Дело T‑579/10
macros consult GmbH — Unternehmensberatung für Wirtschafts- und Finanztechnologie
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар
(марки, дизайни и модели) (СХВП)
„Марка на Общността — Производство за обявяване на недействителност — Фигуративна марка на Общността „makro“ — Търговска фирма macros consult GmbH — Права, които са придобити преди подаването на заявка за регистрация на марка на Общността и дават на притежателя си правото да забрани използването на заявената марка на Общността — Нерегистрирани знаци, които се ползват със защита в германското право — Член 5 от Markengesetz — Член 8, параграф 4, член 53, параграф 1, буква в) и член 65 от Регламент (ЕО) № 207/2009“
Резюме — Решение на Общия съд (първи състав) от 7 май 2013 г.
1. Марка на Общността — Отказ, отмяна и недействителност — Относителни основания за недействителност — Съществуване на по-ранно право, предвидено в член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 — Условия — Тълкуване в светлината на правото на Съюза — Преценка с оглед на критериите, определени в националното право, което се прилага за знака, на който е направено позоваване
(член 8, параграф 4 и член 53, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 на Съвета)
2. Марка на Общността — Отказ, отмяна и недействителност — Искане за обявяване на недействителност, основано на съществуването на по-ранно национално право — Тежест на доказване
(член 8, параграф 4, член 53 параграф 1, буква в) и параграф 2, и член 65 от Регламент № 207/2009 на Съвета; член 1, правило 37, буква б), подточка ii) от Регламент № 2868/95 на Комисията)
3. Марка на Общността — Производство по обжалване — Обжалване пред съда на Съюза — Компетентност на Общия съд — Контрол за законосъобразност на решенията на апелативните състави — Вземане предвид от Общия съд на доказателства за факти, които не са били посочени преди това пред отделите на Службата — Изключване
1. Съгласно член 53, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността във връзка с член 8, параграф 4 от същия регламент наличието на знак, различен от марка, дава възможност да се постанови недействителност на марка на Общността, ако знакът отговаря едновременно на четири условия: той трябва да бъде използван в процеса на търговия; използването му трябва да има обхват, по-голям от местния; правата по отношение на този знак да са били придобити преди датата на подаването на заявката за регистрация на марка на Общността съгласно законодателството на държавата членка, където знакът е бил използван; и на последно място, правото върху този знак трябва да предоставя на притежателя си правото да забрани използването на една по-късно регистрирана марка. Тези четири условия ограничават броя знаци, различни от марки, които могат да бъдат изтъкнати за оспорване на действителността на марка на Общността върху цялата територия на Съюза в съответствие с член 1, параграф 2 от Регламент № 207/2009. Тъй като установените в член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 условия са кумулативни, е достатъчно дори едно от тях да не бъде изпълнено, за да бъде отхвърлено дадено искане за обявяване на недействителност на марки на Общността.
Първите две условия, а именно свързаните с използването и с обхвата на посочения знак, като този обхват не трябва да бъде само местен, следват от самия текст на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 и следователно трябва да бъдат тълкувани в светлината на правото на Съюза. Така Регламент № 207/2009 установява еднакви стандарти относно използването на знаците и обхвата им, които съответстват на принципите, от които се ръководи въведената с този регламент система.
Напротив, от израза „когато и доколкото, съгласно законодателството на държавата членка, което е приложимо за този знак“ следва, че посочените по-нататък в член 8, параграф 4, букви a) и б) от Регламент № 207/2009 други две условия представляват установени в регламента условия, които за разлика от предходните се преценяват с оглед на критериите, определени от правото, уреждащо посочения знак. Основание за това препращане към правото, уреждащо посочения знак, дава обстоятелството, че Регламент № 207/2009 признава възможността срещу марка на Общността да се направи позоваване на знаци, които не са включени в системата на марката на Общността. Поради това само правото, уреждащо посочения знак, позволява да се установи дали този знак е по-ранен от марката на Общността и дали въз основа на него може да се обоснове забраната за използване на по-късно регистрирана марка.
(вж. точки 54—56 и 70)
2. От текста на член 53, параграф 2 от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността е видно, че предвиденото в този член условие по-ранното право да позволява да се забрани използването на марка на Общността, включва две ясно разграничени хипотези — по-ранното право да е защитено съгласно правната уредба на Съюза „или“ съгласно националното право.
Що се отнася до процедурата, определена в Регламент № 2868/95 за прилагане на Регламент № 40/94 относно марката на Общността, в случай на искане по член 53, параграф 2 от Регламент № 207/2009, основано на защитено съгласно националната правна уредба по-ранно право, в правило 37 от Регламент № 2868/95 се предвижда, че лицето, направило искането, следва да представи доказателства, че е оправомощено по силата на приложимото национално законодателство да отстоява това право.
Това правило създава задължение за лицето, направило искането, да представи на Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) не само доказателства, че отговаря на изискваните условия съгласно националното законодателство, чието прилагане иска, за да може да забрани използването на марка на Общността по силата на по-ранно право, но и доказателства, установяващи съдържанието на това законодателство.
Тъй като член 53, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 изрично препраща към член 8, параграф 4 от същия регламент и тъй като последната разпоредба се отнася за по-ранните права, защитени от законодателството на Съюза или от правото на държавата членка, приложимо по отношение на съответния знак, посочените по-горе правила за доказване се прилагат и когато се прави позоваване на национално право на основание член 53, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009. Всъщност правило 37, буква б), подточка ii) от Регламент № 2868/95 предвижда аналогични разпоредби по отношение на доказването на по-ранното право, ако е подадено искане на основание член 53, параграф 1 от Регламент № 207/2009.
Следователно въпросът за съществуването на национално право е фактически въпрос и страна, която твърди, че съществува право, отговарящо на условията по член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009, трябва да докаже пред Службата не само че правото произтича от националното законодателство, но и какъв е обхватът на това законодателство
(вж. точки 57—60, 62 и 72)
3. Вж. текста на решението.
(вж. точка 61)