Жалба, подадена на 14 април 2021 г. от Petr Fryč срещу определението, постановено от Общия съд (втори състав) на 11 февруари 2021 г. по дело T-92/20, Fryč/Комисия
(Дело C-239/21 P)
Език на производството: чешки
Страни
Жалбоподател: Petr Fryč (представител: Š. Oharková, advokátka)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Съда да върне делото за ново разглеждане от Общия съд, който да бъде задължен да разгледа и доводите, съдържащи се в репликата от 2 октомври 2020 г., тъй като същите просто са били пропуснати в обжалваното определение;
ако делото не бъде върнато за ново разглеждане от Общия съд, жалбоподателят иска Съдът да постанови, че институциите на Съюза са допуснали грубо неизпълнение на своите задължения и са го увредили, тъй като:
Европейската комисия е приела Общия регламент за групово освобождаване (ОРГО) във форма, която по-специално излиза извън предоставените на Комисията с Договорите правомощия, не осигурява спазването на конституционните принципи във връзка със засягаща общия пазар намеса в конкуренцията, която трябва да се прави само по изключение и да бъде оправдана, и неправомерно допуска въвеждането на държавна помощ в рамките на оперативна програма „Предприемачество и иновации“ (ОППИ), която помощ уврежда икономическата дейност на жалбоподателя;
б) с решение от 3 декември 2007 г. Европейската комисия е приела оперативната програма в нарушение на Договорите и на Хартата на основните права и решението не е публикувано;
в) Европейската комисия не е разгледала надлежно жалбата, в която жалбоподателят твърди, че ОППИ е неправомерна, тъй като, нито е изследвала обстоятелствата във връзка със създаването и изпълнението на ОППИ, нито пък е мотивирала надлежно решението си да отхвърли неговата жалба;
г) Общият съд не е разгледал по същество искането за отмяна на ОРГО и е отхвърлил жалбата като явно неоснователна, с което е нарушил конституционното си задължение да приложи принципа на пропорционалност и с прекомерно формалния си и едностранчив подход е нарушил конституционното право на жалбоподателя на ефективно правно средство за защита и безпристрастен съд;
Жалбоподателят иска от Съда да осъди Комисията да му изплати обезщетение за причинените по описания начин вреди в размер на 4 800 000 EUR в срок от три дни от влизане в сила на съдебното решение;
Жалбоподателят иска от Съда да осъди Комисията да заплати на неговия процесуален представител направените от жалбоподателя съдебни разноски.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага следните твърдения:
1. Първото твърдение е относно последиците от прилаганата понастоящем система за държавни помощи, която води до неестествена и вредна промяна в цялата структура на икономиката. По този начин се смущава функционирането на целия пазар и се нарушават икономически права, тъй като пазарният успех се предопределя преди всичко от възможността да се ползва държавна помощ, във връзка с която решението е политическо, а не произтича от правото.
2. Второто твърдение е за липса на контролни действия от страна на Комисията. По този начин системата за държавни помощи се превръща в бланкетна възможност органите на изпълнителната власт да установят, че която и да било от посочените или впоследствие определени от тях области са съвместими с общия пазар.
3. Третото твърдение е за грешка в преценката относно началото на преклузивния срок за подаване на жалбата. Според жалбоподателя в Съюза съществува механизъм, който гарантира постоянно наблюдение от страна на Комисията относно засягането на общия пазар от държавна помощ, предоставена по член 107 ДФЕС (Договора за функционирането на Европейския съюз), съгласно предвиденото в член 108, параграф 1 ДФЕС. Поради това жалбоподателят се обръща към Комисията с молба да провери положението относно предоставената в Чешката република държавна помощ в рамките на ОППИ. Комисията отхвърля молбата, поради което жалбоподателят стига до извода, че системата за наблюдение по член 108 ДФЕС не функционира. Жалбоподателят счита, че сезирането на Съда с жалба е последна възможност и се надява, че няма да му се налага да я използва. Той положил изключителни усилия да предупреди Комисията относно недостатъците на предложението за ОППИ и нейното прилагане, поради което счита, че категорично не може да се твърди, че е бездействал по време на преклузивния срок.
4. Четвъртото твърдение е относно наличието на императивен правен интерес. Независимо от решението на Общия съд дали искането на жалбоподателя е преклудирано или не, той е убеден, че с оглед не само на националното, но и на общоевропейското значение на разглеждания въпрос е необходимо Съдът на Европейския съюз да отговори на въпроса кой отговаря за неправилната политика на предоставяне на субсидии, тоест дали тази отговорност се носи от Европейския съюз или пък от държавата членка.
____________