Language of document : ECLI:EU:T:2020:450

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (пети състав)

23 септември 2020 година(*)

„Марка на Европейския съюз  Фигуративна марка на Европейския съюз „7Seven“  Липса на искане за подновяване на регистрацията на марката  Заличаване на марката с изтичането на срока на регистрацията  Член 53 от Регламент (ЕС) 2017/1001  Молба за restitutio in integrum, подадена от лицензополучателя  Член 104, параграф 1 от Регламент 2017/1001  Задължение за полагане на старание“

По дело T‑557/19

Seven SpA, установено в Леини (Италия), за което се явява L. Trevisan, адвокат,

жалбоподател,

срещу

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), за която се явява H. O’Neill, в качеството на представител,

ответник,

с предмет жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 4 юни 2019 г. (преписка R 2076/2018‑5) по молба за restitutio in integrum на правото да се иска подновяване на фигуративната марка на Европейския съюз „7Seven“,

ОБЩИЯТ СЪД (пети състав),

състоящ се от: D. Spielmann, председател, U. Öberg (докладчик) и O. Spineanu-Matei, съдии,

секретар: E. Coulon,

предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 9 август 2019 г.,

предвид писмения отговор, подаден в секретариата на Общия съд на 27 ноември 2019 г.,

като взе предвид, че в триседмичния срок, считано от връчването на съобщението за приключване на писмената фаза на производството, страните не са поискали да се насрочи съдебно заседание, и като реши на основание член 106, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд да се произнесе, без да провежда устна фаза на производството,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелствата по спора

1        На 22 юли 1997 г. жалбоподателят Seven SpA подава заявка за регистрация на марка на Европейския съюз в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) на основание на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), заменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1), изменен и на свой ред заменен с Регламент (ЕС) 2017/1001 Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (OВ L 154, 2017 г., стр. 1).

2        Марката, чиято регистрация се иска, е следният фигуративен знак:

Image not found

3        Стоките, за които се иска регистрацията, са от класове 16, 18 и 25 по смисъла на Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., ревизирана и изменена.

4        На 2 май 2001 г. марката е регистрирана като марка на Европейския съюз под номер 591206 и е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 53/2001 от 18 юни 2001 г.

5        На 29 септември 2005 г. жалбоподателят прехвърля въпросната марка на Seven Licensing Company S.à r.l. за стоките от клас 25 и получава лицензия за нея. Лицензията не е вписана в регистъра на марките на Европейския съюз.

6        Въпросната марка е прехвърлена още няколко пъти, след което на 30 април 2013 г. е предоставена за стоките от клас 25 на Seven7 Investment PTE Ltd (наричано по-нататък „притежателят на въпросната марка“). Последният получава нов регистрационен номер 8252223, който е публикуван в Бюлетин на марките на Общността № 83/2013 от 3 май 2013 г.

7        На 26 декември 2016 г. на основание член 47, параграф 2 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 53, параграф 2 от Регламент 2017/1001) EUIPO уведомява притежателя на въпросната марка, че срокът, за който тази марка е защитена, изтича на 22 юли 2017 г. и че искане за подновяване може да се подаде в периода от 23 януари 2017 г. до 24 юли 2017 г. EUIPO отбелязва също и че ако се заплати допълнителна такса за закъсняло плащане на таксата за подновяване, споменатият период може да бъде продължен до 22 януари 2018 г.

8        Притежателят на въпросната марка обаче не подава искане за подновяване на регистрацията ѝ.

9        На 2 февруари 2018 г. EUIPO уведомява представителя на притежателя на въпросната марка, че срокът, за който тя е защитена, изтича на 22 юли 2017 г.

10      На 21 юли 2018 г. на основание член 104 от Регламент 2017/1001 жалбоподателят подава молба за restitutio in integrum на правото да иска подновяване на регистрацията на въпросната марка (наричана по-нататък „молбата за възстановяване на права“). В молбата за възстановяване на права жалбоподателят уведомява EUIPO, че му е предоставена лицензия върху марката, че притежателят ѝ не е изпълнил договорното си задължение да го уведоми за намерението си да не подновява регистрацията ѝ и че поради това не е могъл сам своевременно да я поднови.

11      С решение от 30 август 2018 г. отдел „Дейности“ на EUIPO отхвърля молбата за възстановяване на права на жалбоподателя и потвърждава заличаването на регистрацията на въпросната марка.

12      На 23 октомври 2018 г. жалбоподателят подава до EUIPO жалба на основание членове 66—71 от Регламент 2017/1001 срещу решението на отдел „Дейности“ на EUIPO.

13      На 4 април 2019 г. апелативният състав изпраща съобщение на жалбоподателя, в което го уведомява, че правото му да иска подновяване на регистрацията на въпросната марка не може да се възстанови, тъй като описаното положение не доказва, че е проявил цялото необходимо с оглед на обстоятелствата старание.

14      С решение от 4 юни 2019 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) пети апелативен състав на EUIPO отхвърля жалбата. Най-напред, той припомня, че разпоредбите на член 104 от Регламент 2017/1001 трябва да се тълкуват стриктно. По-нататък, след като констатира, че отговорност за неподновяването на регистрацията на въпросната марка носи нейният притежател, апелативният състав приема, че жалбоподателят не може валидно да иска подновяване на регистрацията ѝ, без преди това да е бил изрично упълномощен за това от нейния притежател. Липсата на такова упълномощаване обаче не спира срока за подновяване. Жалбоподателят може да поправи липсата на подновяване само ако докаже, че тя е настъпила въпреки цялото проявено от притежателя на въпросната марка необходимо старание. Апелативният състав отбелязва също и че дори да се приеме, че има независещо от притежателя на въпросната марка право на подновяване, лицензополучателят е трябвало да вземе всички необходими мерки, за да поднови своевременно регистрацията на въпросната марка. Освен това апелативният състав приема, че жалбоподателят не е доказал наличието на изключителни обстоятелства, годни да послужат като основание за възстановяване на правото му да иска подновяване на регистрацията на въпросната марка. Накрая, апелативният състав отхвърля като неотносим довода на жалбоподателя, че възстановяването на правото му да иска подновяване на регистрацията на въпросната марка не би довело до каквото и да било нарушение на права или очаквания на трети лица.

 Искания на страните

15      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да уважи молбата за restitutio in integrum и искането за подновяване на регистрацията на въпросната марка.

16      EUIPO моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

17      В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква по същество пет основания: първо, нарушение на членове 53 и 104 от Регламент 2017/1001, разглеждани във връзка с общия принцип на ефективност, тъй като апелативният състав не признал, че лицензополучателят има самостоятелно право да подаде искане за подновяване на регистрацията на въпросната марка и молба за възстановяване на права, второ, нарушение на член 104 от Регламент 2017/1001, тъй като молбата за възстановяване на права и искането за подновяване били подадени от жалбоподателя в срок, трето, нарушение на член 104 от Регламент 2017/1001, тъй като жалбоподателят проявил цялото необходимо с оглед на обстоятелствата старание, четвърто, нарушение на член 104 от Регламент 2017/1001, тъй като апелативният състав препоръчал мерки, които не осигурявали подновяване на регистрацията на въпросната марка в определения срок, и пето, нарушение на закрепения в съображение 11 от Регламент 2017/1001 общ принцип на предоставяне на защита с марка на Европейския съюз.

18      Общият съд ще разгледа най-напред първото основание, по-нататък заедно второто, третото и четвъртото основание, а накрая — петото основание.

 По правото на жалбоподателя да подаде молба за възстановяване на права и да иска подновяване на регистрацията на въпросната марка

19      Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като в противоречие с членове 53 и 104 от Регламент 2017/1001 апелативният състав разгледал искането за подновяване на регистрацията на въпросната марка и молбата за възстановяване на права, все едно че се отнасят до възстановяване на правата на притежателя на въпросната марка, а не на жалбоподателя.

20      Жалбоподателят освен това посочва, че принципът на ефективност на правните норми налага всички предоставящи права на гражданите на Съюза разпоредби да се прилагат така, че в крайна сметка да се постигне целта им. Според жалбоподателя целта на молбата за възстановяване на права е да се гарантира, че притежател на право върху марка на Съюза няма да изгуби това право поради неспазване на срок, при условие че спази някои други срокове и прояви цялото необходимо с оглед на обстоятелствата старание. Като обаче задължил жалбоподателя да докаже, че притежателят на въпросната марка е действал с такова старание и е можел да подаде такава молба, апелативният състав направил невъзможно упражняването на това право и нарушил принципа на ефективност.

21      EUIPO оспорва доводите на жалбоподателя.

22      Следва да се припомни, че съгласно член 53, параграф 1 от Регламент 2017/1001 „[р]егистрацията на марката на ЕС се подновява по искане на притежателя на марката на ЕС или на всяко изрично упълномощено от него лице, при условие че таксите са били платени“.

23      Член 104, параграф 1 от Регламент 2017/1001 пък предвижда, че „[з]аявителят или притежателят на марка на ЕС или всяка друга страна в производството пред Службата, които независимо че са проявили цялото необходимо с оглед на обстоятелствата старание, не са били в състояние да спазят срок спрямо [EUIPO], възстановяват правата си с молба, ако причината за неспазването на срока е имала за пряка последица, по силата на разпоредбите на настоящия регламент, изгубването на право или основание за обжалване“.

24      Съгласно последната посочена разпоредба такава молба пред EUIPO предполага, първо, заявителят да е страна в съответното производство, второ, независимо че е проявил цялото необходимо с оглед на обстоятелствата старание, той да не е бил в състояние да спази срок спрямо EUIPO, и трето, причината за неспазването на срока да е имала за пряка последица изгубването на право или основание за обжалване (решения от 12 май 2009 г., Jurado Hermanos/СХВП (JURADO), T‑410/07, EU:T:2009:153, т. 15 и от 5 април 2017 г., Renfe-Operadora/EUIPO (AVE), T‑367/15, непубликувано, EU:T:2017:255, т. 24).

25      По отношение на първото условие следва да се отбележи, че съгласно член 53, параграф 1 от Регламент 2017/1001 само притежателят на марката или изрично упълномощените от него лица биха могли да се считат за страни в процедурата по подновяване (решение от 12 май 2009 г., JURADO, T‑410/07, EU:T:2009:153, т. 16).

26      В Регламент 2017/1001 обаче няма разпоредба, която да изключва възможността „страна в процедурата по подновяване“ да се счита за „страна в производството пред [EUIPO]“ по смисъла на член 104, параграф 1 от Регламент 2017/1001. Всъщност употребата на съюза „или“ в член 104, параграф 1 от Регламент 2017/1001 означава, че молбата за възстановяване на права може да се подаде от всяка страна в производството пред EUIPO без оглед на това дали тя е притежател на съответната регистрирана марка на Европейския съюз (вж. по аналогия решение от 31 януари 2019 г., Thun/EUIPO (Poisson), T‑604/17, непубликувано, EU:T:2019:42, т. 17).

27      От посочените разпоредби обаче по никакъв начин не следва, че жалбоподателят като притежател на лицензия за въпросната марка може за целите на подновяването на регистрацията ѝ да се приравни от правна гледна точка на неин притежател, а точно обратното — че трябва да бъде изрично упълномощен от притежателя на марката, за да може да подаде искане за подновяване на регистрацията ѝ, и да докаже, че действително е бил упълномощен за това (вж. в този смисъл решение от 12 май 2009 г., JURADO, T‑410/07, EU:T:2009:153, т. 21).

28      В случая е безспорно установено, че на 17 юли 2018 г. жалбоподателят е упълномощен от притежателя на въпросната марка да подаде молба на основание член 104 от Регламент 2017/1001 за възстановяване на правото да иска подновяване на регистрацията на марката. Следва обаче да се отбележи, че упълномощаването е след изтичането на срока за подаване на искане за подновяване по член 53, параграф 3 от Регламент 2017/1001 и близо една година след изтичането на 22 юли 2017 г. на действителната регистрация на марката.

29      Член 53, параграф 3 от Регламент 2017/1001 предвижда:

„Искането за подновяване се представя в срок от шест месеца преди датата на изтичане на регистрацията. Заплащането на основната такса за подновяването и, ако е необходимо, на една или повече такси за клас за всеки клас стоки или услуги след първия също се извършва в този срок. В противен случай искането може все още да бъде подадено и таксите — платени, в рамките на допълнителен срок от шест месеца след изтичане на датата на регистрацията, при условие за заплащане на допълнителна такса за закъсняло плащане на таксата за подновяване или закъсняло подаване на искането за подновяване в рамките на този допълнителен срок“.

30      Както правилно отбелязва апелативният състав в точка 25 от обжалваното решение, срокът за подаване на искане за подновяване на регистрацията на марка тече независимо от това дали евентуално притежателят на марката е упълномощил изрично лицензополучателя.

31      Следователно процедурата по подновяване приключва с изтичането на срока по член 53, параграф 3 от Регламента. Ето защо, за да се счита за страна по тази процедура, както изисква член 53, параграф 1 от Регламент 2017/1001, жалбоподателят е трябвало преди изтичането на този срок да бъде изрично упълномощен от притежателя на въпросната марка да поиска подновяването на регистрацията ѝ.

32      Жалбоподателят е бил изрично упълномощен едва след изтичането на този срок, поради което не може да се счита нито за страна в процедурата по подновяване по член 53, параграф 1 от Регламент 2017/1001, нито за „страна в производство пред [EUIPO]“ по смисъла на член 104, параграф 1 от същия регламент. Жалбоподателят следователно не е имал право да подава молба за възстановяване на изгубените си в качеството на лицензополучател права, а действията му пред EUIPO трябва да се считат в случая само за действия от името и за сметка на притежателя на въпросната марка, което налага да се разгледа въпросът дали последният е отговарял на условията по член 104, параграф 1 от Регламент 2017/1001. Ето защо, както правилно отбелязва апелативният състав в точка 25 от обжалваното решение, жалбоподателят може да поправи липсата на подновяване от страна на притежателя на въпросната марка само ако докаже, че до това положение се е стигнало независимо че последният е проявил цялото необходимо с оглед на обстоятелствата старание.

33      Възприетото в точка 32 по-горе тълкуване в най-голяма степен съответства на принципа на ефективност и на изискването за правна сигурност. То гарантира ясно определяне и строго спазване на началото и края на сроковете по членове 53 и 104 от Регламент 2017/1001.

34      Всъщност съгласно постоянната съдебна практика стриктното прилагане на правните разпоредби на Съюза в областта на процесуалните срокове отговаря на изискването за правна сигурност и на необходимостта да се избегне всякаква дискриминация или всякакво произволно третиране при правораздаването. Отклонение от това правило е възможно само при съвсем изключителни обстоятелства. Независимо дали се квалифицират като случайно събитие, непреодолима сила или извинима грешка, тези обстоятелства при всички положения включват субективен елемент, свързан със задължението на всяка добросъвестна страна в съдебното производство да полага старанието и дължимата грижа, които се изискват от оператор с нормални познания с оглед следене развитието на производството и спазване на определените срокове (вж. в този смисъл решение от 21 май 2014 г., Melt Water/СХВП (NUEVA), T‑61/13, EU:T:2014:265, т. 38 и цитираната съдебна практика).

35      Следователно условията за прилагане на член 104, параграф 1 от Регламент 2017/1001 трябва да се тълкуват стриктно. Всъщност спазването на сроковете е абсолютна процесуална предпоставка и restitutio in integrum на регистрация след заличаването ѝ може да засегне правната сигурност (вж. в този смисъл решение от 19 септември 2012 г., Video Research USA/СХВП (VR), T‑267/11, EU:T:2012:446, т. 35).

36      Притежател на марка, който е пропуснал да поднови регистрацията ѝ в определения срок, не може да заобиколи последиците от собствената си небрежност, като упълномощи трето лице да подаде молба за възстановяване на правото да се иска подновяване на регистрацията на марка на Европейския съюз след изтичането на този срок.

37      Лицензополучателят пък, от една страна, не може да иска възстановяване на права с единствения мотив, че поради бездействието си притежателят на марката не е спазил срока за подаване на искане за подновяване на регистрацията на марката, и от друга страна, не може да се противопостави на волята на притежателя на марка, ако той съзнателно е решил да не подновява регистрацията ѝ.

38      С оглед на това апелативният състав правилно е приел, че трябва да се провери дали притежателят на марката отговаря на предвидените в член 104, параграф 1 от Регламент 2017/1001 условия, така че първото основание следва да се отхвърли.

 По нарушението на задължението за проявяване на необходимото с оглед на обстоятелствата старание и сроковете по член 104 от Регламент 2017/1001

39      Най-напред, жалбоподателят твърди, че е спазил сроковете по член 104 от Регламент 2017/1001. Този член според него определя два срока. Първият е точно определен срок от една година и започва да тече от изтичането на неспазения срок, тоест в случая от 22 юли 2017 г. Вторият е определяем срок от два месеца и започва да тече от отпадането на причината за неспазването на срока. В това отношение жалбоподателят твърди, че в случая причината за неспазване на срока е отпаднала, когато е бил изрично упълномощен от притежателя на въпросната марка да извърши съответните действия, а именно на 17 юли 2018 г. Молбата за възстановяване на права била подадена на 21 юли 2018 г. и следователно и двата срока били спазени.

40      По-нататък жалбоподателят твърди, че апелативният състав приложил неправилно критерий, който бил точно определен, като поискал да се докаже, че са взети всички необходими за своевременно подновяване мерки. Жалбоподателят бил длъжен да вземе обаче само подходящите и необходимите с оглед на обстоятелствата в конкретния случай мерки. Договорът, който го обвързвал с притежателя на въпросната марка, се уреждал от италианското право, а то утвърждавало общите принципи на оправдани правни очаквания и на добросъвестност при изпълнението на договорните задължения. С оглед на това апелативният състав трябвало да приеме, че жалбоподателят не е можел да предвиди неизпълнението на договорните задължения на притежателя на въпросната марка и че следователно е проявил цялото необходимо с оглед на обстоятелствата старание.

41      Накрая, жалбоподателят твърди, че апелативният състав нарушил член 104 от Регламент 2017/1001, тъй като препоръчал мерки за своевременно подновяване на регистрацията на въпросната марка, които били неефикасни и ирелевантни за проверката дали жалбоподателят е изпълнил задължението си за старание.

42      EUIPO оспорва доводите на жалбоподателя.

43      Според Общия съд анализът на първото основание показва, че допускането на молбата за възстановяване на права в случая зависи от това дали притежателят на въпросната марка отговаря на условията по член 104 от Регламент 2017/1001.

44      В това отношение, най-напред, жалбоподателят не е посочил защо притежателят на въпросната марка е бездействал и не е подновил регистрацията ѝ, поради което няма основание да се приеме, че последният е проявил цялото необходимо с оглед на обстоятелствата старание по смисъла на член 104, параграф 1 от Регламент 2017/1001.

45      По-нататък, съгласно член 104, параграф 2 от Регламент 2017/1001 молбата за възстановяване на права се отправя писмено в срок от два месеца, считано от отпадането на причината за неспазване на срока.

46      Съгласно член 104, параграф 5 от Регламент 2017/1001 обаче член 104 не се прилага по отношение на сроковете, посочени в параграф 2 от този член. Така, ако срокът от два месеца, който представлява едно от условията за допустимост на молбата, не е спазен, вече няма никаква възможност за представяне на нова молба за възстановяване на права, дори да се обоснове това неспазване (решение от 23 септември 2009 г., Evets/СХВП (DANELECTRO и QWIK TUNE), T‑20/08 и T‑21/08, EU:T:2009:356, т. 24).

47      Доводът на жалбоподателя, че срокът от два месеца започва да тече едва от датата, на която е бил упълномощен от притежателя на въпросната марка, тоест от 17 юли 2018 г., и че поради това молбата му е подадена в срок, не може да бъде приет.

48      Всъщност фактът, че жалбоподателят не би могъл валидно да поиска подновяване на регистрацията на въпросната марка, без изрично да е упълномощен за това от нейния притежател, сам по себе си не означава, че липсата на такова упълномощаване представлява причина за неспазване на срока по смисъла на член 104, параграф 1 от Регламент 2017/1001.

49      Освен това, видно от материалите по делото, притежателят на въпросната марка е бил посочил представител, който е уведомен, че ако не бъде подновена, регистрацията на марката изтича на 22 юли 2017 г. От преписката по делото обаче не е видно притежателят на марката да е твърдял каквато и да било причина за неспазването на срока.

50      Накрая, въпросът дали жалбоподателят е можел да вярва, че притежателят на въпросната марка ще изпълнява договорните си задължения, е релевантен само от гледна точка на договорните им отношения и на установяването на отговорността за евентуално претърпени от жалбоподателя вреди, но не може да засегне правното му положение спрямо EUIPO.

51      С оглед на изложеното подадената от жалбоподателя молба не отговаря на условията по член 104, параграфи 1 и 2 от Регламент 2017/1001 и поради това е недопустима.

52      Следователно второто, третото и четвъртото основание трябва да се отхвърлят, като другите доводи, изтъкнати в това отношение от жалбоподателя, не могат да поставят под съмнение този извод.

 По нарушението на общия принцип на предоставяне на защита с марка на Европейския съюз

53      Жалбоподателят счита, че тъй като води до възникване на вероятност от объркване на потребителите при евентуални бъдещи регистрации на знаци, сходни с марката, чиято регистрация е прекратена, обжалваното решение противоречи на прогласения в съображение 11 от Регламент 2017/1001 общ принцип на предоставяне на защита с марка на Европейския съюз, като съгласно споменатото съображение целта на регистрацията на марка е именно да се гарантира тя като означение за произход.

54      EUIPO оспорва доводите на жалбоподателя.

55      Следва да се припомни, че съображение 11 от Регламент 2017/1001 предвижда:

„Защитата, предоставена от марка на ЕС, чиято цел е именно да гарантира марката като означение за произход, следва да е абсолютна при идентичност между марката и знака и между стоките или услугите. Защитата следва да се прилага също в случаи на сходство между марката и знака и между стоките или услугите. Следва да се тълкува понятието за сходство във връзка с вероятността от объркване. Вероятността от объркване, чиято преценка зависи от множество фактори, и по-специално от признаването на марката на пазара, от връзката, която може да се направи с използвания или регистрирания знак, от степента на сходство между марката и знака и между обозначените стоки или услуги, следва да представлява конкретно условие за такава защита“.

56      Посоченото съображение 11 от Регламент 2017/1001 има за цел да гарантира на потребителя или на крайния ползвател идентичността на произхода на стоката или услугата, обозначена с марката, като му позволи, без да е възможно объркване, да разграничи тази стока или услуга от такива с друг произход (вж. по аналогия решение от 19 юни 2012 г., Chartered Institute of Patent Attorneys, C‑307/10, EU:C:2012:361, т. 36), но не и — обратно на това, което явно твърди жалбоподателят — да гарантира неограничено регистрацията на марка на Европейския съюз, когато тя е прекратена поради неподновяване.

57      Всъщност, след като регистрацията ѝ изтече и ако не бъде подновена, марката по принцип става обществено достояние, като с това се стимулира конкуренцията и се насърчава прогресът. Принципът на наличност налага следователно марките, които в крайна сметка не се използват или вече не се използват, отново да станат обществено достояние, за да могат други икономически оператори да ги регистрират и ефикасно да извличат от тях всякакви икономически ползи.

58      В случая изтичането на срока на регистрацията на въпросната марка се дължи на неподновяването ѝ в определения срок. Както правилно изтъква EUIPO, фактът, че посочената марка вече не може да служи като основание за предприемане на съдебни действия срещу други последващи марки, се дължи на пропускането на срока, а не на нарушение на общия принцип на предоставяне на защита с марка на Европейския съюз.

59      Следователно петото основание трябва да се отхвърли, както и жалбата в нейната цялост, без да е необходимо да се разглежда допустимостта на второто искане на жалбоподателя.

 По съдебните разноски

60      Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

61      Тъй като е загубил делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на EUIPO.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (пети състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда Seven SpA да заплати съдебните разноски.

Spielmann

Öberg

Spineanu-Matei

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 23 септември 2020 година.

Подписи


*      Език на производството: английски.