Language of document : ECLI:EU:T:2022:268

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети състав)

4 май 2022 година(*)

„Държавни помощи — Помощи, отпуснати от Гърция — Решение, с което помощите се обявяват за несъвместими с вътрешния пазар — Понятие „държавна помощ“ — Предимство — Принцип на частния инвеститор — Гаранционна премия — Предприятие в затруднение — Знание на гръцките органи — Известие на Комисията относно държавните помощи под формата на гаранции — Явна грешка в преценката“

По дело T‑423/14 RENV

Larko Geniki Metalleftiki kai Metallourgiki AE, установено в Атина (Гърция), представлявано от I. Drillerakis, E. Rantos и N. Korogiannakis, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, представлявана от A. Bouchagiar,

ответник,

с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за частичната отмяна на Решение 2014/539/EС на Комисията от 27 март 2014 година относно държавна помощ SA.34572 (13/C) (ex 13/NN) приведена в действие от Гърция за Larco General Mining & Metallurgical Company SA (ОВ L 254, 2014 г., стр. 24),

ОБЩИЯТ СЪД (трети състав),

състоящ се от: G. De Baere, председател, V. Kreuschitz (докладчик) и K. Kecsmár, съдии,

секретар: E. Coulon,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелствата по спора

1        Larko Geniki Metalleftiki kai Metallourgiki AE (наричано по-нататък „жалбоподателят“ или „Larko“) е предприятие, специализирано в добива и преработването на латеритна руда, добива на лигнитни въглища и производството на фероникел и вторични продукти.

2        То е създадено през 1989 г. като ново предприятие след ликвидацията на Hellenic Mining and Metallurgical SA. Към момента на фактите в основата на спора то има трима акционери: гръцката държава, която държи 55,2 % от акциите чрез Hellenic Republic Asset Development Fund, частна финансова институция, National Bank of Greece SA (наричана по-нататък „ETE“), която държи 33,4 % от акциите, и Public Power Corporation (главния производител на електроенергия в Гърция, чийто мажоритарен акционер е държавата), която държи 11,4 % от акциите.

3        През март 2012 г. Hellenic Republic Asset Development Fund уведомява Европейската комисия за програма за приватизация на Larko.

4        През април 2012 г. Комисията образува служебно предварителна проверка на посочената приватизация в съответствие с правилата в областта на държавните помощи.

5        Предмет на проверката са следните шест мерки:

–        Първата е относно, от една страна, споразумение от 1998 г. за уреждане на дългове между Larko и неговите основни кредитори, по силата на което задълженията на това дружество към кредиторите трябва да се обслужват при годишен лихвен процент от 6 %, и от друга страна, липсата на действия от страна на гръцката държава за събиране на тези дългове (наричана по-нататък „мярка 1“);

–        Втората е относно гаранция във връзка с кредит от 30 милиона евро, отпуснат от ATE Bank на Larko, гаранция, предоставена от гръцката държава през 2008 г. (наричана по-нататък „мярка 2“ или „гаранцията от 2008 г.“); тази гаранция покрива 100 % от заема за период максимум до 3 години с предвидена годишна гаранционна премия от 1 %;

–        Третата е относно предложено през 2009 г. от управителния съвет на Larko увеличение на дяловия капитал в размер на 134 милиона евро, одобрено от тримата му акционери и в което гръцката държава участва изцяло, а ЕТЕ участва частично (наричана по-нататък „мярка 3“);

–        Четвъртата е относно предоставена от държавата през 2010 г. безсрочна гаранция за пълно покритие на гаранционно писмо, което ETE щяло да предостави на Larko за сума в размер на приблизително 10,8 милиона евро с годишна гаранционна премия от 2 % (наричана по-нататък „мярка 4“); спорното гаранционно писмо гарантира спиране на изпълнението от страна на Areios Pagos (Касационен съд, Гърция) на решение, с което Efeteio Athinon (Апелативен съд Атина, Гърция) признава наличието на задължение на Larko към кредитор в размер на 10,8 милиона евро,

–        Петата е относно гаранционни писма, които въз основа на гръцко съдебно решение заместват задължителното авансово плащане на 25 % от данъчна глоба (наричана по-нататък „мярка 5“);

–        Шестата е относно две гаранции, предоставени от държавата през 2011 г. за два заема, отпуснати от ATE Bank, съответно от 30 милиона евро и от 20 милиона евро, които осигуряват 100 % покритие и са с годишна премия от 1 % (наричана по-нататък „мярка 6“).

6        В хода на тази проверка Комисията иска от гръцките органи допълнителни сведения, които са ѝ представени от тези органи през 2012 г. и 2013 г. Проведени са и срещи между службите на Комисията и представители на гръцките органи.

7        С Решение от 6 март 2013 г. (ОВ C 136, 2013 г., стр. 27, наричано по-нататък „решението за започване на процедурата“) Комисията започва официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС относно държавна помощ SA.34572 (13/C) (ex 13/NN).

8        В хода на предвидената в член 108, параграф 2 ДФЕС процедура Комисията кани гръцките органи и третите заинтересовани страни да представят становищата си относно посочените по-горе в точка 5 мерки. На 30 април 2013 г. Комисията получава становище от гръцките органи и не получава нито едно становище от третите заинтересовани страни.

9        На 27 март 2014 г. Комисията приема Решение 2014/539/ЕС относно държавна помощ SA.34572 (13/C) (ex 13/NN) приведена в действие от Гърция за Larco General Mining & Metallurgical Company SA (ОВ L 254, 2014 г., стр. 24, наричано по-нататък „обжалваното решение“).

10      С обжалваното решение Комисията като начало посочва, че към момента на привеждане в действие на въпросните шест мерки Larko е предприятие в затруднение по смисъла на точки 9—11 от Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (ОВ C 244, 2004 г., стр. 2; Специално издание на български език 2007 г., глава 8, том 4, стр. 187, наричани по-нататък „Насоките за оздравяване и преструктуриране“).

11      Относно преценката на посочените по-горе в точка 5 мерки Комисията отбелязва, най-напред, че мерки 2—4 и 6 са държавни помощи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, след това, че тези мерки са приведени в действие в нарушение на задълженията за уведомяване и непредприемане на действия, установени в член 108, параграф 3 ДФЕС, и накрая, че тези мерки са несъвместими с вътрешния пазар помощи и подлежат на възстановяване по смисъла на член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС] (ОВ L 83, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).

12      Комисията приема също, че две други мерки — 1 и 5, съответно относно несъбирането на дълг към министерството на финансите и две държавни гаранции от 2011 г. (вж. по-горе точка 5), не представляват държавни помощи.

13      Разпоредителната част на обжалваното решение има следното съдържание:

„Член 1

Несъбирането на дълг към Министерството на финансите и гаранционните писма вместо авансово плащане на допълнителния данък през 2010 г., който Гърция наложи на [Larko], не представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 [ДФЕС].

Член 2

Държавната помощ в размер на 135 820 824,35 EUR под формата на държавни гаранции за [Larko] през 2008 г., 2010 г. и 2011 г. и под формата на участие на държавата в увеличението на капитала на дружеството през 2009 г., неправомерно предоставена от Гърция в нарушение на член 108, параграф 3 [ДФЕС], е несъвместима с вътрешния пазар.

Член 3

1.      Гърция възстановява несъвместимата помощ, посочена в член 2, от получателя.

2.      Върху сумите, подлежащи на възстановяване, се начислява лихва, считано от датата, на която те са предоставени на получателите, до тяхното действително възстановяване.

3.      Лихвата се изчислява с натрупване в съответствие с глава V от Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията, както е изменен.

4.      По отношение на мярка 3 Гърция следва да предостави точната(ите) дата(и), когато е предоставила своето участие в увеличението на дяловия капитал от 2009 г.

5.      Гърция отменя всички неизплатени плащания от помощта, посочена в член 2, считано от датата на приемане на настоящото решение.

Член 4

1.      Възстановяването на помощта, посочена в член 2, се извършва незабавно и ефективно.

2.      Гърция гарантира изпълнението на настоящото решение в срок от четири месеца от датата, на която е била уведомена за него.

Член 5

1.      В срок от два месеца след уведомяването за настоящото решение Гърция предоставя следната информация:

а)      общата сума (главница и лихви по възстановяване), която получателят трябва да възстанови;

б)      подробно описание на вече предприетите и на планираните мерки за изпълнение на настоящото решение;

в)      документи, доказващи, че на получателя е наредено да възстанови помощта.

2.      Гърция редовно уведомява Комисията за напредъка по националните мерки, предприети за изпълнение на настоящото решение, до пълното възстановяване на помощта, посочена в член 2. При поискване от страна на Комисията тя незабавно предоставя информация за вече предприетите и планираните мерки за спазване на настоящото решение. Тя предоставя също така подробна информация относно размера на помощта и лихвите по възстановяване, които вече са възстановени от получателя.

Член 6

Адресат на настоящото решение е Република Гърция“.

14      В приложението към обжалваното решение има „информация за размера на получената помощ, подлежащата на възстановяване помощ и помощта, която вече е възстановена“, която е възпроизведена по-долу:

Наименование на получателя — мярка

Общ размер на получената помощ

Общ размер на подлежащата на възстановяване помощ (главница)

Общ размер на вече възстановената сума




Главница

Лихва по възстановяването

Lar[k]o — мярка 2

30 000 000

30 000 000

0

0

Lar[k]o — мярка 3

44 999 999,40

44 999 999,40

0

0

Lar[k]o — мярка 4

10 820 824,95

10 820 824,95

0

0

Lar[k]o — мярка 6

50 000 000

50 000 000

0

0

 Производството и исканията на страните

15      Жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд на 6 юни 2014 г.

16      На 9 октомври 2014 г. Elliniki Metalleftiki kai Metallourgiki Larymnis Larko AE подава в секретариата на Общия съд молба за встъпване в настоящото производство в подкрепа на исканията на жалбоподателя. Молбата за встъпване е отхвърлена с определение от 11 юни 2015 г., Larko/Комисия (T‑423/14, непубликувано EU:T:2015:439). Жалба срещу това определение също е отхвърлена с определение от 6 октомври 2015 г., Metalleftiki kai Metallourgiki Etairia Larymnis Larko/Комисия (C‑385/15 P(I), непубликувано, EU:C:2015:681).

17      Производството е спряно с решение на председателя на девети състав на Общия съд от 3 септември 2015 г. до постановяване на решение на Съда, с което се слага край на производството по дело C‑385/15 P(I). Производството е възобновено на 16 октомври 2015 г.

18      Тъй като има промяна в съставите на Общия съд, в приложение на член 27, параграф 5 от Процедурния правилник на Общия съд съдията докладчик е включен в шести състав, на който съответно е разпределено настоящото дело.

19      По предложение на съдията докладчик Общият съд (шести състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник, поставя писмени въпроси на страните, като ги приканва да отговорят писмено. Страните представят отговорите си в секретариата на Общия съд в определения срок.

20      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 26 януари 2017 г.

21      С решение от 1 февруари 2018 г., Larko/Комисия (T‑423/14, EU:T:2018:57) Общият съд отхвърля жалбата в нейната цялост.

22      На 4 април 2018 г. жалбоподателят подава в секретариата на Съда жалба срещу решение от 1 февруари 2018 г., Larko/Комисия (T‑423/14, EU:T:2018:57).

23      С решение от 26 март 2020 г., Larko/ Комисия (C‑244/18 P, EU:C:2020:238) Съдът отменя решението от 1 февруари 2018 г., Larko/Комисия (T‑423/14, EU:T:2018:57), доколкото Общият съд е отхвърлил първата част на първото основание на жалбата, отнасяща се до мярка 2, отхвърля жалбата в останалата ѝ част, връща делото на Общия съд и не се произнася по съдебните разноски.

24      Що се отнася до първата част на първото основание, Съдът констатира, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото (решение от 26 март 2020 г., Larko/Комисия, C‑244/18 P, EU:C:2020:238, т. 61—71).

25      Всъщност, от една страна, от точка 70 от решение от 26 март 2020 г., Larko/Комисия (C‑244/18 P, EU:C:2020:238) следва, че тъй като връщането на разглежданата помощ от нейния получател цели именно да отстрани нарушението на конкуренцията, причинено от определено конкурентно предимство, и по този начин да възстанови положението, предшестващо плащането на помощта, Комисията не може да предполага, че дадено предприятие се е ползвало от предимство, представляващо държавна помощ, като се основава само на отрицателна презумпция, опираща се на липсата на информация, която позволява да се направи обратното заключение, при липсата на други данни от естество да установят със сигурност съществуването на такова предимство (решение от 17 септември 2009 г., Комисия/MTU Friedrichshafen, C‑520/07 P, EU:C:2009:557, т. 57 и 58). Според Съда, като е презумирал — при все че при липсата на всякакво доказателство за положението преди или при приемането на мярка 2 по същество е приел за доказано, че при предоставянето на тази мярка гръцките органи са знаели за затрудненията на Larko — че частен оператор в положението на гръцките органи е трябвало да знае в посочения момент за тези затруднения, Общият съд обаче не се е съобразил с посочената по-горе съдебна практика и не се е поставил в контекста на приемането на тази мярка (решение от 26 март 2020 г., Larko/Комисия, C‑244/18 P, EU:C:2020:238, т. 71). Освен това Съдът уточнява, че Общият съд трябва да провери дали административната преписка съдържа данни с известна надеждност и съгласуваност, които предоставят достатъчна основа, за да се заключи, на първо място, че към момента на предоставяне на мярка 2 гръцките органи са знаели или е трябвало да знаят за твърдените затруднения на Larko, а след това, че в хода на административното производство тази точка не е била спорна между Комисията и гръцките органи (решение от 26 март 2020 г., Larko/Комисия, C‑244/18 P, EU:C:2020:238, т. 123).

26      От друга страна, Съдът е приел, че не е необходимо да се разглеждат доводите на жалбоподателя, изложени в точки 50 и 51 от решение от 26 март 2020 г., Larko/Комисия (C‑244/18 P, EU:C:2020:238), относно това дали годишната гаранционна премия от 1 % съответства на поведението на частен оператор (решение от 26 март 2020 г., Larko/Комисия, C‑244/18 P, EU:C:2020:238, т. 72).

27      След постановяването на решението от 26 март 2020 г., Larko/ Комисия (C‑244/18 P, EU:C:2020:238) делото, което вече носи номер T‑423/14 RENV, е разпределено на трети състав на Общия съд, в който е включен съдията докладчик.

28      Съгласно член 217 от Процедурния правилник страните представят в определения срок становища и допълнителни становища по изводите, които следва да се направят от решение от 26 март 2020 г., Larko/Комисия (C‑244/18 P, EU:C:2020:238) за разрешаването на спора.

29      По предложение на съдията докладчик Общият съд (трети състав) в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник, поставя писмени въпроси на страните, като ги приканва да отговорят писмено. Страните представят отговорите си в секретариата на Общия съд в определения срок.

30      С решение на председателя на Общия съд от 22 ноември 2021 г. на основание член 27, параграф 1 от Процедурния правилник дело T‑423/14 RENV е възложено на нов съдия докладчик, който заседава в трети състав.

31      В становището си по изводите, които следва да се направят от решение от 26 март 2020 г., Larko/Комисия (C‑244/18 P, EU:C:2020:238), жалбоподателят моли Общия съд:

–        да уважи жалбата въз основа на първата част на първото основание,

–        да отмени член 2 от обжалваното решение в частта, в която квалифицира мярка 2 като несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ,

–        да отмени член 3 от обжалваното решение в частта, в която се разпорежда възстановяването, заедно с лихвите, на сумата от 30 милиона евро за твърдяната помощ, свързана с посочената мярка,

–        да разпореди връщането заедно с лихвите на всички суми, евентуално възстановени пряко или непряко от него в тази връзка в изпълнение на обжалваното решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, направени както в производството пред Общия съд, така и в производството пред Съда.

32      В становището си по изводите, които следва да се направят от решение от 26 март 2020 г., Larko/Комисия (C‑244/18 P, EU:C:2020:238), Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли първата част на първото основание, а следователно и жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

 По обхвата на спора

33      Съгласно член 61, първа и втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, когато жалбата е основателна и делото се връща на Общия съд за постановяване на решение по спора, той е обвързан от възприетото от Съда по правните въпроси. Така след отмяната на решение от Съда и връщането на делото за ново разглеждане пред Общия съд същият е сезиран с решението на Съда, в приложение на член 215 от Процедурния правилник, и следва да се произнесе по всички повдигнати от жалбоподателя основания за отмяна, с изключение на неотменените от Съда части от диспозитива, както и на съображенията, които са необходимата основа за тези неотменени части, доколкото те вече се ползват със силата на пресъдено нещо (вж. в този смисъл решение от 3 юли 2018 г., Keramag Keramische Werke и др./Комисия, T‑379/10 RENV и T‑381/10 RENV, непубликувано, EU:T:2018:400, т. 26 и цитираната съдебна практика).

34      Що се отнася до обхвата на настоящия спор, следва да се припомни, че той се отнася само до първата част на първото основание, тъй като останалите основания на жалбоподателя са окончателно отхвърлени с решение от 1 февруари 2018 г., Larko/ Комисия (T‑423/14, EU:T:2018:57), доколкото то е потвърдено с решение от 26 март 2020 г., Larko/Комисия (C‑244/18 P, EU:C:2020:238) (вж. т. 23 по-горе).

35      С посочената първа част се оспорва основателността на мотивите, изложени в съображения 73, 74 и 77 от обжалваното решение, които имат следното съдържание:

„(73)            Комисията не приема аргумента на гръцките органи, че условията от точка 3.2 от известието [на Комисията относно прилагането на членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС към държавните помощи под формата на гаранции] са изпълнени. Комисията доказва, че Lar[k]o е било дружество в затруднение през 2008 г. Освен това годишната гаранционна премия от 1 % не може да се счита за отразяваща риска от неизпълнение [на задължението за плащане] по гарантираните заеми предвид значителните финансови затруднения на Lar[k]o, и по-специално неговия висок коефициент на дълг спрямо собствен капитал.

(74)            Комисията счита, че разумен кредитор в условията на пазарна икономика не би предоставил гаранция на Lar[k]o при тези условия. Тъй като мярката е била предоставена избирателно на Lar[k]o, Комисията заключава, че държавната гаранция от 2008 г. е предоставила избирателно предимство на получателя.

[…]

(77)            Във връзка с това се заключава, че мярка 2 представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 [ДФЕС] […]“.

36      Мотивите, изложени в съображение 73 от обжалваното решение, се състоят основно от два аспекта, а именно, от една страна, констатацията на Комисията, че през 2008 г. Larko е било „дружество в затруднение“ по смисъла на точка 3.2, буква а) от Известието на Комисията относно прилагането на членове [107 ДФЕС и 108 ДФЕС] по отношение на държавните помощи под формата на гаранции (ОВ C 155, 2008 г., стр. 10; наричано по-нататък „Известието относно гаранциите“) във връзка с определението, предвидено в точки 9—11 от Насоките за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране (наричан по-нататък „първия аспект на мотивите“), и от друга страна, съображението, че „годишна гаранционна премия от 1 % не може да се счита за отразяваща риска от неизпълнение [на задължението за плащане] по гарантираните заеми предвид значителните финансови затруднения на Lar[к]о, и по-специално неговия висок коефициент на дълг спрямо собствен капитал“ по смисъла на точка 3.2, буква г) от Известието относно гаранциите (наричан по-нататък „вторият аспект на мотивите“). Освен това от структурата на посоченото съображение 73 следва, че от гледна точка на Комисията тези два аспекта на мотивите по принцип представляват алтернативни обосновки, изведени съответно от точка 3.2, буква а) и от точка 3.2, буква г) от посоченото известие, за да се направи изводът, че гръцките органи не са доказали, че мярка 2 съответства на пазарните условия, и че поради това тя съдържа предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

37      В решението си от 26 март 2020 г., Larko/ Комисия (C‑244/18 P, EU:C:2020:238, т. 53—71 и т. 121—123) Съдът се произнася по преценката на Общия съд на първия аспект на мотивите, като се отказва изрично да прецени оплакванията на Larko във връзка с анализа на Общия съд по втория аспект (решение от 26 март 2020 г., Larko/Комисия, C‑244/18 P, EU:C:2020:238, т. 72). Освен това в решението си за връщане на делото Съдът е постановил, че Общият съд има задачата да провери дали административната преписка съдържа данни с известна надеждност и съгласуваност, които предоставят достатъчна основа, за да се направи заключението, че от една страна, при предоставянето на мярка 2 гръцките органи са знаели или е трябвало да знаят за твърдените затруднения на Larko, а от друга страна, че в хода на административното производство Комисията и гръцките органи не са спорили по този въпрос (решение от 26 март 2020 г., Larko/Комисия, C‑244/18 P, EU:C:2020:238, т. 123).

38      Предвид алтернативния характер на мотивите, възприети в съображение 73 от обжалваното решение, Общият съд счита за необходимо да прецени, най-напред, основателността на доводите относно втория аспект на мотивите, свързан с прилагането на точка 3.2, буква г) от Известието относно гаранциите, като същевременно взема предвид изискването за проверка дали гръцките органи са знаели или е трябвало да знаят за твърдените финансови затруднения на Larko най-късно при предоставянето на мярка 2, както и, след това, въпроса дали този аспект е бил спорен между Комисията и посочените органи в хода на административното производство.

 По основателността на доводите, изтъкнати в първата част на първото основание, отнасяща се до втория аспект на мотивите на съображение 73 от обжалваното решение, по знанието на гръцките органи за твърдените финансови затруднения на Larko и по спорния характер на този аспект в хода на административното производство

39      Що се отнася до основателността на втория аспект на мотивите с оглед на критерия, посочен в точка 3.2, буква г) от Известието относно гаранциите, жалбоподателят се ограничава главно да поддържа, първо, че годишната гаранционна премия от 1 % отразява добрата платежоспособност на Larko към момента на предоставянето на мярка 2, като взема предвид рентабилността на дружеството през предходните три години, второ, през същата 2008 г. Larko е получило негарантиран заем от ATE Bank и трето, че посочената премия е в съответствие с премиите, получени от гръцката държава за гаранциите на кредити, отпуснати на други дружества, намиращи се в положение, сходно с това на Larko.

40      В становището си по изводите, които следва да се направят от решение от 26 март 2020 г., Larko/Комисия (C‑244/18 P, EU:C:2020:238), жалбоподателят оспорва съображенията, изложени в точки 91—98 от решение от 1 февруари 2018 г., Larko/Комисия (T‑423/14, EU:T:2018:57), и изтъква, че няма данни, позволяващи да се приеме, че частен оператор, който се намира в положението на гръцките органи преди предоставянето на мярка 2, е трябвало да знае за твърдените икономически и финансови затруднения на Larko. Той уточнява, че Комисията е заменила критериите, посочени в точка 3.2, буква г) от Известието относно гаранциите, с неясно позоваване на финансовите затруднения на Larko. Освен това Комисията не изпълнила задължението си сама да разгледа размера на премията и прехвърлила на Larko и гръцката държава тежестта да докажат неговия подходящ характер. Според жалбоподателя Комисията не е установила нито каква е предлаганата на финансовите пазари референтна гаранционна премия, нито пазарна цена на подобен негарантиран заем, нито е класирала заемополучателя в определена категория риск. Накрая, изводът, направен в съображение 74 от обжалваното решение, бил както неоснователен, така и лишен от мотиви.

41      Комисията оспорва доводите на жалбоподателя и счита по същество, че първата част на първото основание трябва да се отхвърли по-специално поради втория аспект на мотивите, възприет в съображение 73 от обжалваното решение (вж. т. 36 по-горе).

42      В случая доводът на Комисията следва да бъде уважен.

43      На първо място, посочването в рамките на втория аспект на мотивите на съображение 73 от обжалваното решение на „значителните финансови затруднения на Lar[k]o“ не трябва да се смесва с посочването, в рамките на първия аспект на мотивите на същото това съображение, на качеството „дружество в затруднение“ на Larko през 2008 г., което съответства на определението в точки 9—11 от Насоките за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране и на което само точка 3.2, буква а) от Известието относно гаранциите се позовава (вж. т. 36 по-горе). Освен това, както следва от точка 104 от решение от 1 февруари 2018 г., Larko/Комисия (T‑423/14, EU:T:2018:57), която Съдът не е санкционирал, посочените в точка 3.2 от това известие условия са кумулативни, в смисъл че взети заедно, е „достатъчно, за да се изключи съществуването на държавна помощ“. От това следва, че ако някое от тях не е изпълнено, както е в случая, посоченото в точка 3.2, буква г) от Известието относно гаранциите, съгласно което гаранцията трябва да доведе до плащане на премия, съответстваща на пазарната цена, това обстоятелство е достатъчно, за да може Комисията да приеме, че съответната държава членка не е доказала в достатъчна степен, че наличието на държавна помощ може да бъде изключено на основание на това известие.

44      На второ място, в решението си от 26 март 2020 г., Larko/ Комисия (C‑244/18 P, EU:C:2020:238) Съдът не се произнася нито по основателността на втория аспект на мотивите на съображение 73 от обжалваното решение, нито по основателността на преценката, направена от Общия съд в точки 93—98 от решението му от 1 февруари 2018 г., Larko/Комисия (T‑423/14, EU:T:2018:57), в това отношение, макар жалбоподателят да го е оспорил изрично в жалбата си (решение от 26 март 2020 г., Larko/Комисия, C‑244/18 P, EU:C:2020:238, т. 50, 51 и 72). Съдът се е ограничил до това да санкционира неправилното прилагане от Общия съд на принципа на частния оператор, доколкото е предположил посредством отрицателна презумпция и следователно в разрез със съдебната практика относно разпределянето на тежестта на доказване във връзка с прилагането на посочения принцип, че при предоставянето на мярка 2 през 2008 г. гръцките органи е трябвало да знаят, че Larko е било „предприятие в затруднение“ през 2008 г. по смисъла на точка 3.2, буква а) от Известието относно гаранциите във връзка с точки 11—9 от Насоките за оздравяване и преструктуриране (решение от 26 март 2020 г., Larko/Комисия, C‑244/18 P, EU:C:2020:238, т. 53—70). Поради това Съдът е изискал от Общия съд да провери наличието на доказателства, от които евентуално да се установи, че тези органи са знаели или е трябвало да знаят за „трудностите на Larko“ в положението преди или към момента на предоставяне на мярка 2 (решение от 26 март 2020 г., Larko/Комисия, C‑244/18 P, EU:C:2020:238, т. 71 и 123).

45      На трето място, във втория аспект на мотивите на съображение 73 от обжалваното решение Комисията установява връзка между „значителните финансови затруднения“ на Larko, от една страна, и неговия „висок коефициент на дълг спрямо собствен капитал“, което се отразява на неговия „риск от неизпълнение [на задължението за плащане] по гарантираните заеми“, от друга страна. Всъщност втората и третата колони от таблицата, съдържаща се в съображение 56 от обжалваното решение, свидетелстват, че това съотношение е 1,3 през 2007 г., като общият дълг възлиза на 141,2 милиона евро, а собственият капитал на 104 милиона евро, а през 2008 г. — минус 575, с общ дълг от 230,1 милиона евро и със собствен капитал минус 0,4 милиона евро. Така съгласно тази таблица собственият капитал на Larko е намалял от 104 на минус 0,4 милиона евро между 2007 г. и 2008 г., докато общият му дълг се е увеличил от 141,2 на 230,1 милиона евро.

46      На четвърто място, Общият съд счита, че тези констатации, разглеждани във връзка с релевантните доказателства по преписката, са достатъчни, за да се установи, че най-късно към момента на предоставяне на мярка 2 Larko е било изправено пред значителни финансови затруднения и че гръцките органи са знаели за това, което те не са оспорили в хода на административното производство. Тази преценка се потвърждава от следните данни от преписката по делото.

47      Първо, в точки 36—38 от решението за започване на процедурата Комисията изрично привлича вниманието на гръцките власти върху това, че гаранционната премия от 1 %, която имала за цел да възнагради мярка 2, евентуално не съответства на пазарните условия, с оглед на точка 3.2 от Известието относно гаранциите, както и върху факта, че гаранцията от 2008 г. покрива повече от 80 % от остатъка от гарантирания заем, тоест 100 % от него, поради което не можело да се изключи наличието на помощ [вж. т. 3.2, буква в) от посоченото известие]. В точка 37 от решението за започване на процедурата Комисията е уточнила, че не разполага с никакви насоки за съответната релевантна стойност за сходни гаранционни премии на финансовия пазар, и както Общият съд вече е отбелязал в точка 97 от решението от 1 февруари 2018 г., Larko/Комисия (T‑423/14, EU:T:2018:57), тя приема, че годишна премия от 1 % на пръв поглед не отразява риска от неизпълнение от Larko на плащане по гарантираните кредити, с оглед на значителните финансови затруднения на същото, и особено на неговия висок коефициент на дълг спрямо собствен капитал и отрицателната стойност на собствения му капитал.

48      Второ, явно Комисията изрично е приканила гръцките органи да ѝ предоставят цялата релевантна информация, за да може тя да прецени, по-специално с оглед на критериите по точка 3.2, буква г) от Известието относно гаранциите, дали премията от 1 % е подходяща да възнагради заем, покрит на 100 % от гаранцията от 2008 г., в сравнение със „съответната пазарна цена“ и с оглед на риска от неплащане от страна на Larko, евентуално класирано в зависимост от „степента на риска“ например посредством „сравнение на цените, платени от предприятия, които са класирани по подобен начин на пазара“ [вж. т. 3.2, буква г), четвърта алинея от посоченото известие]. Така в първа алинея от диспозитива на решението за започване на процедурата Комисията е поискала от гръцката държава да ѝ представи „всички сведения, които могат да допринесат за оценката на помощта/мярката [следователно включително мярка 2] в срок от един месец“.

49      Трето, в това отношение обаче в становището си по решението за започване на процедурата гръцките власти се задоволяват с явно недостатъчни, дори непълни твърдения, че Larko е имало „добър кредитен рейтинг“ (good credit rating) през 2008 г., основан на рентабилността му през трите предходни години, и че гаранционната премия от 1 % е съответстващата на пазарните условия, без обаче да представят доказателства в подкрепа на тези твърдения (т. 3.52 и 3.53 от становището от 29 март 2013 г.) (вж. в този смисъл решение от 1 февруари 2018 г., Larko/Комисия, T‑423/14, EU:T:2018:57, т. 97). Всъщност този кратък отговор на поканата на Комисията за подробно обяснение на причините, поради които посочената премия съответства на пазарната цена, в съответствие с критериите, предвидени по-специално в точка 3.2, буква г), четвърта алинея от Известието относно гаранциите, е в разрез с твърденията на посочените органи, изложени в точки 2.27—2.32 от становището им, в които те признават „рязкото влошаване“ на финансовото положение на Larko през втората половина на 2008 г. (вж. също т. 51 по-долу). С оглед на тези обстоятелства Общият съд следователно счита, че Комисията не е допуснала явна грешка, като е приела, че годишната гаранционна премия от 1 % не може да се счита за отразяваща риска от неизпълнение на задължението за плащане от страна на Larko по гарантираните заеми (вж. в този смисъл решение от 1 февруари 2018 г., Larko/Комисия, T‑423/14, EU:T:2018:57, т. 92—98).

50      Четвърто, това заключение се потвърждава не само от постоянните цифри относно загубите, понесени от Larko през 2007 г. и 2008 г., които вече са взети предвид и съобщени от Комисията в точка 18 от решението за откриване на процедурата и припомнени в съображение 56 от обжалваното решение (вж. т. 45 по-горе), но и от точка 3.2, буква в) от Известието относно гаранциите, от която следва, че наличието на държавна помощ не може да се изключи, когато гаранцията от 2008 г. покрива „повече от 80 % от неизплатения остатък от заема“, на който аспект Комисията вече се е позовала в точка 36 in fine от решението за започване на процедурата. Безспорно е обаче също, че мярка 2 е била предназначена да покрие 100 % от заема от 30 милиона евро, отпуснат на Larko от ATE Bank.

51      Пето, съгласно изискването в точка 123 от решение от 26 март 2020 г., Larko/Комисия (C‑244/18 P, EU:C:2020:238) Общият съд отбелязва, че от административната преписка, а именно от становището на гръцките органи по решението за започване на процедурата, обобщено в съображения 32—34 от обжалваното решение, е видно, че от средата на 2008 г. те са знаели за много лошото финансово положение на Larko, което поставя под въпрос съответствието с пазарната цена на гаранционната премия от 1 % към момента на предоставяне на гаранцията, 22 декември 2008 г. Всъщност, както изтъква Комисията, в точки 2.27—2.32 от посоченото становище на гръцките власти, по-специално се посочва следното:

„От втората половина на [2008 г.] финансовите резултати на L[arko] внезапно се влошават. Това влошаване се дължи основно на внезапното падане на цената на никела от средата на 2008 г. […] Това води до рязък спад на търговския оборот на L[arko] и до изключително отрицателни финансови резултати през 2008 г. Тежкото финансово положение на L[arko] се задълбочава и поради изтичането на срока на договорите за покритие, което води до допълнителна счетоводна загуба […] Отрицателните финансови резултати на L[arko] започват да се констатират още от юли 2008 г. и впоследствие те продължават да са такива с падането на световните курсове на никела. Всъщност, докато дружеството реализира печалби и има добри икономически резултати до средата на 2008 г., впоследствие започва рязко влошаване, в резултат на което L[arko] дава изключително негативна представа за себе си в края на годината (пропорционално на силния спад на световните курсове на никела)“.

52      В точки 63—66 от своето допълнително становище по заключенията, които следва да се изведат от решение от 26 март 2020 г., Larko/Комисия (C‑244/18 P, EU:C:2020:238), жалбоподателят обаче се задоволява да минимизира доказателствената стойност на тези елементи, като посочва лаконично и неубедително, че тази икономическа слабост на Larko е само временна и се дължи основно на падането на цената на никела през втората половина на 2008 г. и че тя е констатирана за първи път в неговите финансови отчети за 2008 г., за които е било прието, че са последващо доказателство спрямо датата на отпускането на мярка 2. При все това тези твърдения се оспорват от становището на гръцките органи по решението за започване на процедурата и са недостатъчни, за да поставят под въпрос факта, от една страна, че от септември 2008 г., когато е взето решението за отпускане на мярка 2, на тези органи е било напълно известно драстичното влошаване на финансовото положение на Larko и че от друга страна, този въпрос не е бил спорен между тях и Комисията в хода на административното производство.

53      На пето място, с оглед на изложените по-горе съображения правилата относно разпределянето на тежестта на доказване при прилагането на принципа на частния оператор не могат да оборят този извод, без да доведат до неправомерно прехвърляне на тази тежест на доказване в ущърб на Комисията и до нарушаване на обхвата на задължението за лоялно сътрудничество на държавата членка по силата на член 4, параграф 3 ДЕС, като се вземе предвид разделението на сферите на знание и на отговорност, които са в основата на изискванията за предоставяне на релевантна информация, по-специално на основание точка 3.2, буква г) от Известието относно гаранциите.

54      Безспорно, от една страна, от постоянната съдебна практика следва, че Комисията е длъжна в интерес на добрата администрация на свързаните с държавните помощи основни правила на Договора за функционирането на ЕС да проведе административната процедура надлежно и безпристрастно, за да може при приемането на окончателното решение да разполага с възможно най-пълната и надеждна информация за тази цел. Ето защо тя трябва да поиска от съответната държава членка да предостави цялата релевантна информация, която ѝ позволява да провери дали са изпълнени условията за прилагане на принципа на частния оператор. Дори когато посочената институция е изправена срещу държава членка, която не изпълнява задължението си за съдействие и не ѝ е предоставила информацията, която тя ѝ е разпоредила да даде, тя е длъжна да основава решенията си на данни с известна надеждност и съгласуваност, които представляват достатъчна основа, за да се направи заключение, че дадено предприятие се е възползвало от предимство, представляващо държавна помощ, и поради това са от естество да обосноват заключенията, до които тя достига. В това отношение Комисията не може да предполага, че дадено предприятие се е ползвало от предимство, представляващо държавна помощ, като се основава само на отрицателна презумпция, опираща се на липсата на информация, която позволява да се направи обратното заключение, при липсата на други данни от естество да установят със сигурност съществуването на такова предимство (вж. в този смисъл решения от 26 март 2020 г., Larko/Комисия, C‑244/18 P, EU:C:2020:238, т. 67—70 и цитираната съдебна практика и от 7 май 2020 г., BTB Holding Investments и Duferco Participations Holding/Комисия, C‑148/19 P, EU:C:2020:354, т. 48—51 и цитираната съдебна практика). Освен това съдът на Съюза трябва да преценява законосъобразността на решение в областта на държавните помощи с оглед на цялата информация, с която Комисията е могла да разполага към момента, в който го е приела, и която тя е могла да поиска и получи по време на административното производство (вж. в този смисъл решение от 20 септември 2017 г., Комисия/Frucona Košice, C‑300/16 P, EU:C:2017:706, т. 70 и 71 и цитираната съдебна практика).

55      От друга страна, в съдебната практика се приема, че приетите от Комисията правила за поведение, като Известието относно гаранциите, не могат сами по себе си да породят задължения в тежест на държавите членки (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 19 юли 2016 г., Kotnik и др., C‑526/14, EU:C:2016:570, т. 40—44), включително в областта на доказателствената тежест за целите на доказването на наличието на предимство.

56      В случая обаче, с оглед на изложеното в точки 45—51 по-горе, още в решението за започване на процедурата Комисията е разполагала с достатъчно надеждни и съгласувани доказателства, за да докаже, че гръцките органи са знаели за затрудненото финансово положение на Larko към момента на предоставяне на мярка 2 и че последната не отговаря на пазарните условия. Освен това в това решение тя изрично е приканила гръцките органи да предоставят релевантна информация в това отношение, така че, за да изпълнят критериите по точка 3.2, буква г) от Известието относно гаранциите, те имали задачата да посочат обстоятелства, които могат да поставят под въпрос тези улики. По-специално гръцките органи е можело да се опитат да докажат, че въпреки безспорните финансови затруднения на Larko премията от 1 % за покритието на заем на 100 % съответства на практиката на гръцкия финансов пазар, или да представят доказателства за запазването на рисковия му рейтинг до декември 2008 г., което нито посочените органи, нито Larko са направили. Всъщност самият факт, изтъкнат от тези органи, че Larko се е ползвало през 2008 г. и от кредит, отпуснат от ATE Bank, без да се изисква държавна гаранция, не обезсилва тази преценка, тъй като Комисията правилно припомня, че на този етап тази банка е била контролирана от гръцката държава и че отпускането на посочения заем не изключвало последващо влошаване на икономическото положение на Larko през същата година.

57      Впрочем тази преценка съответства на разпределението на сферите на знание и на отговорност, които стоят в основата на условията по точка 3.2 от Известието относно гаранциите, които преди всичко са предвидени да улеснят доказването от страна на държавата членка, че индивидуална държавна гаранция не включва държавна помощ, за която Комисията трябва да бъде уведомена. Макар с такова правно необвързващо по отношение на държавите членки известие Комисията да не може да прехвърли в техен ущърб припомнената в съдебната практика, посочена в точка 54 по-горе, тежест на доказване на наличието на държавна помощ, това не променя факта, че тя може да уточни в посоченото известие релевантната информация по-специално от икономически характер, която според нея може да изключи в достатъчна степен наличието на държавна помощ и която държавата членка е в състояние да предостави по силата на задължението си за лоялно сътрудничество в съответствие с член 4, параграф 3 ДЕС, по-точно на основание че тя спада към нейната сфера на познание и отговорност.

58      Накрая, тази преценка не се опровергава и от решения от 12 март 2020 г., Elche Club de Fútbol/Комисия (T‑901/16, EU:T:2020:97, т. 132—137) и от 12 март 2020 г., Valencia Club de Fútbol/Комисия (T‑732/16, обжалвано, EU:T:2020:98, т. 134—136) и по които страните са се произнесли по писмен въпрос на Общия съд. В това отношение е достатъчно да се констатира, че тези съдебни решения се отнасят до много различни фактически рамки от тази в настоящия случай, по-специално поради наличието на обезпечения в полза на съответния кредитор, като например залог или ипотека, които могат да окажат значително влияние върху преценката дали гаранционна премия е съобразена с пазарните условия, по-специално съгласно точка 3.2, буква г) от Известието относно гаранциите.

59      При това положение с оглед на обстоятелствата, изложени във втория аспект на мотивите на съображение 73 от обжалваното решение, чиято пълнота на мотивите е потвърдена окончателно с решение от 1 февруари 2018 г., Larko/Комисия (T‑423/14, EU:T:2018:57, т. 24—44), потвърдено в решение от 26 март 2020 г., Larko/Комисия (C‑244/18 P, EU:C:2020:238, т. 102—117 и 124), следва да се заключи, че при приемането на посоченото решение Комисията е разполагала с достатъчно надеждни и съгласувани доказателства, за да приеме в съображения 74 и 77 от това решение, че гаранционната премия, свързана с мярка 2, не е съобразена с пазарна цена по-конкретно на основание че критериите по точка 3.2, буква г) от Известието относно гаранциите не са спазени, и следователно представлява предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

60      Следователно първата част на първото основание трябва да се отхвърли, без да е необходимо произнасяне по въпроса дали Larko е било „дружество в затруднение“ през 2008 г. по смисъла на точка 3.2, буква а) от Известието относно гаранциите във връзка с определението, предвидено в точки 9—11 от Насоките за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране, и дали към момента на предоставяне на мярка 2 гръцките органи са знаели или е трябвало да знаят за изпълнението на релевантните критерии по това определение.

61      Поради това жалбата трябва да се отхвърли изцяло.

 По съдебните разноски

62      Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателят е загубил делото, следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (трети състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Larko Geniki Metalleftiki kai Metallourgiki AE понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски на Европейската комисия по дела T423/14 и T423/14 RENV и по дело C244/18 P.

De Baere

Kreuschitz

Kecsmár

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 4 май 2022 година.

Подписи


*      Език на производството: гръцки.