Дело T‑604/15
European Road Transport Telematics Implementation Coordination Organisation — Intelligent Transport Systems & Services Europe (Ertico — ITS Europe)
срещу
Европейска комисия
Решение на Общия съд (четвърти състав) от 22 май 2019 година
„Седма рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности — Препоръка 2003/361/ЕО — Решение на групата по утвърждаването при Комисията във връзка с квалифицирането като микро-, малки и средни предприятия — Искане за преразглеждане на основание на точки 1.2.6 и 1.2.7 от приложението към Решение 2012/838/ЕС, Евратом — Липса на административна жалба по смисъла на член 22 от Регламент (ЕО) № 58/2003 — Право на защита — Принцип на добра администрация — Правна сигурност — Оправдани правни очаквания — Сила на пресъдено нещо — Критерии относно определението за микро-, малки и средни предприятия в политиките на Съюза — Понятие за предприятие — Понятие за икономическа дейност — Критерий за независимост — Задължение за мотивиране“
1. Агенции на Европейския съюз — Изпълнителна агенция за научни изследвания (REA) — Утвърждаване на обстоятелството, че участниците в съществуващите изследователски програми имат статута на микро-, малко или средно предприятие — Искане за преразглеждане на решението от групата по утвърждаване — Процедури за проверка — Разграничаване с исканията за осъществяване на контрол за законосъобразност на акт на REA
(член 22 от Регламент № 58/2003 на Съвета; точки 1.2.6 и 1.2.7 от приложението към Решение 2012/838 на Комисията)
(вж. т. 30—38)
2. Право на Европейския съюз — Принципи — Право на защита — Право на изслушване — Обхват
(членове 41, 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
(вж. т. 46—48 и 63)
3. Агенции на Европейския съюз — Изпълнителна агенция за научни изследвания (REA) — Утвърждаване на обстоятелството, че участниците в съществуващите изследователски програми имат статута на микро-, малко или средно предприятие — Задължение за спазване на правото на защита на участниците — Обхват
(точки 1.2.6 и 1.2.7 от приложението към Решение 2012/838 на Комисията)
(вж. т. 52)
4. Право на Европейския съюз — Принципи — Правна сигурност — Понятие
(вж. т. 68)
5. Право на Европейския съюз — Принципи — Защита на оправданите правни очаквания — Условия — Конкретни уверения, предоставени от администрацията
(вж. т. 69)
6. Право на Европейския съюз — Принципи — Принцип на добра администрация — Задължение на компетентната институция да разгледа внимателно и безпристрастно всички относими към дадения случай данни — Обхват
(член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
(вж. т. 70)
7. Агенции на Европейския съюз — Изпълнителна агенция за научни изследвания (REA) — Утвърждаване на обстоятелството, че участниците в съществуващите изследователски програми имат статута на микро-, малко или средно предприятие — Оттегляне на първото решение за отказ и замяната му с ново решение — Допустимост — Условия
(точки 1.2.6 и 1.2.7 от приложението към Решение 2012/838 на Комисията)
(вж. т. 72)
8. Агенции на Европейския съюз — Изпълнителна агенция за научни изследвания (REA) — Утвърждаване на обстоятелството, че участниците в съществуващите изследователски програми имат статута на микро-, малко или средно предприятие — Определяне на размера на предприятие въз основа на критериите, съдържащи се в Препоръка 2003/361 — Допустимост
(точки 1.1.3.1, 1.2.6 и 1.2.7 от приложението към Решение 2012/838 на Комисията; съображение 3 и член 1 от приложението към Препоръка 2003/361 на Комисията)
(вж. т. 92—95)
9. Агенции на Европейския съюз — Изпълнителна агенция за научни изследвания (REA) — Утвърждаване на обстоятелството, че участниците в съществуващите изследователски програми имат статута на микро-, малко или средно предприятие — Определяне на размера на предприятие въз основа на критериите, съдържащи се в Препоръка 2003/361 — Прилагане на критерия за независимост — Отказ за предоставяне на статута на микро-, малко или средно предприятие на образувание, което фактически принадлежи към голяма икономическа група — Допустимост
(точки 1.1.3.1, 1.2.6 и 1.2.7 от приложението към Решение 2012/838 на Комисията; съображения 9 и 12 и член 1 от приложението към Препоръка 2003/361 на Комисията)
(вж. т. 100—103, 106 и 107)
10. Агенции на Европейския съюз — Изпълнителна агенция за научни изследвания (REA) — Утвърждаване на обстоятелството, че участниците в съществуващите изследователски програми имат статута на микро-, малко или средно предприятие — Определяне на размера на предприятие въз основа на критериите, съдържащи се в Препоръка 2003/361 — Понятие за предприятие — Сдружение на предприятия, което предоставя услуги на своите членове в замяна на заплатените от тях вноски — Включване
(членове 54 ДФЕС, 101 ДФЕС и 102 ДФЕС; член 1 от приложението към Препоръка 2003/361 на Комисията)
(вж. т. 118, 119, 123—128 и 130)
11. Агенции на Европейския съюз — Изпълнителна агенция за научни изследвания (REA) — Утвърждаване на обстоятелството, че участниците в съществуващите изследователски програми имат статута на микро-, малко или средно предприятие — Определяне на размера на предприятие въз основа на критериите, съдържащи се в Препоръка 2003/361 — Прилагане на критерия за независимост — Отказ за предоставяне на статута на микро-, малко или средно предприятие на образувание, което получава вноски от своите членове и разполага с ресурси, които са напълно достатъчни за задоволяване на неговите нужди — Допустимост — Удовлетворяване от страна на образуванието, разглеждано самостоятелно, на критериите относно състава на персонала и финансовите прагове, предвидени в препоръката — Липса на последици
(членове 1 и 2 от приложението към Препоръка 2003/361 на Комисията)
(вж. т. 140—146, 148—152)
12. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Противоречие в мотивите — Условия — Последици
(член 296 ДФЕС)
(вж. т. 166—168)
13. Жалба за отмяна — Отменително съдебно решение — Последици
(член 266 ДФЕС)
(вж. т. 176)
14. Съдебно производство — Съдебни разноски — Съобразяване на изискванията за справедливост — Осъждане на спечелилата делото страна да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и половината от съдебните разноски на жалбоподателя
(член 134, параграф 1 и член 135, параграфи 1 и 2 от Процедурния правилник на Общия съд)
(вж. т. 182)
Резюме
В решението си от 22 май 2019 г. по дело Ertico — ITS Europe/Комисия (T‑604/15) Общият съд отхвърля искането на жалбоподателя European Road Transport Telematics Implementation Coordination Organisation — Intelligent Transport Systems & Services Europe (Ertico — ITS Europe) за отмяна на решението от 18 август 2015 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) на групата по утвърждаване по силата на точки 1.2.6 и 1.2.7 от Решение 2012/838, доколкото в това решение е направен изводът, че жалбоподателят не може да бъде квалифициран като микро-, малко или средно предприятие по смисъла на Препоръка 2003/361. Освен това с оглед на особените обстоятелства по това дело Комисията се осъжда да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и половината от съдебните разноски, направени от Ertico — ITS Europe.
Жалбоподателят е кооперативно дружество, което предоставя многосекторна платформа на частните и публичните предприятия от сектора на интелигентните транспортни системи и услуги.
От 31 декември 2006 г. жалбоподателят е считан за микро-, малко или средно предприятие (наричано по-нататък „МСП“) по смисъла на Препоръка 2003/361. Този статут му позволява в течение на няколко години да се ползва от допълнителни субсидии от страна на Европейския съюз, по-специално в рамките на Седма рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.).
През декември 2013 г., в рамките на проверка дали участниците в съществуващите изследователски програми имат статута на МСП, Изпълнителната агенция за научни изследвания (REA), в качеството си на служба, която утвърждава обстоятелството, че участниците имат статута на МСП, иска от жалбоподателя да предостави информация, която му позволява да докаже, че може да продължи да се ползва от статута на МСП. На 27 януари 2014 г., след размяна на електронни писма, REA решава, че жалбоподателят не може да бъде считан за МСП.
Жалбоподателят оспорва това решение пред групата по утвърждаването на основание на точки 1.2.6 и 1.2.7 от приложението към Решение 2012/838/ЕС. Посочената жалба е отхвърлена с решение от 15 април 2014 (наричано по-нататък „първото решение за отказ“). Впоследствие това решение е оттеглено и групата по утвърждаването приема обжалваното решение.
Най-напред Общият съд посочва, че точки 1.2.6 и 1.2.7 от приложението към Решение 2012/838 и член 22 от Регламент № 58/2003 не се отнасят до едно и също производство по упражняване на контрол. В случая последната посочена разпоредба не е приложима. Следователно в настоящото дело жалбата на жалбоподателя е подадена по силата на точки 1.2.6 и 1.2.7 от приложението към Решение 2012/838.
Що се отнася до критерия за независимост в рамките на Препоръка 2003/361, Общият съд стига до извода, че критерият, приложен от групата по утвърждаването в обжалваното решение, не нарушава Препоръка 2003/361, тъй като критерият за независимост трябва да се тълкува в светлината на целта да се гарантира, че от мерките, предназначени за МСП, се ползват действително предприятията, които срещат затруднения поради размера си, а не тези, които принадлежат към голяма група и съответно имат достъп до средства и подкрепа, с които не разполагат техните конкуренти с еквивалентни размери. При тези условия, за да може да се обособят само предприятията, които действително представляват независими МСП, следва да се прецени структурата на МСП, които образуват икономическа група, чиято мощ надхвърля мощта на такова предприятие, и да се следи определението за МСП да не се заобикаля поради чисто формални съображения.
След като приема, че обжалваното решение е опорочено от грешка в преценката, доколкото е направен извод, че жалбоподателят не е предприятие по смисъла на член 1 от приложението към Препоръка 2003/361, по-специално поради обстоятелството че годишните вноски, изплатени от неговите членове, които не се квалифицират като МСП, представляват насрещната престация за предоставяните от него услуги, Общият съд все пак подчертава, че следва да се провери дали предвид обстоятелствата в конкретния случай групата по утвърждаването е можела да направи извод за липсата на независимост на жалбоподателя. Той заключава, че групата по утвърждаването не е приложила неправилно Препоръка 2003/361, като е приела, че жалбоподателят не среща затруднения, които обикновено изпитват МСП, по-специално поради обстоятелството, че размерът на посочените годишни вноски е бил определен в зависимост от разходите на жалбоподателя, поради което той не може да се квалифицира като МСП по смисъла на посочената препоръка, въпреки обстоятелството, че е предприятие.
Освен това, тъй като се счита, че жалбоподателят не отговаря на критерия за независимост, той не може да претендира, че отговаря на критериите за състав на персонала и за финансови прагове, предвидени в член 2 от приложението към Препоръка 2003/361. Така в съответствие с член 6 от приложението към Препоръка 2003/361 посочените критерии за състав на персонала и за финансови прагове не могат да бъдат определяни въз основа на изолирани данни относно жалбоподателя, тъй като той не е независимо предприятие и неговите членове са предприятия, които не са МСП.
На последно място, Комисията се осъжда да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и половината от съдебните разноски на Ertico — ITS Europe. Всъщност, от една страна, взаимодействието между производствата по упражняване на контрол, уредени в точки 1.2.6 и 1.2.7 от приложението към Решение 2012/838 и в член 22 от Регламент № 58/2003, не следва ясно от разпоредбите на Решение 2012/838, което е потвърдено от Комисията в хода на съдебното заседание. Освен това описанието на производството пред групата по утвърждаването, което фигурира в точки 1.2.6 и 1.2.7 от приложението към Решение 2012/838, съдържа значителни празноти, по-специално липсва посочване на процесуалните срокове, което усложнява допълнително правилното разбиране на приложимите правила. Поради това Общият съд прилага член 135, параграф 2 от своя процедурен правилник.