РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
2 март 2010 година
Дело T-248/08 P
Frantisek Doktor
срещу
Съвет на Европейския съюз
„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Назначаване — Срок за изпитване — Удължаване на срока за изпитване — Оценка в края на срока за изпитване — Уволнение след изтичане на срока за изпитване — Член 34 от Правилника — Изопачаване на фактите и доказателствата — Задължение за мотивиране на Съда на публичната служба“
Предмет: Жалба срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 16 април 2008 г. по дело Doktor/Съвет (F–73/07, Сборник СПС, стp. I‑A‑1‑91 и II‑A‑1‑479), с която се иска, от една страна, отмяна на посоченото съдебно решение и от друга страна, получаване на обезщетение
Решение: Отхвърля жалбата. Г‑н Frantisek Doktor и Съветът на Европейския съюз понасят направените от тях съдебни разноски в рамките на настоящото производство.
Резюме
1. Производство — Мотивиране на решенията — Обхват
(член 36 от Статута на Съда и член 7, параграф 1 от приложение І към него)
2. Длъжностни лица — Задължение на администрацията за полагане на грижа — Обхват
(член 34 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Понятие — Подготвителен акт — Оценка от срока за изпитване с оглед на приемане на решение за титуляризиране или за уволнение — Изключване
(членове 34, 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
4. Обжалване — Правни основания — Непълнота на мотивите
(член 253 ЕО)
5. Длъжностни лица — Решение с неблагоприятни последици — Задължение за мотивиране — Обхват — Непълнота на мотивите
(член 253 ЕО; член 25 от Правилника за длъжностните лица)
1. Решенията на Съда на публичната служба трябва да бъдат достатъчно мотивирани, за да може Общият съд да упражни съдебен контрол. Това задължение обаче не би могло да се тълкува като включващо задължението Съдът на публичната служба да отговаря в подробности на всеки изложен от жалбоподателя довод, особено ако последният не е достатъчно ясен и точен и не почива на обстойно изложени доказателства.
(вж. точка 64)
Позоваване на:
Съд — 6 март 2001 г., Connolly/Комисия, C‑274/99 P, Recueil, стр. I‑1611, точка 121; 4 октомври 2007 г., Naipes Heraclio/СХВП, C‑311/05 P, точка 52; 9 септември 2008 г., FIAMM и FIAMM Technologies/Съвет и Комисия, C‑120/06 P и C‑121/06 P, Сборник, стр. I‑6513, точка 91
2. С оглед на задължението за полагане на грижа, което изисква да се установи справедливо равновесие между изискванията на службата и интересите на съответното длъжностно лице, органът по назначаване може законосъобразно да откаже да вземе незабавно строги мерки по отношение на съответното длъжностно лице в срока за изпитване и да даде на последното втора възможност да докаже, че изпълнява условията за титуляризиране.
(вж. точка 79)
Позоваване на:
Съд — 29 юни 1994 г., Klinke/Съд, C‑298/93 P, Recueil, стр. I‑3009, точка 38
3. Като подготвителен акт за приемане на решение за титуляризиране или за уволнение на длъжностното лице в срока за изпитване оценката от срока за изпитване не представлява увреждащ акт.
(вж. точка 81)
Позоваване на:
Общ съд — 16 март 2009 г., R/Комисия, T‑156/08 P, Сборник СПС, стp. I‑Б‑1‑11 и II‑Б‑1‑51, точки 48—55
4. Въпросът за обхвата на задължението за мотивиране на решение на общностна институция представлява правен въпрос, който подлежи на контрол от Общия съд в рамките на производството по обжалване срещу решение на Съда на публичната служба.
(вж. точка 92)
Позоваване на:
Съд — 28 юни 2005 г., Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Recueil, стр. I‑5425, точка 453; 28 февруари 2008 г., Neirinck/Комисия, C‑17/07 P, точки 50—52; 10 юли 2008 г., Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala, C‑413/02 P, Сборник, стр. I‑4951, точка 30
5. Възможно е, първо, да се поправи непълнотата — но не и пълната липса — на мотивите на решение на общностна институция, прието срещу длъжностно лице, дори в хода на съдебното производство, когато преди подаването на жалбата си заинтересованото лице вече е имало на разположение елементи, представляващи начало на мотивите, второ, определено решение да се приеме за достатъчно мотивирано, доколкото е било прието в контекст, който е известен на посоченото лице и който му позволява да разбере обхвата на това решение, и трето — по отношение по-специално на решение за отказ за повишаване или за отказ на кандидатура — да се допълнят мотивите в рамките на решение за отхвърляне на жалба, тъй като мотивите на това решение би следвало да съвпадат с тези на решението, срещу което е насочена жалбата.
(вж. точка 93)
Позоваване на:
Общ съд — 15 септември 2005 г., Casini/Комисия, T‑132/03, Recueil FP, стр. I‑A‑253 и II‑1169, точки 32 и 36 и цитираната съдебна практика; 3 октомври 2006 г., Nijs/Сметна палата, T‑171/05, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑195 и II‑A‑2‑999, точки 42 и 45; 4 юли 2007 г., Lopparelli/Комисия, T‑502/04, Сборник СПС, стp. I‑A‑2‑145 и II‑A‑2‑995, точки 76 и 83; 11 юли 2007 г., Konidaris/Комисия, T‑93/03, Сборник СПС, стp. I‑A‑2‑149 и II‑A‑2‑1045, точки 51—54