Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)
20 юни 2024 година(*)
„Обжалване — Марка на Европейския съюз — Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „Abresham Super Basmati Selaa Grade One World’s Best Rice“ — По-ранна нерегистрирана словна марка на Обединеното кралство „BASMATI“ — Регламент (ЕО) № 207/2009 — Член 8, параграф 4 — Регламент (ЕС) 2017/1001 — Член 72 — Относително основание за отказ — Възражение — Обжалване пред апелативния състав — Отхвърляне — Обжалване пред Общия съд — Споразумение за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия — Членове 126 и 127 — Преходен период — Последици от края на преходния период за защитата на по-ранната марка — Обстоятелства, настъпили след приемането на спорното решение — Запазване на предмета на жалбата и на правния интерес“
По дело C‑801/21 P
с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 17 декември 2021 г.,
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), представлявана от D. Gaja, D. Hanf, E. Markakis и V. Ruzek,
жалбоподател,
подпомагана от
Федерална република Германия, представлявана от J. Heitz, M. Hellmann, D. Klebs и J. Möller,
встъпила страна в производството по обжалване,
като другата страна в производството е
Indo European Foods Ltd, установено в Хароу (Обединено кралство), представлявано от A. Norris, KC и N. Welch, solicitor,
жалбоподател в първоинстанционното производство,
СЪДЪТ (пети състав),
състоящ се от: E. Regan, председател на състава, Z. Csehi, M. Ilešič, I. Jarukaitis и D. Gratsias (докладчик), съдии,
генерален адвокат: M. Szpunar,
секретар: A. Lamote, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 14 септември 2023 г.,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 23 ноември 2023 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) иска отмяна на решението на Общия съд на Европейския съюз от 6 октомври 2021 г., Indo European Foods/EUIPO — Chakari (Abresham Super Basmati Selaa Grade One World’s Best Rice) (T‑342/20, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2021:651), с което Общият съд, от една страна, отменя решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 2 април 2020 г. (преписка R 1079/2019–4) (наричано по-нататък „спорното решение“), постановено в производство по възражение между Indo European Foods Ltd и г‑н Hamid Ahmad Chakari, и от друга страна, отхвърля жалбата на Indo European Foods в останалата ѝ част.
Правна уредба
Споразумението за оттегляне
2 Първа, четвърта и осма алинея от преамбюла на Споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и от Европейската общност за атомна енергия (ОВ L 29, 2020 г., стр. 7, наричано по-нататък „Споразумението за оттегляне“), сключено на 30 януари 2020 г. и влязло в сила на 1 февруари 2020 г., гласят:
„Като имат предвид, че на 29 март 2017 г. [Обединеното кралство], вследствие на резултатите от проведения в Обединеното кралство референдум и суверенното решение на страната да напусне Европейския съюз, уведоми за намерението си да се оттегли от [Съюза] […] в съответствие с член [50 ДЕС] […],
[…]
Като припомнят, че съгласно член [50 ДЕС] […] и при спазване на реда и условията, определени в настоящото споразумение, правото на Съюза […] в своята цялост престава да се прилага спрямо Обединеното кралство от датата на влизане в сила на настоящото споразумение,
[…]
Като имат предвид, че е в интерес както на Съюза, така и на Обединеното кралство да се определи преходен период или период на изпълнение, през който […] правото на Съюза […] да се прилага за и във Обединеното кралство, и като общо правило, със същото действие както по отношение на държавите членки, за да се избегнат смущения в периода, през който споразумението(споразуменията) относно бъдещите отношения ще бъде (бъдат) договорено(и)“.
3 Член 1 от Споразумението за оттегляне е озаглавен „Цел“ и гласи:
„С настоящото споразумение се определят редът и условията за оттеглянето на [Обединеното кралство] от [Съюза] […]“.
4 Съгласно член 126 от същото споразумение, който е озаглавен „Преходен период“:
„Определя се преходен период или период на изпълнение, който започва да тече от датата на влизане в сила на настоящото споразумение и приключва на 31 декември 2020 г.“.
5 Член 127 от същото споразумение е озаглавен „Обхват на прехода“ и предвижда в параграфи 1, 3 и 6:
„1. Освен ако в настоящото споразумение не е предвидено друго, по време на преходния период правото на Съюза е приложимо по отношение на и в Обединеното кралство.
[…]
3. По време на преходния период правото на Съюза, приложимо съгласно параграф 1, поражда по отношение на Обединеното кралство и в него същите правни последици като тези, които поражда в Съюза и неговите държави членки, и се тълкува и прилага в съответствие със същите методи и общи принципи като тези, приложими в Съюза.
[…]
6. Освен ако в настоящото споразумение не е предвидено друго, по време на преходния период всяко позоваване на държавите членки в правото на Съюза, приложимо съгласно параграф 1, включително както то е въведено и приложено от държавите членки, се разбира като включващо Обединеното кралство“.
Регламент № 207/2009
6 Съображения 3, 4 и 7 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1), изменен с Регламент (ЕС) 2015/2424 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. (ОВ L 341, 2015 г., стр. 21) (наричан по-нататък „Регламент № 207/2009“), гласят:
„(3) […] [И]зглежда необходимо да се предвидят правила на [Съюза] за марките, предоставящи на предприятията правото да придобиват, по реда на единна процедура, марки на [Европейския съюз], които се ползват с еднаква защита и имат действие върху цялата територия на [Съюза]. Така обявеният принцип на единния характер на марката на [Европейския съюз] следва да се прилага, освен ако в настоящия регламент не е предвидено друго.
(4) Със сближаване на националните законодателства не могат да се преодолеят пречките на териториалната приложимост на правата, които законодателствата на държавите членки предоставят на притежателите на марки. За да се даде възможност на предприятията да упражняват безпрепятствено стопанска дейност на целия вътрешен пазар, са необходими марки, уреждани от единно законодателство [на Съюза], пряко приложимо във всички държави членки.
[…]
(7) Правото върху марка на [Европейския съюз] не може да бъде придобито, освен чрез регистрация, а такава се отказва именно […] ако това е в противоречие с по-ранни права“.
7 Член 1, параграф 2 от Регламент № 207/2009 предвижда:
„Марка на ЕС има единен характер. Тя има едно и също действие в целия Съюз: тя може да бъде регистрирана, прехвърляна, да бъде предмет на отказ, на решение за отмяна или за обявяване на недействителност, и нейното използване може да бъде забранено само за целия Съюз. Настоящият принцип се прилага, освен ако в настоящия регламент не е предвидено друго“.
8 Член 8 от посочения регламент е озаглавен „Относителни основания за отказ“ и предвижда в параграф 4:
„При възражение на притежател на нерегистрирана марка или на друг знак, използван/а в процеса на търговия с по-голям обхват от местния, марката, за която се подава заявка, не се регистрира, когато и доколкото, съгласно законодателството на Съюза или законодателството на държавата членка, което е приложимо за този знак:
a) правата по отношение на този знак са били придобити преди датата на подаването на заявката за регистрация на марка на ЕС или — според случая — приоритетната дата, претендирана със заявката за регистриране на марка на ЕС;
б) този знак предоставя на притежателя си правото да забрани използването на една по-скорошна марка“.
Регламент (ЕС) 2017/1001
9 Регламент № 207/2009 е отменен и заменен, считано от 1 октомври 2017 г., с Регламент (EC) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (OВ L 154, 2017 г., стр. 1).
10 Член 1, параграф 2 и член 8, параграф 4 от последния регламент са формулирани по същия начин като съответно член 1, параграф 2 и член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009.
11 Член 72 от Регламент 2017/1001 e озаглавен „Обжалване пред Съда“ и предвижда:
„1. Жалби срещу решенията на апелативните състави във връзка с жалби могат да се подават пред Общия съд.
2. Основанията за обжалване могат да бъдат липса на компетентност, нарушение на съществени процедурни изисквания, нарушение на ДФЕС, нарушение на настоящия регламент или на всяка правна норма, отнасяща се до тяхното прилагане или злоупотреба с власт.
3. Общият съд може да отмени или да промени оспорваното решение.
[…]
6. [EUIPO] взема необходимите мерки, за да се съобрази с решението на Общия съд, или, в случай на обжалване на това решение, с решението на Съда“.
12 Член 139 от този регламент е озаглавен „Молба за започване на национална процедура“ и предвижда в параграфи 1—3:
„1. Заявителят или притежателят на марка на ЕС може да поиска преобразуването на заявката за марка на ЕС или на марка на ЕС в заявка за национална марка:
a) доколкото заявката за марка на ЕС е отхвърлена, оттеглена или се счита за оттеглена;
[…]
2. Преобразуване не се осъществява:
[…]
б) с оглед защитата в държава членка, където, съгласно решението на [EUIPO] или на национална юрисдикция, за заявката или марката на ЕС е налице някое от основанията за отказ от регистрация, за отмяна или недействителност.
3. Заявката за национална марка резултат от преобразуване на заявка за марка на ЕС или марка на ЕС се ползва в съответната държава членка от датата на подаване или от датата на приоритет на тази заявка или марка […]“.
Обстоятелствата, предхождащи спора
13 Обстоятелствата в основата на спора, както са изложени в точки 1—12 от обжалваното съдебно решение, могат да бъдат обобщени както следва.
14 На 14 юни 2017 г. г‑н Chakari подава в EUIPO заявка за регистрация на марка на Европейския съюз, която е публикувана в Бюлетин на марките на Европейския съюз, бр. 169/2017 от 6 септември 2017 г.
15 Заявката за марка е подадена за следния фигуративен знак:
16 Регистрацията е поискана за стоки на основата на ориз, спадащи към класове 30 и 31 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г.
17 На 13 октомври 2017 г. Indo European Foods подава възражение срещу регистрацията на заявената марка за стоките, посочени в предходната точка. Възражението се основава на нерегистрирана по-ранна словна марка на Обединеното кралство „BASMATI“, обозначаваща ориз. В подкрепа на възражението е изтъкнато основанието по член 8, параграф 4 от Регламент 2017/1001. Indo European Foods твърди по същество, че може по силата на приложимото в Обединеното кралство право да попречи на използването на заявената марка въз основа на т.нар. „разширена“ форма на иска за злоупотреба с наименование („action for passing off“).
18 С решение от 5 април 2019 г. отделът по споровете отхвърля изцяло възражението с мотива, че представените от Indo European Foods доказателства не са достатъчни, за да се установи в съответствие с член 8, параграф 4 от Регламент 2017/1001, че съответната по-ранна марка е била използвана в процеса на търговия с по-голямо значение от местното преди релевантната дата и на разглежданата територия.
19 На 16 май 2019 г. Indo European Foods подава пред EUIPO жалба срещу решението на отдела по споровете.
20 Със спорното решение четвърти апелативен състав на EUIPO отхвърля жалбата като неоснователна с мотива, че Indo European Foods не е доказало, че наименованието „basmati“ му позволява да забрани използването на заявената марка в Обединеното кралство на основание на т.нар. „разширена“ форма на иска за злоупотреба с наименование.
Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение
21 На 2 юни 2020 г. Indo European Foods подава в секретариата на Общия съд жалба, с която иска да се отмени и изменени спорното решение.
22 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква едно-единствено основание, а именно нарушение на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009.
23 В писмения си отговор EUIPO изтъква по-специално, че доколкото възражението срещу регистрацията на заявената марка се основава на по-ранна, нерегистрирана в Обединеното кралство марка, защитата, предоставена ѝ от правото на Обединеното кралство, продължава да бъде релевантна през преходния период, предвиден в членове 126 и 127 от Споразумението за оттегляне (наричан по-нататък „преходният период“), но след изтичането на този период производството по възражение и жалбата пред Общия съд биха били лишени от предмет. Освен това EUIPO изтъква, че тъй като отмяната на спорното решение вече не би могла да донесе никаква полза на жалбоподателя в първоинстанционното производство, то той вече не би имал правен интерес от производството пред Общия съд.
24 На първо място, в точки 15—23 от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда доводите на EUIPO относно предмета на производството по възражение и на жалбата.
25 След като в точка 16 от посоченото съдебно решение Общият съд припомня, че преходният период е от 1 февруари до 31 декември 2020 г., в точка 17 от решението той отбелязва, че предмет на спора в настоящия случай е спорното решение, в което апелативният състав се произнася по наличието на основанието за възражение, изтъкнато от жалбоподателя в първоинстанционното производство. Освен това в същата точка 17 с оглед на практиката си Общият съд приема, че съществуването на относително основание за възражение трябва да се преценява най-късно към момента, в който EUIPO се произнася по възражението. Всъщност той отбелязва, че ако в неотдавнашно решение той е постановил, че по-ранната марка, на която се основава възражението, трябва да бъде валидна не само към момента на публикуването на заявката за регистрация на заявената марка, но и към момента, в който EUIPO се произнася по възражението, съществува определена тенденция на съдебна практика в противоположен смисъл, според която, за да се прецени наличието на относително основание за възражение, следва да се вземе предвид моментът на подаване на заявката за регистрация на марка на Европейския съюз, срещу която е подадено възражение въз основа на по-ранна марка.
26 Така в точка 18 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че в случая този въпрос не следва да се решава, като се има предвид че спорното решение е прието през преходния период, тоест на дата, на която при липсата на разпоредби в обратен смисъл в Споразумението за оттегляне Регламент 2017/1001 продължава да се прилага за по-ранните марки, които не са регистрирани в Обединеното кралство, използвани в процеса на търговия, и че следователно съответната по-ранна марка продължава да се ползва със същата защита като тази, от която би се ползвала при липсата на оттегляне на Обединеното кралство от Съюза.
27 По-нататък, в точка 19 от това решение Общият съд постановява, че във всеки случай да приеме, че предметът на спора отпада, когато в хода на съдебното производство настъпи събитие, като евентуалното оттегляне на съответната държава членка от Съюза, вследствие на което по-ранна марка би могла да загуби статута на нерегистрирана марка или на друг знак, използван в процеса на търговия с по-голямо значение от местното, би означавало да вземе предвид съображения, които са възникнали след приемането на спорното решение, които не оказват влияние върху основателността на това решение. Общият съд уточнява обаче, че за да прецени законосъобразността на решенията на апелативните състави на EUIPO, по принцип трябва да вземе предвид датата на тези решения.
28 Накрая, в точка 20 от обжалваното съдебно решение, от припомнените в точки 25—27 от настоящото решение съображения Общият съд стига до извода, че независимо от решаващия момент, на който е избрал да се позове, а именно момента на подаване на заявката за марка или този на решението на апелативния състав, по-ранната марка, на която е направено позоваване в подкрепа на възражението, би могла да обоснове възражението. Освен това в точки 21 и 22 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че този извод не се поставя под въпрос от решения от 14 февруари 2019 г., Beko/EUIPO — Acer (ALTUS) (T‑162/18, EU:T:2019:87), и от 2 юни 2021 г., Style & Taste/EUIPO — The Polo/Lauren Company (Изображение на играч на поло) (T‑169/19, EU:T:2021:318). В точка 23 от обжалваното съдебно решение Общият съд заключава, че оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза не е довело до отпадане на предмета на спора.
29 На второ място, в точки 24—28 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля доводите на EUIPO относно твърдяното отпадане на правния интерес на Indo European Foods.
30 В това отношение, най-напред, в точка 25 от обжалваното съдебно решение Общият съд припомня установената съдебна практика, съгласно която правният интерес трябва да съществува с оглед на предмета на иска или жалбата към момента на подаването му/ѝ и трябва да продължава да съществува до обявяването на съдебното решение, тъй като иначе няма да има основание за произнасяне по същество, което предполага искът или жалбата да може чрез резултата си да донесе полза на страната, която го/я е подала и посочва, че ако правният интерес отпадне в хода на производството, решение на Общия съд по съществото на спора няма да донесе никаква полза на съответния ищец/жалбоподател.
31 По-нататък, в точка 26 от това решение Общият съд отхвърля довода на EUIPO, че липсата на правен интерес на жалбоподателя в първоинстанционното производство произтича от факта, че заявителят на съответната марка на Европейския съюз може да преобразува своята заявка в заявки за национални марки във всички държави — членки на Съюза, с мотива че това съображение по принцип важи за всяко производство по възражение.
32 Накрая, в точка 27 от посоченото съдебно решение Общият съд приема, че доводът на EUIPO, че апелативният състав, на който ще бъде върнат спорът, ако Общият съд отмени спорното решение, ще бъде принуден да отхвърли жалбата поради липса на по-ранна марка, защитена от правото на държава членка, изхожда от погрешната предпоставка, че за преценката на фактите апелативният състав трябва да вземе предвид момента на новото си решение. Всъщност според Общия съд в тази ситуация апелативният състав трябва да се произнесе по същата жалба в зависимост от положението към момента на нейното подаване пред него, като жалбата отново става висяща на същата фаза, в която се е намирала преди спорното решение. Поради това Общият съд приема, че съдебната практика, посочена от EUIPO в подкрепа на нейните съображения, е ирелевантна и само потвърждава, че във всички случаи не може да се изисква марката, на която се основава възражението, да продължава да съществува в момент, следващ решението на апелативния състав.
33 В точка 28 от същото решение Общият съд стига до извода, че предметът на делото не е отпаднал и правният интерес на Indo European Foods продължава да съществува. Поради това в точки 31—72 от обжалваното съдебно решение той разглежда искането за отмяна на спорното решение и единственото основание в подкрепа на това искане. Той приема, че това основание следва да се уважи и че поради това посоченото решение трябва да се отмени. За сметка на това, след като в точки 73—79 от това съдебно решение разглежда искането за уважаване на възражението, Общият съд стига до извода, че не са налице условията за упражняване на правомощието му за изменение, и отхвърля това искане.
34 Въз основа на тези съображения Общият съд, от една страна, отменя спорното решение, а от друга страна, отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
Производство и искания на страните пред Съда
35 С молба, подадена на същата дата като настоящата жалба, EUIPO иска на основание член 170а, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда жалбата ѝ да бъде допусната в съответствие с член 58а, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз.
36 С определение от 7 април 2022 г., EUIPO/Indo European Foods (C‑801/21 P, EU:C:2022:295), жалбата е допусната.
37 С решение на председателя на Съда от 16 юни 2022 г. Федерална република Германия е допусната да встъпи в производството в подкрепа на исканията на EUIPO.
38 С определение на председателя на Съда от 16 декември 2022 г., EUIPO/Indo European Foods (C‑801/21 P, EU:C:2022:1049), молбата за встъпване на Walsall Conduits Ltd в подкрепа на исканията на жалбоподателя в първоинстанционното производство е отхвърлена.
39 С жалбата си EUIPO, подкрепяна от Федерална република Германия, моли Съда:
– да отмени обжалваното съдебно решение,
– да постанови, че липсва основание за произнасяне по същество по жалбата, подадена от жалбоподателя в първоинстанционното производство, срещу спорното решение,
– да осъди жалбоподателя в първоинстанционното производство да заплати съдебните разноски, направени в настоящото производство и в производството пред Общия съд.
40 Indo European Foods моли Съда:
– да отхвърли жалбата и
– да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски по настоящото производство.
По жалбата
41 В подкрепа на жалбата си EUIPO изтъква едно-единствено основание, изведено от нарушение на изискването за запазване на правния интерес на жалбоподателя. Това основание е разделено на три части, първата — грешка при прилагане на правото, тъй като Общият съд смесил преценката за запазването на правния интерес с контрола за законосъобразност на спорния акт, втората — грешка при прилагане на правото и непълнота на мотивите, тъй като Общият съд не преценил in concreto запазването на правния интерес на Indo European Foods с оглед на особеностите на правото на марките на Европейския съюз, и третата — нарушение на член 72, параграф 6 от Регламент 2017/1001, доколкото Общият съд задължил EUIPO да не взема предвид правните последици на края на преходния период, предвиден в Споразумението за оттегляне.
По допустимостта
42 Indo European Foods оспорва допустимостта на жалбата на две основания. От една страна, в жалбата си EUIPO изтъкнала нови доводи, които не е представила пред Общия съд. По-специално EUIPO променила доводите, които първоначално е представила пред Общия съд, като изтъкнала за първи път пред Съда, що се отнася до въпроса за запазването на предмета на спора, че съществували различни направления в съдебната практика на Общия съд. От друга страна, констатацията на Общия съд, че подадената пред него жалба не е загубила своя предмет, се отнасяла до фактически обстоятелства.
43 На първо място, следва да се припомни, че макар в производството по обжалване на съдебни актове на Общия съд правомощията на Съда се свеждат до правната преценка на отговора, даден по обсъдените пред първата инстанция основания и доводи, допустимо е жалбоподател да подаде жалба до Съда, като изтъкне основания и доводи, произтичащи от самото обжалвано съдебно решение и насочени към оспорване от правна страна на неговата обоснованост (вж. в този смисъл решение от 2 февруари 2023 г., Испания и др./Комисия, C‑649/20 P, C‑658/20 P и C‑662/20 P, EU:C:2023:60, т. 29 и 30 и цитираната съдебна практика).
44 В настоящия случай обаче EUIPO изтъква, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, като е констатирал в обжалваното съдебно решение, че жалбата на Indo European Foods не е загубила своя предмет и че тази страна е запазила правния си интерес от отмяната на спорното решение независимо от изтичането на преходния период, настъпило в хода на производството пред Общия съд, който в това отношение се основал на направление в съдебната практика, което не било в съответствие с практиката на Съда относно изискването за преценка in concreto на запазването на правния интерес.
45 Следователно тази жалба поставя под въпрос правната обоснованост на направената от Общия съд в обжалваното съдебно решение преценка относно запазването на предмета на спора, отнесен пред Общия съд, и относно правния интерес на жалбоподателя в първоинстанционното производство, тъй като въпросът за липсата на основание за произнасяне по същество поради липсата на такова запазване трябва във всички случаи да бъде разгледан служебно от Общия съд (вж. в този смисъл решение от 6 септември 2018 г., Bank Mellat/Съвет, C‑430/16 P, EU:C:2018:668, т. 49 и цитираната съдебна практика).
46 Следователно първото основание за недопустимост, изтъкнато от Indo European Foods, трябва да бъде отхвърлено.
47 На второ място, достатъчно е да се припомни, че макар преценката на фактите, освен в случай на тяхното изопачаване, да не представлява правен въпрос, който като такъв подлежи на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване, той е компетентен по силата на член 256 ДФЕС да упражнява контрол върху правната квалификация на тези факти и правните последици, които Общият съд е извел от тях (вж. в този смисъл решения от 24 март 2022 г., PJ и PC/EUIPO, C‑529/18 P и C‑531/18 P, EU:C:2022:218, т. 55 и цитираната съдебна практика, и от 22 юни 2023 г., Gmina Miasto Gdynia и Port Lotniczy Gdynia-Kosakowo/Комисия, C‑163/22 P, EU:C:2023:515, т. 79 и 99).
48 В настоящия случай обаче EUIPO оспорва не преценката на фактите, направена от Общия съд в точки 17—28 от обжалваното съдебно решение, а правната им квалификация от Общия съд и правните последици, които той е извел от тях, а именно че са се запазили предметът на жалбата и правният интерес на Indo European Foods. Следователно второто основание за недопустимост, изтъкнато от Indo European Foods, трябва също да се отхвърли.
49 Ето защо жалбата е допустима.
По същество
50 В самото начало следва да се припомни, че заявката за регистрация на разглежданата марка е подадена на 14 юни 2017 г., но възражението срещу регистрацията на тази марка е подадено на 13 октомври 2017 г. Следователно настоящият спор се урежда, от една страна, от материалноправните разпоредби на Регламент № 207/2009, в сила към 14 юни 2017 г., и от друга страна, от процесуалните разпоредби на Регламент 2017/1001 (вж. по аналогия решение от 8 май 2014 г., Bimbo/СХВП, C‑591/12 P, EU:C:2014:305, т. 12 и цитираната съдебна практика).
По първата част: твърдения за смесване между, от една страна, преценката за запазването на правния интерес, и от друга страна, контрола за законосъобразност на спорния акт
– Доводи на страните
51 EUIPO, подкрепяна от Федерална република Германия, твърди, че в точки 17—23 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно е приел, че предметът на жалбата се запазва само поради това че краят на преходния период не може да засегне законосъобразността на спорното решение към датата, на която то е било прието.
52 От една страна, от практиката на Съда следвало, че преценката на изискването за запазване на предмета на жалбата и на правния интерес е предшестваща и различна от тази, която трябва да се извърши в рамките на контрола за законосъобразност на спорния акт. Всъщност преценката на това изискване предполагала да се вземат предвид евентуалните последици от отмяната на този акт върху правното положение на жалбоподателя, докато контролът за законосъобразност изисквал да се вземе предвид фактическият и правен контекст на спора, така както е бил налице при приемането на посочения акт.
53 Така EUIPO поддържа по същество, че като е направил окончателни изводи относно запазването на предмета на спора само въз основа на факта, че дадено събитие не може да засегне законосъобразността на обжалвания акт, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото.
54 EUIPO добавя, че ако се приеме, че жалбата по необходимост запазва предмет в случай на отпадане на по-ранното право след приемането на спорното решение, това лишава изискването за запазване на правния интерес от голяма част от неговата ефективност, тъй като в тази хипотеза това изискване би било релевантно само в случаите, в които спорното решение е станало недействително поради отпадането на посоченото по-ранно право преди приемането на това решение. Такова възприемане щяло да бъде и в противоречие с практиката на Съда, съгласно която било необходимо да се разгледа in concreto действителния персонален правен интерес на страните.
55 От друга страна, EUIPO твърди, че изводът в точка 19 от обжалваното съдебно решение почива на неправилно тълкуване на решение от 8 октомври 2014 г., Fuchs/СХВП — Complices (Разположена в кръг звезда) (T‑342/12, EU:T:2014:858). В последното решение Общият съд разгледал възникнал и все още съществуващ правен интерес на жалбоподателя, като се произнесъл по ползата, която той би могъл да получи от отмяната на решението, разглеждано по делото, по което е постановено това съдебно решение, в сравнение с решението за липса на основание за произнасяне по същество, в контекст, в който възражението е уважено. Така според EUIPO посоченото съдебно решение потвърждавало по-скоро задължението на Общия съд да извърши преценка in concreto на ползата, която отмяната на спорното решение би могла да донесе на жалбоподателя.
56 Indo European Foods оспорва основателността на тези доводи.
– Съображения на Съда
57 На първо място, следва да се отбележи, че с първата част от единственото си основание EUIPO изтъква по същество, че в точки 17—23 от обжалваното съдебно решение Общият съд е смесил въпроса за запазването на правния интерес с датата, към която следва да се преценява законосъобразността на спорното решение. Тези доводи обаче се основават на неправилен прочит на това решение. Всъщност, както следва от точки 24—28 от настоящото решение, в тези точки Общият съд само е разгледал въпроса за запазването на предмета на спора с оглед на края на преходния период, който е настъпил в хода на производството пред него. Следователно в тези точки Общият съд не може да е допуснал смесването, в което го упреква EUIPO. Ето защо тези доводи трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
58 На второ място, доколкото с първата част на единственото основание EUIPO иска да упрекне Общия съд, че неправилно е приел в точки 17—23 от обжалваното съдебно решение, че жалбата по необходимост запазва предмет при отпадане на по-ранното право след приемането на спорното решение, важно е да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика предметът на спора трябва да продължава да съществува, също както и правният интерес, до обявяването на съдебното решение, тъй като иначе няма да има основание за произнасяне по същество, което предполага искът или евентуално жалбата да може чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала (вж. в този смисъл решение от 4 септември 2018 г., ClientEarth/Комисия, C‑57/16 P, EU:C:2018:660, т. 43 и цитираната съдебна практика, и определение от 30 април 2020 г., Кипър/EUIPO, C‑608/18 P, C‑609/18 P и C‑767/18 P, EU:C:2020:347, т. 27 и 28 и цитираната съдебна практика).
59 Освен това следва да се отбележи, че Съдът многократно е постановявал, че след като решение, срещу което е подадена жалба за отмяна пред Общия съд, не е формално оттеглено, последният основателно е констатирал, че предметът на спора не е отпаднал (вж. в този смисъл решения от 7 юни 2007 г., Wunenburger/Комисия, C‑362/05 P, EU:C:2007:322, т. 48 и 49, от 4 септември 2018 г., ClientEarth/Комисия, C‑57/16 P, EU:C:2018:660, т. 45, и от 21 януари 2021 г., Leino-Sandberg/Парламент, C‑761/18 P, EU:C:2021:52, т. 33). Накрая, отново съгласно съдебната практика, тази констатация не се поставя под въпрос от обезсилването на спорното решение, настъпило след подаването на жалбата (вж. в този смисъл решение от 7 юни 2007 г., Wunenburger/Комисия, C‑362/05 P, EU:C:2007:322, т. 47).
60 В настоящия случай от точки 17—23 от обжалваното съдебно решение е видно, че Общият съд е приел, че жалбата на Indo European Foods не е загубила своя предмет, като се е основал по-специално на констатацията, че предмет на спора е спорното решение, прието на 2 април 2020 г., в което този апелативен състав се е произнесъл по наличието на изтъкнатото от Indo European Foods основание за възражение и че това решение е прието преди края на преходния период.
61 EUIPO обаче не оспорва, както следва от точки 17—23 от обжалваното съдебно решение, че към датата, на която Общият съд се е произнесъл, спорното решение не е било формално оттеглено. Освен това EUIPO изобщо не твърди, че краят на преходния период е имал за последица заличаването с обратна сила на това решение.
62 От това следва, че доколкото се отнасят до разглеждането от Общия съд на запазването на предмета на спора, доводите на EUIPO също са неоснователни, поради което първата част на единственото основание трябва да се отхвърли в своята цялост като неоснователна.
По втората част: твърдение за липса на преценка in concreto на запазването на правния интерес на жалбоподателя в първоинстанционното производство
– Доводи на страните
63 С втората част на единственото си основание EUIPO, подкрепяна по същество от Федерална република Германия, упреква Общия съд, че не е преценил in concreto запазването на правния интерес на Indo European Foods.
64 В това отношение EUIPO упреква Общия съд, че е приел, че решаващият въпрос в случая е дали към момента на подаване на заявката за спорната марка, или към момента на приемане на спорното решение, по-ранната марка може да обоснове възражението, въпреки че това съображение не позволявало да се отговори на въпроса дали въпреки правните последици, свързани с края на преходния период, регистрацията на заявената марка все още може да засегне защитените с Регламент 2017/1001 правни интереси на Indo European Foods и следователно дали то продължава да има правен интерес.
65 Така, от една страна, при преценката на запазването на правния интерес на жалбоподателя в първоинстанционното производство Общият съд не взел предвид специфичния характер на производството по възражение, както и основната функция на марката.
66 Всъщност от практиката на Общия съд следвало, че производството по възражение има за основна цел да гарантира, че по-ранната марка може да запази ролята си да установява произход, като предвижда възможност да се откаже регистрацията на нова марка, която би била в конфликт с тази по-ранна марка поради вероятност от объркване. Не можело обаче да възникне никакъв конфликт между заявка за марка на Европейския съюз и по-ранна марка, която е отпаднала по време на производството по възражение, като се има предвид, че заявената марка може да бъде регистрирана едва след приключване на производството по възражение.
67 От друга страна, Общият съд не взел предвид принципа на териториалност на марката на Европейския съюз, както и единния ѝ характер.
68 В това отношение EUIPO изтъква, че поради суспензивното действие на подадената пред Общия съд жалба спорното решение не е могло да бъде приложено преди края на преходния период, така че заявената марка няма да бъде защитена на територията на Обединеното кралство, дори ако в крайна сметка е регистрирана. Що се отнася до разглежданата по-ранна марка, тя щяла да продължи да се ползва от пълна защита в Обединеното кралство, без да е изложена на риск от нарушение поради регистрацията или използването на заявената марка на територията на Съюза.
69 Жалбата в първоинстанционното производство вече била предоставила конкретна полза на Indo European Foods, като възпрепятствала изпълнението на спорното решение преди края на преходния период, така че целта на разглежданото производство по възражение, а именно да се възпрепятства конфликт със заявената марка на територията на Обединеното кралство, вече била постигната. Следователно правните интереси на тази страна, както са защитени с Регламент 2017/1001, вече не можели да бъдат засегнати с решение по същество, независимо от неговия изход.
70 Това становище се потвърждавало от общата структура на Регламент 2017/1001. Всъщност според EUIPO дори ако жалбата бъде уважена, другата страна би могла при всички положения, предвид член 139 от Регламент 2017/1001, да преобразува заявката си в заявки за национални марки във всички държави — членки на Съюза, считано от 1 януари 2021 г., като запази приоритета на първоначалната заявка, и така да получи защита на заявената марка на същата територия, както ако възражението срещу посочената заявка бъде отхвърлено. В точка 26 от обжалваното съдебно решение обаче Общият съд не взел предвид този специфичен аспект на делото, като отхвърлил тези съображения с единствения мотив, че те по принцип били валидни за всяко производство по възражение.
71 С оглед на тези обстоятелства EUIPO поддържа, че точки 24—26 от обжалваното съдебно решение са опорочени от три грешки при прилагане на правото. Първо, Общият съд нарушил правилата за разпределяне на тежестта на доказване, що се отнася до изискването за запазване на правния интерес. Всъщност той само отхвърлил доводите на EUIPO, вместо да разгледа доводите на Indo European Foods, че то запазва правния си интерес.
72 Второ, като основал преценката си на въпроса дали абстрактно в даден момент по-ранното право е можело да бъде основание за възражението, Общият съд пропуснал да извърши преценка in concreto на запазването на правния интерес с оглед на обстоятелствата, припомнени в точки 65—70 от настоящото решение.
73 Трето, обжалваното съдебно решение, и по-специално точка 26 от него, не позволявало да се разбере защо Общият съд е отхвърлил доводите на EUIPO относно липсата на запазване на правния интерес на Indo European Foods, което представлявало нарушение на задължението за мотивиране.
74 Indo European Foods оспорва основателността на тези доводи.
– Съображения на Съда
75 Що се отнася, на първо място, до твърдяното нарушение на правилата за разпределяне на тежестта на доказване относно запазването на правния интерес, достатъчно е да се отбележи, че наистина Общият съд формално свързва съображенията си относно запазването на правния интерес на Indo European Foods с разглеждането на изложените от EUIPO доводи. От съображенията, изложени от Общия съд в точки 24—28 от обжалваното съдебно решение, обаче може да се заключи, че независимо от релевантността на изложените от EUIPO доводи Общият съд надлежно е проверил дали Indo European Foods действително има правен интерес и е установил, че случаят е такъв.
76 Освен това от постоянната практика на Съда следва, че Общият съд има основание във всеки един момент от производството да разгледа служебно липсата на правен интерес на някоя от страните да поддържа искането си поради възникването на събитие, настъпило след датата на подаване на исковата молба или жалбата (вж. в този смисъл решение от 18 октомври 2018 г., Gul Ahmed Textile Mills/Съвет, C‑100/17 P, EU:C:2018:842, т. 38 и цитираната съдебна практика), като неспазването на това условие за допустимост е липса на абсолютна процесуална предпоставка (вж. в този смисъл решение от 6 септември 2018 г., Bank Mellat/Съвет, C‑430/16 P, EU:C:2018:668, т. 49 и цитираната съдебна практика). Освен това, макар да трябва да се произнася само по искане на страните, които очертават рамките на спора, съдът на Съюза не е обвързан само от доводите, изтъкнати от страните в подкрепа на исканията им, тъй като в противен случай би могъл да се окаже принуден да основе решението си на погрешни правни съображения (вж. в този смисъл решение от 20 януари 2021 г., Комисия/Printeos, C‑301/19 P, EU:C:2021:39, т. 58 и цитираната съдебна практика).
77 С оглед на тези обстоятелства тази първа точка от настоящата част трябва да се отхвърли като неоснователна.
78 Що се отнася, на второ място, до довода, че в точки 24—27 от обжалваното съдебно решение Общият съд не взел предвид при преценката на запазването на правния интерес на Indo European Foods специфичния характер на производството по възражение, основната функция на марката, принципа на териториалност и единния характер на марката на Европейския съюз, следва да се отбележи, че този довод се основава на предпоставката, че що се отнася до жалба срещу решение на апелативен състав, с което се отхвърля възражение, запазването на правния интерес пред Общия съд трябва да се преценява единствено с оглед на правните интереси, защитени от приложимия регламент относно марката на Европейския съюз, и по този начин зависи само от това дали към момента на постановяване на решение от Общия съд все още може да възникне риск от конфликт.
79 Тази предпоставка обаче, която предполага да се ограничат от самото начало обстоятелствата, които Общият съд може да вземе предвид, за да прецени запазването на правния интерес на жалбоподател, подал жалба на основание член 72 от Регламент 2017/1001, в сравнение с жалбоподател, който подава жалба по член 263 ДФЕС, не намира подкрепа нито в приложимите текстове, нито в съдебната практика.
80 В това отношение от съдебната практика следва само че наличието на правен интерес от отмяната предполага, че с резултата си жалбата може да донесе полза на лицето, което я е подало (решения от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 55, и от 13 юли 2023 г., D’a Pharma/EMA, C‑136/22 P, EU:C:2023:572, т. 43).
81 Така въпросът дали, що се отнася до решение, с което се отхвърля възражение срещу регистрацията на марка на Европейския съюз, лицето, направило такова възражение, може да извлече полза от подадена пред Общия съд жалба за отмяна на това решение, трябва да се преценява конкретно с оглед на всички последици, които могат да произтекат от установяването на евентуална незаконосъобразност, опорочила това решение, и на естеството на вредата, която се твърди, че е претърпяна (вж. в този смисъл решение от 28 май 2013 г., Abdulrahim/Съвет и Комисия, C‑239/12 P, EU:C:2013:331, т. 65).
82 В настоящия случай обаче, от една страна, от анализа на първата част на единственото основание на настоящата жалба следва, че Общият съд основателно е констатирал, че предметът на подадената от Indo European Foods жалба не е отпаднал. От друга страна, от точки 10—12 от обжалваното съдебно решение по същество следва, че спорното решение потвърждава отхвърлянето на подаденото от тази страна възражение въз основа на констатацията, че не са изпълнени условията за прилагане на член 8, параграф 4 от Регламент 2017/1001, така че според това решение Indo European Foods не може да се ползва от предвидената в тази разпоредба защита за разглежданата по-ранна марка. Следователно, тъй като в подкрепа на жалбата си пред Общия съд Indo European Foods се позовава именно на нарушението на посочената разпоредба от апелативния състав и посоченото решение накърнява по-специално икономическите интереси на Indo European Foods, отмяната на това решение би могла да му донесе полза.
83 Накрая, що се отнася до довода, че в точка 26 от обжалваното съдебно решение Общият съд пропуснал да вземе предвид факта, че съгласно член 139 от Регламент 2017/1001 другата страна в производството пред апелативния състав би могла, ако жалбата пред тази инстанция бъде уважена, да преобразува заявката си за марка в заявки за национални марки във всички държави членки, считано от края на преходния период, достатъчно е да се отбележи, че с оглед на констатираното по-горе това обстоятелство не оказва влияние върху правния интерес на Indo European Foods от отмяна на спорното решение.
84 От това следва, че тъй като втората точка от настоящата част се основава на погрешна предпоставка, тя трябва също да се отхвърли като неоснователна.
85 На трето място, що се отнася до твърдяната липса на мотиви в обжалваното съдебно решение по отношение на причините, поради които Общият съд е отхвърлил доводите на EUIPO относно липсата на запазване на правния интерес на Indo European Foods, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика задължението за мотивиране не задължава Общия съд да излага изчерпателно и да посочва поединично всички представени от страните по спора съображения, тъй като мотивите могат да бъдат и имплицитни, при условие че дават възможност на заинтересованите лица да се запознаят със съображенията, на които се основава Общият съд, а на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол в рамките на производство по обжалване (решение от 9 март 2023 г., PlasticsEurope/ECHA, C‑119/21 P, EU:C:2023:180, т. 144 и цитираната съдебна практика).
86 Както обаче отбелязва по същество генералният адвокат в точка 60 от заключението си, ясно, макар и имплицитно от точки 25—27 от обжалваното съдебно решение следва, че Общият съд приема, че изложените от EUIPO доводи относно правния интерес на Indo European Foods не са основателни, доколкото този правен интерес е съществувал към момента на подаването на жалбата и не е отпаднал в хода на производството пред него.
87 Следователно тази трета точка от настоящата част е неоснователна, поради което втората част от единственото основание трябва да се отхвърли по същество.
По третата част: нарушение на член 72, параграф 6 от Регламент 2017/1001
– Доводи на страните
88 EUIPO, подкрепяна по същество от Федерална република Германия, твърди, че в нарушение на член 72, параграф 6 от Регламент 2017/1001 точка 27 от обжалваното съдебно решение я задължава да не разглежда дали жалбоподателят в първоинстанционното производство запазва правния си интерес от отмяната на решението на отдела по споровете и да не взема предвид последиците на член 50, параграф 3 ДЕС, както и на членове 126 и 127 от Споразумението за оттегляне. Така приемането на необходимите мерки за изпълнение на установеното в тази точка 27 задължение предполагало EUIPO да разгледа и дори да отхвърли разглежданата заявка за регистрация в нарушение на тези разпоредби.
89 По-специално EUIPO поддържа, че посоченото в точка 27 задължение ѝ налага да разгледа въпросното относително основание за отказ по отношение на територия, на която заявената марка не би могла да се ползва от никаква защита, което би било в явно противоречие с логиката и общата структура на системата на марката на Европейския съюз. Регламент 2017/1001 не предоставял никакво правно основание, което да позволява такова разкъсване на връзката между релевантната територия за разглеждането на посоченото относително основание за отказ, и територията, на която ще бъде предоставена защитата. Следователно това задължение нарушавало и изискването за запазване на правния интерес, както и член 1, параграф 2 и член 8, параграф 4 от Регламент 2017/1001.
90 Indo European Foods оспорва основателността на тези доводи.
– Съображения на Съда
91 Съгласно член 72, параграф 6 от Регламент 2017/1001 EUIPO взема необходимите мерки, за да се съобрази с решението на Общия съд, или, в случай на обжалване на това решение, с решението на Съда.
92 Съгласно постоянната съдебна практика по член 266 ДФЕС, която важи mutatis mutandis за посочения член 72, параграф 6, чийто текст е аналогичен, институцията, органът, службата или агенцията, чийто акт е бил отменен, са длъжни, за да се съобразят с решението за отмяна и да го изпълнят в неговата цялост, да спазват не само диспозитива на решението, но и мотивите, които представляват неговата необходима основа, доколкото без тях не може да се определи точният смисъл на постановеното в диспозитива (решение от 22 септември 2022 г., IMG/Комисия, C‑619/20 P и C‑620/20 P, EU:C:2022:722, т. 101 и цитираната съдебна практика).
93 От посочения член 72, параграф 6 обаче следва, че Общият съд не може да дава разпореждания на EUIPO (вж. в този смисъл определение от 29 юни 2006 г., Creative Technology/СХВП, C‑314/05 P, EU:C:2006:441, т. 40—42, както и по аналогия решение от 2 октомври 2014 г., Strack/Комисия, C‑127/13 P, EU:C:2014:2250, т. 145 и цитираната съдебна практика).
94 В конкретния случай обаче е достатъчно да се отбележи, че точка 27 от обжалваното съдебно решение представлява единствено отговор на Общия съд на довода на EUIPO, че в хода на производството пред Общия съд Indo European Foods е загубило правния си интерес от отмяната на спорното решение, тъй като в случай на отмяна на това решение апелативният състав щял да бъде длъжен да отхвърли жалбата, която отново е станала висяща пред него, поради липса на по-ранна марка, защитена от правото на държава членка.
95 Следователно тази точка по същество се ограничава до констатиране на правния интерес на Indo European Foods пред Общия съд и следователно представлява необходима подкрепа само на констатацията за наличието на такъв интерес. Ето защо не може да се приеме, че с тази точка в нарушение на съдебната практика, припомнена в точка 93 от настоящото решение, Общият съд е наложил на EUIPO твърдените задължения, които тя посочва в рамките на настоящата част от жалбата си.
96 От това следва, че тъй като тази трета част от единственото основание почива на неправилен прочит на точка 27 от обжалваното съдебно решение, тя трябва да се отхвърли като неоснователна, както следователно и това основание и жалбата в нейната цялост.
По съдебните разноски
97 Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски.
98 Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, приложим по отношение на производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
99 След като Indo European Foods е направило искане за осъждането на EUIPO и последната е загубила делото, EUIPO следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски, свързани с производството по обжалване.
100 Съгласно член 140, параграф 1 от същия Процедурен правилник, приложим по отношение на производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, държавите членки и институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски.
101 Следователно Федерална република Германия, встъпила страна в рамките на настоящото производство по обжалване, понася направените от нея съдебни разноски.
По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) да заплати съдебните разноски.
3) Федерална република Германия понася направените от нея съдебни разноски.
Подписи