Дело T-370/05

Френска република

срещу

Комисия на Европейските общности

„ФЕОГА — Секция „Гарантиране“ — Разходи, изключени от финансиране от Общността — Лозаро-винарски сектор — Помощ за преструктуриране и конверсия — Понятие за отговаряща на критериите площ“

Резюме на решението

Селско стопанство — ФЕОГА — Приключване на сметки — Помощи за преструктуриране и конверсия в лозаро-винарския сектор

(член 7, параграф 4 от Регламент № 1258/1999 на Съвета, член 13 от Регламент № 1493/1999 на Съвета и член 13 от Регламент № 1227/2000 на Комисията)

Общностното законодателство, и по-конкретно член 13 от Регламент № 1227/2000 за установяване на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1493/1999 относно общата организация на пазара на вино, по отношение на производствения потенциал, изрично предвижда, че държавите членки са компетентни да приемат разпоредби, които уреждат точното приложно поле и размерите на помощта за отпускане, по-специално такива, които предвиждат плащането на фиксирани суми, максималния размер на помощта за хектар и изменението на помощта въз основа на обективни критерии.

От друга страна, тъй като общностното законодателство не дава определение на понятието „отговаряща на критериите площ“, не съществува законно основание да се забрани на дадена държава членка да включва синорите, т.е. страничните пространства и пространствата в края на реда, които са необходими за преминаване и завиване на лозарските съоръжения, в референтните площи при определяне на плащанията.

По този начин националната система за предоставяне на помощи за преструктуриране и конверсия на лозята не е създала реален риск от надвишаване на прага на финансиране от Общността по смисъла на член 13 от Регламент № 1493/1999.

Всъщност, на първо място, разходите, взети предвид от държавата членка при определяне на сумите, които да се изплатят на лозарите, са напълно реални, тъй като съответните данни са били събрани от регионалните земеделски организации.

На второ място, единствено систематичните разходи се включват в изчислението на фиксираната сума на помощта, като по този начин се изключват всички направени от лозарите случайни разходи и фиксираните размери се определят, като се гарантира, че най-високият размер на помощта не надвишава 50 % от най-ниския разход за засаждане.

Следователно като изключва от финансиране от Общността разходите, направени от държава членка в съответствие с общностните правила, Комисията е нарушила разпоредбите на член 7, параграф 4 от Регламент № 1258/1999 относно финансирането на Общата селскостопанска политика.

(вж. точки 55—57, 71, 72, 81 и 82)