Language of document : ECLI:EU:F:2016:173

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)

20 юли 2016 година

Дело F‑19/12 DEP

Luigi Marcuccio

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Производство — Определяне на съдебните разноски“

Предмет:      Искане за определяне на съдебните разноски, подадено от Европейската комисия след определението на Съда на публичната служба от 7 ноември 2013 г., Marcuccio/Комисия (F‑19/12, EU:F:2013:176)

Решение:      Определя на 2 500 EUR общия размер на съдебните разноски, които г‑н Marcuccio трябва да възстанови на Европейската комисия като подлежащи на възстановяване съдебни разноски по дело F‑19/12. Посочената сума ще бъде олихвена при забава, считано от датата на връчване на настоящото определение до датата на действителното ѝ изплащане, с прилагания от Европейската централна банка процент за основните ѝ операции на рефинансиране в сила от първия ден на месеца на падежа плюс 3,5 процентни пункта.

Резюме

1.      Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Направени от страните необходими разходи — Понятие — Хонорар, платен от институция на нейния адвокат — Включване

(член 19, първа алинея от Статута на Съда и член 7, параграф 1 от приложение I към него, член 105, буква в) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2.      Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Определяне на съдебните разноски, извършено въз основа на конкретна информация, предоставена от молителя или, при липса на такава, по справедливост от съда на Съюза — Фиксиран характер на адвокатското възнаграждение —Липса на въздействие върху правото на преценка на съда

(член 105, буква в) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

1.      От член 105, буква в) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба следва, че подлежащите на възстановяване съдебни разноски са ограничени, от една страна, до направените за целите на производството пред Съда на публичната служба съдебни разноски и от друга страна, до съдебните разноски, които са били необходими за тези цели.

При определянето на подлежащите на възстановяване съдебни разноски Съдът на публичната служба взема предвид всички обстоятелства по делото до момента на постановяване на определението за определяне на съдебните разноски, включително необходимите разходи, свързани с производството по определяне на съдебните разноски.

В това отношение съгласно член 19, първа алинея от Статута на Съда — приложим в производството пред Съда на публичната служба на основание член 7, параграф 1 от приложение I към посочения статут — институциите могат свободно да потърсят помощ от адвокат. Следователно възнаграждението на последния попада в понятието за необходими разходи за целите на производството, без институцията да е длъжна да доказва, че такава помощ е била обективно обоснована. Ето защо, макар обстоятелството, че Комисията е ангажирала двама представители и един външен адвокат по делото в главното производство и в производството по временни мерки, да е без значение за това дали тези съдебни разноски евентуално подлежат на възстановяване — като нищо не позволява те по принцип да се изключат — то може да има значение при определянето на размера на съдебните разноски, направени за целите на производството, които в крайна сметка трябва да бъдат възстановени.

(вж. т. 23, 26 и 27)

Позоваване на:

Общ съд — определения от 23 март 2012 г., Kerstens/Комисия, T‑498/09 P-DEP, EU:T:2012:147, т. 15 и 2, и от 28 май 2013 г., Marcuccio/Комисия, T‑278/07 P-DEP, EU:T:2013:269, т. 14

Съд на публичната служба — определение от 26 април 2010 г., Schönberger/Парламент, F‑7/08 DEP, EU:F:2010:32, т. 23

2.      Съдът на Съюза е оправомощен да определя не дължимите от страните възнаграждения на собствените им адвокати, а размера, до който тези средства могат да бъдат възстановени от осъдената да заплати съдебните разноски страна. Като се произнася по искането за определяне на съдебните разноски, съдът на Съюза не следва да взема под внимание национална тарифа, определяща адвокатските възнаграждения, нито евентуално споразумение по този въпрос, сключено между заинтересованата страна и нейните представители или юридически съветници.

Освен това, когато не съществуват разпоредби в правото на Съюза от тарифно естество, съдът трябва да прецени по свое усмотрение данните по делото, като вземе предвид предмета и естеството на спора, неговата значимост от гледна точка на правото на Съюза, както и сложността на делото, вероятния наложен от съдебното производство обем на работата на представителите или юридическите съветници, които са се явявали, и материалния интерес на спора за страните.

За да се прецени необходимият характер на действително направените за целите на производството разходи въз основа на посочените критерии, направилата искането страна трябва да предостави конкретна информация. Аналогично обстоятелството, че възнаграждението е предварително твърдо определено, няма значение за преценката на Съда на публичната служба относно сумата, която трябва да се възстанови като съдебни разноски, тъй като съдът се основава на ясно установени в съдебната практика критерии и на конкретната информация, която страните трябва да му предоставят. Въпреки че липсата на такава информация не е пречка за това Съдът на публичната служба да определи по справедливост размера на подлежащите на възстановяване съдебни разноски, тя го задължава да извърши стриктна преценка на исканията на молителя.

(вж. т. 24, 25, 30 и 34)

Позоваване на:

Съд — определение от 17 февруари 2004 г., DAI/ARAP и др., C‑321/99 P‑DEP, EU:C:2004:103, т. 23

Общ съд — определения от 31 март 2011 г., Tetra Laval/Комисия, T‑5/02 DEP и T‑80/02 DEP, EU:T:2011:129, т. 68 и от 28 май 2013 г., Marcuccio/Комисия, T‑278/07 P-DEP, EU:T:2013:269, т. 16

Съд на публичната служба — определения от 10 ноември 2009 г., X/Парламент, F‑14/08 DEP, EU:F:2009:149, т. 22, от 26 април 2010 г., Schönberger/Парламент, F‑7/08 DEP, EU:F:2010:32, т. 24 и от 27 септември 2011 г., De Nicola/ЕЦБ, F‑55/08 DEP, EU:F:2011:155, т. 40 и 41