Дело T‑494/10
Bank Saderat Iran
срещу
Съвет на Европейския съюз
„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран за предотвратяване на ядреното разпространение — Замразяване на средства — Задължение за мотивиране — Право на защита — Право на ефективна съдебна защита — Явна грешка в преценката“
Резюме — Решение на Общия съд (четвърти състав) от 5 февруари 2013 г.
1. Производство — Решение или регламент, което или който заменя в хода на производството обжалвания акт — Ново обстоятелство — Разширяване на първоначалните искания и правни основания
2. Основни права — Право на защита — Право на ефективна съдебна защита — Позоваване от юридическо лице, считано за еманация на трета държава — Допустимост — Процесуални правила, предвидени за производствата пред Европейския съд по правата на човека — Недопустимост на жалбите, подадени от правителствени организации — Приложимост пред съда на Съюза — Изключване
(членове 17, 41 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
3. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Ограничителни мерки срещу Иран — Замразяване на средства на лица, образувания или структури, участващи или подкрепящи разпространението на ядрено оръжие — Минимални изисквания
(член 296, втора алинея ДФЕС; член 15, параграф 3 от Регламент № 423/2007 на Съвета, член 36, параграф 3 от Регламент № 961/2010 на Съвета и член 46, параграф 3 от Регламент № 267/2012 на Съвета; член 24, параграф 3 от Решение 2010/413 на Съвета,)
4. Право на Европейския съюз — Принципи — Право на защита — Право на ефективна съдебна защита — Ограничителни мерки срещу Иран — Замразяване на средства на лица, образувания или структури, участващи или подкрепящи разпространението на ядрено оръжие — Задължение за съобщаване на уличаващите доказателства — Обхват
(член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 1, параграфи 4 и 6 от Обща позиция 2001/931 на Съвета)
5. Право на Европейския съюз — Принципи — Право на защита — Ограничителни мерки срещу Иран — Замразяване на средства на лица, образувания или структури, участващи или подкрепящи разпространението на ядрено оръжие — Право на достъп до документите — Право, обусловено от искане в този смисъл пред Съвета
(Регламенти № 423/2007, № 961/2010 и № 267/2012 на Съвета; Решение 2010/413 на Съвета)
6. Европейски съюз — Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран — Замразяване на средства на лица, образувания или структури, участващи или подкрепящи разпространението на ядрено оръжие — Жалба за отмяна, подадена от субект, засегнат от решение за замразяване на средства — Разпределяне на доказателствената тежест — Съдебен контрол
(Регламенти № 423/2007, № 668/2010, № 961/2010, № 1245/2011 и № 267/2012 на Съвета; Решения 2010/413, 2010/644 и 2011/783 на Съвета)
7. Жалба за отмяна — Отменително решение — Последици
(член 264, втора алинея ДФЕС и член 280 ДФЕС; член 56, първа алинея и член 60, втора алинея от Статута на Съда; Регламенти № 423/2007, № 668/2010, № 961/2010, № 1245/2011 и № 267/2012 на Съвета; Решения 2010/413, 2010/644 и 2011/783 на Съвета)
1. Вж. текста на решението.
(вж. точка 30)
2. Правото на Съюза не съдържа норми, които да не допускат юридическите лица, представляващи еманация на трета държава, да се позовават в тяхна полза на защитата и гаранциите, свързани с основните права. Напротив, членове 17, 41 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз гарантират правата на „всеки“ — формулировка, включваща и тези юридически лица. Следователно посочените лица могат да се позовават на тези права пред съда на Съюза, доколкото са съвместими с качеството им на юридическо лице.
Подобно изключване на основните права не може да се основава и на член 34 от Европейската конвенция за защита на правата на човека, който не допуска подаването на жалби до Европейския съд по правата на човека от правителствени организации.
(вж. точки 34—36 и 39)
3. Вж. текста на решението.
(вж. точки 47—49)
4. Принципът на зачитане на правото на защита изисква, от една страна, заинтересованият субект да бъде уведомен за установените в негов ущърб обстоятелства, на които се основава увреждащият го акт. От друга страна, трябва да му се предостави възможност да изложи надлежно своето становище по тези обстоятелства.
Следователно, що се отнася до първия акт, с който се замразяват финансови средства на дадено образувание, като се изключат случаите, когато императивни съображения, свързани със сигурността на Съюза или на неговите държави членки или с международните им отношения, не допускат това, съобщаването на уличаващите доказателства трябва да се извърши или едновременно с приемането на съответния акт, или възможно най-скоро след него. По искане на засегнатото образувание то има право и да изрази становището си по тези обстоятелства след приемането на акта. При същите условия всяко последващо решение за замразяване на финансови средства по принцип трябва да се предхожда от съобщаване на новите уличаващи доказателства и от нова възможност за съответното образувание да изрази становището си.
По този начин съобщаването на предложението за приемане на ограничителни мерки замразяване на средства след срока, който му е определен, за да представи становището си, не му позволява своевременен достъп до доказателствата по преписката и следователно води до нарушение на правото на защита.
Освен това относно принципа на ефективна съдебна защита ефикасността на съдебния контрол предполага, че съответният орган на Съюза е длъжен, в рамките на възможното, да уведоми съответното образувание за съображенията за ограничителната мярка или в момента на приемането ѝ, или поне в най-кратки срокове след това, за да позволи на съответното образувание да упражни своевременно правото си на обжалване. Всъщност спазването на това задължение за уведомяване за посочените съображения е необходимо както за да позволи на адресатите на ограничителните мерки да защитят правата си при възможно най-добрите условия и да решат, разполагайки с цялата необходима информация, дали е необходимо да сезират съда на Съюза, така и за да предостави на този съд пълна възможност за упражняване на контрол за законосъобразността на разглеждания акт, което е негово задължение.
По този начин неясният характер на мотивите, обосноваващи приемането на решение за замразяване на средства и късното съобщаване на предложението за приемане на това решение, представляват нарушение на правото на ефективна съдебна защита на лицето, което е адресат на подобно решение.
(вж. точки 51, 52, 54, 79, 90 и 99)
5. Вж. текста на решението.
(вж. точка 53)
6. Вж. текста на решението.
(вж. точки 105, 115 и 116)
7. Вж. текста на решението.
(вж. точки 118, 119, 125 и 126)