Дело T‑493/10

(публикувани откъси)

Persia International Bank plc

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран за предотвратяване на ядреното разпространение — Замразяване на средства — Задължение за мотивиране — Право на защита — Право на ефективна съдебна защита — Грешка в преценката“

Резюме — Решение на Общия съд (четвърти състав) от 6 септември 2013 г.

1.      Право на Европейския съюз — Принципи — Право на защита — Право на ефективна съдебна защита — Ограничителни мерки срещу Иран — Замразяване на средства на лица, образувания или структури, участващи или подкрепящи разпространението на ядрено оръжие — Задължение за съобщаване на уличаващите доказателства — Обхват

(член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; Решения 2010/413/ОВППС и 2010/644/ОВППС на Съвета; Регламенти № 668/2010 и № 961/2010 на Съвета)

2.      Европейски съюз — Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран — Замразяване на средства на лица, образувания или структури, участващи или подкрепящи разпространението на ядрено оръжие — Задължение за разпростиране на тази мярка и по отношение на образуванията, притежавани или контролирани от такова образувание — Качество на „притежавано или контролирано образувание“ — Обикновено дялово участие — Изключване

(член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413/ОВППС на Съвета; член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007 на Съвета, член 16, параграф 2 от Регламент № 961/2010 на Съвета и член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 267/2012)

1.      Принципът за спазване на правото на защита изисква, от една страна, на заинтересования субект да бъдат съобщени уличаващите го доказателства, на които се основава увреждащият го акт. От друга страна, трябва да му се предостави възможност да изрази ефективно своето становище във връзка с тях.

Поради това, когато Съветът възнамерява да се основе на доказателства, представени от държава членка, за да приеме ограничителни мерки срещу дадено образувание с цел предотвратяване на ядреното разпространение, преди приемането им той е длъжен да се увери, че е възможно посочените доказателства да бъдат съобщени своевременно на съответното образувание, за да може последното да изложи надлежно своето становище. Все пак късното съобщаване на документ, на който Съветът се основава с оглед приемането или запазването на ограничителните мерки, насочени срещу определено образувание, представлява нарушение на правото на защита, обуславящо отмяната на приетите преди това актове, единствено ако се установи, че съответните ограничителни мерки не биха могли правомерно да се приемат или запазят, ако съобщеният по-късно документ не се допусне като уличаващо доказателство.

Що се отнася до съобщаването на доказателствата, по силата на принципа на зачитане на правото на защита Съветът не е длъжен да съобщава други данни и доказателства, освен включените в неговата преписка.

(вж. точки 50—56 и 84—87)

2.      Когато финансовите средства на образувание, за което е прието, че участва в ядреното разпространение, са замразени, съществува значителна опасност то да упражни натиск върху образуванията, които притежава, контролира или които му принадлежат, за да заобиколи последиците от насочените към него мерки. Следователно замразяването на финансовите средства на тези образувания, наложено от Съвета с член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007 относно ограничителни мерки срещу Иран, член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413 относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140, член 16, параграф 2 от Регламент № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент № 423/2007 и член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент № 961/2010, е необходимо и подходящо за осигуряване на ефективността на приетите мерки и за гарантиране, че те няма да бъдат заобиколени. Също така, когато дадено образувание е притежавано от друго образувание, за което е прието, че участва в ядреното разпространение съгласно текста на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 267/2012, условието за притежаване по член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413 и член 16, параграф 2, буква а) от Регламент № 961/2010 е изпълнено.

Само обстоятелството обаче, че определено образувание, за което е прието, че участва в ядреното разпространение, притежава 60 % от капитала на друго образувание, не позволява да се счита, че е изпълнено условието за „притежаване“ или „принадлежност“, предвидено в член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007, член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413, член 16, параграф 2 от Регламент № 961/2010 и член 23, параграф 2, буква a) от Регламент № 267/2012. Следователно притежаването на 60 % от капитала на образувание, за което е прието, че участва в ядреното разпространение, само по себе си не обосновава приемането и запазването на ограничителните мерки по отношение на първото образувание.

(вж. точки 103, 104, 118 и 119)