CURIA - Documents

Home > Search form > List of results > Documents

Start printing

Language of document : ECLI:EU:T:2015:512

Дело T‑422/10

(публикувани откъси)

Trafilerie Meridionali SpA

срещу

Европейска комисия

„Конкуренция — Картели — Европейски пазар на стомана за предварително напрягане — Определяне на цени, подялба на пазара и обмен на чувствителна търговска информация — Решение, с което се установява нарушение на член 101 ДФЕС — Едно-единствено комплексно продължено нарушение — Пропорционалност — Принцип на индивидуализиране на наказанията и санкциите — Пълен съдебен контрол“

Резюме — Решение на Общия съд (шести състав) от 15 юли 2015 г.

1. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Доказване на нарушението и на неговата продължителност в тежест на Комисията — Обхват на тежестта на доказване — Необходима степен на точност на събраните от Комисията доказателства — Съвкупност от улики — Съдебен контрол — Обхват — Решение, което оставя съмнение у съда — Спазване на принципа на презумпцията за невиновност

(член 101 ДФЕС; член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

2. Картели — Забрана — Нарушения — Споразумения и съгласувани практики, представляващи едно-единствено нарушение — Възлагане на отговорност на предприятие за цялото нарушение, въпреки ограничената му роля — Допустимост — Вземане предвид при преценката на тежестта на нарушението и при определянето на размера на глобата

(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП)

3. Картели — Участие в срещи с антиконкурентна цел — Обстоятелство, което позволява да се направи извод за участие в последващ картел при липса на разграничаване от приетите решения — Тежест върху Комисията да докаже участието в срещи — Липса на доказателства за участието на предприятие в срещите, проведени през определена част от общата продължителност на едно-единствено нарушение — Последици

(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП)

4. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Определяне на основния размер — Тежест на нарушението — Значимост на участието на всяко предприятие — Разграничаване — Картел с няколко части

(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 2006/C 210/02 на Комисията)

5. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на едно-единствено нарушение — Тежест върху Комисията да докаже участието на предприятие — Недостатъчни доказателства

(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП)

6. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Коригиране на основния размер — Смекчаващи обстоятелства — Примерен характер на обстоятелствата, съдържащи се в насоките

(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 29 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)

7. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Метод на изчисление, определен в приетите от Комисията насоки — Индивидуализиране на наказанието на различни етапи от определянето на размера — Задължение за отчитане на всички релевантни обстоятелства — Съдебен контрол

8. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Коригиране на основния размер — Смекчаващи обстоятелства — Нарушение, извършено поради небрежност — Недостатъчно доказателства за установяване на небрежността

9. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Коригиране на основния размер — Способност за плащане — Задължение да се отчете обстоятелството, че съответното предприятие работи на загуба — Липса — Действителна способност за плащане на предприятието в особен социален и икономически контекст — Отчитане — Условия — Вземане предвид на принципите на пропорционалност и на равно третиране

(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 35 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)

10. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Право на преценка на Комисията — Съдебен контрол — Правомощие на съда на Съюза за пълен съдебен контрол — Обхват — Преценка на способността за плащане на санкционираните предприятия

(член 101 ДФЕС и член 261 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

11. Конкуренция — Глоби — Размер — Право на преценка на Комисията — Съдебен контрол — Правомощие на съда на Съюза за пълен съдебен контрол — Обхват — Намаляване на размера на глоба, наложена в нарушение на принципа на пропорционалност — Вземане предвид на принципа на индивидуализиране на наказанията

(член 101 ДФЕС и член 261 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 23, параграф 3 и член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

1. Вж. текста на решението.

(вж. т. 88—90)

2. Вж. текста на решението.

(вж. т. 91—96)

3. За да се докаже в достатъчна степен участието на дадено предприятие в антиконкурентен картел, достатъчно е Комисията да докаже, че съответното предприятие е участвало в срещи, по време на които са били сключени антиконкурентни споразумения, без то да им се е противопоставило явно. Когато участието в такива срещи е доказано, това предприятие следва да представи данни, от които да може да се установи, че участието му в тези срещи е лишено от всякакви антиконкурентни намерения, като докаже, че е уведомило конкурентите си, че участва в тези срещи с намерения, различни от техните.

В това отношение, за да се приложи изискването за разграничаване в случай на участие в среща, Комисията следва да установи, че съответното предприятие е участвало в срещи, по време на които са били сключени антиконкурентни споразумения, без то да им се е противопоставило явно, за да докаже в достатъчна степен участието на посоченото предприятие в картела.

Следователно при участие на дадено предприятие в картел в продължение на няколко години, когато не е надлежно доказано, че това предприятие е участвало както пряко, така и непряко в срещи за период от около девет месеца, поради което останалите членове на картела не са имали точна представа за неговото поведение на пазара през този период, Комисията не може да приеме, че това предприятие е участвало в антиконкурентни практики през споменатия период.

(вж. т. 97, 295—297)

4. В областта на санкциите, налагани за нарушение на правото на конкуренцията в областта на картелите, след като докаже наличието на едно-единствено нарушение и определи неговите участници, за да наложи глоби, Комисията е длъжна да разгледа относителната тежест на участието на всеки от тях в това нарушение. Това следва по-специално от Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003, които предвиждат различно третиране по отношение на началния размер (специфичен начален размер) или отчитане на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, които позволяват да се измени размерът на глобата, по-конкретно в зависимост от активната или пасивната роля на съответните предприятия при извършването на нарушението.

Във всеки случай на предприятието не може да бъде наложена глоба, чийто размер е изчислен в зависимост от участие в тайно споразумение, за което то не носи отговорност. Също така предприятието може да бъде санкционирано само за деяния, за които е упрекнато лично.

Следователно санкциите трябва да бъдат индивидуализирани, в смисъл че трябва да са съобразени с поведението и с присъщите на съответните предприятия характерни особености. Такова индивидуализиране на санкцията е още по-необходимо, когато става въпрос за комплексно нарушение, което обединява съвкупност от споразумения и съгласувани практики между предприятия, които имат конфликт на търговски интереси за много дълъг период, и когато участието на едно от тези предприятия в картела има редица особености в сравнение с тези на ключовите участници, обединени в рамките на картела. В това отношение предприятие, чиято отговорност е установена по отношение на редица части от даден картел, допринася повече за ефикасността и тежестта на този картел от нарушител, който участва само в една част на същия картел. Следователно първото предприятие извършва по-тежко нарушение от извършеното от второто предприятие. Така, участието на дадено предприятие само във вътрешния аспект на даден картел по същество остава по-малко тежко от това на предприятие, което е участвало не само във вътрешния, но и във външния му аспект.

(вж. т. 99—103, 148 и 314)

5. Вж. текста на решението.

(вж. т. 115, 132, 133, 135, 144, 175 и 194)

6. Списъкът на смекчаващите обстоятелства, посочени в точка 29 от Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003, не е изчерпателен, както личи от факта, че този списък е въведен с израза „като например“.

(вж. т. 313)

7. Вж. текста на решението.

(вж. т. 315—329)

8. В областта на санкциите, налагани за нарушение на правото на конкуренцията в областта на картелите, Комисията може да намали основния размер на глобата поради смекчаващи обстоятелства съгласно точка 29, второ тире от Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003, когато съответното предприятие представи доказателства, че нарушението е било извършено в резултат на небрежност.

В това отношение участието на дадено предприятие не може да бъде плод на небрежност, а е резултат на умишлено действие от негова страна, когато от сведенията, дадени от другите членове на картела, е видно, че посоченото предприятие иска да се присъедини към тях. Също така естеството му на малко семейно предприятие, което продава своите продукти само на националния пазар и не изнася, малкият мащаб на пазарния му дял, липсата на вътрешен правен отдел или твърдяното му незнание на принципите, приложими за правото в областта на конкуренцията, или още особеностите на участието му в картела не представляват обстоятелства, които могат да докажат, че то неумишлено се е присъединило, после е напуснало, след това отново се е присъединило към картела.

(вж. т. 335—337)

9. Вж. текста на решението.

(вж. т. 356—365, 373—376, 383 и 392)

10. Вж. текста на решението.

(вж. т. 366—371)

11. В областта на правото на конкуренцията, предвид правомощието за пълен съдебен контрол, предоставено му, в приложение на член 261 ДФЕС, с член 31 от Регламент № 1/2003, съдът на Съюза е овластен — извън обикновения контрол за законосъобразност на санкцията, който позволява само да се отхвърли жалбата за отмяна или да се отмени обжалваният акт — да замества преценката на Комисията със своята и вследствие на това да измени обжалвания акт дори при липсата на отмяна, като вземе предвид всички фактически обстоятелства и промени по-специално размера на наложената глоба, когато въпросът за този размер е предоставен на преценката му.

В това отношение по естеството си определянето на глобата от съдилищата на Съюза не е точна аритметична задача. Освен това, когато упражнява пълен съдебен контрол, съдът на Съюза не е обвързан нито от изчисленията на Комисията, нито от насоките ѝ, а трябва да извърши собствена преценка, като вземе предвид всички обстоятелства по конкретния случай.

Така, от член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 личи, че при определяне на размера на глобата, предназначена да санкционира участието в едно-единствено нарушение, трябва да се вземат предвид както тежестта, така и продължителността на нарушението, а от принципа на индивидуализиране на наказанията следва, че санкцията трябва да отчита положението на всеки нарушител по отношение на нарушението. Такъв трябва да бъде случаят специално що се отнася до комплексното и продължително нарушение, което се характеризира с разнородността на участниците.

(вж. т. 394, 398 и 399)