Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 9 март 2022 г. — Sad Trasporto Locale SpA/Provincia autonoma di Bolzano
(Дело C-186/22)
Език на производството: италиански
Запитваща юрисдикция
Consiglio di Stato
Страни в главното производство
Жалбоподател: Sad Trasporto Locale SpA
Ответник: Provincia autonoma di Bolzano
Преюдициални въпроси
Трябва ли член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1370/20071 да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на Регламент (ЕО) № 1370/2007 спрямо изпълнението на обществени услуги за мултимодален пътнически превоз на национално и международно равнище, когато, от една страна, обществените услуги за превоз имат единен характер с оглед на възлагането и се предоставят чрез трамвай, наземна и висяща въжена линия, и от друга страна, релсовият транспорт представлява повече от 50 % от общата и единна услуга, възложена на оператора?
При отрицателен отговор на първия въпрос, ако се приеме, че горепосоченият Регламент № 1370/2007 се прилага и спрямо изпълнението на обществени услуги за мултимодален пътнически превоз на национално и международно равнище, когато, от една страна, обществените услуги за превоз имат единен характер с оглед на възлагането и се предоставят чрез трамвай, наземна и висяща въжена линия, и от друга страна, релсовият транспорт представлява повече от 50 % от общата и единна услуга, възложена на оператора, се поставя и въпросът: „Трябва ли член 5, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1370/2007 да се тълкува в смисъл, че изисква, с оглед и на прякото възлагане на вътрешен оператор на договор за обществена услуга, включваща пътнически превоз с трамвай, проверка на правната форма на акта за възлагане, което води до изключване от приложното поле на посочения член 5, параграф 2 на актовете, които не са под формата на договори за концесия за услуги“?
При утвърдителен отговор на втория въпрос се задава и въпросът: „Трябва ли член 5, параграф 1, буква б) и параграф 2 от Директива 2014/23/ЕС1 да се тълкува в смисъл, че следва да се изключи прехвърлянето на оперативния риск във връзка с експлоатирането на услугите на изпълнителя, ако договорът за възлагане: а) се основава на брутните разходи, като собствеността върху приходите се предоставя на възложителя, б) предвижда в полза на оператора като приходи от дейността единствено насрещна престация, плащана от [възлагащия] орган и съответстваща на обема на предоставената дейност (с изключване следователно на риска, свързан с търсенето), в) оставя за възложителя оперативния риск, свързан с търсенето (поради намаляване на насрещните престации във връзка с намаляване на обема на дейността извън предварително определени граници), регулаторния риск (поради законови или подзаконови изменения, както и поради забавено издаване на разрешения и/или удостоверения от компетентни лица), финансовия риск (поради неплащането или забавеното плащане на насрещните престации, както и поради липсата на адаптиране на насрещните престации), както и риска, свързан с непреодолима сила (произтичащ от непредвидимото изменение на условията за извършване на услугата), както и г) прехвърля на правния субект — изпълнител, оперативния риск, свързан с предлагането (поради промени в разходите на неконтролируемите от оператора фактори — енергия, суровини, материали), риска за трудовите правоотношения (произтичащ от промените в разходите за персонала съгласно колективното договаряне), управленския риск (дължащ се на отрицателната динамика на оперативните разходи поради неправилни прогнозни оценки), както и социално-екологичния риск (произтичащ от случайни събития в хода на изпълнението върху активи, използвани за предоставянето на услугата)“?
Накрая се задава въпросът: „Трябва ли член 107, параграф 1 ДФЕС и член 108, параграф 3 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че в рамките на пряко възлагане на договор за обществена услуга за пътнически превоз, разпоредено от компетентен местен орган в полза на вътрешен оператор, представлява държавна помощ, подлежаща на процедурата за предварителен контрол по член 108, параграф 3 ДФЕС, компенсацията за задължения за извършване на обществени услуги, изчислена въз основа на разходи за управление, които, макар и свързани с предвидимите изисквания за предоставяне на услугите, са формирани, от една страна, въз основа на историческите разходи за услугата, предоставяна от напускащия оператор — концесионер по договор за услуги, удължавана за повече от десет години, и от друга страна, са свързани с разходи или насрещни престации, които се отнасят до предишното възлагане или във всеки случай са свързани със стандартни пазарни параметри, приложими за всички оператори в сектора“?
____________
1 Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (ОВ L 315, 2007 г., стр. 1).
1 Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за възлагане на договори за концесия (ОВ L 94, 2014 г., стр. 1).