ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
M. SZPUNAR
представено на 22 юни 2017 година(1)
Дело C‑163/16
Christian Louboutin
Christian Louboutin SAS
срещу
Van Haren Schoenen BV
(Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага, Нидерландия)
„Преюдициално запитване — Марки — Директива 2008/95/ЕО — Абсолютни основания за отказ или недействителност — Основания, които се прилагат към знаците, състоящи се от формата на стоката — Член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) — Знак, който се състои изключително от формата, която придава значителна стойност на стоката — Приложно поле — Понятие за „форма“ на стоката — Марка, състояща се от червен цвят, покриващ подметката на обувка на висок ток“
Въведение
1. Настоящото преюдициално запитване дава възможност на Съда да уточни приложното поле на абсолютните основания за отказ или недействителност по отношение на знаците, наречени „функционални“, които са посочени в член 3, параграф 1, буква д) от Директива 2008/95/ЕО(2).
2. Тези основания се прилагат само за знаци, състоящи се изключително от „формата на стоката“. В този смисъл посоченото понятие следва да се уточни с оглед на марката на Бенелюкс, принадлежаща на френския моден дизайнер г‑н Christian Louboutin, която се състои от червен цвят, покриващ подметката на обувка на висок ток.
3. Запитването е отправено в рамките на иск за установяване на нарушение на права върху марка между г‑н Louboutin и дружеството Christian Louboutin SAS (наричани по-нататък заедно „Louboutin“), от една страна, и Van Haren Schoenen BV (наричано по-нататък „Van Haren“), от друга страна, във връзка с пускането на пазара от последното на обувки с червени подметки, с което се нарушават правата върху марката на Louboutin.
Правна уредба
Правото на Съюза
4. Член 3 от Директива 2008/95, озаглавен „Основания за отказ или недействителност“, гласи:
„1. Не се регистрират, а ако бъдат регистрирани, се обявяват за недействителни:
[…]
д) знаци, които се състоят изключително от:
i) формата, която произтича от естеството на самите стоки; или
ii) формата на стоките, която е нужна за постигане на технически резултат;
iii) формата, която придава значителна стойност на стоките;
[…]“.
5. Директива 2008/95 ще бъде заменена с Директива (ЕС) 2015/2436(3), чийто краен срок за транспониране е 14 януари 2019 г. Член 4, параграф 1, буква д), подточка iii) от тази директива посочва знаците, които се състоят изключително от „формата или друга характеристика [на стоките], която придава значителна стойност на стоките“(4).
Конвенцията на Бенелюкс
6. По въпросите на марките в Нидерландия се прилага Конвенцията на Бенелюкс в областта на интелектуалната собственост (марки, дизайни и модели), подписана в Хага на 25 февруари 2005 г. от Кралство Белгия, Великото херцогство Люксембург и Кралство Нидерландия (наричана по-нататък „Конвенцията на Бенелюкс“).
7. Член 2.1 от Конвенцията на Бенелюкс, озаглавен „Знаци, които може да съставляват марка на Бенелюкс“, гласи по-специално че: „[в]ъпреки това не могат да се смятат за марки знаците, които се състоят изключително от формата, която произтича от естеството на самите стоки, която придава значителна стойност на стоките или която е нужна за постигане на технически резултат“.
8. От акта за преюдициално запитване е видно, че посочената конвенция все още не е била изменена за целите на транспонирането на Директива 2015/2436.
Спорът в главното производство
9. Г‑н Louboutin е дизайнер, който създава по-конкретно дамски обувки на висок ток. Особеното на тези обувки е, че външната част на подметката системно е покрита с червен цвят.
10. На 28 декември 2009 г. Louboutin подава заявка за марка, която на 6 януари 2010 г. е регистрирана за стоки от клас 25, а именно „обувки (освен ортопедични обувки)“, като марка на Бенелюкс № 0874489 (наричана по-нататък „спорната марка“). На 10 април 2013 г. е направено изменение на регистрацията, изразяващо се в ограничаване на обхванатите стоки до „обувки на висок ток (освен ортопедични обувки)“.
11. Тази марка е описана като състояща се: „от цвета „червен (Pantone 18 1663TP)“, покриващ подметката на обувка по показания на изображението начин (контурът на обувката не е част от марката, а има за цел да изясни разположението на марката)“. Тя е възпроизведена по-долу:
12. Van Haren управлява обекти за търговия на дребно с обувки в Нидерландия. През 2012 г. Van Haren продава дамски обувки на висок ток, чиято подметка е покрита с червен цвят.
13. Louboutin сезира Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага, Нидерландия) с искане да се констатира нарушение от Van Haren на правата върху марка, като това му искане е уважено.
14. Van Haren подава възражение срещу това неприсъствено съдебно решение на основание член 2.1, параграф 2 от Конвенцията на Бенелюкс, като изтъква недействителността на спорната марка.
15. В акта за преюдициално запитване Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага) уточнява, че защитната стратегия на Van Haren се състои в твърдението, че в действителност спорната марка представлява двуизмерна марка, в случая червеният цвят, който, нанесен върху подметките на обувките, съответства на формата на посочените обувки и им придава значителна стойност.
16. Запитващата юрисдикция счита, че разглежданата марка не представлява просто двуизмерна марка, доколкото тя е неразделно свързана с подметката на обувката. Тя отбелязва, че ако се установи, че спорната марка съответства на един от елементите на стоката, от това следва, че не е очевидно дали понятието за „форма“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95 се ограничава само до триизмерните характеристики на стоката, като контурите, размера или обема на стоката, с изключение на цветовете.
17. В това отношение запитващата юрисдикция счита, че ако се приеме, че понятието „форма“ не включва цветовете на стоката, посочените в член 3, параграф 1, буква д) основания за отказ няма да се прилагат, така че дадено лице би могло да получи постоянна защита за марки, включващи цвят, който е свързан с функционалността на стоките, например светлоотразителни защитни облекла или покрити с изолираща опаковка бутилки.
Преюдициалните въпроси и производството пред Съда
18. При тези обстоятелства Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Ограничава ли се понятието за форма по смисъла на член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива [2008/95] до триизмерните характеристики на стоките като техните контури, размери или обем (които се изразяват в три измерения), или тази разпоредба обхваща и други (не триизмерни) характеристики на стоките като цвета?“.
19. Актът за преюдициалното запитване постъпва в секретариата на Съда на 21 март 2016 г. Писмени становища представят страните в главното производство, германското, унгарското, португалското и финландското правителство, както и Европейската комисия. В съдебното заседание от 6 април 2017 г. се явяват страните в главното производство, германското правителство и Комисията.
Анализ
Предварителни бележки
20. Системата за защита на марките представлява, от една страна, необходим елемент от системата на конкуренция, която правото на Съюза се стреми да установи и поддържа. От друга страна, за определени стоки и услуги регистрираната марка предоставя на притежателя си изключително право, което му позволява да монополизира без ограничение във времето регистрирания като марка знак(5).
21. Въпреки че по принцип тези две съображения не са в противоречие, положението би било различно в случай на знаци, които се не се отличават от облика на стоката. Всъщност регистрацията като марка на такъв знак може да ограничи възможността за въвеждане на конкурентни стоки на пазара(6).
22. Това схващане е в основата на специалната правна уредба, съдържаща се в член 3, параграф 1, буква д) от Директива 2008/95, приложима към знаци, които се състоят от формата на стоката.
23. Отбелязвам, че тези съображения също така се прилагат mutatis mutandis по отношение на други знаци, които представят отличителна черта от облика на стоката, за която е била поискана регистрация.
24. Така Съдът е посочил, че знаци, които сами по себе си се състоят от цветове, по принцип повдигат същите възражения по отношение на опасността от монополизиране на полезните характеристики на стоките. Във връзка с това в решение Libertel(7) е прието, че е необходимо да бъде приложен конкретен подход.
25. Тези две категории от знаци, а именно, от една страна, тези, които се състоят от формата на стоката, и от друга страна, тази, които сами по себе се състоят от цвят, се уреждат от специални режими в системата на Директива 2008/95, както е тълкувана от Съда. Поставеният от запитващата юрисдикция въпрос следователно предполага първоначално да се квалифицира спорната марка с оглед на тези две категории.
26. По принцип настоящото дело показва, че съображенията, свързани с опасността от монополизиране на съществените характеристики на съответната стока, могат да се приложат и към други видове марки, каквито например са позиционните марки(8) или марките за движение(9), както и евентуално звуковите марки, марките, свързани с мирис или с вкус, които също могат да съвпадат с някоя отличителна черта на съответния продукт. Независимо от квалификацията на такива марки важно е интересът определени знаци да останат обществено достояние да бъде взет предвид при извършването на проверка с оглед на регистрацията им.
27. В това отношение Съдът би могъл да използва различни начини за тълкуване. От една страна, член 3, параграф 1, буква д) от Директива 2008/95 би могъл да бъде тълкуван по-широко, както ще предложа по-нататък в настоящото заключение. От друга страна, Съдът би могъл да допусне възможността да се вземе предвид интересът определени знаци да останат обществено достояние в рамките на проверката за отличителния характер на знака по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от тази директива, за всички знаци, които съвпадат с някоя отличителна черта на съответната стока, и дори за други категории знаци, чиято достъпност е ограничена(10).
По квалификацията на спорната марка
28. Считам, че отправната точка за анализа на преюдициалното запитване е квалификацията на спорната марка с оглед, от една страна, на категорията знаци, посочена в член 3, параграф 1, буква д) от Директива 2008/95, и от друга страна, на категорията, посочена в решение Libertel(11).
29. Запитващата юрисдикция констатира, че спорната марка, състояща се от червения цвят на подметката на обувка, съвпада с отличителна черта на съответната стока, но се колебае дали да квалифицира тази отличителна черта като спадаща към „формата“ на стоката.
30. Становищата на страните в главното производство и на встъпилите в настоящото дело четири държави членки се разделят в това отношение. Louboutin по-специално твърди, че понятието за знак, състоящ се „изключително“ от формата на стоката, не включва позиционните марки, каквато е неговата марка с червена подметка, които не са съставени от определен модел стока, а могат да бъдат поставени на различни модели стоки. Van Haren твърди, напротив, че цветът може да се счита за неразделна част от формата на стоката, какъвто е случаят със спорната марка. Комисията отбелязва, че не е изключено знак, състоящ се от формата на стоката, да може да има и цвят, но че в конкретния контекст цветът сам по себе си се възприема като самостоятелен фактор по отношение на стоката, и следователно като независим от формата на стоката. Ето защо тя посочва, че твърденията ѝ се отнасят до даден цвят сам по себе си.
31. В това отношение бих искал да посоча, че квалификацията на спорната марка включва фактическа преценка, която в настоящия случай следва да бъде извършена от запитващата юрисдикция. Това обстоятелство не пречи Съдът да предостави указания, които могат да насочват запитващата юрисдикция при нейната преценка.
32. Въпреки че няколко страни са описали разглежданата марка като „позиционна марка“, бих искал да отбележа, че Директива 2008/95 и практиката на Съда не придават правни последици на такава квалификация. Освен това квалификацията като „позиционна марка“ сама по себе си не е пречка да се приеме, че същата марка се състои от формата на стоката, тъй като последната категория включва и знаци, които представляват част или елемент от съответната стока.
33. Ето защо според мен запитващата юрисдикция трябва да определи дали в случая се отнася до цветна марка сама по себе си, или до марка, състояща се от формата на стоката, но с която се търси и защита по отношение на даден цвят.
34. За целите на тази проверка запитващата юрисдикция би следвало да извърши цялостна оценка, при която да вземе предвид графичното изображение и евентуалните описания, представени при подаването на заявката за регистрация, както и евентуално други обстоятелства от значение за определянето на съществените характеристики на спорната марка(12).
35. Най-напред, фактът, че спорната марка е била регистрирана като фигуративна марка, не пречи тя да бъде квалифицирана като „марка, която се състои от формата на стоката“(13).
36. За сметка на това следва да се провери дали с разглежданата марка се търси защита на определен цвят като такъв, без никакво пространствено ограничение(14), или напротив, тази защита се търси в съчетание с други характеристики, които са свързани с формата на стоката.
37. В това отношение, ако нанасянето на цвета покрива точно определена част от стоката, не ми изглежда изключено да се приеме, че марката е пространствено ограничена, при което цветът съвпада с конкретен елемент от стоката.
38. Фактът, че притежателят на марката не търси защита за контурите на стоката, а си оставя свободата да ги променя според модела, не е непременно от решаващо значение. Възможно е по-специално контурите да не представляват при всички случаи основна характеристика на знака. Следва по-скоро да се определи дали отличителният характер на знака се извежда от самия претендиран цвят или пък от конкретното място на този цвят във връзка с другите елементи на формата на стоката.
39. Макар прилагането на тези съображения в крайна сметка да е задача на запитващата юрисдикция, бих искал да отбележа, че видно от акта за преюдициално запитване, някои факти са в подкрепа на извода, че за целите на анализа на тези евентуални функционални отличителни черти разглежданата марка е по-скоро част от понятието „марка, състояща се от формата на стоката“, с която се търси защита за определен цвят във връзка с тази форма.
40. Всъщност ако със спорната марка се цели защита за определен цвят, тази защита не е поискана абстрактно, а за нанасянето на този цвят на подметка на обувка на висок ток като изобразената. Формата на обувката сама по себе си не е обхваната от марката, въпреки че някои отличителни черти на тази форма, а именно тези, които позволяват да се установи, че става въпрос за дамски обувки на висок ток, изглежда представляват част от марката. От изображението на марката е видно, че цветът покрива цялата подметка, независимо от конкретните контури. При всички случаи контурите на подметката изглеждат елемент без особено значение за марката, чийто отличителен характер се извежда от необичайното местоположение на цветния елемент, както и евентуално от цветовия контраст между различните части на обувката.
41. В заключение, считам, че анализът на съществените характеристики на спорната марка изисква да се вземат предвид както цветът, така и другите отличителни черти на съответната стока. Ето защо тази марка трябва по-скоро да се счита за марка, състояща се от формата на стоката и с която се търси защита за даден цвят във връзка с тази форма, отколкото за марка, която се състои от цвят сам по себе си.
42. Все пак, за да дам пълен отговор на преюдициалния въпрос, ще разгледам и двете хипотези.
Приложимост на член 3, параграф 1, буква д) от Директива 2008/95 към марките, които се състоят от цвят сам по себе си
43. Съдът е взел предвид особеностите на цветните марки в съдебната си практика във връзка с решение Libertel(15).
44. Съгласно тази съдебна практика освен при извънредни обстоятелства, по-специално при много специфични пазари, цветовете сами по себе си нямат отличителен характер ab initio, но евентуално могат да придобият такъв вследствие от употреба, която има връзка със стоките или услугите, за които се търси защита(16).
45. Освен това в рамките на анализа на отличителния характер на знак, който се състои от цвят сам по себе си, следва да се прецени дали регистрацията му не противоречи на общия интерес да не се ограничава неоправдано възможността и други оператори, които предлагат стоки или услуги от същия вид, да могат да разполагат с цветовете(17).
46. От тази съдебна практика следва, че от една страна, знаците, които се състоят от цвят сам по себе си, не са обхванати от член 3, параграф 1, буква д) от Директива 2008/95 и следователно биха могли да придобият отличителен характер чрез използването им, но че от друга страна, щом става въпрос за знаци, които съвпадат с облика на стоката, тяхната регистрация трябва да се прецени, като се вземат предвид същите съображения като тези, които са в основата на посочения член 3, параграф 1, буква д)(18).
47. Така, като въвежда това условие за марките, които се състоят от цвят сам по себе си, решението Libertel(19) по същество взема предвид същата цел като тази, която е в основата на член 3, параграф 1, буква д) от Директива 2008/95.
48. Няма съмнение, че ако спорната марка трябва да бъде квалифицирана като „марка, която се състои от цвят сам по себе си“, следва да се приеме, че тя не попада в приложното поле на член 3, параграф 1, буква д) от Директива 2008/95.
Приложимост на член 3, параграф 1, буква д) от Директива 2008/95 към знаци, които се състоят от формата на стоката и от определен цвят
49. На следващо място следва да се разгледа въпросът дали член 3, параграф 1, буква д) от Директива 2008/95 се прилага към знаци, които се състоят от формата на стоката и с които се търси защита за даден цвят във връзка с тази форма.
50. Страните в главното производство заемат различни становища по този въпрос(20), както и четирите встъпили държави членки(21). Комисията изглежда се основава на предположението, че в настоящия случай цветът трябва да се възприема като самостоятелна отличителна черта с оглед на формата на стоката.
51. Запитващата юрисдикция посочва, че отговорът не може да се изведе от текста на тази разпоредба, но че изключването на триизмерните цветни знаци от приложното ѝ поле би било в противоречие с целта, която е в основата ѝ, тъй като някои знаци могат да обхващат функционални характеристики, свързани едновременно с формата и с цвета, като например знак, който изобразява защитна жилетка, пожарогасител или стока с термоотразяващи свойства. Следователно запитващата юрисдикция си задава въпроса дали при анализа на този вид знаци от гледна точка на забраната на функционалните знаци следва да се вземе предвид и цветът.
52. Отбелязвам, че отговорът, който ще се даде на този въпрос, трябва да отчита системата и структурата на член 3, параграф 1, буква д) от Директива 2008/95.
53. Съгласно установената съдебна практика преследваната от тази разпоредба цел е да не се допусне защитата на правото върху марките да доведе до предоставяне на носителя му на монопол върху техническите решения или практическите характеристики на дадена стока, които ползвателят може да търси при стоките на конкурентите(22). Тази разпоредба допуска да се гарантира, че съществените характеристики на съответната стока, намерили израз в нейната форма, ще останат обществено достояние.
54. Считам, че наличието на цвят, покриващ елемент от повърхността на стоката, може да се счита за характеристика, отразена във формата на стоката. Освен това, както сочат цитираните от запитващата юрисдикция примери, цветът може да представлява съществена полезна характеристика на определената стока, поради което монополизирането на цвета във връзка с елемент от формата на стоката би възпрепятствало конкурентите свободно да предлагат стоки, които включват същата функционалност.
55. Поради това, ако знаците, които са съставени едновременно от формата и от цвета на стоката, не могат да бъдат разгледани с оглед на тяхната функционалност, общият интерес, който е в основата на член 3, параграф 1, буква д) от Директива 2008/95, не би могъл да бъде гарантиран напълно.
56. Всъщност решение Libertel(23) допуска да бъде взет предвид този общ интерес единствено по отношение на знаците, които се състоят от цвят сам по себе си(24), а не по отношение на знаците, които съчетават цвета с отличителните черти на формата.
57. В рамките на марките, състоящи се изцяло от цвят, разгледани от Съда в посоченото решение, цветът представлява отличителна черта, която е независима от формата на стоката. Положението е различно в случай на знаци, при които цветът покрива конкретна част от стоката. В рамките на анализа на такива знаци функционалността на цвета може да следва от неговото разположение върху стоката, поради което двете отличителни черти — формата и цветът — трябва да могат да се разгледат заедно.
58. Поради това според мен знаците, при които цветовете се вписват във формата на стоката, трябва да подлежат на анализа за функционалност по силата на член 3, параграф 1, буква д) от Директива 2008/95.
59. Също така това тълкуване е в съответствие с принципа, съгласно който преценката на даден знак трябва да се основава на цялостното впечатление, създавано от него, тъй като марката трябва да се възприема като едно цяло. Всъщност съгласно постоянната съдебна практика за правилното прилагане на член 3, параграф 1, буква д) от Директива 2008/95 е необходимо съществените характеристики на съответния знак да бъдат надлежно отчитани, като се изхожда от цялостното впечатление, създадено от този знак(25).
60. В това отношение следва да се вземе предвид фактът, че съгласно постоянната съдебна практика основанията за отказ, предвидени в член 3, параграф 1, буква д) от Директива 2008/95, допускат регистрацията на знак, който, въпреки че се състои от форма на стоката, включва друг значителен нефункционален елемент(26). В този смисъл според мен въпросът дали при марка, която се състои от форма и от цвят, цветът представлява функционален елемент, трябва да се разгледа в рамките на общата преценка на знака от гледна точка на член 3, параграф 1, буква д) от Директива 2008/95. Освен това от тази съдебна практика следва a contrario, че разглежданата разпоредба се прилага към форма на стока, която включва и друг елемент, когато този елемент е с функционално значение.
61. Накрая, с оглед на контекста ми се струва, че този подход се подкрепя от условията, при които е приета Директива 2015/2436, чийто член 4, параграф 1, буква д) посочва „формата или друга характеристика на стоките“.
62. При това посочване на „друга характеристика на стоките“ се отчита фактът, че като приема марката да бъде представена чрез всякаква подходяща форма, като се използва общодостъпна технология(27), Директива 2015/2436 предоставя възможност за регистриране на нови видове марки, които могат също да породят въпроси относно техния функционален характер, като например звуковите марки и евентуално марките, свързани с мирис или с вкус.
63. Що се отнася обаче до знаците, които се състоят от формата и цвета на стоката, които могат да бъдат регистрирани както по стария, така и по новия режим, добавеното посочване на „друга характеристика на стоките“ може да се тълкува по два начина: то може да бъде възприемано като изменение на приложимия към тези знаци правен режим или само като пояснение.
64. Ако се счете, че такива знаци не са обхванати от член 3, параграф 1, буква д) от Директива 2008/95, а спрямо тях се прилагат аналогичните разпоредби на новата Директива 2015/2436, такова тълкуване би изисквало приемането на преходни разпоредби, за да се защитят оправданите правни очаквания на притежателите на марки, които са регистрирани при действието на настоящото законодателство(28). Фактът обаче, че законодателят не е счел за необходимо да предвиди такива преходни разпоредби, може да показва, че според него правният режим за тези знаци е един и същ в рамките на двете последващи директиви.
65. Следователно с оглед на всички изложени съображения смятам, че член 3, параграф 1, буква д) от Директива 2008/95 е потенциално приложим за знаците, които се състоят от формата на стоката и с които се търси защита за определен цвят.
66. Ако запитващата юрисдикция приеме, както предлагам в настоящото заключение(29), че разглежданата марка трябва да бъде приравнена на такива знаци, които съчетават цвета и формата, тази марка би могла да попадне под забраната, посочена в член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95.
По тълкуването на понятието „форма, която придава значителна стойност на стоките“
67. При условията на евентуалност, тъй като този аспект не е изрично посочен в акта за преюдициално запитване, ще припомня условията за прилагане на абсолютното основание за отказ, предвидено в член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95 относно „форма, която придава значителна стойност на стоката“.
68. Съдът вече е пояснил, че тази разпоредба не се ограничава до формата на стока с чисто декоративна или художествена стойност, а се прилага и към знаци, свързани със стоки, които изпълняват не само естетическа функция, но и други важни функции(30).
69. Прилагането на съответното основание се извежда от обективен анализ, чиято цел е да докаже, че естетическите характеристики на разглежданата форма имат дотолкова голямо въздействие върху привлекателността на стоката, че запазването им само за едно предприятие би нарушило условията за конкуренция на съответния пазар. Начинът, по който потребителят възприема съответната форма, не е решаващ критерий за този анализ, който е възможно да включва ред фактически обстоятелства(31).
70. Освен това този анализ се отнася изключително до вътрешноприсъщата стойност на формата и не трябва да отчита привлекателността на стоката, която произтича от репутацията на тази марка или на нейния притежател(32).
71. Следва да се припомни, че разглежданата разпоредба има за цел да премахне възможността за монополизиране на външните характеристики на стоката, които са от основно значение за успеха ѝ на пазара, и така да препятства възможността защитата на марката да се използва с цел извличане на нелоялно предимство, каквото не би произтекло в условията на конкуренция, основана на цените и качеството(33).
72. За сметка на това прилагането на тази разпоредба не е обосновано, когато посоченото предимство не следва от вътрешноприсъщите характеристики на формата, а от репутацията на марката или на нейния притежател. Всъщност възможността да се придобие такава репутация представлява важен аспект на конкуренцията, за чието запазване допринася системата на марките.
Заключение
73. С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставения от Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага, Нидерландия) преюдициален въпрос, както следва:
„Член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че той може да се прилага по отношение на знак, който се състои от формата на стоката и с който се търси защита на определен цвят. Понятието за форма, която „придава значителна стойност“ на стоката, по смисъла на тази разпоредба се отнася изключително до вътрешноприсъщата стойност на формата и не позволява да бъде взета предвид репутацията на марката или на нейния притежател“.