РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)
11 април 2024 година(*)
„Преюдициално запитване — Член 267 ДФЕС — Необходимост от исканото тълкуване, за да може запитващата юрисдикция да постанови решението си — Независимост на съдиите — Условия за назначаване на съдии в общите съдилища — Възможност за оспорване на влязла в сила осъдителна присъда или влязло в сила осъдително съдебно решение по наказателно дело на етапа на производство по изпълнение на присъдата или съдебното решение — Недопустимост на преюдициалните запитвания“
По съединени дела C‑114/23 (Sapira)i, C‑115/23 (Jurckow)i, C‑132/23 (Kosieski)i и C‑160/23 (Oczka)(i) ,
с предмет четири преюдициални запитвания на основание член 267 ДФЕС, отправени от Sąd Okręgowy w Warszawie (Окръжен съд Варшава, Полша) с актове от 18 февруари 2023 г. (C‑114/23 и C‑115/23), 6 март 2023 г. (C‑132/23) и 14 март 2023 г. (C‑160/23), постъпили в Съда на 27 февруари 2023 г. (C‑114/23 и C‑115/23), 6 март 2023 г. (C‑132/23) и 15 март 2023 г. (C‑160/23), в рамките на наказателни производства по дела
KB (C‑114/23),
RZ (C‑115/23),
AN (C‑132/23),
CG (C‑160/23),
в присъствието на:
Prokuratura Rejonowa Warszawa Ochota (C‑114/23 и C‑160/23),
Prokuratura Okręgowa w Warszawie (C‑115/23 и C‑132/23),
СЪДЪТ (трети състав),
състоящ се от: K. Jürimäe (докладчик), председател на състава, K. Lenaerts, председател на Съда, изпълняващ функцията на съдия от трети състав, N. Piçarra, N. Jääskinen и M. Gavalec, съдии,
генерален адвокат: T. Ćapeta,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за Prokuratura Okręgowa w Warszawie, от A. Bortkiewicz,
– за полското правителство, от B. Majczyna и S. Żyrek,
– за Европейската комисия, от K. Herrmann и P. J. O. Van Nuffel,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и принципите на правна сигурност, на неоттегляемост на влезлите в сила съдебни актове, на пропорционалност и на процесуална автономия.
2 Запитванията са отправени в рамките на производства по изпълнение на четири влезли в сила осъдителни съдебни акта, с които на KB, RZ, AN и CG са наложени определени наказания.
Правна уредба
3 Член 9, параграфи 1 и 2 от Ustawa — Kodeks karny wykonawczy (Кодекс за изпълнение на наказанията) от 6 юни 1997 г. (Dz. U. 2023, позиция 127, наричан по-нататък „Кодексът за изпълнение на наказанията“), гласи:
„1. Производството по изпълнение започва без ненужно забавяне след влизане на съдебното решение в сила.
2. Освен ако в закона не е предвидено друго, съдебно решение или определение, постановено на основание член 420 от Ustawa — Kodeks postępowania karnego [(Наказателно-процесуален кодекс) от 6 юни 1997 г. (Dz. U. 2022, позиция 1375)] за конфискация или разпореждане с веществени доказателства, подлежи на изпълнение от момента на влизането си в сила“.
4 Съгласно член 13, параграф 1 от Кодекса за изпълнение на наказанията:
„Органът по изпълнение на акта и всяко лице, пряко засегнато от акта, могат да поискат от съда, който го е постановил, да разсее съмненията относно изпълняемостта на акта или опасенията във връзка с изчисляването на размера на наказанието. Определението на съда подлежи на обжалване“.
5 Член 15, параграф 1 от този кодекс гласи:
„Съдът прекратява производството по изпълнение, когато изпълнението на наказанието е погасено по давност, при смърт на осъденото лице или на друго основание, изключващо провеждането на производството“.
Главните производства и преюдициалните въпроси
6 С присъда от 28 декември 2022 г. на Sąd Okręgowy w Warszawie (Окръжен съд Варшава, Полша) на KB е наложено наказание два месеца лишаване от свобода, което е отложено с изпитателен срок, и глоба за това, че на 1 и 2 март 2022 г. публично е обидила президента на Република Полша чрез социалната мрежа Twitter (дело C‑114/23).
7 С присъда от 28 ноември 2022 г. на същата юрисдикция на RZ е наложено наказание една година лишаване от свобода, което е отложено с изпитателен срок, и глоба за това, че с цел да набави за себе си имотна облага, убедил друго лице да се разпореди в своя вреда с имущество, своя собственост (дело C‑115/23).
8 С присъда от 9 февруари 2023 г. на посочената юрисдикция на AN е наложено общо наказание 11 месеца ограничаване на свободата за две престъпления, квалифицирани като компютърна измама (дело C‑132/23).
9 Тези три присъди са постановени в състав от един съдия, от съдия LM по дела C‑114/23 и C‑132/23 и от съдия OP по дело C‑115/23. Присъдите са влезли в сила, без да бъдат обжалвани.
10 От своя страна CG е осъден с решение от 30 декември 2022 г. на Sąd Apelacyjny w Warszawie (Апелативен съд Варшава, Полша) на наказание осем години лишаване от свобода за това, че физически и психически е малтретирал кърмаче (дело C‑160/23). Това съдебно решение, постановено в състав от трима съдии в производство по обжалване, а именно JL, KS и MP, също е влязло в сила.
11 Sąd Okręgowy w Warszawie (Окръжен съд Варшава), който е запитващата юрисдикция, трябва да се произнесе по изпълнението на четирите влезли в сила съдебни акта, посочени в точки 6—10 от настоящото решение.
12 Запитващата юрисдикция подчертава, че както съдиите от Sąd Okręgowy w Warszawie (Окръжен съд Варшава), LM и OP, заседаващи еднолично, така и тримата съдии от Sąd Apelacyjny w Warszawie (Апелативен съд Варшава), JL, KS и MP (наричани по-нататък „въпросните съдии“), са назначени с решения на президента на Република Полша по предложение на Krajowa Rada Sądownictwa (Национален съдебен съвет, Полша), в състава му, определен от Ustawa o zmianie ustawy o Krajowej Radzie Sądownictwa oraz niektórych innych ustaw (Закон за изменение на Закона за националния съдебен съвет и други закони) от 8 декември 2017 г. (Dz. U. 2018, позиция 3). Било безспорно обаче, че този орган не е независим.
13 Следователно съдебен състав, в който участва съдия, назначен по предложение на Националния съдебен съвет, в състава му, определен от закона, посочен в предходната точка, не е надлежно формиран и не може да се счита за независим и безпристрастен съд по смисъла по-специално на член 47 от Хартата.
14 Освен това в преюдициалното си запитване по дело C‑160/23 запитващата юрисдикция посочва, че с редица решения Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша) вече е отменял въззивни съдебни решения, постановени от съдебен състав на Sąd Apelacyjny w Warszawie (Апелативен съд Варшава), в който е участвал съдията JL, включително по дело, по което е бил в състав със съдиите KS и MP. По това дело Sąd Najwyższy (Върховен съд) подчертал обстоятелствата около назначаването на съдия JL, връзките му с политическите сили и дейността му като дисциплинарен обвинител за съдиите от общите съдилища. Същото се отнасяло и за съдия KS. По отношение на съдия MP Sąd Najwyższy (Върховен съд) отчел нередовността на неговото назначаване и упражняването на неговата дейност в Националния съдебен съвет, което(1) нарушило независимостта на съда и на съдиите.
15 Запитващата юрисдикция счита, че тълкуването на полското право в светлината на правото на Съюза и на практиката на Съда позволява на съдилищата, които се произнасят по същество по наказателни дела, да извършват проверка за неспазване на изискванията на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и на член 47 от Хартата при възражение, което може да бъде направено от осъденото лице, от другите страни в производството и от самия съд. В случая обаче не било направено възражение в този смисъл в рамките на четирите наказателни производства, по които са постановени влезлите в сила съдебни актове, предмет на главните производства по изпълнение, и въпросните съдии не проверили спазването на тези изисквания.
16 В този контекст запитващата юрисдикция счита, че е необходимо да се установи дали съгласно правото на Съюза спазването на посочените изисквания може да бъде проверено на по-късен етап, при необходимост служебно, по-специално в хода на съдебно производство по изпълнение. Според посочената юрисдикция това трябва да е именно така.
17 Следователно в случая запитващата юрисдикция следвало да констатира, че поради нередовност във връзка с условията за назначаване на въпросните съдии, липсват влезли в сила съдебни актове, които да са предмет на разглежданите от нея производства по изпълнение(2). При това положение тя трябвало да прекрати производствата, а наказателната отговорност на KB, RZ, AN и CG да бъде разгледана в нови съдебни актове.
18 При тези обстоятелства Sąd Okręgowy w Warszawie (Окръжен съд Варшава) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея [ДЕС], член 47 от Хартата […] и общите принципи на правото на Съюза — а именно принципите на правна сигурност, на неоттегляемост на влезлите в сила съдебни актове, на пропорционалност и на процесуална автономия — да се тълкуват в смисъл, че не допускат каквато и да било национална правна уредба, която пречи в производство по изпълнение на влязла в сила осъдителна присъда по наказателно дело съответният съд да провери дали подлежащата на изпълнение присъда е постановена от съд, който отговаря на изискванията да е създаден със закон, независим и безпристрастен, и ако установи, че посочените изисквания не са спазени, да определи всички последствия в съответствие със съществуващата практика на Съда […], включително да не зачете така постановената присъда и да прекрати производството по нейното изпълнение?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос зависи ли такава проверка от инициатива на осъдения или друг упълномощен субект, или пък предвид посочените принципи на правото на Съюза съответният съд е длъжен да извърши проверката по служебен ред в производството по изпълнение на влязлата в сила осъдителна присъда?“.
Производството пред Съда
По съединяването на дела C‑114/23, C‑115/23, C‑132/23 и C‑160/23
19 С решения от 4 и 18 април 2023 г. председателят на Съда съединява дела C‑114/23, C‑115/23, C‑132/23 и C‑160/23 за целите на писмената и устната фаза на производството и на съдебното решение.
По исканията за прилагане на бързото преюдициално производство
20 Запитващата юрисдикция иска настоящите преюдициални запитвания да бъдат разгледани по реда на бързото производство, предвидено в член 105 от Процедурния правилник на Съда. В подкрепа на исканията си тя изтъква, че делата по главните производства са наказателни, че тези дела се отнасят до основните права и че е в обществен интерес лицата, извършили престъпления, да понесат своевременно наказателна отговорност.
21 Член 105, параграф 1 от Процедурния правилник предвижда, че по искане на запитващата юрисдикция или, по изключение, служебно, след изслушване на съдията докладчик и генералния адвокат председателят на Съда може да реши определено преюдициално запитване да бъде разгледано по реда на бързото производство, когато естеството на делото изисква то да бъде разгледано в кратки срокове.
22 Съгласно постоянната съдебна практика бързото производство е процесуален способ, който се прилага в случай на необходимост от незабавно произнасяне (решение от 2 март 2021 г., A.B. и др. (Назначаване на съдиите във Върховния съд — Жалби), C‑824/18, EU:C:2021:153, т. 48 и цитираната съдебно практика).
23 В случая на 4 и 18 април 2023 г. председателят на Съда решава, след изслушване на съдията докладчик и на генералния адвокат, че исканията, посочени в точка 20 от настоящото решение, не следва да бъдат уважени. Всъщност запитващата юрисдикция не излага конкретни съображения относно обстоятелствата в производствата по изпълнение(3), налагащи произнасяне в кратки срокове по преюдициалните запитвания. Освен това само по себе си обстоятелството, че делата по главните производства са наказателни, не оправдава разглеждането им в кратки срокове (вж. в този смисъл решение от 16 ноември 2021 г., Prokuratura Rejonowa w Mińsku Mazowieckim и др., C‑748/19—C‑754/19, EU:C:2021:931, т. 26). Накрая, самият интерес на правните субекти, който, разбира се, е легитимен, възможно най-бързо да се установи обхватът на правата, които черпят от правото на Съюза, не може да докаже наличието на изключително обстоятелство (решение от 28 април 2022 г., Phoenix Contact, C‑44/21, EU:C:2022:309, т. 16).
По искането за информация по дело C‑160/23
24 След като на 4 април 2023 г. Съдът отправя до запитващата юрисдикция искане за информация, тя представя по-специално уточнения относно ролята си в производствата по изпълнение. Що се отнася до окончателните присъди, постановени по наказателните дела от съдебни състави на Sąd Okręgowy w Warszawie (Окръжен съд Варшава), запитващата юрисдикция посочва, че е компетентна да приема мерките, предвидени в Кодекса за изпълнение на наказанията. Ставало въпрос за мерки като например, първо, режима на изтърпяване на наказанието, второ, задържането на осъденото лице чрез полицията в място за лишаване от свобода, където да изтърпи наложеното му наказание, трето, изпълнението на присъдата в частта, с която от осъденото лице се изисква да заплати съдебни разноски в полза на държавата, четвърто, евентуалното разглеждане на молба за отлагане на изпълнението на наказание лишаване от свобода и пето, издаването на заповед за задържане с цел издирване на осъденото лице, в случай че се е укрило.
По компетентността на Съда
25 Полското правителство изтъква по същество, че проблемите, свързани с организацията на съдебната система на държавите членки, попадат в обхвата на изключителната компетентност на последните, а не в материалното приложно поле на правото на Съюза.
26 В това отношение от постоянната съдебна практика следва, че макар действително организацията на съдебната власт в държавите членки да попада в тяхната компетентност, това не променя факта, че при упражняването ѝ държавите членки са длъжни да спазват задълженията, които произтичат за тях от правото на Съюза, какъвто може да бъде по-специално случаят с националните норми относно решенията за назначаване на съдии и съответно с нормите относно приложимия съдебен контрол във връзка с тези процедури по назначаване (решение от 9 януари 2024 г., G. и др. (Назначаване на съдиите в общите съдилища в Полша), C‑181/21 и C‑269/21, EU:C:2024:1, т. 57 и цитираната съдебна практика).
27 Освен това от формулировката на преюдициалните въпроси става ясно, че тези въпроси се отнасят не до тълкуването на полското право, а до тълкуването на разпоредбите и общите принципи на правото на Съюза, посочени в тях.
28 От изложеното по-горе следва, че Съдът е компетентен да се произнесе по преюдициалните запитвания.
По допустимостта на преюдициалните запитвания
29 Prokuratura Okręgowa w Warszawie (Окръжна прокуратура Варшава, Полша) и полското правителство оспорват допустимостта на настоящите преюдициални запитвания по същество с мотива, че отговорът на преюдициалните въпроси не е необходим.
30 Така Окръжна прокуратура Варшава твърди по същество, че предметът на главните производства по изпълнение е привеждането в действие на окончателен съдебен акт, постановен в наказателно производство, а не решаването на спор с акт по същество. Като съд по изпълнението, запитващата юрисдикция била обвързана от съдържанието на подлежащите на изпълнение влезли в сила съдебни актове и не разполагала с компетентност да контролира тяхната валидност.
31 От своя страна полското правителство твърди основно, че преюдициалните въпроси са хипотетични. Преюдициалните запитвания не пораждали никакви конкретни опасения относно независимостта на юрисдикциите, постановили разглежданите в главните производства влезли в сила съдебни актове. Съмненията на запитващата юрисдикция се отнасяли единствено до обстоятелството, че въпросните съдии са били назначени по предложение на орган, половината от чиито членове са избрани от законодателната власт. От практиката на Съда обаче следвало, че само по себе си подобно назначаване не е от естество да докаже нарушение на правото на независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон.
32 Следва да се отбележи, че Съдът многократно е подчертавал, че въведеното с член 267 ДФЕС производство е инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез който Съдът предоставя на националните юрисдикции насоки за тълкуването на правото на Съюза, необходими им за разрешаване на висящи пред тях спорове, и че основанието за отправяне на преюдициално запитване е не формулирането на консултативни становища по общи или хипотетични въпроси, а необходимостта от отговор за ефективното решаване на даден спор (решение от 9 януари 2024 г., G. и др. (Назначаване на съдиите в общите съдилища в Полша), C‑181/21 и C‑269/21, EU:C:2024:1, т. 62 и цитираната съдебна практика).
33 Както следва от самия текст на член 267 ДФЕС, поисканото решение по преюдициално запитване трябва да е „необходимо“, за да може запитващата юрисдикция да постанови „[своето] решение“ по образуваното пред нея дело (решение от 9 януари 2024 г., G. и др. (Назначаване на съдиите в общите съдилища в Полша), C‑181/21 и C‑269/21, EU:C:2024:1, т. 63 и цитираната съдебна практика).
34 Така Съдът припомня, че както от текста, така и от структурата на член 267 ДФЕС следва, че преюдициалното производство по-специално предполага действително наличие на висящ пред националните юрисдикции спор, по който те трябва да се произнесат с решение, отразяващо евентуално решението по преюдициалното запитване (решение от 9 януари 2024 г., G. и др. (Назначаване на съдиите в общите съдилища в Полша), C‑181/21 и C‑269/21, EU:C:2024:1, т. 64 и цитираната съдебна практика).
35 В случая от обяснението на запитващата юрисдикция се установява, че тя следва да се произнесе в рамките на производство по изпълнение на влезли в сила осъдителни съдебни актове по наказателни дела, които не подлежат на обжалване. Според запитващата юрисдикция формирането на съдебните състави, постановили съдебните актове, е подлежало на контрол в хода на основното наказателно производство, което, видно от материалите по делото, с които разполага Съдът, се различава от производството по изпълнение.
36 За сметка на това, с оглед на представените от запитващата юрисдикция сведения, подобен контрол е изключен на етапа на изпълнението на посочените съдебни актове. Така запитващата юрисдикция не посочва нито една разпоредба от полското процесуално право, която да ѝ предоставя компетентност за проверка на съответствието на тези съдебни актове по-специално с правото на Съюза. Освен това според обяснението на посочената юрисдикция в отговор на искането за информация, посочено в точка 24 от настоящото решение, нейните правомощия в хода на изпълнението на тези съдебни актове са ограничени само до приемането на мерките, предвидени в Кодекса за изпълнение на наказанията.
37 Предвид тези сведения не изглежда запитващата юрисдикция да е компетентна съгласно нормите на полското право да преценява законосъобразността, с оглед по-специално на правото на Съюза, на съдебните състави, постановили влезлите в сила осъдителни присъди и съдебни решения, които са предмет на производствата по изпълнение, разглеждани от нея.
38 По този начин отправените по настоящите съединени дела въпроси са неразривно свързани с предхождащ производствата по изпълнение етап, който е окончателно приключен и се различава от посочените производства по изпълнение. Следователно те не са обективно необходими за разрешаването на главните производства, а целят от Съда да се получи обща преценка, която не е свързана с нуждите на тези дела (вж. по аналогия решение от 9 януари 2024 г., G. и др. (Назначаване на съдиите в общите съдилища в Полша), C‑181/21 и C‑269/21, EU:C:2024:1, т. 78 и цитираната съдебна практика).
39 От това следва, че тези въпроси надхвърлят рамките на правораздавателната функция, възложена на Съда по силата на член 267 ДФЕС (вж. по аналогия решение от 9 януари 2024 г., G. и др. (Назначаване на съдиите в общите съдилища в Полша), C‑181/21 и C‑269/21, EU:C:2024:1, т. 79 и цитираната съдебна практика).
40 При тези обстоятелства следва да се приеме, че настоящите преюдициални запитвания са недопустими.
По съдебните разноски
41 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:
Преюдициалните запитвания, отправени от Sąd Okręgowy w Warszawie (Окръжен съд Варшава, Полша) с актове от 18 февруари 2023 г. (C‑114/23 и C‑115/23), 6 март 2023 г. (C‑132/23) и 14 март 2023 г. (C‑160/23), са недопустими.
Подписи