Language of document : ECLI:EU:T:2021:850

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (девети състав)

1 декември 2021 година(*)

„Достъп до документи — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Документи, свързани с устния изпит от конкурс — Частичен отказ на достъп — Метод за закръгляне на оценките — Коефициенти за тежест на различните части и подчасти на устния изпит — Тайна на разискванията на конкурсната комисия — Регламент (ЕС) 2018/1725 — Частична липса на основание за произнасяне“

По дело T‑265/20

JR, представлявана от L. Levi и A. Champetier, avocates,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, представлявана от D. Milanowska, C. Ehrbar и H. Kranenborg,

ответник,

с предмет искане на основание на член 263 ДФЕС за отмяна на решенията на Комисията от 28 февруари 2020 г. и от 9 април 2020 г., с които на жалбоподателката се отказва достъп до определени документи, свързани с вътрешен конкурс COM/03/AD/18 (AD 6) — 1 — Администратори,

ОБЩИЯТ СЪД (девети състав),

състоящ се от: M. J. Costeira, председател, M. Кънчева и T. Perišin (докладчик), съдии,

секретар: E. Coulon,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства по спора

1        На 16 декември 2018 г. жалбоподателката JR кандидатства за организирания от Европейската комисия вътрешен конкурс COM/03/AD/18 (AD 6) —1 — Администратори, чийто референтен номер е 35‑20/11/2018 (наричан по-нататък „конкурсът“).

2        На 6 юни 2019 г. жалбоподателката се явява на писмения изпит от конкурса. Тя полага успешно този изпит.

3        На 23 септември 2019 г. жалбоподателката полага успешно устния изпит от конкурса.

4        В дял III, раздел 4 от обявлението за конкурса се посочва, че устният изпит за функционална група AD се състои от две части, описани по следния начин:

„1.      интервю […] с цел да се преценят:

–        основните изпълнявани задачи и придобитите компетенции по време на професионалната кариера [на кандидата], и

–        способност[та] и мотивация[та] [на кандидата] да изпълнява функциите, присъщи на длъжностите, до които конкурсът дава достъп;

2.      структурирано представяне, [което] ще се състои в кратко изложение […] по тема, свързана с политика на Европейския съюз […]“.

5        В посочения раздел се уточнява, че двете упоменати по-горе части на устния изпит се оценяват общо с оценка от 0 до 20 точки, като изискваният минимум е 10 точки.

6        В раздел 5 от същия дял от обявлението за конкурса се уточнява, че конкурсната комисия ще включи в списъка с резерви имената на кандидатите, получили най-високите оценки на устния изпит, както и изисквания минимум за този изпит, в границите на изисквания брой успешно издържали конкурса лица.

7        С писмо от 16 декември 2019 г. Комисията уведомява жалбоподателката, че не е включена в списъка с резерви от конкурса. В това писмо Комисията уточнява, че на устния изпит жалбоподателката е получила оценка от 13 от 20 точки, докато изискваният минимум за включването в списъка с резерви е 14 от 20 точки. Комисията я уведомява, че конкурсната комисия е заключила, че общата оценка на нейното представяне на устния изпит е „добър“ въз основа на три оценявани аспекта, а именно, първо, съответствието между опита и изискваните от вътрешния конкурс качества, по който аспект жалбоподателката е получила оценка „много добър“, второ, способността и мотивацията, аспект, по който жалбоподателката е получила оценка „много добър“, и трето, структурираното представяне по определена тема, аспект, по който жалбоподателката е получила оценка „добър“.

8        В електронно писмо от 20 декември 2019 г. жалбоподателката иска от Комисията да преразгледа решението от 16 декември 2019 г., а също и да получи информация и достъп до документите.

9        Колкото до третата част от искането си, жалбоподателката уведомява Комисията за желанието да получи достъп до следната информация и следните документи:

–        подробните обяснения за начина, по който словесните оценки са били преобразувани в цифрови оценки, заедно със скалите с оценките, които позволяват всяка словесна оценка да се свърже с цифрова,

–        подробните преценки, направени за нея по всеки от трите оценявани аспекта, точкувани в рамките на устния изпит, и съответната схема за оценяване,

–        цялата относима информация относно получените от нея три оценки,

–        евентуално използвания метод за претегляне,

–        евентуално използвания метод за закръгляне,

–        протокола и таблиците за оценяване на нейния устен изпит, както и флипчарта, който е използвала по време на този изпит, за да онагледи устното си представяне (наричан по-нататък „флипчартът“);

–        всички други релевантни документи, свързани с представянето ѝ на този изпит.

10      На 10 януари 2020 г. Комисията изпраща на жалбоподателката първи отговор, като уточнява, че нейното искане за преразглеждане е препратено на конкурсната комисия. Комисията подчертава също, че разискванията на конкурсната комисия са тайни, така че с изключение на информацията, предоставена на „EPSO профила“ на жалбоподателката, тя не може да ѝ предостави нито таблицата за оценяване, нито доклада на конкурсната комисия, нито индивидуалните оценки на членовете на тази комисия, дори да са анонимизирани.

11      На 31 януари 2020 г. жалбоподателката изпраща до Комисията електронно писмо, озаглавено „Потвърдително заявление съгласно член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1049/2001“, в което повторно иска достъп до документите и информацията, посочени в точка 9 по-горе. В подкрепа на това заявление жалбоподателката се позовава по-специално на съображение 11 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76), както и на член 9, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ L 295, 2018 г., стр. 39). Освен това тя поддържа, че Комисията не е изложила причините, поради които достъпът до документите и информацията, които е посочила в това заявление, могат да нарушат тайната на разискванията на конкурсната комисия, че изключенията от правото на достъп трябва да се тълкуват ограничително и че тя е доказала наличието на законен интерес да получи достъп до посочените документи и информация по-специално за да разбере поставената ѝ обща оценка.

12      С електронно писмо от 24 февруари 2020 г. Комисията посочва, че тъй като в искането си от 20 декември 2019 г. жалбоподателката не се е позовавала Регламент № 1049/2001, Комисията не го е разгледала като искане от обхвата на този регламент, а в съответствие с правилата за добра администрация. Поради това Комисията подчертава, че изпратеното до жалбоподателката електронно писмо от 10 януари 2020 г. не може да се счита за отговор от обхвата на този регламент.

13      Комисията уведомява жалбоподателката и за това, че съгласно Регламент № 1049/2001 всяко заявление за достъп до документи се регистрира от тази институция, като в база данни, достъпна за относително голям брой членове на персонала, се посочват името и адресът на заявителя, и е поискала жалбоподателката изрично да потвърди, че желае електронното ѝ писмо от 20 декември 2019 г. да бъде разглеждано като такова заявление за достъп до документи.

14      На 28 февруари 2020 г. Комисията изпраща до жалбоподателката електронно писмо, озаглавено „Достъп до Вашите лични данни“ (наричано по-нататък „решението от 28 февруари 2020 г.“). В същото писмо Комисията я приканва да прегледа флипчарта в помещенията на Комисията и да се срещне с председателката на конкурсната комисия (наричана по-нататък „председателката на конкурсната комисия“), за да получи устна информация за представянето си. Освен това на жалбоподателката е изпратена таблица, в която се посочва съответствието между цифровите оценки на конкурсната комисия от 1 до 10 и словесните оценки „незадоволителен“, „добър“, „много добър“, „между много добър и отличен“, „отличен“ и „за пример“ (наричана по-нататък „таблицата за преобразуване“). Комисията посочва, че оценяването на начина, по който се е представила жалбоподателката на всички етапи от конкурса, е направено съгласно тази таблица.

15      С електронно писмо от 4 март 2020 г. жалбоподателката иска среща, за да прегледа флипчарта и да получи от конкурсната комисия оценка за представянето си на устния изпит.

16      На 13 март 2020 г. жалбоподателката изпраща електронно писмо до Комисията, в което отново иска достъп до флипчарта и среща с председателката на конкурсната комисия. Тя иска и достъп до използваните от конкурсната комисия методи за претегляне и закръгляне, като счита, че те са част от нейните лични данни, тъй като са неразривно свързани с крайната ѝ оценка и с изпратената ѝ таблицата за преобразуване. Освен това тя подчертава, че Регламент № 1049/2001 не изисква заявлението за достъп до документи да бъде изготвено по точно определен начин.

17      С електронно писмо от 9 април 2020 г. (наричано по-нататък „решението от 9 април 2020 г.“) Комисията уведомява жалбоподателката, че счита методите за претегляне и закръгляне за защитени с тайната на разискванията на конкурсната комисия съгласно член 6 от приложение III към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“).

18      С решение от 15 април 2020 г. конкурсната комисия отхвърля искането за преразглеждане на решението от 16 декември 2019 г. жалбоподателката да не бъде включена в списъка с резерви от конкурса, така че това решение трябва да бъде потвърдено. Конкурсната комисия уточнява, че преди провеждането на устния изпит е определила съдържанието му, предвидените въпроси, оценяваните аспекти, процедурата по оценяване и тежестта на всеки компонент, посочен в обявлението за конкурса.

 Факти, настъпили след подаването на жалбата

19      На 16 юли 2020 г. Комисията изпраща на жалбоподателката електронно копие на флипчарта.

20      На 22 юли 2020 г. се провежда среща чрез видеоконферентна връзка между жалбоподателката, председателката на конкурсната комисия и представител на генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“ на Комисията. Според протокола от нея по време на тази среща жалбоподателката е получила устен коментар от председателката на конкурсната комисия с подробни преценки относно представянето ѝ на устния изпит и интервюто. Председателката на конкурсната комисия обяснява на жалбоподателката и че компонентите на устния изпит са оценени въз основа на претегляне, определено преди началото на конкурса, и че е имало закръгляне на точките, определено на 0,25 точки.

 Производството и исканията на страните

21      На 4 май 2020 г. жалбоподателката подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

22      На 24 юли 2020 г. Комисията подава писмената защита в секретариата на Общия съд.

23      На 5 октомври 2020 г. жалбоподателката представя писмена реплика в секретариата на Общия съд.

24      На 17 ноември 2020 г. Комисията подава писмена дуплика в секретариата на Общия съд.

25      С процесуално-организационно действие от 28 април 2021 г. Общият съд приканва страните, съгласно член 131, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, да представят становищата си относно евентуално отпадане на правния интерес на жалбоподателката във връзка с отказа на Комисията да ѝ предостави достъп до документите, достъп, който тя в крайна сметка е получила.

26      Комисията и жалбоподателката изпълняват това процесуално-организационно действие в определените срокове.

27      С определение от 5 май 2021 г. на основание член 91, буква в) от Процедурния правилник Общият съд разпорежда на Комисията да представи документа, съдържащ метода за претегляне, използван от конкурсната комисия за всеки компонент на устния изпит. Комисията изпълнява това искане в определения срок. В съответствие с член 104 от Процедурния правилник този документ не е предоставен на жалбоподателката.

28      След смъртта на съдия Berke на 1 август 2021 г. с решение от 18 август 2021 г. е назначен нов съдия за попълване на съдебния състав.

29      Съобразно с член 106, параграф 3 от Процедурния правилник Общият съд (девети състав) решава да се произнесе, без да провежда устна фаза на производството.

30      Жалбоподателката иска от Общия съд:

–        да отмени решенията на Комисията от 28 февруари 2020 г. и от 9 април 2020 г.,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

31      Комисията иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателката да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

 По частичното отпадане на правния интерес на жалбоподателката

32      В отговор на процесуално-организационното действие от 28 април 2021 г. жалбоподателката твърди, че Комисията не е обяснила защо общото ѝ представяне съответства на словесна оценка „добър“, как тази оценка е преобразувана в цифрова оценка 13 от 20 точки, нито как конкретно в нейния случай е приложен методът за закръгляне. Тя подчертава, че макар формално да е получила таблицата за преобразуване, електронно копие от флипчарта, устния коментар на председателката на конкурсната комисия и метода за закръгляне на крайната оценка, така предоставените ѝ документи или информация са непълни, тъй като не включват неразривно свързания с тях инструмент, а именно използвания метод за претегляне. Поради това жалбоподателката счита, че искането ѝ не е удовлетворено и тя продължава да има правен интерес.

33      Комисията счита, че жалбоподателката вече няма правен интерес от отмяната на актовете на Комисията, с които е отказан достъп до информацията и документите, посочени в точка 32 по-горе, до които в крайна сметка тя е получила достъп. Ето защо според Комисията съгласно член 131, параграф 1 от Процедурния правилник по посочените документи не следва да има произнасяне по същество.

34      В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика жалба за отмяна, подадена от физическо или юридическо лице, е допустима само ако това лице има правен интерес от отмяната на обжалвания акт. Такъв интерес, който е основно и първостепенно изискване за всяка жалба, подадена по съдебен ред, предполага, че отмяната на обжалвания акт сама по себе си може да породи правни последици и че жалбата може по този начин чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала (вж. в този смисъл решение от 21 януари 2021 г., Leino-Sandberg/Парламент, C‑761/18 P, EU:C:2021:52, т. 32 и цитираната съдебна практика).

35      За да се гарантира доброто правораздаване, всяко лице, което се обръща с определено искане към съда, трябва да има действителен и настоящ правен интерес. Правният интерес не може да е свързан с бъдещо несигурно събитие (вж. в този смисъл решения от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 56 и от 30 септември 2009 г. Lior/Комисия и Комисия/Lior, T‑192/01 и T‑245/04, непубликувано, EU:T:2009:365, т. 247).

36      С оглед на предмета на жалбата правният интерес на жалбоподателя трябва да е налице към момента на подаването ѝ, като в противен случай жалбата е недопустима. Този предмет на спора трябва да продължава да съществува, също както и правният интерес, до обявяването на съдебното решение, тъй като иначе няма да има основание за постановяване на съдебно решение по същество, което предполага жалбата да може чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала (вж. решение от 30 април 2020 г., Izba Gospodarcza Producentów i Operatorów Urządzeń Rozrywkowych/Комисия, C‑560/18 P, EU:C:2020:330, т. 38 и цитираната съдебна практика).

37      В определени случаи жалбоподателят може да запази интереса да иска отмяната на обжалвания акт, за да накара автора му да направи за в бъдеще подходящите промени и така да се избегне опасността да се допусне отново незаконосъобразността, от която се твърди, че е опорочен въпросният акт. Запазването на този интерес предполага да е възможно в бъдеще незаконосъобразността да бъде допусната отново, независимо от особените обстоятелства по съответното дело (решение от 4 септември 2018 г., ClientEarth/Комисия, C‑57/16 P, EU:C:2018:660, т. 48).

38      От постоянната практика на Съда следва също така, че запазването на правния интерес на жалбоподател трябва да се преценява in concreto, като се вземат предвид по-специално последиците от твърдяната незаконосъобразност и естеството на вредата, която се твърди, че е претърпяна (вж. решение от 28 май 2013 г., Abdulrahim/Съвет и Комисия, C‑239/12 P, EU:C:2013:331, т. 65).

39      В настоящия случай от материалите от преписката е видно, че Комисията е предоставила на жалбоподателката, първо, с решение от 28 февруари 2020 г. — таблицата за преобразуване (вж. т. 14 по-горе), второ, с електронно писмо от 16 юли 2020 г. — електронно копие на флипчарта (вж. т. 19 по-горе), трето, по време на срещата чрез видеоконферентна връзка на 22 юли 2020 г. — устен коментар от председателката на конкурсната комисия с подробни преценки на представянето ѝ на устния изпит и интервюто (вж. т. 20 по-горе), и четвърто, по време на същата среща — използвания от конкурсната комисия метод за закръгляне на оценките (вж. т. 20 по-горе).

40      Следователно на жалбоподателката са представени всички поискани от нея документи, с изключение само на документа, съдържащ метода за претегляне на компонентите на устния изпит (наричан по-нататък „коефициентите за тежест“). В репликата си жалбоподателката твърди, че все още очаква да получи този документ.

41      От това следва, че противно на това, което, изглежда, твърди жалбоподателката, тя вече няма правен интерес да иска отмяната на решенията на Комисията от 28 февруари 2020 г. и от 9 април 2020 г., доколкото с тях е отказан достъп до посочените в точка 39 по-горе документи и информация. Жалбоподателката поддържа, че предоставените ѝ документи или информация са непълни, тъй като не включват неразривно свързания с тях инструмент, а именно използваните от конкурсната комисия коефициенти за тежест. Този довод обаче показва именно че искането ѝ за достъп до посочените документи и информация е изпълнено и че правният ѝ интерес се запазва само доколкото настоящата жалба има за цел отмяната на решението на Комисията от 9 април 2020 г., тъй като с него се отказва достъпа до документа с коефициентите за тежест.

42      Освен това от посочените в точка 32 по-горе съображения на жалбоподателката е видно, че тя не се позовава на остатъчен интерес като посочения в съдебната практика, цитирана в точка 36 по-горе. Всъщност в съображенията си тя не твърди, че е възможно в бъдеще изтъкнатата незаконосъобразност да бъде допусната отново. За сметка на това тя твърди, че обясненията на конкурсната комисия са непълни, що се отнася до поставената ѝ оценка, въпрос, който надхвърля предмета на настоящия спор.

43      Следователно трябва да се констатира, че предметът на настоящото дело е отпаднал частично, тъй като е отпаднал правният интерес на жалбоподателката, що се отнася до документите, до които е получила достъп (вж. в този смисъл решение от 9 септември 2011 г., LPN/Комисия, T‑29/08, EU:T:2011:448, т. 57).

44      От това следва, че не трябва да има произнасяне по исканията на жалбоподателката за отмяна, доколкото с решенията от 28 февруари 2020 г. и от 9 април 2020 г. Комисията ѝ е отказала достъп до използвания от конкурсната комисия метод за закръгляне.

45      Следователно предметът на настоящото дело се свежда до исканията за отмяна на решението от 9 април 2020 г., доколкото с него Комисията отказва да предостави достъп до документа с коефициентите за тежест за компонентите на устния изпит, посочени в обявлението за конкурса (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

 По същество

 По приложимата правна уредба и основанията в подкрепа на жалбата

46      В самото начало следва да се отбележи, че макар жалбоподателката да основава повечето от доводите си на своето право на достъп до личните си данни, тя се позовава имплицитно на нарушение на правото на достъп до документи, въведено с Регламент № 1049/2001.

47      В това отношение следва да се отбележи ирелевантността — за целите на определянето на приложимата към настоящата жалба правна уредба — на факта, че Комисията не е приела, че заявлението за достъп на жалбоподателката се основава на Регламент № 1049/2001, при положение че подаденото от жалбоподателката на 20 декември 2019 г. искане за информация и за достъп до документи, изпълнява предвиденото в член 6, параграф 1 от този регламент условие (вж. т. 8 и 9 по-горе).

48      Всъщност съгласно член 6, параграф 1 от Регламент № 1049/2001 заявленията за достъп до документи се формулират в писмена форма, включително и с електронни средства, на един от езиците, посочени в член 314 от Договора за ЕС, и се изготвят достатъчно точно, за да могат институциите да идентифицират документа. Тъй като заявлението на жалбоподателката е формулирано в писмена форма и достатъчно точно, за да може институцията да идентифицира съответните документи, то трябва да се разглежда като заявление, основано на Регламент № 1049/2001, както впрочем може да се види и от потвърдителното заявление, подадено от жалбоподателката на 31 януари 2020 г.

49      Следователно въпреки заглавията на основанията в жалбата от доводите на жалбоподателката е видно, че в рамките на настоящото производство тя изтъква по същество четири основания, първите две от които — изрично, а последните две — имплицитно.

50      Първото основание е нарушение на правото на добра администрация, закрепено в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и на правото на достъп до лични данни, закрепено в член 17 от Регламент 2018/1725. Второто основание е нарушение на принципа на добра администрация, както и на член 14, параграфи 1 и 2 и член 17 от Регламент 2018/1725. Третото основание е нарушение на задължението за мотивиране. Четвъртото основание е нарушение на правото на достъп до документи и неправилно тълкуване на член 6 от приложение III към Правилника.

51      Общият съд счита за уместно да разгледа заедно първите две основания, като се има предвид, че представените в тях доводи са сходни. По-нататък третото и четвъртото основание следва да се разгледат поотделно.

 По първото и второто основание, а именно нарушение на Регламент 2018/1725 и на правото на добра администрация

52      С първото основание жалбоподателката по същество твърди, че отказът на Комисията да ѝ предостави достъп до коефициентите за претегляне на тежестта, използвани от конкурсната комисия за всеки един от компонентите на устния изпит, с мотива, че това претегляне е защитено с тайната на разискванията на конкурсната комисия, води до нарушение на правото на достъп до лични данни и на правото на добра администрация.

53      В това отношение жалбоподателката счита, че таблицата за преобразуване, предоставена от Комисията с решението от 28 февруари 2020 г., както и методите за закръгляне и за претегляне, използвани, за да ѝ се определи крайната оценка, съдържат лични данни.

54      Според жалбоподателката по време на устен изпит на конкурс конкурсната комисия обработва личните данни на кандидата, като изслушва отговорите му на въпросите, за да прецени неговите качества с оглед на изискванията от обявлението за конкурса, като взема предвид таблицата за преобразуване, коефициентите за тежест и методът за закръгляне.

55      Жалбоподателката счита, че щом като личните ѝ данни са били обработени по този начин от Комисията по смисъла на член 3, параграф 3 от Регламент 2018/1725, тя има право на достъп до тях, освен ако не е приложимо някое от предвидените в член 25 от този регламент изключения.

56      Накрая, жалбоподателката упреква Комисията, че е нарушила правото ѝ на добра администрация, доколкото достъпът до документите е бил необходим, за да може жалбоподателката да упражни основното си право на защита и за да докаже, че решението да не бъде включена в списъка с резерви, е неправилно.

57      С второто основание жалбоподателката упреква Комисията, че не е изпълнила задължението си да улесни упражняването на правото на достъп до личните данни в нарушение на член 14, параграфи 1 и 2 и член 17 от Регламент 2018/1725, както и на принципа на добрата администрация.

58      Комисията оспорва доводите на жалбоподателката.

59      На първо място, що се отнася до правото на достъп до личните данни, следва да се припомни, че настоящата жалба е за отмяна на решението от 9 април 2020 г., доколкото с него се отказва достъп на жалбоподателката до документа с коефициентите за тежест за компонентите на устния изпит (вж. т. 45 по-горе).

60      Както обаче подчертава Комисията, тежестта на всеки компонент на конкурсните изпити, определена от конкурсната комисия преди провеждането им и приложима към всички кандидати, не може да се разглежда като лични данни на жалбоподателката.

61      Всъщност съгласно член 3, точка 1 от Регламент 2018/1725 понятието „лични данни“ „означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано […]; физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, икономическата, културната или социалната идентичност на това физическо лице“.

62      В случая обаче коефициентите за тежест, определени за всеки компонент на устния изпит, не могат да се считат за информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано, така че те не попадат в обхвата на понятието за лични данни по смисъла на член 3, точка 1 от Регламент 2018/1725.

63      Следователно Регламент 2018/1725 не е приложим към искането на жалбоподателката за достъп до документа с коефициентите за тежест за компонентите на устния изпит, така че следва да бъде отхвърлен нейният довод, че като ѝ отказала достъпа до посочения документ, Комисията нарушила разпоредбите на този регламент.

64      На второ място, що се отнася до правото на добра администрация, следва да се припомни, че институциите, органите, службите и агенциите на Съюза трябва да зачитат основните права, гарантирани от правото на Съюза, сред които е и правото на добра администрация, закрепено в член 41 от Хартата (вж. решение от 27 март 2019 г., August Wolff и Remedia/Комисия, C‑680/16 P, EU:C:2019:257, т. 24 и цитираната съдебна практика).

65      Съгласно член 41, параграф 2, буква б) от Хартата правото на добра администрация включва правото на достъп на всяко лице до документите, които се отнасят до него, като се зачитат легитимните интереси, свързани с поверителността и професионалната и служебна тайна.

66      В настоящия случай най-напред следва да се констатира, че размяната на електронни писма между страните, предоставянето на определени документи и проведената на 22 юли 2020 г. среща показват, че независимо от извънредните обстоятелства във връзка с пандемията от COVID‑19 Комисията е проявила голяма откритост по отношение на жалбоподателката и е положила дължимата грижа при разглеждането на нейното искане.

67      По-нататък, както подчертава Комисията, жалбоподателката освен това се позовава само на своето право на добра администрация, закрепено в член 41 от Хартата, без обаче в жалбата да представи конкретни оплаквания или доводи относно достъпа до документите.

68      Накрая, следва да се отбележи, че доводите на жалбоподателката, че Комисията е нарушила нейното право на добра администрация, не се отнасят до административната процедура, довела до приемането на обжалваното решение, а до това, че обясненията на конкурсната комисия относно поставената ѝ оценка и относно решението да не я включи в списъка с резерви били непълни. Ето защо тези доводи трябва да бъдат отхвърлени като неотносими в рамките на настоящото производство.

69      От това следва, че първото и второто основание трябва да бъдат отхвърлени.

 По третото основание, а именно нарушение на задължението за мотивиране

70      С третото основание жалбоподателката упреква по същество Комисията, че е нарушила задължението си за мотивиране.

71      Жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е опорочено от непълнота на мотивите. Тя по-специално упреква Комисията, че се е позовала на изключението, свързано с тайната на разискванията на конкурсната комисия, за да ѝ откаже достъп до поисканите данни, без да обясни как този достъп би застрашил конкретно и ефективно принципа за тайна на разискванията на конкурсната комисия.

72      В това отношение жалбоподателката се позовава на точки 110 и 111 от решение от 27 ноември 2018 г., VG/Комисия (T‑314/16 и T‑435/16, EU:T:2018:841).

73      Комисията оспорва доводите на жалбоподателката.

74      Важно е да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика изискваните от член 296, втора алинея ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която го издава, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за приетата мярка, а на компетентния съд — да упражни своя контрол (вж. решение от 22 март 2001 г., Франция/Комисия, C‑17/99, EU:C:2001:178, т. 35 и цитираната съдебна практика).

75      В случая следва да се отбележи, че в обжалваното решение Комисията е обосновала отказа за достъп със следните мотиви:

„Що се отнася до Вашето искане за достъп до [коефициентите] за тежест и [до метода] за закръгляне, член 6 от приложение III към Правилника […] гласи, че разискванията на конкурсната комисия са тайни. Принципът за тайна на разискванията на конкурсната комисия цели да гарантира независимостта на конкурсните комисии и обективността на техните разисквания, като им се осигури защита от всякаква външна намеса или натиск, независимо дали от страна на самата администрация […], на заинтересованите кандидати, или на трети лица. Следователно зачитането на тази тайна не допуска […] както оповестяване на становищата на отделните членове на конкурсните комисии, така и на цялата информация, свързана с лични или сравнителни преценки относно кандидатите. Считаме, че [коефициентите] за тежест и [методът] за закръгляне попадат в обхвата на тайната на разискванията на конкурсната комисия като информация, свързана с лични или сравнителни преценки“.

76      В това отношение следва да се констатира, че Комисията е мотивирала отказа да предостави достъп до документа с коефициентите за тежест за компонентите на устния изпит с факта, че тези коефициенти са защитени с тайната на разискванията на конкурсната комисия като информация, свързана с лични или сравнителни преценки. Следователно съгласно цитираната в точка 74 съдебна практика обжалваното решение излага по ясен и недвусмислен начин съображенията на Комисията, така че да позволи на жалбоподателката да се запознае с основанията за отказа да се предостави достъп, а на Общия съд — да упражни своя контрол. Следователно обжалваното решение е достатъчно мотивирано.

77      Ето защо третото основание следва да се отхвърли.

 По четвъртото основание, а именно нарушение на правото на достъп до документи и неправилно тълкуване на член 6 от приложение III към Правилника

78      С четвъртото основание жалбоподателката по същество упреква Комисията, че е нарушила правото ѝ на достъп до документи, като е тълкувала неправилно принципа за тайна на разискванията на конкурсната комисия, посочен в член 6 от приложение III към Правилника, в смисъл че обхваща коефициентите за тежестта, която всеки компонент на устния изпит има.

79      В това отношение според жалбоподателката заключението, че цялостното ѝ представяне е счетено за „добро“, не съответства на факта, че за трите компонента на устния изпит е получила две словесни преценки „много добър“ и само една словесна оценка „добър“ и представлява произволно подценяване на общото ѝ представяне.

80      Жалбоподателката подчертава, че не знае дали едната от двете или дори и двете словесни преценки „много добър“, които е получила, имат повече тежест от словесната преценка „добър“. Тя уточнява, че ако се приеме, че таблицата за преобразуване е единствената таблица, използвана от конкурсната комисия, тя не може да прецени напълно дали крайната ѝ оценка е правилна и съответно дали решението да не бъде включена в списъка с резерви, е законосъобразно, без да ѝ бъдат предоставени и коефициентите за тежест на всеки компонент на устния изпит, които влияели на получената от нея крайна оценка.

81      Според жалбоподателката достъпът до коефициентите за тежест на всеки компонент на устния изпит бил необходим, за да упражни основното си право на защита и да може да докаже, че решението да не бъде включена в списъка с резерви, е неправилно.

82      Тя твърди също, че възприетата от Комисията позиция е непоследователна, тъй като при изпитите от типа на тестове с въпроси с избор между няколко отговора в обявлението за конкурса тази институция представя подробно метода за изчисляване, който ще бъде използван, като посочва изисквания минимум, който трябва да бъде получен, изпитите, които ще бъдат оценени максимум с 10 или 20 точки, включително коефициентите за тежест и резултатите, които ще се използват за изчисляване на крайната оценка.

83      Освен това жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е опорочено от неправилни мотиви, що се отнася до прилагането на изключението за тайна на разискванията на конкурсната комисия към коефициентите за тежест на компонентите на устния изпит. Тя подчертава, че макар конкурсната комисия да има право да разпределя 20‑те точки на устния изпит между посочените компоненти, като придава на всеки един от трите определена тежест, значението на никой от компонентите не трябва да се променя по време или след провеждането на изпитите.

84      Жалбоподателката счита, че оповестяването на коефициентите за тежест на всеки компонент на устния изпит преди или след конкурса не може да засегне независимостта на конкурсната комисия и освен това би помогнало на кандидатите да се подготвят по-добре, след като са информирани за тежестта на всеки въпрос.

85      Комисията оспорва доводите на жалбоподателката.

86      Най-напред тя подчертава, че в началните етапи на конкурсите относителната тежест на категориите въпроси, която може да се изведе от обявленията за конкурсите при изпити от типа на въпроси с избор между няколко отговора, не произтича от сравнителна преценка на кандидатите, а следователно и предварителното разпространение на информация в тази връзка не би могла да засегне свободната преценка и независимостта на конкурсната комисия, за разлика от въвеждането на коефициенти за тежест между различните части на конкурса с цел адаптиране на критериите за подбор към реалното положение при кандидатите, разглеждани като цяло.

87      В това отношение Комисията се позовава на решение от 16 септември 2013 г., Höpcke/Комисия (F‑46/12, EU: F:2013:131, т. 38).

88      В точка 39 от писмената защита Комисията посочва, че решението относно тежестта на всеки компонент на устния изпит е взето по време на конкурса въз основа на първоначална оценка на кандидатите, получена в резултат на изпитите преди устния. След това коефициентите за тежест били приложени към всички кандидати, за да се гарантира напълно равно третиране. Поради това Комисията счита, че доводът на жалбоподателката, че тази тежест на всеки компонент не е част от сравнителната преценка, е неоснователен. Като елемент със сравнителен характер тежестта на различните компоненти на даден конкурс според Комисията попада изцяло в широкото право на преценка, която съдебната практика е признала на конкурсната комисия.

89      В своята писмена дуплика Комисията коригира това твърдение, като посочва, че тежестта на всеки компонент на устния изпит не е решена въз основа на оценка на кандидатите в конкурса. Тя подчертава, че всъщност не е имало никаква връзка между представянето на кандидатите на изпитите преди устния (изпитите за предварителен подбор) и определянето на коефициентите за тежест преди устните изпити.

90      В това отношение Комисията уточнява, че конкурсната комисия е приела коефициентите за тежест, които да се използват за оценка на представянето на устния изпит, преди да започне работата по този етап на конкурса и без да разполага с каквато и да е информация за самоличността на кандидатите и за тяхното представяне на предходния етап. Освен това тези коефициенти били приложени еднакво за всички кандидати, допуснати до устния изпит, при спазване на принципа на равно третиране.

91      Комисията поддържа също, че конкурсната комисия разполага с широко право на преценка по отношение на условията и подробното съдържание на изпитите и критериите за проверка, и се позовава в това отношение на решение от 19 февруари 2004 г., Konstantopoulou/Съд (T‑19/03, EU:T:2004:49, т. 48 и 60). Тази съдебна практика се прилагала към определянето на коефициентите за тежест.

92      Всъщност Комисията счита, че ако участниците в конкурс имат достъп до коефициентите за тежест за различните компоненти на този конкурс, те биха могли да навлязат в същината на правото на преценка, с което разполага конкурсната комисия за оценяване на кандидатите, право на преценка, което е широко и подлежи на твърде ограничен контрол за законосъобразност, като се позовава на решения от 11 май 2005 г., de Stefano/Комисия (T‑25/03, EU:T:2005:168, т. 34) и от 8 май 2019 г., Stamatopoulos/ENISA (T‑99/18, непубликувано, EU:T:2019:305, т. 49). Тя счита, че в такъв случай кандидатите в конкурса биха могли да направят заключения относно избора на коефициентите за тежест, за да оспорят резултата от конкурса, и биха могли да твърдят например, че тези коефициенти за тежест са въведени, за да се облагодетелства определена категория участници.

93      Освен това Комисията подчертава, че за подобни конкурси конкурсните комисии могат да решат да използват коефициенти за тежест, които вече са използвани в предишни конкурси. Ето защо, ако повторно използваните коефициенти за тежест бъдат разкрити, участниците в подобни бъдещи конкурси ще знаят предварително кои изпити са най-важни и ще бъдат в по-изгодно положение от участниците в предходните конкурси, което би могло изкуствено да подтикне конкурсните комисии да променят коефициентите за тежест.

94      Най-напред следва да се припомни, че съгласно член 15, параграф 3 ДФЕС и член 42 от Хартата всеки гражданин на Съюза, както и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или има седалище според устройствения му акт в държава членка, има право на достъп до документите на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при спазване на принципите и условията, които са определени в съответствие с посочения член 15, параграф 3 ДФЕС. По силата на втора алинея от посочения член 15 тези принципи и условия се определят чрез регламенти от Европейския парламент и Съвета, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура.

95      Приет на това основание, Регламент № 1049/2001 има за цел да предостави на обществеността възможно най-широко право на достъп до документите на съответните институции, което същевременно е подчинено на някои ограничения, основани на съображения от обществен или частен интерес (вж. в този смисъл решение от 27 февруари 2014 г., Комисия/EnBW, C‑365/12 P, EU:C:2014:112, т. 61 и цитираната съдебна практика).

96      Ето защо съображение 11 от посочения регламент поставя по-специално ударението върху необходимостта „на институциите […] да бъде предоставена възможност да защитят своите вътрешни консултации и преговори, когато това е необходимо предвид запазване на възможност за изпълнение на задачите им“.

97      Режимът на изключения е определен в член 4 от Регламент № 1049/2001. Съгласно изключението, предвидено в член 4, параграф 3, втора алинея от този регламент, институциите отказват достъпа до документ, съдържащ становища за вътрешно ползване, като част от предварителни обсъждания и консултации на въпросната институция, когато оповестяването на документа би засегнало сериозно процеса на вземане на решения от институцията, освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването на посочения документ.

98      Ето защо от член 4, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1049/2001 следва, че предвиденият в него режим на изключения се основава на претегляне на интересите, които се противопоставят в даден случай, а именно, от една страна, интересите, които би облагодетелствало оповестяването на съответните документи, и от друга страна, тези, които това оповестяване би застрашило. Решението, което се взема по заявление за достъп до документи, зависи от въпроса на кой интерес трябва да се отдаде предимство в конкретния случай (вж. решение от 12 ноември 2015 г., Alexandrou/Комисия, T‑515/14 P и T‑516/14 P, EU:C:2015:844, т. 75).

99      В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, щом институция на Съюза, която е сезирана със заявление за достъп до даден документ, реши да отхвърли това заявление на основание на някое от изключенията, предвидени в член 4 от Регламент № 1049/2001, тя по принцип трябва да предостави обяснения за това по какъв начин достъпът до този документ може конкретно и действително да засегне интереса, защитен от това изключение. Освен това опасността от такова засягане трябва да е разумно предвидима, а не чисто хипотетична (вж. решение от 4 септември 2018 г., ClientEarth/Комисия, C‑57/16 P, EU:C:2018:660, т. 51 и цитираната съдебна практика).

100    От съдебната практика следва също, че съответната институция може да се основе на общи презумпции, които се прилагат за определени категории документи, тъй като за заявленията за оповестяване на документи от едно и също естество могат да се приложат сходни съображения от общ характер (вж. решение от 12 ноември 2015 г., Alexandrou/Комисия, T‑515/14 P и T‑516/14 P, EU:T:2015:844, т. 88 и цитираната съдебна практика).

101    За да приеме съществуването на такава презумпция, Съдът се основава в частност на факта, че когато документите, посочени в заявлението за достъп, попадат в определена област от правото на Съюза, изключенията от правото на достъп до документите, които се съдържат по-специално в член 4 от Регламент № 1049/2001, не биха могли да се тълкуват, без да се държи сметка за специфичните правила, уреждащи достъпа до тези документи (вж. решение от 12 ноември 2015 г., Alexandrou/Комисия, T‑515/14 P и T‑516/14 P, EU:T:2015:844, т. 90 и цитираната съдебна практика).

102    Когато, както в настоящия случай, спорните въпроси попадат в специфичната област на публичната служба на Съюза, изключението, свързано със защитата на процеса на вземане на решения, предвидено в член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001, трябва да се тълкува, като се вземе предвид принципът за тайна на разискванията на конкурсната комисия, посочен в член 6 от приложение III към Правилника (вж. решение от 12 ноември 2015 г., Alexandrou/Комисия, T‑515/14 P и T‑516/14 P, EU:T:2015:844, т. 93).

103    Въз основа на такова тълкуване, в съответствие с целите, преследвани от принципа на опазване на тайната на разискванията на конкурсната комисия, Комисията има право, без да проверява конкретно и отделно документа, до който е поискан достъп, да презумира, че оповестяването на този документ по принцип сериозно засяга нейния процес на вземане на решения (вж. в този смисъл решение от 12 ноември 2015 г., Alexandrou/Комисия, T‑515/14 P и T‑516/14 P, EU:T:2015:844, т. 94).

104    Същевременно е важно да се подчертае, че посочената по-горе обща презумпция не изключва възможността да се докаже, че даден документ, чието оповестяване е поискано, не е обхванат от тази презумпция или че съществува по-висш обществен интерес, който обосновава оповестяването му по силата на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 (вж. решение от 12 ноември 2015 г., Alexandrou/Комисия, T‑515/14 P и T‑516/14 P, EU:T:2015:844, т. 96 и цитираната съдебна практика).

105    Ето защо следва да се определи дали коефициентите за тежест за компонентите на устния изпит са защитени с тайната на разискванията на конкурсната комисия, посочена в член 6 от приложение III към Правилника, и съответно да се прецени евентуално основателността на мотивите на обжалваното решение.

106    В това отношение е важно да се припомни, че съгласно член 6 от приложение III към Правилника разискванията на конкурсната комисия са тайни.

107    Според съдебната практика член 6 от приложение III към Правилника, който се отнася конкретно до конкурсните процедури, въвежда принципа за тайна на разискванията на конкурсната комисия, за да гарантира независимостта на конкурсните комисии и обективността на техните разисквания, като им се осигури защита от всякаква външна намеса или натиск, независимо дали от страна на самата администрация, на заинтересованите кандидати, или на трети лица. Следователно зачитането на тази тайна не допуска както оповестяването на становищата на отделните членове на конкурсните комисии, така и разкриването на цялата информация, свързана с лични или сравнителни преценки относно кандидатите (решение от 28 февруари 1980 г., Bonu/Съвет, 89/79, EU:C:1980:60, т. 5).

108    Разискванията на конкурсната комисия по принцип включват поне два отделни етапа, а именно, на първо място, проверка на кандидатурите, за да се установи кои кандидати да бъдат допуснати до участие в конкурса, и на второ място, проверка на способностите на кандидатите да заемат съответната длъжност, за да се състави списък с резерви (вж. в този смисъл решение от 4 юли 1996 г., Парламент/Innamorati, C‑254/95 P, EU:C:1996:276, т. 26 и цитираната съдебна практика).

109    Вторият етап от разискванията на конкурсната комисия е преди всичко със сравнителен характер и поради това е защитен с присъщата на тези разисквания тайна (вж. решение от 4 юли 1996 г., Парламент/Innamorati, C‑254/95 P, EU:C:1996:276, т. 27 и 28 и цитираната съдебна практика).

110    Критериите за проверка, приети от конкурсната комисия преди провеждането на изпитите, са неразделна част от извършваната от нея сравнителна преценка на съответните качества на кандидатите. Всъщност целта им е да се осигури, в интерес на кандидатите, известна еднаквост при оценяването от конкурсната комисия особено когато броят на кандидатите е голям. Следователно тези критерии са защитени с тайната на разискванията, така както преценките на конкурсната комисия (решение от 4 юли 1996 г., Парламент/Innamorati, C‑254/95 P, EU:C:1996:276, т. 29).

111    Извършените от конкурсната комисия сравнителни преценки се отразяват в оценките, които тя дава на кандидатите. Те са израз на ценностни съждения по отношение на всеки от кандидатите (решение от 4 юли 1996 г., Парламент/Innamorati, C‑254/95 P, EU:C:1996:276, т. 30).

112    Следва също да се припомни, че съгласно съдебната практика конкурсната комисия разполага с широко право на преценка при изпълнението на своите задачи. Следователно, когато в обявлението за конкурса не са предвидени критерии за оценяване, конкурсната комисия има право да определи подобни критерии, а когато в обявлението за конкурса такива са предвидени, но без да е посочена относителната им тежест при претеглянето, комисията може да определи тази относителна тежест (вж. решение от 11 декември 2012 г., Mata Blanco/Комисия, F‑65/10, EU:F:2012:178, т. 55 и цитираната съдебна практика).

113    От това следва, че когато в обявление за конкурс не се уточнява тежестта на всеки критерий за оценка, приложим към даден изпит, конкурсната комисия е компетентна да определи как общият брой точки, предвиден в обявлението за този изпит, трябва да се разпредели между различните му съставни компоненти в зависимост от значението, което им придава с оглед на длъжностите, които трябва да бъдат заети (вж. в този смисъл решение от 11 декември 2012 г., Mata Blanco/Комисия, F‑65/10, EU:F:2012:178, т. 56 и цитираната съдебна практика).

114    В настоящия случай следва да се констатира, че в съответствие с обявлението за конкурса конкурсната комисия е приела, че устният изпит ще се оценява въз основа на две части (интервю и структурирано представяне) и че частта с интервюто ще се оценява въз основа на две подчасти (професионален опит и мотивация). Ето защо трите оценки за качество, които Комисията е съобщила на жалбоподателката, се състоят от три критерия на оценяване, два от които се отнасят до първата част на устния изпит (интервю) и един — до втората част на устния изпит (структурирано представяне).

115    Комисията не оспорва факта, че не всички компоненти на устния изпит са получили еднаква тежест от конкурсната комисия. В това отношение следва да се констатира, че както е видно от точка 18 по-горе, конкурсната комисия е приела коефициент за тежест на всеки компонент на устния изпит. Съответните коефициенти за тежест са приложени към извършеното от конкурсната комисия оценяване на представянето на кандидатите по тези компоненти, за да се получи среднопретеглена стойност на оценките.

116    За да се прецени дали разглежданите коефициенти за тежест са защитени с тайната на разискванията на конкурсната комисия, предвидена в член 6 от приложение III към Правилника, е важно да се провери дали, когато е определила тези коефициенти, конкурсната комисия е извършила лични или сравнителни преценки съгласно съдебната практика, припомнена в точки 108—111 по-горе.

117    Както е видно от точки 89 и 90 по-горе, Комисията е уточнила, че коефициентите за тежест не са определени въз основа на оценяване на кандидатите в конкурса. Конкурсната комисия е приела тези коефициенти, преди да започне работата по устния изпит и без да разполага с информация за самоличността на кандидатите и тяхното представяне на предходния етап. Освен това тези коефициенти са приложени еднакво за всички кандидати, допуснати до устния изпит, при спазване на принципа на равно третиране.

118    От това следва, че коефициентите за тежест на всеки компонент на устния изпит не са част от становищата на отделните членове на конкурсната комисия, тъй като са използвани след разкриването на всички сведения, свързани с лични или сравнителни преценки относно кандидатите по смисъла на цитираната в точка 107 по-горе съдебна практика, които са защитени с тайната на разискванията на конкурсната комисия.

119    Коефициентите за тежест не могат да се считат и за критерии за проверка по смисъла на посочената в точка 110 по-горе съдебна практика.

120    В това отношение следва да се отбележи, че когато оценява как са се представили кандидатите по време на изпитите и евентуалните компоненти на всеки изпит, конкурсната комисия се ръководи от критериите за проверка, посочени в решение от 4 юли 1996 г., Парламент/Innamorati (C‑254/95 P, EU:C:1996:276). Те са инструмент, който конкурсната комисия използва в своите съждения относно стойността на тези представяния, за да гарантира еднаквото оценяване. В този смисъл, както Съдът е постановил в това решение, тези критерии са неразделна част от извършваната от конкурсната комисия сравнителна преценка на съответните качества на кандидатите и следователно трябва да останат тайни (вж. т. 110 по-горе). Всъщност, за да извърши напълно обективна и свободна преценка на кандидатите, конкурсната комисия трябва да може да структурира работата си, като установи, при необходимост, критерии и подкритерии, евентуално претеглени един спрямо друг.

121    За разлика от това коефициентите, които конкурсна комисия е установила, за да претегли предвидените в обявлението за конкурса компоненти на изпита, не изпълняват същата функция като критериите за проверка, посочени в решение от 4 юли 1996 г., Парламент/Innamorati (C‑254/95 P, EU:C:1996:276). Всъщност тези коефициенти нямат за цел да допринесат за сравнителната преценка на представянето на кандидатите на въпросния изпит. Те се определят от конкурсната комисия, за да отразят относителната тежест, която тя придава на различните компоненти на изпита в общата оценка, дадена на кандидата за изпита като цяло.

122    Вярно е, както твърди Комисията, че съгласно цитираната в точка 122 по-горе съдебна практика определянето на тежестта на всяка част от даден изпит попада в широкото право на преценка, с което разполага конкурсната комисия. Поради това конкурсната комисия може по свое усмотрение да определи дали определена част от устния изпит има по-голяма тежест от друга при изчисляването на крайната оценка на кандидатите за този изпит.

123    Това обаче не означава, че това претегляне трябва да е тайно. Всъщност от решение от 4 юли 1996 г., Парламент/Innamorati (C‑254/95 P, EU:C:1996:276) не следва, че само обстоятелството, че конкурсната комисия има широко право на преценка при разискванията си, е достатъчно, за да се заключи, че всеки аспект, свързан с метода за изчисляване на общата оценка, която определя дали конкурсът е издържан успешно, е защитен с тайната на разискванията на конкурсната комисия.

124    Както беше припомнено в точка 107 по-горе, Съдът е постановил, че тази тайна изключва оповестяването на становищата на отделните членове на конкурсната комисия и разкриването на информация, свързана с лични или сравнителни преценки относно кандидатите.

125    Решението на конкурсната комисия да претегли компонентите на даден изпит, обаче трябва да се разграничава от направените от нея преценки за способностите на кандидатите (вж. в този смисъл решение от 20 юли 2016 г., GY/Комисия, F‑123/15, EU:F:2016:160, т. 51).

126    Всъщност такова претегляне не представлява лична или сравнителна преценка относно съответните качества на кандидатите, тъй като приемането му не съдържа никакво съждение от страна на конкурсната комисия относно стойността на техните знания и способности. Напротив, тежестта на всеки компонент на устния изпит се определя обективно преди провеждането му в зависимост от значението, което му придава конкурсната комисия с оглед на изискванията, свързани с длъжностите, които трябва да бъдат заети.

127    От изложените по-горе съображения е видно, че коефициентите за тежест не могат да са защитени с тайната на разискванията на конкурсната комисия, доколкото не съдържат лични или сравнителни преценки. Те представляват просто математически стойности, отразяващи тежестта, придадена на различните компоненти на устния изпит, за да се изчисли крайната оценка на всеки кандидат.

128    Впрочем от съдебната практика следва, че макар, когато излага мотиви защо даден кандидат не е успял на изпита, конкурсната комисия да не е длъжна да уточнява кои негови отговори и защо са били счетени за незадоволителни, тайната на разискванията и широкото ѝ право на преценка не означават, че кандидатите в конкурс, които поискат това, нямат право евентуално да разберат оценките, които са получили по всеки един от посочените в обявлението за конкурса компоненти на устния изпит (вж. в този смисъл решение от 8 юли 2010 г., Wybranowski/Комисия, F‑17/08, EU:F:2010:83, т. 98 и 99 и цитираната съдебна практика). В това отношение следва също да се отбележи, че вече е постановено, че не е налице нарушение на задължението за мотивиране, щом като жалбоподателят е могъл да получи информация по-специално за тежестта на критериите за оценяване, посочени в обявлението за конкурса във връзка с предвидения в него устен изпит (вж. в този смисъл решение от 8 юли 2010 г., Wybranowski/Комисия, F‑17/08, EU:F:2010:83, т. 104 и 106).

129    В настоящия случай от проверката на документа, предоставен на Общия съд в рамките на посоченото в точка 27 по-горе процесуално-организационно действие, е видно, че този документ съдържа коефициентите за тежест на предвидените в обявлението за конкурса две части на устния изпит (интервю и структурирано представяне), както и коефициентите за тежест на двете подчасти на интервюто, също предвидени в обявлението за конкурса (професионален опит и мотивация). Посоченият документ съдържа и информация за критериите за проверка, използвани от конкурсната комисия в нейните съждения относно стойността на представянето на кандидатите на всеки компонент на устния изпит, както и тежестта на всеки от тези критерии.

130    В това отношение следва да се припомни, че коефициентите за тежест на двете части на устния изпит (интервю и структурирано представяне), както и коефициентите за тежест на двете подчасти на интервюто (професионален опит и мотивация), не са част от личните или сравнителни преценки, които конкурсната комисия извършва в своите съждения относно стойността на представянето на кандидатите съгласно припомнената в точки 108—110 по-горе съдебна практика. Следователно те не могат да са защитени с тайната на разискванията на конкурсната комисия, посочена в член 6 от приложение III към Правилника.

131    За сметка на това съгласно цитираната в точка 110 по-горе съдебна практика критериите за проверка, използвани от конкурсната комисия в нейните съждения относно стойността на представянето на кандидатите във всяка част от устния изпит, както и тежестта на всеки от тези критерии, са защитени с тайната на разискванията на конкурсната комисия, доколкото са неразделна част от извършваните от нея сравнителни преценки относно съответните качества на кандидатите.

132    Съгласно член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001, ако само част от поискания документ е обект на едно или няколко от горепосочените изключения, останалите части на документа се оповестяват.

133    Съгласно постоянната съдебна практика въпросът за предоставянето на частичен достъп до документ на институциите трябва да се разглежда в светлината на принципа на пропорционалност, съгласно който дерогирането не бива да надхвърля това, което е подходящо и необходимо за постигането на преследваната цел (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 6 декември 2001 г., Съвет/Hautala, C‑353/99 P, EU:C:2001:661, т. 27 и 28).

134    От самия текст на член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001 следва, че всяка институция е длъжна да проверява дали следва да предостави частичен достъп до посочените в заявлението за достъп документи, като ограничи евентуалния си отказ само до данните, обхванати от посочените изключения. Институцията трябва да предостави такъв частичен достъп, ако целта, преследвана от нея с отказа за достъп до документ, може да бъде постигната, когато институцията се ограничи до това да заличи частите, които могат да засегнат защитения обществен интерес (вж. решение от 25 април 2007 г., WWF European Policy Programme/Съвет, T‑264/04, EU:T:2007:114, т. 50 и цитираната съдебна практика).

135    Следователно Комисията е трябвало да предостави частичен достъп до документа с коефициентите за тежест на компонентите на устния изпит, което е отказала да направи, твърдейки, че посоченият документ в неговата цялост е защитен с тайната на разискванията на конкурсната комисия.

136    С оглед на изложените по-горе съображения следва да се уважи четвъртото основание и да се отмени обжалваното решение в частта, в която се отказва достъп до документа с коефициентите за тежест, свързани с предвидените в обявлението за конкурса две части на устния изпит (интервю и структурирано представяне), както и относно двете подчасти на интервюто, също предвидени в обявлението за конкурса (професионален опит и мотивация), като се премахне информацията относно критериите за проверка, използвани от конкурсната комисия за устния изпит, както и за тежестта на всеки от тези критерии.

 По съдебните разноски

137    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Комисията е загубила делото в частта, свързана с частичната отмяна на решението от 9 април 2020 г., тя следва да бъде осъдена да заплати съответните съдебни разноски в съответствие с искането на жалбоподателката. Освен това съгласно член 137 от Процедурния правилник, когато липсва основание за произнасяне по същество, Общият съд определя съдебните разноски по своя преценка. В настоящия случай, като се имат предвид съображенията, поради които Общият съд е установил частична липса на основание за произнасяне по същество, ще бъде справедливо да се приеме, че Комисията трябва да понесе и съответните разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (девети състав)

реши:

1)      Липсва основание за произнасяне по исканията на жалбоподателката за отмяна на решенията на Европейската комисия от 28 февруари 2020 г. и от 9 април 2020 г., доколкото с тях ѝ е отказан достъп до метода за закръгляне на оценките, използван от конкурсната комисия на вътрешен конкурс COM/03/AD/18 (AD 6) —1 — Администратори.

2)      Отменя решението от 9 април 2020 г. на Комисията в частта, в която се отказва достъп до документа с коефициентите за тежест на двете части на устния изпит (интервю и структурирано представяне), предвидени в обявлението за вътрешен конкурс COM/03/AD/18 (AD 6) —1 — Администратори, както и на двете подчасти на интервюто (професионален опит и мотивация), също предвидени в посоченото обявление за конкурс.

3)      Осъжда Комисията да заплати съдебните разноски.

Costeira

Кънчева

Perišin

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 1 декември 2021 година.

Подписи


*      Език на производството: френски.