Жалба, подадена на 21 февруари 2022 г. от Zoï Apostolopoulou и Anastasia Apostolopoulou-Chrysanthaki срещу решението, постановено от Общия съд (девети състав) на 21 декември 2021 г. по съединени дела T-721/18 и T-81/19, Apostolopoulou и Apostolopoulou-Chrysanthaki/Комисия
(Дело C-124/22 P)
Език на производството: гръцки
Страни
Жалбоподатели: Zoï Apostolopoulou и Anastasia Apostolopoulou-Chrysanthaki (представител: Dionysios Gkouskos, dikigoros)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателите молят Съда на ЕС:
да отмени обжалваното решение на Общия съд от 21 декември 2021 г. по съединени дела T-721/18 и T-81/191 ;
да уважи изцяло жалбите по съединени дела T-721/18 и T-81/19;
да осъди ответната страна да заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателите – на първа инстанция и в производството по обжалване – за двете съдебни инстанции.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата жалбоподателите изтъкват пет основания.
1. Първо основание: противоречивост и неправилност на мотивите по отношение на нарушението на принципа на добра администрация от страна на Комисията
В производството по обжалване жалбоподателите оспорват решението, в частта, в която отхвърля довода на жалбоподателите относно нарушението на принципа на добра администрация, като изтъкват, че в двете съединени жалби не били налице фактически и правни обстоятелства, на които да се основава въпросното твърдение, поради което мотивите са неправилни и противоречиви, доколкото: 1. Самият Общ съд е обявил подадените жалби за точни, ясни и подробни по отношение на съдържанието и отхвърлил изключението за недопустимост, основано на неточност на жалбите, твърдяна от Комисия (точка 73 от обжалваното решение); 2. Самият Общ съд преценил (точка 124 от обжалваното решение), че в процесуалните документи относно жалбоподателите Комисията действително направила неверни твърдения, за които жалбоподателите се позовават на съществуване на данни за поведение, противоречащо на принципа на добрата администрация. Ето защо, не само били посочени необходимите факти от фактическа и правна страна (както впрочем следвало от прочита на жалбите), но и самият Общ съд вече се произнесъл по тях. 3. Самият факт, че Общият съд признава, че Комисията формулирала неверни твърдения относно жалбоподателите в рамките на съдебните производства в опит да бъдат възстановени суми, които НЕ би могла да възложи на жалбоподателите, представлявало явен случай на нарушение на принципа на добра администрация от страна на Комисията. В противен случай, трябвало да се признае, че обстоятелството, че институция на Съюза лъже пред национален съд във вреда на граждани на Съюза фактически съответства на критериите за коректна администрация.
2. Второ основание: незаконосъобразна мотивация, основана на неизказани твърдения и неразглеждане на жалбите във връзка с исканията за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от откровени неистини и обидни твърдения на Комисията
Вместо да разгледа откровените неистини и обидните твърдения, както и отделните изречения, които Комисията вмъкнала в бележките си относно жалбоподателите, които съставлявали фактическите предпоставки и преценките, предмет на двете жалби, за да реши дали с тях се накърняват правата на жалбоподателите и дали обосновават искането за парично обезщетение за неимуществени вреди, каквото претендират жалбоподателите в двете жалби, Общият съд обявил, че Комисията не обвинила жалбоподатели в измама и въз основа на тази оценка отхвърлила исканията за обезщетение. Тази преценка обаче била непоследователна по отношение на съдържанието на жалбите, тъй като с жалбите си жалбоподателите не искали обезщетение за вреди поради предполагаемата причина, че Комисията ги обвинила в измама. С тази преценка Общият съд изразил становище относно твърдения, които не произхождали от жалбоподателите и по тази причина това не представлявало законно основание. Ето защо Общият съд, от една страна, пропуснал да се произнесе относно съединени жалби и, от друга страна, решението му съдържало порочни мотиви.
3. Трето основание: изопачаване на твърденията на жалбоподателите и противоречива оценка относно нарушаването на принципа на справедлив процес и на правото на справедлив съдебен процес
По напълно противоречив начин, макар и правилно да посочва, че жалбоподателите твърдят, че поведението, в което упрекват Комисията по дело T-81/19, противоречало както на задължението за истинност и на равнопоставеност на страните в процеса, което е общ принцип на правото на държавите членки, така и на общия основен принцип за добро правораздаване (право на справедлив съдебен процес), Общият съд впоследствие постановил, че жалбоподателите не твърдели нарушение на правото на Съюза. Това обаче следвало от прочита на жалбите им. По този начин Общият съд пропуснал да се произнесе по тази част от жалбата по дело T-81/19 и се основал на противоречиви и порочни мотиви.
4. Четвърто основание: изопачаване на съдържанието на жалбите и неправилно тълкуване и прилагане на членове 299, 268 и 340 ДФЕС
Общият съд неправилно постановил, че: 1. Предмет на спора било поведението на Комисията (в лицето на законните представители), а всъщност самата Комисия била насрещна страна, задължена да изплати обезщетение за извъндоговорна отговорност; 2. Нарушението на задължението за истинност от страна на Комисията и нарушението на правото на жалбоподателите на справедлив съдебен процес попадали в обхвата на контрола за законосъобразност на мерките за изпълнение, което било от компетентността на националния съд, а всъщност твърденията, съдържащи се в жалбите, относно нарушенията от страна на Комисията, били нарушения на основни права на гражданите на Съюза от страна на институция на Съюза, пораждащи право на обезщетение на основание извъндоговорна отговорност и били от изключителната компетентност на Общия съд съгласно членове 268 и 340 ДФЕС; и 3. Жалбоподателите се позовавали на нарушение на национални процесуални норми, а всъщност жалбоподателите се позовавали на нарушения на общи за държавите членки принципи на правото, на общи принцип на правото на Съюза и основни права на гражданите, закриляни от правния ред на Съюза, както следвало от прочита на жалбите и от други индиции, които сам Общият съд признал в решението си.
5. Пето основание: неправилно тълкуване и прилагане на членове 299, 317 и 325 ДФЕС
Макар изцяло да признава твърдението относно „неверните доклади“ на Комисията по отношение на жалбоподателите, Общият съд разширил напълно произволно обхвата на правото на Комисията да ускори принудително изпълнение на вземане, като по парадоксален и безпрецедентен в правната доктрина начин пренебрегва факта, че Комисията не може да упражни това неотменимо право, твърдейки неистини и нарушавайки основни лични права на жалбоподателите, които представлявали минималния демократичен праг по отношение на всяко неправомерно поведение на институциите на ЕС.
____________
1 ECLI:EU:T:2021:933.