Дело T‑492/10
Melli Bank plc
срещу
Съвет на Европейския съюз
„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран с цел предотвратяване на разпространението на ядрено оръжие — Замразяване на средства — Образувание, 100 % собственост на друго образувание, за което е прието, че участва в ядреното разпространение — Възражение за незаконосъобразност — Задължение за мотивиране — Право на защита — Право на ефективна съдебна защита“
Резюме — Решение на Общия съд (четвърти състав) от 20 февруари 2013 г.
1. Производство — Решение или регламент за замяна на обжалвания акт по време на производството — Ново обстоятелство — Разширяване на първоначалните искания и основания
2. Европейски съюз — Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран — Замразяване на средства на лица, образувания или структури, идентифицирани от Съвета като участващи в разпространението на ядрено оръжие — Задължение тази мярка да обхване и образуванията, притежавани или контролирани от такова образувание — Качество на притежавано или контролирано образувание — Прилагане на релевантните разпоредби от правото на Съюза — Липса на право на преценка на Съвета
(член 16, параграф 2, буква а) от Регламент № 961/2010 на Съвета, член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 267/2012 на Съвета и член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413 на Съвета)
3. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Ограничителни мерки срещу Иран — Замразяване на средства на лица, образувания или структури, участващи или подкрепящи разпространението на ядрено оръжие — Минимални изисквания
(член 296, втора алинея ДФЕС; член 36, параграф 3 от Регламент № 961/2010 на Съвета, член 46, параграф 3 от Регламент № 267/2012 на Съвета и член 24, параграф 3 от Решение 2010/413 на Съвета)
4. Право на Европейския съюз — Принципи — Право на защита — Право на ефективна съдебна защита — Ограничителни мерки срещу Иран — Замразяване на средства на лица, образувания или структури, участващи или подкрепящи разпространението на ядрено оръжие — Задължение за съобщаване на уличаващите доказателства — Обхват
(член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 1, параграфи 4 и 6 от Обща позиция 2001/931 на Съвета)
5. Право на Европейския съюз — Принципи — Право на защита — Ограничителни мерки срещу Иран — Замразяване на средства на лица, образувания или структури, участващи или подкрепящи разпространението на ядрено оръжие — Право на достъп до документите — Право, обусловено от заявление в този смисъл до Съвета
(Регламенти № 423/2007, № 961/2010 на Съвета и № 267/2012 на Съвета; Решение 2010/413 на Съвета)
1. Вж. текста на решението.
(вж. точка 42)
2. Когато финансовите средства на образувание, за което е прието, че участва в ядреното разпространение, са замразени, съществува значителна опасност то да упражни натиск върху образуванията, които притежава, контролира или които му принадлежат, за да заобиколи последиците от насочените към него мерки. Ето защо ограничителни мерки спрямо Иран като замразяването на финансовите средства на тези образувания, наложено от Съвета с член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413, член 16, параграф 2 от Регламент № 961/2010 и член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 267/2012 са необходими и подходящи за осигуряване на ефективността на приетите мерки и за гарантиране, че те няма да бъдат заобиколени. Освен това, когато дадено образувание е 100 % собственост на друго образувание, за което се счита, че участва в ядреното разпространение, условието за притежаване по член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413 и член 16, параграф 2, буква а) от Регламент № 961/2010 е изпълнено. Същото се отнася и за понятието по член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 267/2012 за образувание, „принадлежащо“ на друго образувание, за което е прието, че участва в ядреното разпространение. Поради това приемането на ограничителни мерки спрямо образувание, което е 100 % собственост или 100 % принадлежи на друго образувание, за което е прието, че участва в ядреното разпространение, не е следствие от преценката на Съвета относно риска последното да бъде накарано да заобиколи последиците от мерките, приети срещу образуванието, което му е дружество майка, а е пряк резултат от прилагането на релевантните разпоредби на Решение 2010/413, Регламент № 961/2010 и Регламент № 267/2012 съгласно тълкуването им от съда на Съюза.
(вж. точки 55—57 и 96)
3. Вж. текста на решението.
(вж. точки 67—69)
4. Принципът на зачитане на правото на защита изисква, от една страна, заинтересованият субект да бъде уведомен за установените в негов ущърб обстоятелства, на които се основава увреждащият го акт. От друга страна, трябва да му се предостави възможност да изрази ефективно своето становище по тези обстоятелства.
Следователно, що се отнася до първия акт, с който се замразяват финансови средства на дадено образувание, като се изключат случаите, когато императивни съображения, свързани със сигурността на Съюза или на неговите държави членки или с международните им отношения, не допускат това, съобщаването на уличаващите доказателства трябва да се извърши или едновременно с приемането на съответния акт, или възможно най-скоро след него. След това съответното образувание има право да изрази становището си по тези доказателства. При тези условия всяко последващо решение за замразяване на финансови средства по принцип трябва да се предшества от съобщаване на новите уличаващи доказателства и нова възможност за съответното образувание да изрази становището си.
Освен това, що се отнася до ефективната съдебна защита, ефикасността на съдебния контрол предполага, че съответният орган на Съюза е длъжен, в рамките на възможното, да уведоми съответния субект за мотивите за ограничителна мярка или в момента на приемането на мярката, или поне в най-кратки срокове след това, за да позволи на съответния субект да упражни своевременно правото си на обжалване. Всъщност зачитането на това задължение за уведомяване за посочените мотиви е необходимо както за да позволи на адресатите на ограничителните мерки да защитят правата си при възможно най-добрите условия и да решат, разполагайки с цялата необходима информация, дали е необходимо да сезират съда на Съюза, така и за да предостави на този съд пълна възможност за упражняване на контрол за законосъобразността на разглеждания акт, което е негово задължение.
(вж. точки 71, 72 и 74)
5. Вж. текста на решението.
(вж. точка 73)