ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
28 юни 2011 година
Дело T-454/09 P
Rinse van Arum
срещу
Европейски парламент
„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Атестиране — Атестационен доклад — Процедура по атестиране за 2005 г. — Жалба, която е частично явно недопустима и частично явно неоснователна“
Предмет: Жалба за отмяна на Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 10 септември 2009 година по дело Van Arum/Парламент (F‑139/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑291 и II‑A‑1‑1571)
Решение: Отхвърля жалбата. Г‑н Rinse van Arum понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Европейския парламент в рамките на настоящото производство.
Резюме
1. Обжалване — Правни основания — Обикновено повторение на правните основания и доводите, изложени пред Съда на публичната служба — Недопустимост
(член 225 ЕО; член 11, параграф 1 от приложение I към Статута на Съда; член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд)
2. Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Предоставяне на точки за заслуги
(член 45 от Правилника за длъжностните лица)
3. Обжалване — Правни основания — Правно основание, изложено за първи път в производството по обжалване — Недопустимост
(член 58 от Статута на Съда)
4. Длъжностни лица — Атестиране — Атестационен доклад — Контрол от органа по назначаването в рамките на жалба по административен ред — Граници
(член 90 от Правилника за длъжностните лица)
5. Производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма
(член 21 от Статута на Съда; член 43, параграф 1 и член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)
6. Обжалване — Правни основания — Неправилна преценка на фактите — Недопустимост
(член 11 от приложение I към Статута на Съда)
1. От член 11, параграф 1 от приложение I към Статута на Съда, както и от член 138, параграф 1, първа алинея, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд следва, че жалбата трябва точно да посочва пороците на съдебното решение, чиято отмяна се иска, както и правните доводи, с които по специфичен начин се подкрепя това искане. Жалба, която само повтаря или възпроизвежда буквално вече изложени пред Съда на публичната служба правни основания и доводи, не отговаря на това изискване. Всъщност подобна жалба представлява просто искане за преразглеждане на представената пред Съда на публичната служба искова молба или жалба, което е извън компетентността на Общия съд.
(вж. точки 26 и 27)
Позоваване на: Общ съд — 17 март 2010 г., Парламент/Collée, T‑78/09 P, точки 20—22
2. В съответствие с член 45 от Правилника, съгласно който повишаването се извършва след сравнително съпоставяне на заслугите на длъжностните лица, предвиденото в общите разпоредби за прилагане решение за предоставяне на точки за заслуги не почива на изолирано разглеждане на атестационния доклад за всяко длъжностно лице, а на съпоставяне на заслугите му с тези на други длъжностни лица. Следователно обстоятелството, че окончателният атестационен доклад за длъжностно лице е по-благоприятен за него от доклада, съществуващ към датата на решението за предоставяне на точки за заслуги не предполага непременно, че той трябва да получи допълнителни точки за заслуги.
(вж. точка 67)
Позоваване на: Общ съд — 17 март 2010 г., Парламент/Collée, посочено по-горе, точка 61
3. Да се позволи на страна да изтъкне за първи път пред Общия съд правно основание, което не е посочила пред Съда на публичната служба, би означавало да ѝ се даде възможност да сезира Общия съд, чиято компетентност е ограничена в производството по обжалване, със спор, който е с по-широк обхват от този, който е трябвало да разгледа Съдът на публичната служба. Следователно в производството по обжалване компетентността на Общия съд е ограничена до преценката на правните изводи, направени по отношение на обсъдените пред първоинстанционния съд правни основания.
(вж. точка 79)
Позоваване на: Съд — 11 ноември 2004 г., Ramondín и др./Комисия, C‑186/02 P и C‑188/02 P, Recueil, стр. I‑10653, точка 60; 22 юни 2006 г., Storck/СХВП, C‑25/05 P, Recueil, стр. I‑5719, точка 61
4. Атестационните доклади изразяват свободно формулираното мнение на атестиращите, а не преценката на органа по назначаването. Следователно в рамките на жалбата, подадена по административен ред срещу атестационен доклад, органът по назначаването няма право, подобно на сезирания с жалба съд, да замести атестиращите и да извърши пълен контрол, а трябва да се ограничи до упражняването на ограничен контрол.
(вж. точка 109)
Позоваване на: Съд — 3 юли 1980 г., Grassi/Съвет, 6/79 и 97/79, Recueil, стр. II‑2141, точка 15; Общ съд — 16 юли 1992 г., Della Pietra/Комисия, T‑1/91, Recueil, стр. II‑2145, точка 23; Съд на публичната служба —3 октомври 2000 г., Cubero Vermurie/Комисия, T‑187/98, Recueil FP, стр. I‑A‑195 и II‑885, точка 36; 13 юли 2006 г., Vounakis/Комисия, T‑165/04, Recueil FP, стр. I‑A‑2155 и II‑A‑735, точка 28
5. В текста на жалбата трябва да се съдържат основните доводи на жалбоподателя, като приложенията имат само доказателствена функция.
(вж. точка 133)
Позоваване на: Съд на публичната служба — 5 декември 2006 г., Angelidis/Парламент, T‑416/03, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑317 и II‑A‑2‑1607, точки 92 и 93 и цитираната съдебна практика
6. Като се има предвид, че по силата на член 11 от приложение I към Статута на Съда обжалването пред Общия съд се ограничава само до правни въпроси, единствено Съдът на публичната служба е компетентен да установява фактите — освен в случаите, когато неточността на фактическите му констатации следва от представените пред него материали по делото, — както и да преценява тези факти.
(вж. точка 153)
Позоваване на: Общ съд — 19 март 2010 г., Bianchi/ETF, T‑338/07 P, точка 61 и цитираната съдебна практика