този начин на компетентната юрисдикция и на заинтересованите страни да се запознаят с условията, при които е приложила правото на Съюза. Мотивите трябва освен това да бъдат логични, по-конкретно да не съдържат вътрешни противоречия, затрудняващи разбирането на причините, които са в основата на този акт.

Освен това, независимо от разпоредбите на член 23, параграф 5 от Регламент № 1/2003, от които следва, че решенията за налагане на глоби за нарушение на правото на конкуренция нямат наказателен характер, нарушението на член 101, параграф 1 ДФЕС, на член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство и на член 8 от Споразумението между Европейската общност и Швейцария по въпроси на въздушния транспорт предполага поведение, което обикновено се смята за нелоялно, във вреда на обществото като цяло, което води до истинско опозоряване, а за отговорните предприятия може да доведе до налагане на глоби, които могат да стигнат до 10 % от годишния им оборот, т.е. до безспорно строги глоби. Предвид естеството на тези нарушения, както и естеството и тежестта на свързаните с тях санкции, те попадат в сферата на наказателното обвинение по смисъла на член 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). Във връзка с това Европейският съд по правата на човека припомня, че ако с решение на административен орган е наложено „наказание“, заинтересованото лице трябва да може да сезира с такова прието по отношение на него решение съд, който осигурява предвидените в член 6 от ЕКПЧ гаранции.

Впрочем принципът на ефективна съдебна защита, който е общ принцип на правото на Съюза, понастоящем закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и в правото на Съюза съответства на член 6, параграф 1 от ЕКПЧ, налага диспозитивът на прието от Комисията решение, с което се установява нарушение на правилата на конкуренцията, да бъде особено ясен и точен и предприятията, за които е прието, че са виновни и са санкционирани, да бъдат в състояние да разберат и да оспорят вменяването на тази вина и налагането на тези санкции, изложени в споменатия диспозитив.

(вж. т. 27—31)

2. Според правото на конкуренцията на Съюза именно в диспозитива на решенията Комисията посочва естеството и обхвата на санкционираните от нея нарушения. По принцип точно по отношение на обхвата и естеството на санкционираните нарушения е важен диспозитивът, а не мотивите. Единствено при липса на яснота на използваните в диспозитива термини той следва да се тълкува, като се използват мотивите на решението. За да се определят лицата, за които се отнася решение, установяващо нарушение, следва да се вземе предвид диспозитивът на това решение, когато той не дава основание за съмнение.

(вж. т. 32)

3. Според правото на конкуренцията на Съюза член 101, параграф 1 ДФЕС има директен ефект в отношенията между частноправните субекти и поражда права за страните в процеса, което налага едно лице да може да иска поправяне на вредите, които евентуално е претърпяло от договор или поведение, който/което може да ограничи или наруши конкуренцията. Следователно националните юрисдикции, натоварени с прилагането в рамките на своята компетентност на тази разпоредба, следва не само да гарантират пълното ѝ действие, но и да защитават тези права. В този смисъл всеки има право да иска поправяне на претърпените от него вреди, когато съществува причинно-следствена връзка между тези вреди и картел или практика, забранен(а) от член 101 ДФЕС.

Според член 16, параграф 1 от Регламент № 1/2003 обаче, когато националните съдилища се произнасят по споразумения, решения или практики по член 101 ДФЕС, които вече са предмет на решение на Комисията, те не могат да вземат решения, които противоречат на това решение, включително относно времевия и географския обхват на разглежданите действия или относно вината на лицата, срещу които е проведено разследването. От това следва, че националните юрисдикции са обвързани от приетото от Комисията решение, ако то не е отменено или изменено, което налага диспозитивът му да може да бъде разбран еднозначно.

По-конкретно националните юрисдикции трябва да бъдат в състояние да разберат от ясното съдържание на диспозитива на решение, установяващо наличието на нарушение на правилата на конкуренцията, обхвата на това нарушение, както и да установят кои са виновните за него лица, за да могат въз основа на това да направят необходимите изводи във връзка с исковете за обезщетение за претърпените от нарушението вреди, предявени от увредените от същото нарушение лица.

В това отношение не може да се изключи възможността лице, за което се приема, че е виновно за установено от Комисията нарушение на правилата на конкуренцията, да бъде задължено да поправи вредите, причинени на клиентите на други лица, виновни за същото нарушение. От тази гледна точка текстът на диспозитива на решение, установяващо нарушение на правилата на конкуренцията, се оказва определящ, тъй като той може да установи взаимни права и задължения между посочените лица. Националният съд може също, ако това е предвидено в националния закон, да трябва да приеме, че всички лица, за които е прието, че са виновни за установено от Комисията нарушение на правилата на конкуренцията, са солидарно задължени да поправят причинената вреда. В този случай текстът на диспозитива на решение, установяващо нарушение на правилата на конкуренцията, може също да бъде определящ относно посочените в него лица.

(вж. т. 33—39)

4. Вж. текста на решението.

(вж. т. 55 и 60)

5. В областта на конкуренцията, когато в мотивите на решение на Комисията, с което се установява нарушение и се налага глоба, е описано едно единно продължено нарушение, в което са участвали всички инкриминирани предприятия, а в диспозитива на това решение, съдържащ няколко члена, се установяват или няколко отделни единни и продължени нарушения, или едно-единствено единно и продължено нарушение, вината за което е вменена само на предприятията, които са участвали пряко в неправомерните действия, посочени във всеки от тези членове, има противоречие между мотивите и диспозитива на решението.

В това отношение само наличието на такова противоречие не е достатъчно, за да се приеме, че мотивацията му е опорочена, стига, първо, решението като цяло да позволява на заинтересованите лица да установят и да посочат тази непоследователност, второ, текстът на диспозитива да е достатъчно ясен и точен, за да им позволи да разберат точното значение на решението, и трето, доказателствата, възприети за установяване на участието на инкриминираните предприятия в нарушенията, които им се приписват в диспозитива, да са ясно посочени и изследвани в мотивите.

Ако обаче вътрешните противоречия на решението са от такова естество, че могат да засегнат правото на защита на санкционираните предприятия и пречат на съда на Съюза да упражни контрола си, решението е опорочено заради поради недостатъци на мотивите, което е основание за отмяната му. Това е така по-конкретно когато решението не позволява, от една страна, да се прецени дали посочените в мотивите доказателства са достатъчни, нито, от друга страна, да се разбере логиката, която е следвала Комисията, за да приеме, че адресатите на решението са виновни.

(вж. т. 58, 74—76, 78 и 84)

6. Когато става въпрос за решение на Комисията, с което се установява нарушение на правото на конкуренцията на Съюза и се налага глоба, мотивите по принцип трябва да бъдат съобщени на заинтересованото лице едновременно с увреждащия го акт, тъй като неизлагането на мотиви не може да се поправи с факта, че заинтересованото лице е узнало мотивите на акта в хода на производството пред съда на Съюза.

Ако това изискване не бъде спазено, има опасност задължението за мотивиране на индивидуално решение да не постигне целта си, която е да се предостави на заинтересованото лице достатъчно информация, за да прецени дали решението е обосновано или евентуално има порок, който дава основание валидността му да се оспорва, и да позволи на съда на Съюза да упражни своя контрол за законосъобразността му.

(вж. т. 80 и 81)